Тема за взаимопомощ при изневяра

  • 174 897
  • 1 732
  •   1
Отговори
# 405
  • Мнения: X
Има очевидни неща, но сякаш много хора задължително преминават през всичко това и си позволявам да го кажа колкото и да изглежда елементарно за някои. Идеалните мъже са дефицитна стока, която не се появява често на свободния пазар и дори и да има такива много бързо се "разпродават". Остават реалните, които си имат всякакви кусури и от тях избираме "по-малкото зло". В съчетание с това да искате да възникне взаимна любов, а и да си пасвате в почти всичко - сами разбирате колко малки са шансовете това да се случи бързо и то от първия път. Важното е пореден провален опит да не позволявате да ви събаря за да имате нужда от години за възстановяване просто защото живота е много кратък и няма време за нищо излишно. Умните жени подлагат своевременно на изпитания началото на връзката за да разберат по-бързо с какъв си имат работа. Иначе любовта и секса приспиват сетивата задълго за всичко останало. Когато виждате, че не върви и сте направили достатъчно, но се разбира, че не може вече да се спаси неспасяемото навреме трябва да намерите сили да кажете довиждане и да продължите нататък. По-късно много повече боли, а пък с деца става дори още по-трудно това решение. Важното е това решение да е взето трезво, на спокойствие, без излишни емоции за да не съжалявате по-късно за казаното/направеното. Жалкото е само, че така тези мъже остават свободни и са потенциална заплаха за следваща жена, но такъв е живота, трябва да се научите да си отстоявате предимно вашия интерес.
Знам, че на думи е много лесно да се каже, но ако дълбоко не осъзнаваме всичко това е много по-лесно да сгрешим отново.

# 406
  • София
  • Мнения: 24 836
Човекът до нас може да е емоционално нестабилен. Да е имал травми в миналото. Да има проблеми, които могат да бъдат решени с разговори, психотерапевти и тн. Защо да не се опитаме да видим дали има причина. Дали можем да помогнем без значение ще изживеем ли живота си с него?
Съпругата на наш комшия хирург, която беше медицинска сестра, имаше някакъв вид характеропатия. За нас външните хора беше дразнеща, надменна. Човекът не я остави въпреки “симпатичния” й характер. Живееха си заедно докато тя не почина.
Но да, тук в бг-мама приемаме за половинки само перфектни божества с френски маниери и меден характер.

А, не, иронията ти е неуместна и доста защитна като реакция..

Човек ако има проблем и го осъзнава, ще потърси помощ или и да не потърси, ще се вслуша в мнението, че има нужда от помощ, за да промени неадекватното си държание.
Само че, това е ако осъзнава какво причинява на човека до себе си.
За съжаление, голяма част от хората с характеропатии не само не осъзнават какви травми нанасят, но и са убедени, че са добри хора, защото като им мине беса, стават нормални и лоялни.

# 407
  • Мнения: 6 004
Сали, правилното решение си взела. Приготви се много да те обвинява и обижда от тук на татък . Дори и да не е спал с нея, рано или късно това е щяло да се случи. Ако въобще може да се прости изневярата, то обидите не могат.
И аз бях ненормална и откачена, и виновна, и истерична, и отблъскваща, и не знам си още каква.Изтърпях и обидите, и виковете, и реването, че много ме обича и не може без мен. Накрая като платих сума за лечение от венерическа болест пък бях изневеряваща мръсница. Дори изтърпях да ми говори онази как не си познавам мъжа и не му обръщам внимание. Сега като се замисля не знам защо трябваше да изтърпя всичко това.

# 408
  • София
  • Мнения: 5 154
Сали, правилното решение си взела. Приготви се много да те обвинява и обижда от тук на татък . Дори и да не е спал с нея, рано или късно това е щяло да се случи. Ако въобще може да се прости изневярата, то обидите не могат.
И аз бях ненормална и откачена, и виновна, и истерична, и отблъскваща, и не знам си още каква.Изтърпях и обидите, и виковете, и реването, че много ме обича и не може без мен. Накрая като платих сума за лечение от венерическа болест пък бях изневеряваща мръсница. Дори изтърпях да ми говори онази как не си познавам мъжа и не му обръщам внимание. Сега като се замисля не знам защо трябваше да изтърпя всичко това.

Оффф, ужас.  Добре, че е била лечима болест, че Хепатит Б не прощава, дори е по-гаден от СПИН.

