Паническо разстройство - 30

  • 75 189
  • 734
  •   1
Отговори
# 630 15 ян. 2018, 09:33 ч.
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Цитат на: lovely в сб, 13 яну 2018, 03:03
Добре де. Не искам да съм черната станция. Но, ето...аз и без психолог си знам кои са ми причините за проблемите. Но какво ако са неразрешими?

Ловели, скъпа - така ми е мъчно, че толкова се измъчваш - недей!! Няма полза и какво от това, че си се проваляла в миналото - да не би другите да не са? И най-успешните хора са се проваляли, повярвай - няма нито един жив човек на тоя свят, който да няма провал в живота, нито един! Просто не им се отдава такова голямо значение, ставаш, изтупваш прахта, чакаш да затихне болката от падането и продължаваш! Единственият път е напред, назад няма как. И НЯМА НЕРАЗРЕШИМИ ПРОБЛЕМИ. Нарочно е с големи букви - не викам, само подчертавам. Всички преживяваме пробемни ситуации, загуба на родител/и, загуба на партньор, на приятел, някои хора дори децата си губят /това какъв ад е не искам дори да си представям/. Но, замислете се - няма как родителите ни да са до нас цял живот, логиката на живота го отрича, така че колкото по-дълго са с нас, толкова по-добре, но все някой ден ще ги изгубим. Баща ми почина преди 21 години - 21 - а още ми е мъчно, още се чувствам сякаш погребението беше вчера и боли, много боли, но няма как да се върна и да променя факта, трябваше да се науча да живея без него - еми, научих се. Адмирации за решението да промениш мисленето, нагласата си към света - това е пътят, само устискай на него, не се предавай, когато се провалиш в това си решение, защото не става отведнъж. Ще има провали и ще трябва пак и пак да избираш да продължаваш по този начин /изживяно/. Аз ще бъда тук, да те подкрепям, ако и когато имаш нужда. Hug

Цитат на: Darcey в нд, 14 яну 2018, 22:25
Имам си провал, и неща в миналото, които ме тормозеха. Взех, че си простих и продължих напред.
Обичайте себе си, хора. Това ще ви направи по-щастливи. Flowers Four Leaf Clover
Дарси, обичам те! Flowers Hibiscus

# 631 15 ян. 2018, 10:54 ч.
  • Мнения: 1 488
Цвете от луната и аз теб, мила! Ние с теб пеем една песен на 2 гласа! Ако ме разбираш! HeartHugKissing Heart

# 632 15 ян. 2018, 10:55 ч.
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Цитат на: Darcey в пн, 15 яну 2018, 10:54
Цвете от луната и аз теб, мила! Ние с теб пеем една песен на 2 гласа! Ако ме разбираш! HeartHugKissing Heart
Абсолютно! Даже и без думи. Simple Smile

# 633 15 ян. 2018, 13:34 ч.
  • Мнения: 5 459
Ловли, привет в клуба на недоволните от себе си. И аз не съм доволна от нищо, което съм постигнала и се смятам за провал. Винаги си го натяквам. Проблемът е, че не се обичаме достатъчно. Но как да се заобичаш, когато и близките ти напомнят грешките и това предизвиква още повече неудовлетвореност от себе си. Ако се обичах достатъчно, нямаше да допусна проклетото ПР, тревожност и депресия в живота си. И с годините ми става по-тежко. Аз също имам суицидни мисли и единствено мисълта за детето ми и близките ми ме спира да не направя нещо. Толкова ми е тежко тези дни , включително и по празниците, че направо лудвам вече с тази тревожност.

