Паническо разстройство - 30

  • 75 225
  • 734
  •   1
Отговори
# 525
  • Мнения: 1 488
Рената, много си права! Радвам се, че си го осъзнала всичко това. Hug
От какво е болен малкия, та чак в болница влезнахте. Разсмя ме с това, че ще се чудят от къде им е дошло. Joy макар, че не е смешно. Няма закони в тази държава и не ги е страх, гадовете. Бързо да се оправя мъника! HugKissing Heart

# 526
  • Мнения: 5 459
И аз не се радвам на дипломите си като нямам здраве и спокойствие. Искам да съм здравааааааааа, да летя от щастие. Искам си съня . НЕ ИСКАМ ДА СЕ СЪБУЖДАМ ТРЕВОЖНА И ДА СЕ ТРЕСА ЦЯЛАТА ОТ СТРЕС. Много ли искам?!

# 527
  • Мнения: 2 203
При мен е същото. Сега трябва и изследванията кръвните да правя, а ме е страх и сигурно няма да отида. Чак сънувам как ми взимат кръв, будя се тревожна. Призлява ми адски. Започвам да си чувам гласа странно, едвам ходя, паника ли е не знам. Преди няколко дни изпих лъжичка сода, че имах много киселини и пак ми призля адски, въртеше ми се всичко. Какво се случва не мога да си обясня. Крака, ръце, всичко ме боли, започвам пак да се въртя дали не съм заболяла от нещо. Изглеждам странно, в работата казват че погледа ми е като надрусана. След толкова сишна тревожност, наистина изглеждам като парцал. Само си наблюдавам кожата, лицето, понеже ми казват че съм била бледа, ма тя си ми е такава кожата. С нетърпение чакам отпуската след 20ти някъде започват да видя какво ще правя. Не може от една сода или след хапче но шпа да ми прилошава толкова, много се плаша. Ставам като неадекватна и трябва да легна или седна. Отделно, че продължавам да се тъпча през 3часа, че все според мен захарта ми пада. Имам 1-2 часа горе долу по добре през деня, но другите са все едно умирам. Баба ми на 60 спортува, тича, аз на 25 едвам ходя, плаче ми се като се сетя.
Отделно, че глава ме стяга, уши бучат, замаяна съм, трудно виждам от замъглено зрение.

Последна редакция: пт, 05 яну 2018, 17:03 от neli_20

# 528
  • Мнения: 483
При мен е същото. Сега трябва и изследванията кръвните да правя, а ме е страх и сигурно няма да отида. Чак сънувам как ми взимат кръв, будя се тревожна. Призлява ми адски. Започвам да си чувам гласа странно, едвам ходя, паника ли е не знам. Преди няколко дни изпих лъжичка сода, че имах много киселини и пак ми призля адски, въртеше ми се всичко. Какво се случва не мога да си обясня. Крака, ръце, всичко ме боли, започвам пак да се въртя дали не съм заболяла от нещо. Изглеждам странно, в работата казват че погледа ми е като надрусана. След толкова сишна тревожност, наистина изглеждам като парцал. Само си наблюдавам кожата, лицето, понеже ми казват че съм била бледа, ма тя си ми е такава кожата. С нетърпение чакам отпуската след 20ти някъде започват да видя какво ще правя. Не може от една сода или след хапче но шпа да ми прилошава толкова, много се плаша. Ставам като неадекватна и трябва да легна или седна. Отделно, че продължавам да се тъпча през 3часа, че все според мен захарта ми пада. Имам 1-2 часа горе долу по добре през деня, но другите са все едно умирам. Баба ми на 60 спортува, тича, аз на 25 едвам ходя, плаче ми се като се сетя.