# 409
  • Мнения: 6 004
Да лечима, просто имах късмет, че неугледното и привидно мърляво момиче с тъмен цвят на кожата не му е лепнало нещо по-сериозно. Да не говорим, че бях обвинена публично, че съм заразила него, а той нея. И това след ежедневното говорене колко не може да живее без ме и детето . Не изневярата ме болеше  толкова колкото думите му . Падаше ми в очите всеки изминал ден, а наистина можех да простя, просто можех, но той ме накара да не искам да прощавам.

# 410
  • Мнения: 62
Хора, това за вината най-много ме побърква! След цяла нощ безумни спорове, той не ми каза и едничко извинявай! Не чувства никаква, ама никава вина. И не спира с клетвите - кълне се, че не е спал с нея, кълне ме и мен следващия да ме зарежел, както аз сега него и т.н и т.н. Говори ми, че много искал да оправим нещата, ама не можел да ми прости злото, което съм му сторила (да го изгоня)!!! Той обръща нещата по най-безумния начин. Просто нереално, аз не мислех, че моят човек е способен да измъдри такива простотии. Според него нещата са така: Аз заради моите проблеми (които започнаха декември), не съм му обръщала внимание. Като съм била по болници, той седял самичък, пък самотата му действала зле и си намерил компания (нали и той е човек и имал право на контакти с интересни хора, които да го разсеят). Как смея аз сега да му държа сметка, че искал просто да поговори с някой, не ми бил вързан на каишка, той да не би да е мъж под чехъл (това му е голям страх, не за първи път го казва). С тая били само приятели, виждали се рядко (лъжи), кълне се че е така и това е. И никаква, ама никаква вина или съжаление, че я е допуснал между нас. Нямало да се извинява за нещо, което не е направил, поне да бил спал с нея, че да има за какво да го гоня и т.н. Разбила съм му живота за едното нищо, била съм безсърдечна, той колко неща бил направил за мен (това е вярно), колко ми е помагал с пари (също), и общо взето аз съм виновната за края на връзката ни. И друго - мрънкане, че бил сигурен как и аз съм му изневерявала, ама съм била хитра и съм се криела. После смяна на плочата и пак колко ме обичал, пък аз кучката как може така...

Това е развоя на събитията за сега, аз съм като гръмната. Не съм очаквала от него подобни театри. А и друго, звънна й на оная пред мен и почна да й крещи, как заради нея съм го била изгонила и не искал да я вижда повече.

Много е гадно да обичаш толкова много един човек, а той да пада в очите ти с всяка изречена дума, след която няма връщане назад
Мила Сали, няма такова нещо като " просто компания " Чета поста ти и като че ли виждам образа на моя мъж. При нас след един такъв " невинен чат " , след като се поразрових малко, се оказаха 5 години. Как е издържал тоя моя артист да играе двойно, умът ми не го побира. Имаше момент в който пиех антидепресанти и съм се забруждавала че е от ранната менопауза. Сега си дамам сметка, че бях си разкратила нервите защото всеки път когато се прибереше сутрин , не се чувствах добре, карахме се, сърдех се. Вярно че се случваше рядко, но се случваше. И той - артиста все успяваше да измисли нещо, да ме завърти и после цяла седмица правеше поведение. Сега разбирам , че когато е бил на работа, е излизал за малко. Или пък е използвал времето когато аз съм била на работа. Отвратително, нали...
Искрено се надявам твоят случай да не е такъв и ти желая успех.

# 411
  • София
  • Мнения: 22 975
Спри да обръщаш внимание. Дай време. След 2-3 години всичко ще спре - ще видиш Simple Smile
Не, няма. Чела съм я и преди в друга тема. Психопатите нямат спирка, те просто са изначално зли хора и се хранят с чуждите нерви и разцъфват чрез манипулациите си.

# 412
  • Мнения: 62
Спри да обръщаш внимание. Дай време. След 2-3 години всичко ще спре - ще видиш Simple Smile
Не, няма. Чела съм я и преди в друга тема. Психопатите нямат спирка, те просто са изначално зли хора и се хранят с чуждите нерви и разцъфват чрез манипулациите си

Насаждането на вина у погърпевшия е най- отвратителното в пособна ситуация. Което всъщност минава всякакви граници и боли даже повече от самата изневяра.

# 413
  • Мнения: 4 518
Момичета, след години когато намерите вашия човек ще се чудите защо сте си ги причинявали тези неща и как може са сте прощавали. Аз лично изпитвам само яд към себе си, че съм загубила време и нерви вместо да се насладя на свободата си докато срещна моя мъж.