# 634 15 ян. 2018, 16:02 ч.
  • Мнения: 232
Цитат на: alinnna в пн, 15 яну 2018, 13:34
Ловли, привет в клуба на недоволните от себе си. И аз не съм доволна от нищо, което съм постигнала и се смятам за провал. Винаги си го натяквам. Проблемът е, че не се обичаме достатъчно. Но как да се заобичаш, когато и близките ти напомнят грешките и това предизвиква още повече неудовлетвореност от себе си. Ако се обичах достатъчно, нямаше да допусна проклетото ПР, тревожност и депресия в живота си. И с годините ми става по-тежко. Аз също имам суицидни мисли и единствено мисълта за детето ми и близките ми ме спира да не направя нещо. Толкова ми е тежко тези дни , включително и по празниците, че направо лудвам вече с тази тревожност.
Алина мила,защо така ги мислиш нещата,истина е,че не обичаме себе си,но не мисля,че това е причината за ПР и тревожността.По скоро е обратно,от тази болест идва и неодовлетворението от самите нас.Тя ни кара вечно,да се съмняваме и обмисляме,и притесняваме.Всички правят грешки,живота е низ от грешки,провали и успехи.Няма човек ,който да избегне тези  неща,но тревожността не ни позволява да го разберем,като нормалните хора и да караме напред.Ние го знаем,разбираме го уж,но някак все това за нас не важи,все ни се иска да сме перфектни.През целия си живот,човек прави избори,и избирайки едно губи въможноста да разбере,какво щеше да е ако в тръгнал по другия,така че няма правилен и грешен път.Да ти натяква някой грешките е тъпо,но факт е че го правят хората постоянно,но истината,че самите те хич не са безгрешни и така.Горе главата,приеми,че никой не е е безгрешен и остави миналото.Важно е само сега,ти децата,семейството.Радвай се на малките неща,на домашния уют,на игри с детето и не гледай назад,човек не може да промени миналото,но сам гради бъдещето.Прегръдки и никви суйцидни да ги нямаме.

# 635 15 ян. 2018, 17:39 ч.
  • Мнения: 5 459
Ами да, принципно като се замисля, човек няма как да се мисли за неудачних, ако някой не му го е втълпявал с години, както майка ми, която е перфекционистка, имаше прекалени очаквания от мен, а аз не ги сбъднах и станах "черната овца". В момента чета "Огледай се в празната чиния" на една много добра психотерапевтка Захарина Савова. Разглежда индивида още от ранно детство и осъзнавам колко грешки са допуснали родителите ми към мен, а аз за да избегна техните минах в другата крайност /изключително либерален родител/. Добре, че синът ми е изключително разумен и амбициозен и не се възползва от прекалената свобода.

# 636 15 ян. 2018, 18:06 ч.
  • Мнения: 232
Алина да,ниското самочувствие лесно се наслагва от околните.Но в крайна сметка ти вече си голям ,изграден човек и можеш да вземеш живота си в ръце.Колкото за грешките и миналото,като се замислиш с годините все по безумни и непростими ще ти се струват,не защото са такива,а защото ти ги гледаш от друг ъгъл.Предполагам си чувала по големите хора да казват,ех да съм на 20 например ,но с този акъл.С годините човек помъдрява,и грешките и реакциите на младите му се струват безумни.За това родителите толкова мрънкат,критикуват и упрекват,а не защото не са били същите.Прости си,и започни да се обичаш ,едва ли ще стане веднага,но ако успееш ще ти е много по добре.

# 637 15 ян. 2018, 18:20 ч.
  • Мнения: 5 459
Откак съм започнала да се занимавам с психология и психотерапия/сигурно има 20 години/ се опитвам и да се заобичам и да мисля позитивно и какво ли не още......От всичко,  което чета ежедневно се опитвам да си открадна по нещо.....За съжаление психиката ми е крайно неуслужлива и, както често казвам, " Обущарят ходи бос".

# 638 15 ян. 2018, 20:05 ч.
  • Мнения: 232
Знам какво е била съм в този ад,от там идват и натрапливите ми мисли.Мисля,прехвърлям,анализирам и се самобичувам за отдавна минали неща.А ако нещо не си спомня,пфффф става страшно.От известно време обаче четейки много за себеопознаването,за човешката психика и всякакви такива,както ти казваш от всякъде по нещо ме променя.И знаеш ли напоследък съм добре.Просто ми беше непосилно преди да спра самообвиненията,а иначе към другите съм много либерална и всичко тяхно ми се струва простимо.И си казвам,щом всеки мога да оправдая за всичко и да намеря основателна причина,значи трябва така и за мен.И така,за сега незнам как стана,но съм по добре,някак от всичко прочетено някакви неща ме променяр неусетно за мен.В този дух,така без да разбера се научих да релаксирам.Никога не ми се е случвало да не мисля и да не съм по напрежение и то будна.Това да легна на плаж,или да спя следобяд,наобяд абсур,винаги съм по пара,най вече психическа.Реших да се уча да медитирам сама,пффф от толко време се уча,не съм успяла още,но пък някак ми хареса да се отпускам,да не мисля,да визоализирам прекрасни места и тн.Това си е жив релакс и сега често ги прилагам,когато ми е напрегнато.Така,че дерзай все някога нещо ще успее да те убеди и промени.