neli първо по темата за взимането на кръв.Преди няколкото месеца и на мен ми се наложи да ми вземат кръв и аз като теб много се притеснявах.Мислих си ами ако припадна,както не съм яла защото кръв се взима на гладно,ами ако ми падне и кръвната захар, отделно бях и в цикъл...бях обедена че най малко ще ми стане лошо.Е отидох взеха ми кръв и не ми стана нищо.Само дето се тресях от притеснение... естествено веднага след изследването изядох парче шоколад за всеки случай.Друг пример ще ти дам със сестра ми.Скоро и взимаха кръв на нея.Тя е с много ниско кръвно.Стана сутринта към 08:30ч взеха и кръв към 10:00ч това без да е яла и не хапна и не пи нищо до 13:00ч на обяд,понеже имаше друга работа за вършене и искала първо кафенце да пиела преди да яде...Това е жена на 35г. която тежи 48кг и е с кръвно от сорта на 80 на 50...Е нищо не и стана!
Така че спокойно по този въпрос.
За страха ти за кръвната захар много лесно можеш да го преодолееш като си пуснеш изследване за кръвна захар на гладно и видиш че е в норма и не е ниска...
За прилошаването след прием на лекарства или сода както каза съм почти сигурна че си внушаваш.Просто когато ти стане така си повтаряй ,,това не е реално, внушавам си,, .
Аз също съм с много бледа кожа и често ми казват ,,много си бледа,, или ,,прежълтяла си,, всичко ми се преобръща като ми кажат така въпреки че знам че си ми е такава кожата по принцип...
Кураж,разбирам те напълно.
И аз тези дни не съм в кондиция,но гледам да не се задълбочавам.Замаяна съм , нестабилна...като се навеждам да си мия лицето и си стягам краката като луда и имам усещането че ще падна....
И аз гледам как баби, дядовци и въобще всички колко са спокойни , жизнени и не си мислят нон стоп дали няма да им прилошее...а аз жена на 28г. що годе здрава съм като 100г. баба....прикована от собствените си мисли и страхове заради някакво си ,,ами ако...ми стане...,,
Често си поплаквам заради това,но не се отказвам да се боря.... със себе си.

# 529
  • Мнения: 2 203
При мен е същото. Сега трябва и изследванията кръвните да правя, а ме е страх и сигурно няма да отида. Чак сънувам как ми взимат кръв, будя се тревожна. Призлява ми адски. Започвам да си чувам гласа странно, едвам ходя, паника ли е не знам. Преди няколко дни изпих лъжичка сода, че имах много киселини и пак ми призля адски, въртеше ми се всичко. Какво се случва не мога да си обясня. Крака, ръце, всичко ме боли, започвам пак да се въртя дали не съм заболяла от нещо. Изглеждам странно, в работата казват че погледа ми е като надрусана. След толкова сишна тревожност, наистина изглеждам като парцал. Само си наблюдавам кожата, лицето, понеже ми казват че съм била бледа, ма тя си ми е такава кожата. С нетърпение чакам отпуската след 20ти някъде започват да видя какво ще правя. Не може от една сода или след хапче но шпа да ми прилошава толкова, много се плаша. Ставам като неадекватна и трябва да легна или седна. Отделно, че продължавам да се тъпча през 3часа, че все според мен захарта ми пада. Имам 1-2 часа горе долу по добре през деня, но другите са все едно умирам. Баба ми на 60 спортува, тича, аз на 25 едвам ходя, плаче ми се като се сетя.

