Паническо разстройство - 30

Здравейте!
Нова съм тук - току що се регистрирах, за да споделя, а ако мога и да помогна.
На почти 25 години съм и аз като всички тук имам паник атаки.
Какво ги отключи - загубата на най-важният Човек в живота ми - мой идеал, моя гордост, моя сродна душа - искам да бъда като него - силна, непоклатима, вдъхваща респект, раздаващ се във всичко човек. Надявам се да ме гледа отгоре и да знае, че го обичам неимоверно-безкрайно! Да ме закриля и да се гордее с мен.

Вече не получавам паник атаки от тази загуба - само безкрайна тъга. Вече си имам нови причинители за атаките.
Наистина силните ми паник атаки са били 3-4 пъти (имам паник атаки от година и половина). Първата - стигна до Бърза помощ и инжекция - не помня какво са ми били - секунди след като ми я биха започнах да се хиля безпричинно, абе весело си беше. Казаха, че ще заспя съвсем скоро - да бе, сигурно поне още няколко инжекции ми трябваха, че да заспя - никакво спане.

От тогава ходя и на психиатър. Даде ми ксанакс, който да пия, ако се чувствам много зле (до сега не съм го и пила - баща ми ми забрани и беше във всеки един тежък момент до мен - случвало се е да го моля, просто да ми даде хапчетата - но той беше там и се опитваше да ми помогне всячески, но без силните хапчета). Даде ми и деанксит и неолексан - пих ги няма и половин година, спирах, в лош момент пак ги започнах за месец... не ми помагат особено - ако нещо ме напряга и дразни аз получавам дали силна, дали слаба паник атака. Не вярвам, че точно тези хапчета ми помагат в момента. В началото може би - да, помагаха. Сега, не мисля. Повече от 6 месеца не пия нищо.

Паник атаките продължават - слаби, но често. Причини много - страхове от загуба на близки, страх от излизане навън (вкъщи е по-добре ), страх от - ами, ако ми стане лошо, внезапните шумове също ме стряскат - направо си подскачам, не искам да ми се случва дадено нещо и хоп появява се паник атака, не искам да съм еди къде си - паник атака. Едно разглезено състояние - искам да се случва точно това, което искам - и няма да получа паник атака. Винаги знам защо ги получавам и причината.

Със слабите успявам да се справям - дишане и това си е, а ако успея и да си намеря занимание - прекрасно. Силните определено са проблем - почти не успявам да ги контролирам - по-скоро, близките ми като са до мен успяват да ми помогнат. Знам, кои са най-големите ми страхове - знам и, че ще се случат, което почти задължително означава, че ще имам още няколко силни такива - дано успея да ги преживея.
Та, и аз така - обичайните усещания и аз ги имам да не ги изреждам - по-странните, които се появиха наскоро са, че като съм пред ПА успявам да я предотвратя, спра, но пък качвам температура - смазващо е; и започнах да се будя нощем от време-на време, усещайки, че някой ме души - поне не е всяка нощ. Странно, но всичко се случва в просъница и успявам да заспя почти моментално.

Голям дискомфорт са виенето на свят, стресът, че трябва да излезеш навън, задушаването, сърцебиенето и при тегавите ситуации - нещото, приличащо на гърчове.

Тамън си  мислиш, че вече няма ПА и те идват отново - дали старите причини, дали нови.
Иии сега пак навлизам в цикъл от ПА - проблем в една 6 годишна връзка, проблем, който не мога да реша - а и не мога просто да подмина. И докато не се тръгне нанякъде усещам, че паник атаките ще са моя сянка.

ПП - Честита нова година с по-малко страхове, проблеми и дразнители!