# 639 15 ян. 2018, 20:20 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 412
Цитат на: renatta в нд, 14 яну 2018, 23:21
Цитат на: Drako89 в нд, 14 яну 2018, 23:06
На мен хапчетата ми помагат донякъде, но стане ли някоя по кофти ситуация всичките самоубийствени мисли ми се връщат. Не че сега ги няма, но са по лесно преодолими и не толкова натрапчиви. Мен много ме убива сивото ежедневие и самотата. Но не да съм сам, а да се чувствам сам. За 11 години съм мислил какво ли не. И вече нищо не ми помага. Писна ми всичко.
Дарко ,а замислял ли си се,че самоубиството изобщо не е решение,на нещо както ти си мислиш.Разсъждавал ли си,колко болести и болка ще причини това на близките ти.А,въху това,че някой има нужда от теб.Обикновени хората с ПР сме чувствителни и самокритични,и много състрадателни ,та ако не си мислил върху тези неща помисли,може пък да тесе откаже от суицидните мисли.Както писах в предния пост и аз съм искала да ме няма и това,че има варянт ме е успокоявало,но откакто имам деца,хич не си ги мисля тези работи.Просто ще се търпи и това е,децата и близките ми зависят от мен.Да съм само аз ок,но нося отговорност за децата ми и това,как те ще израстнат и в каква среда,психическо състояние и тн.

Замислял съм се, защото знам какво е от 1-во лице. Баща ми се самоуби. Знам колко не е решение, знам колко боли, знам какво оставяш след себе си. Но представи си какво ми е положението след като знам всичко това и пак искам да го направя.
Цял живот само простотии са ми на главата, на много много малко хора ще липсвам истински, всъщност само на 2-ма и знам, че ще се справят и без мен. Аз нямам братя и сестри, но всички деца във фамилията, братовчеди и т.н. са по-големи от мен. Аз съм най-малкия, изтърсака. И всички мислят, че съм черната овца и че нищо няма да стане от мен. Буквално си мразя роднините, не искам да имам нищо общо с тях. Всички си имат апартаменти, семейства, кариери и т.н. , но всички ламтят за наследство. Вуйчо ми си има семейство апартамент, но взе половината от този в който живеем с баба ми сега. Защо? Другата ми баба почина и чичо ми сега ме уговаря как той я бил гледал той да вземел по-голямата част от къщата като я продаде. Аз му викам взимай си всичко нищо не искам, само ме оставете на мира, искам спокойствие. Никой не се обажда да пита как сме, оправяме ли се със сметки и т.н., ама стане ли въпрос за някой имот всички се сещат... Писнало ми е.

# 640 15 ян. 2018, 20:34 ч.
  • София
  • Мнения: 1 555
Цитат на: Drako89 в пн, 15 яну 2018, 20:20
Цитат на: renatta в нд, 14 яну 2018, 23:21
Цитат на: Drako89 в нд, 14 яну 2018, 23:06
На мен хапчетата ми помагат донякъде, но стане ли някоя по кофти ситуация всичките самоубийствени мисли ми се връщат. Не че сега ги няма, но са по лесно преодолими и не толкова натрапчиви. Мен много ме убива сивото ежедневие и самотата. Но не да съм сам, а да се чувствам сам. За 11 години съм мислил какво ли не. И вече нищо не ми помага. Писна ми всичко.
Дарко ,а замислял ли си се,че самоубиството изобщо не е решение,на нещо както ти си мислиш.Разсъждавал ли си,колко болести и болка ще причини това на близките ти.А,въху това,че някой има нужда от теб.Обикновени хората с ПР сме чувствителни и самокритични,и много състрадателни ,та ако не си мислил върху тези неща помисли,може пък да тесе откаже от суицидните мисли.Както писах в предния пост и аз съм искала да ме няма и това,че има варянт ме е успокоявало,но откакто имам деца,хич не си ги мисля тези работи.Просто ще се търпи и това е,децата и близките ми зависят от мен.Да съм само аз ок,но нося отговорност за децата ми и това,как те ще израстнат и в каква среда,психическо състояние и тн.