neli първо по темата за взимането на кръв.Преди няколкото месеца и на мен ми се наложи да ми вземат кръв и аз като теб много се притеснявах.Мислих си ами ако припадна,както не съм яла защото кръв се взима на гладно,ами ако ми падне и кръвната захар, отделно бях и в цикъл...бях обедена че най малко ще ми стане лошо.Е отидох взеха ми кръв и не ми стана нищо.Само дето се тресях от притеснение... естествено веднага след изследването изядох парче шоколад за всеки случай.Друг пример ще ти дам със сестра ми.Скоро и взимаха кръв на нея.Тя е с много ниско кръвно.Стана сутринта към 08:30ч взеха и кръв към 10:00ч това без да е яла и не хапна и не пи нищо до 13:00ч на обяд,понеже имаше друга работа за вършене и искала първо кафенце да пиела преди да яде...Това е жена на 35г. която тежи 48кг и е с кръвно от сорта на 80 на 50...Е нищо не и стана!
Така че спокойно по този въпрос.
За страха ти за кръвната захар много лесно можеш да го преодолееш като си пуснеш изследване за кръвна захар на гладно и видиш че е в норма и не е ниска...
За прилошаването след прием на лекарства или сода както каза съм почти сигурна че си внушаваш.Просто когато ти стане така си повтаряй ,,това не е реално, внушавам си,, .
Аз също съм с много бледа кожа и често ми казват ,,много си бледа,, или ,,прежълтяла си,, всичко ми се преобръща като ми кажат така въпреки че знам че си ми е такава кожата по принцип...
Кураж,разбирам те напълно.
И аз тези дни не съм в кондиция,но гледам да не се задълбочавам.Замаяна съм , нестабилна...като се навеждам да си мия лицето и си стягам краката като луда и имам усещането че ще падна....
И аз гледам как баби, дядовци и въобще всички колко са спокойни , жизнени и не си мислят нон стоп дали няма да им прилошее...а аз жена на 28г. що годе здрава съм като 100г. баба....прикована от собствените си мисли и страхове заради някакво си ,,ами ако...ми стане...,,
Често си поплаквам заради това,но не се отказвам да се боря.... със себе си.
Лекарства пиеше ли? То не знам дали е борба, трудно се къпя, отварям врати, пускам почти студена вода, секс спрях да правя, кафето и цигарите спрях, не ми се ходи никъде, нямам и желание за нищо, в магазини трудно влизам, отделно и всекидневните кризи от сутринта.
За вземането на кръв, преди години тъкмо започнаха паник атаките и отидох за изследвания, нямах никакъв страх. Лаборантката вика, ако искате не гледайте, аз съм уж смела и си гледах всичко. Станах и като ми омекнаха след малко краката, започна да ми се мърда всичко, а аз почнах да викам че ми премалява, сложиме да легна и започна да ме плиска с вода, от тогава кръв и спринцовка да не видя, става ми лошо веднага.

# 530
  • Мнения: 4 406
Момичета, момчета, абе осъзнайте се, че има по-важни неща от една спринцовка.
Али и аз без работа, да не се не е нужно да знаете, че не знаете какво е.
Ама малки сте и от една спринцовка те е страх.
А да не знаеш къде ше се рееализираш, като си най-високо специализиран специалист, след това, ного ви пука.

Треперя, нямам избор, само на брат ми споделих, че съм безработна.

Али, обичам те Simple Smile

# 531
  • София
  • Мнения: 1 555
Момичета, момчета, абе осъзнайте се, че има по-важни неща от една спринцовка.
Али и аз без работа, да не се не е нужно да знаете, че не знаете какво е.
Ама малки сте и от една спринцовка те е страх.
А да не знаеш къде ше се рееализираш, като си най-високо специализиран специалист, след това, ного ви пука.

Треперя, нямам избор, само на брат ми споделих, че съм безработна.
Джери, нали на борсата ти бяха казали, че има много работа за теб ? Успя ли да се регистрираш ? Стискам палци скоро всичко да се нареди!

# 532
  • София
  • Мнения: 1 555
Момичета и аз съм много зле с взимането на кръв, а и гладна не мога да стоя. Нелка, пий много вода сутринта преди да отидеш и предупреди там, че те е страх, аз винаги си казвам и са внимателни. На мен и трудно ми се намират вени.

# 533
  • Мнения: 483
При мен е същото. Сега трябва и изследванията кръвните да правя, а ме е страх и сигурно няма да отида. Чак сънувам как ми взимат кръв, будя се тревожна. Призлява ми адски. Започвам да си чувам гласа странно, едвам ходя, паника ли е не знам. Преди няколко дни изпих лъжичка сода, че имах много киселини и пак ми призля адски, въртеше ми се всичко. Какво се случва не мога да си обясня. Крака, ръце, всичко ме боли, започвам пак да се въртя дали не съм заболяла от нещо. Изглеждам странно, в работата казват че погледа ми е като надрусана. След толкова сишна тревожност, наистина изглеждам като парцал. Само си наблюдавам кожата, лицето, понеже ми казват че съм била бледа, ма тя си ми е такава кожата. С нетърпение чакам отпуската след 20ти някъде започват да видя какво ще правя. Не може от една сода или след хапче но шпа да ми прилошава толкова, много се плаша. Ставам като неадекватна и трябва да легна или седна. Отделно, че продължавам да се тъпча през 3часа, че все според мен захарта ми пада. Имам 1-2 часа горе долу по добре през деня, но другите са все едно умирам. Баба ми на 60 спортува, тича, аз на 25 едвам ходя, плаче ми се като се сетя.