# 414
  • Мнения: X
Е като го срещнеш правилния човек никога нищо не ти се налага да прощаваш ли? Много е къса връзката за да твърдиш такова нещо. Останалите просто са си мислели, че са го срещнали, затваряли са си очите пред проблеми и различия докато първоначалното привличане е било достатъчно силно и накрая когато то е отслабнало достатъчно то проблемите във връзката започват да изглеждат непреодолими и започва драмата. Не винаги в началото на една връзка можеш да разпознаеш “твоя човек”, но давайки твърде много време за да разбереш, че не е той раздялата става все по-трудна и болезнена както се намаляват доста и броя на опитите за да го откриеш.

# 415
  • Мнения: 1 235
стигнах до извода, че българина наистина най- го е страх да не се мине. В друга тема обсъждаме начини за сваляне на жени - в общи линии мненията са 2 - жените са меркантилни използвачки или мъжете не стават по други причини, но у тях остава това впечатление.  И аз смятам, че ако си с правилния човек, тогава няма такива неща - първо, защото тогава неговите свалки ти се струват приятни и второ, защото тогава като правиш отстъпки не го чувстваш като такива. Жените сме изцакани, че часовника ни тече и те това много добре го знаят, за това ни разиграват. После пък си мислят, че имате ли деца или си част от интериора, или никога няма да си тръгнеш. Жените пък мислят, че като правят чудеса от храброст ще се докажат и видиш ли той ще разбере, че тя е Дулсинея на живота му. А и не съм сигурна, че за всеки влак си има пътници, но по-добре сам, от колкото с човек, който не удовлетворява потребностите ти...

# 416
  • Мнения: 4 518
Словосъчетанието "твоя мъж" за мен означава мъж, с когото искаш да правиш семейство, знаеш му отрицателните черти и си готова да ги "преживееш", защото положителните си заслужават. Мъж, с когото си щастлива. Ясно е, че нещата са размити, ясно е, че 10 години всичко може да е чудесно и на единадесетата да разбереш, че си живял със затворени очи. От сегашната ми гледна точка на сгодена и много скоро омъжена, казах какво изпитвам и тези чувства са породени от бившия ми. Дали бъдещият ми мъж няма да започне да ги прави теза неща не знам, но спрямо бившия ми това е положението. Ако мъжът ми постъпи по същия начин, след години ще изпитвам същото и към него.
Идеята ми беше да не се губи време с хора, които не заслужават и да се изпитва омраза, която вероятно вреди само на този, който я изпитва.

# 417
  • София
  • Мнения: 19 827
Момичета, след години когато намерите вашия човек ще се чудите защо сте си ги причинявали тези неща и как може са сте прощавали. Аз лично изпитвам само яд към себе си, че съм загубила време и нерви вместо да се насладя на свободата си докато срещна моя мъж.

С това съм напълно съгласна. Аз лично не съм от дълго търпящите и прощаващите, обаче затова мога да кажа, че не съм изгубила кой знае колко време. Не мисля, че някоя жена заслужава да търпи нещо с години и да се бори с вятърни мелници. Животът е прекалено кратък.
А относно недостатъците - всеки си ги има. Аз не определям хората в една двойка, която се разделя, като лоши или добри. Просто двама души може да не се разбират един с друг, но да се разбират чудесно с други хора.

# 418
  • Мнения: X
Ясно, говориш все още за “медения месец” на връзката когато привличането е толкова силно, че може да промени хората до неузнаваемост. Силата на една връзка се доказва цял живот с решаването на неизбежните реални проблеми. С правилния човек и най-трудните проблеми изглеждат решими докато с останалите един ден и от една счупена чаша се оказва, че може да стане скандал.

# 419
  • Мнения: 4 518
Не говоря за медения месец. Говоря за човек, с когото и след 5-6-7 години може да живеете в относително разбирателство (относително, защото хората са различни). За мен, примерно, е важно да се чувствам сигурна, че утре ще спя до същия човек, може би защото това ми липсваше преди, не се нуждая от много. Но има и такива, които искат постоянни доказателства и когато те липсват, има големи скандали.
С мъжа ми даже нямахме период "меден месец", познаваме се от много време, заживяхме заедно от втория ден и тогава изглеждахме все едно от 5 години живеем заедно.

Общи условия

Активация на акаунт