Замислял съм се, защото знам какво е от 1-во лице. Баща ми се самоуби. Знам колко не е решение, знам колко боли, знам какво оставяш след себе си. Но представи си какво ми е положението след като знам всичко това и пак искам да го направя.
Цял живот само простотии са ми на главата, на много много малко хора ще липсвам истински, всъщност само на 2-ма и знам, че ще се справят и без мен. Аз нямам братя и сестри, но всички деца във фамилията, братовчеди и т.н. са по-големи от мен. Аз съм най-малкия, изтърсака. И всички мислят, че съм черната овца и че нищо няма да стане от мен. Буквално си мразя роднините, не искам да имам нищо общо с тях. Всички си имат апартаменти, семейства, кариери и т.н. , но всички ламтят за наследство. Вуйчо ми си има семейство апартамент, но взе половината от този в който живеем с баба ми сега. Защо? Другата ми баба почина и чичо ми сега ме уговаря как той я бил гледал той да вземел по-голямата част от къщата като я продаде. Аз му викам взимай си всичко нищо не искам, само ме оставете на мира, искам спокойствие. Никой не се обажда да пита как сме, оправяме ли се със сметки и т.н., ама стане ли въпрос за някой имот всички се сещат... Писнало ми е.
Драко, не знам какво да кажа ... Sad искрено се надявам нещата поне малко при теб да се оправят и то скоро. За съжаление не знаем какво ще ни поднесе съдбата и явно трябва да се поизмъчим, но дано все пак да видим и ние скоро светлинка. Няма да е все така и това ще мине ! Hug

# 641 15 ян. 2018, 20:54 ч.
  • Мнения: 232
Цитат на: Drako89 в пн, 15 яну 2018, 20:20
Цитат на: renatta в нд, 14 яну 2018, 23:21
Цитат на: Drako89 в нд, 14 яну 2018, 23:06
На мен хапчетата ми помагат донякъде, но стане ли някоя по кофти ситуация всичките самоубийствени мисли ми се връщат. Не че сега ги няма, но са по лесно преодолими и не толкова натрапчиви. Мен много ме убива сивото ежедневие и самотата. Но не да съм сам, а да се чувствам сам. За 11 години съм мислил какво ли не. И вече нищо не ми помага. Писна ми всичко.
Дарко ,а замислял ли си се,че самоубиството изобщо не е решение,на нещо както ти си мислиш.Разсъждавал ли си,колко болести и болка ще причини това на близките ти.А,въху това,че някой има нужда от теб.Обикновени хората с ПР сме чувствителни и самокритични,и много състрадателни ,та ако не си мислил върху тези неща помисли,може пък да тесе откаже от суицидните мисли.Както писах в предния пост и аз съм искала да ме няма и това,че има варянт ме е успокоявало,но откакто имам деца,хич не си ги мисля тези работи.Просто ще се търпи и това е,децата и близките ми зависят от мен.Да съм само аз ок,но нося отговорност за децата ми и това,как те ще израстнат и в каква среда,психическо състояние и тн.

Замислял съм се, защото знам какво е от 1-во лице. Баща ми се самоуби. Знам колко не е решение, знам колко боли, знам какво оставяш след себе си. Но представи си какво ми е положението след като знам всичко това и пак искам да го направя.
Цял живот само простотии са ми на главата, на много много малко хора ще липсвам истински, всъщност само на 2-ма и знам, че ще се справят и без мен. Аз нямам братя и сестри, но всички деца във фамилията, братовчеди и т.н. са по-големи от мен. Аз съм най-малкия, изтърсака. И всички мислят, че съм черната овца и че нищо няма да стане от мен. Буквално си мразя роднините, не искам да имам нищо общо с тях. Всички си имат апартаменти, семейства, кариери и т.н. , но всички ламтят за наследство. Вуйчо ми си има семейство апартамент, но взе половината от този в който живеем с баба ми сега. Защо? Другата ми баба почина и чичо ми сега ме уговаря как той я бил гледал той да вземел по-голямата част от къщата като я продаде. Аз му викам взимай си всичко нищо не искам, само ме оставете на мира, искам спокойствие. Никой не се обажда да пита как сме, оправяме ли се със сметки и т.н., ама стане ли въпрос за някой имот всички се сещат... Писнало ми е.
Дарко за роднините,щом седят така нещата ги отбивай.Хич не ги мисли и ограничи контакти.Това с ламтенето за имоти не го разбирам,но много ме дразни когато някой се примирява и отстъпва всичко,когато позволява да го изполват.Твойто си е твое,и е хубаво да им покажеш позицията си.Колкото обидчив си и им позволяваш да те мачкат и маниполират,толко по алчни и нахални стават такива хора.Не те съветвам да им падаш на нивото,но трябва да покажеш позиция и да отстояваш твоето.Хората сме такива Уважаваме хора с позиция и мнение,дори и те да не са правилни,а видим ли слаб и податлив човек мачкаме.Утре и ти ще имаш семейство,деца и те ще зависят от теб.Убедена съм че ти е писнало от всичко,че всичко ти се вижда черно,но и съм убедена,че бавно крачка по крачка нещата могат да се оправят и ще стане.