neli първо по темата за взимането на кръв.Преди няколкото месеца и на мен ми се наложи да ми вземат кръв и аз като теб много се притеснявах.Мислих си ами ако припадна,както не съм яла защото кръв се взима на гладно,ами ако ми падне и кръвната захар, отделно бях и в цикъл...бях обедена че най малко ще ми стане лошо.Е отидох взеха ми кръв и не ми стана нищо.Само дето се тресях от притеснение... естествено веднага след изследването изядох парче шоколад за всеки случай.Друг пример ще ти дам със сестра ми.Скоро и взимаха кръв на нея.Тя е с много ниско кръвно.Стана сутринта към 08:30ч взеха и кръв към 10:00ч това без да е яла и не хапна и не пи нищо до 13:00ч на обяд,понеже имаше друга работа за вършене и искала първо кафенце да пиела преди да яде...Това е жена на 35г. която тежи 48кг и е с кръвно от сорта на 80 на 50...Е нищо не и стана!
Така че спокойно по този въпрос.
За страха ти за кръвната захар много лесно можеш да го преодолееш като си пуснеш изследване за кръвна захар на гладно и видиш че е в норма и не е ниска...
За прилошаването след прием на лекарства или сода както каза съм почти сигурна че си внушаваш.Просто когато ти стане така си повтаряй ,,това не е реално, внушавам си,, .
Аз също съм с много бледа кожа и често ми казват ,,много си бледа,, или ,,прежълтяла си,, всичко ми се преобръща като ми кажат така въпреки че знам че си ми е такава кожата по принцип...
Кураж,разбирам те напълно.
И аз тези дни не съм в кондиция,но гледам да не се задълбочавам.Замаяна съм , нестабилна...като се навеждам да си мия лицето и си стягам краката като луда и имам усещането че ще падна....
И аз гледам как баби, дядовци и въобще всички колко са спокойни , жизнени и не си мислят нон стоп дали няма да им прилошее...а аз жена на 28г. що годе здрава съм като 100г. баба....прикована от собствените си мисли и страхове заради някакво си ,,ами ако...ми стане...,,
Често си поплаквам заради това,но не се отказвам да се боря.... със себе си.
Лекарства пиеше ли? То не знам дали е борба, трудно се къпя, отварям врати, пускам почти студена вода, секс спрях да правя, кафето и цигарите спрях, не ми се ходи никъде, нямам и желание за нищо, в магазини трудно влизам, отделно и всекидневните кризи от сутринта.
За вземането на кръв, преди години тъкмо започнаха паник атаките и отидох за изследвания, нямах никакъв страх. Лаборантката вика, ако искате не гледайте, аз съм уж смела и си гледах всичко. Станах и като ми омекнаха след малко краката, започна да ми се мърда всичко, а аз почнах да викам че ми премалява, сложиме да легна и започна да ме плиска с вода, от тогава кръв и спринцовка да не видя, става ми лошо веднага.
АД не съм пила никога ( надявам се и да не ми се налага) Пия Неолексан и мента,Глок и валериана.
И аз се къпя като теб...на притворена врата и с не много топла вода ( една позната ми беше казала че припаднала е банята защото се къпала с мнооого топла вода,но хич не и пука да ти кажа...) Имах период в който даже се къпех само с мъжа ми защото се чувствах много нестабилна и беше страх да не падна или припадна.Един ден ми писна и казах квото ще да става и влязох в банята сама , прималяваше ми ,аз започвах да пея да се движа, адски трудно ми беше...и сега понякога почвам да си набивам филмите в банята но гледам да ги разкарам от съзнанието си... Страховете се борят със смелост и една доза ,,майна му,да става каквото ще,,.
И приеми че си жив човек и няма нищо не нормално да ти прилошее понякога.Проблема не е в прилошаването ,а в начина по който го възприемаме Аз давам акъли но и аз съм долу горе като теб...
Преди като ходех на психотерапия и бях попитала психоложката ,,а ти припадала ли си,, и тя каза,,даа два или три пъти,след сауна,, въобще жената не го беше приела като нещо кой знае какво...Каза ми ,,ок и да припаднеш? Какво?ще се съвземете, толкова хора припадат и са живи,,...
Аз също съм припадала веднъж ,преди години,тогава нямах ПР. Забравих го за два дена и нито съм се страхувала нито нищо....
А сега....голям страх да не припадна,да не ми прилошее и т.н .

Последна редакция: пт, 05 яну 2018, 17:41 от feisi

# 534
  • Мнения: 1 592
Само седмица след като възобнових пиенето на есцитил,отново май влязох в някаква форма. Засега бива,дано да стане още по-добре и следващите месец-два се върна отново към комфорта, който бях постигнала.
Но лошото е,че напълнях,много за петте години,откакто взимам есцитил,което отделно май донесе със себе си други неприятни симптоми.Нали знаете,типичното,асоциирано с наднормено тегло.И родителите ми не спряха да мърморят колко съм била напълняла от това лекарство,да съм го спряла,нямала съм нужда от него и тн.Но сега вече нямам този зверски апетит,струва ми се.Може би е само временно,докато организмът привиква към медикамента.

# 535
  • Мнения: 4 406
Айде, хубав ден е!
Да се поздравим за рождението на уникалния поет и боец!

# 536
  • Мнения: 232
Рената, много си права! Радвам се, че си го осъзнала всичко това. Hug
От какво е болен малкия, та чак в болница влезнахте. Разсмя ме с това, че ще се чудят от къде им е дошло. Joy макар, че не е смешно. Няма закони в тази държава и не ги е страх, гадовете. Бързо да се оправя мъника! HugKissing Heart
Дарси малкия е със съмнения за моноклеоза или остра ангина ,или не знам все още нямаме точна диагноза и лечение.И ти се смееш,но наистина не разбраха от къде им е дошло😀По принцип имам респект,към лекари и съм изпълнителен пациент,мълча си,но писне ли ми и усетя ли ,че прекаляват бързо вземам надмощие.Та от от толкова мотаене,ни приеха уж за поставяне на диагноза,като ме предупредиха,че няма да назначават лечение до резултатите.Но съвсем не очаквах,че единственото нещо,което ще ни дават тук е нурофен за темп.детето едва диша нощно време,тепература сополи ,ужасен дъх,абе болно дете.Предполагах,че поне витамини,капки за нос,или вечер орбазон,ноо не нищо,чакаме да дойде понеделник да видят резултатите.И така,снощи ми дойде в повече и им казах,че днес искам да ни изпишат по собствено желание.В инфекцозно сме,пълно е с заразни дечица,и страха,че от един грип може да се приберем с нещо сериозно наделя.Ясно ми е,какво се опитват да направят,но аз този филм вече съм го гледала.3 дни кл.пътека за поставяне на диагноза,в понеделник ще се появят с някоя бактерия и ще назначат лечение с венозен антибиотик за 5-6 дни. и хоп 10 дни в болница,ама дали е имало нужда.Пфф наоплаквах се,изобщо не съм за такива места,как изкарах тези дни тук не знам.

# 537
  • Мнения: 1 488
Рената, и аз бих се ядосала така. 3 дни в болница, на нурофен! То и вкъщи може да сте само на това! Angry
И защо отнема толкова дълго да го дианостицират. То до понеделник дано му мине на детето.давай му те4ности да пие да не се обезводни.  Тази зима върлува страшен грип. И тук болниците са пълни...
Лек ден на всички днес Hug

# 538
  • София
  • Мнения: 1 555
Грипът е ужасен! Аз го карам сега.
Рената, бързо оздравяване на малкия.
Пазете се, момичета, доколкото е възможно. И яко подсилване на имунната система, който може. Hug
Иначе аз бях на пси онзи ден, увеличи ми дозата на Стимулотона с половинка, че не се чувствам добре напоследък.

# 539
  • Мнения: 5 459
Аз пих респивакс и искрено се надявам да ме подмине грипа......ех, де да можеше и депресията да ме подминава.
Регистрирах се на борсата. Нямам право на обезщетение, понеже докато се прехвърляхме от един проект на друг с целият си акъл се записах на борсата за да не стоя 2 месеца без пари и сега понеже не са станали 3 години от новия проект, имам право на 4 месеца по 9 лева на работен ден. Супер държавичка сме.

Общи условия

Активация на акаунт