# 642 15 ян. 2018, 21:09 ч.
  • Мнения: 1 488
Drako,
Скрит текст:
Такиви са някои роднини, и аз ги имам подобни.Взимай,каквото ти се полага, без да го отстъпваш. И не се връзвай на приказки. Ако са искали наследодателите,са щяли да завещаят имота на някой определено.А как ще взимат половината от апартамента в който живеете с баба ти, ако е неин?
Иначе, не си струват нервите по тези имоти,както казах преди,не се знае един ден, какво ще е. Може да заминеш за чужбина и да се установиш там, може да спечелиш от лотарията,може да си намериш съпруга, която си има собственост и да не ви трябва друга къща...

# 643 15 ян. 2018, 22:41 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 412
Аз просто искам спокойствие. Не искам да имам нищо общо с роднините си, затова искам да се раздадът всички имоти и да се свършва. Знам, че е така както казвате, ама не съм го очаквал от роднини, дето се казва една кръв сме. Да ги взимат халал да са им, има кой да ги съди.
Като почина майка ми живеехме в голям апартамент и имахме много сметки за плащане, и решихме да го продадем да си вземем по-малък за мен и баба ми. Вуйчо ми имаше една шеста от този апартамент и си поиска неговото, аз бях малък докато ходех на училище ходеше при баба ми да й говори как той си искал неговото, и викаше на баба ми как някой ден аз съм щял да се оженя някоя алчна жена щяла да ми вземе апартамента, затова дай да пишем половината на него и така нямало и да си иска дяла. Говорих на баба ми ама бях малък и никой не ме слуша и вместо апартамента да остане за мен сега е на мен и на вуйчо ми. А на всичкото отгоре апартамента, който той има сега му е подарък от баба ми и дядо ми.

# 644 16 ян. 2018, 10:20 ч.
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Цитат на: Drako89 в пн, 15 яну 2018, 20:20
Замислял съм се, защото знам какво е от 1-во лице. Баща ми се самоуби. Знам колко не е решение, знам колко боли, знам какво оставяш след себе си. Но представи си какво ми е положението след като знам всичко това и пак искам да го направя.
Цял живот само простотии са ми на главата, на много много малко хора ще липсвам истински, всъщност само на 2-ма и знам, че ще се справят и без мен.

Драко, как те разбирам човек, само ако знаеш. Щом си изпитал всички чувства след смъртта на баща ти, знаеш какъв ад от мъка, самообвинения и гняв бушува в оживелите. Недей да прекарваш други хора през това, та дори да са само двама - двама, ама ценни. Ти си ценен за тях - както гласи една мисъл: За света ти си един човек, но за един човек ти си целия свят. Ще се справиш! На прав път си.
И не оставяй на роднините си да си разиграват коня, как така  ще останеш без жилище или ще го делиш с друг, понеже некой си чичо/вуйчо така иска. Я майната им на всички, ти си гони своето, не ги свиквай да им отстъпваш, защото утре ще поискат още и още, и накрая ще искат и да ги гледаш, като остареят и се спихнат. Бори се, човек, ще видиш, че ще се почувстваш по-добре!
Алина, Рената - децата са голям стимул. Мен лично от дупката ме измъкна точно мисълта какво ще стане с моите, ако свърша луда и неадекватна, или посегна на себе си.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата