Е, не пречупвай всичко само през призмата на твоя конкретен случай. Говорим само за когато е простимо и имащо смисъл. Дори и тогава е много трудно да го направиш.
- Публикувана: 24 ноем. 2017, 21:23 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2019, 23:37 ч.
Тема за взаимопомощ при изневяра
Аз не съм казал, че е била еднократна забежката. Казах, че само веднъж ми се е наложило да простя преди детето и веднъж след детето, като втория път си беше с чувства и се наложи да се осъзнае и да се справи със себе си първо. Не ми се говори обаче за това в публичното пространство, беше много отдавна, простил съм и съм забравил все едно никога не е било. Наистина.
Яху,
браво че си простил..
Изисква се наистина сериосно осъзнаване, за да го постигнеш..
Била съм много ревнива - следствие на ревнив партньор..
И когато връзката приключи преживях наистина сериозна трансформация, следствие на което - към днешна дата не съм грам ревнива. И се отвращавам буквално от нея.
А онзи горе има странно чувство за хумор - следващия пак се оказа ревнивец. Който се прикриваше много умело в началото и беше "най-най". Но и той се оказа, че изневерява и от него си тръгнах с тежки драми.
А после буквално превърна живота ми в кошмар - следене, хаквания на комп, Фейс и тн..дори следене с детективи, постоянен психически тормоз и рев да се върна..
Та..наистина много странни реакции може да има от изневеряващите..)
браво че си простил..
Изисква се наистина сериосно осъзнаване, за да го постигнеш..
Била съм много ревнива - следствие на ревнив партньор..
И когато връзката приключи преживях наистина сериозна трансформация, следствие на което - към днешна дата не съм грам ревнива. И се отвращавам буквално от нея.
А онзи горе има странно чувство за хумор - следващия пак се оказа ревнивец. Който се прикриваше много умело в началото и беше "най-най". Но и той се оказа, че изневерява и от него си тръгнах с тежки драми.
А после буквално превърна живота ми в кошмар - следене, хаквания на комп, Фейс и тн..дори следене с детективи, постоянен психически тормоз и рев да се върна..
Та..наистина много странни реакции може да има от изневеряващите..)
Yahoo, вярвам ти че си простил, но никога няма да ме убедиш, че си забравил. Иначе никога нямаше да го споменаваш че се е случило..
Аз именно и затова не можах да продължа със същия човек, защото никога нямаше да забравя! Тази мислъл щеше да ме яде бавно докато ме довърши! Най-трудно се живее без доверие...Някои го могат, но не е за мен!
Бианка, права си да се гневиш за това, но вече е минало...гледай само напред! 😙🌞
Аз именно и затова не можах да продължа със същия човек, защото никога нямаше да забравя! Тази мислъл щеше да ме яде бавно докато ме довърши! Най-трудно се живее без доверие...Някои го могат, но не е за мен!
Бианка, права си да се гневиш за това, но вече е минало...гледай само напред! 😙🌞
Mom of 3, вече го обсъждахме тук, че ако истински си пожелал да простиш всичко може да остане само минало. Освободил си блокирани емоции, които те унищожават при всеки спомен за случилото се и можеш да продължиш напред. Не е нужно да си забравил, но спомена за това да не ти навява вече никакви болезнени емоции. Просто да можеш да го опишеш като история на някой все едно си страничен наблюдател без чувства, емоции и пристрастия. В случая допълнително ми помогна и една съвсем елементарна система EFT достъпна за всеки, която се оказа много ефективна в освобождаването на тези блокирани емоции.
Аз не обичам да слагам етикети или да споря с хората за това как те се чувстват, поради което предварително се извинявам, но аз не вярвам, че ти още я обичаш тази жена, за да можеш да си толкова безразличен за случилото се. Аз не мисля, че човек може съвсем да погледне отстрани сякаш се е случило на друг, ако още има чувства.
Yahoo, напълно те разбирам! Хората, които са всеотдайни и ценят семейството и ценностите са готови да се борят до край! Браво на теб! Пожелавам ти наистина да си оценен от партньора си и това никога повече да не ти се случва!
Аз обаче не съм като теб! Аз давам всичко за семейството и партньора си, докато получавам същото! Обърне ли се колата, после пътища много! Целта е да съумеем да опазим семейството, което за мен е свято! Но трябва да е свято и за двамата партньори..иначе не се получава!
Аз обаче не съм като теб! Аз давам всичко за семейството и партньора си, докато получавам същото! Обърне ли се колата, после пътища много! Целта е да съумеем да опазим семейството, което за мен е свято! Но трябва да е свято и за двамата партньори..иначе не се получава!
Google76, никога ли не ти се е случвало детето ти да направи дори много голяма беля, да му простиш и никой да не се съмнява, че все още го обичаш въпреки, че може да ти се наложи да разкажеш за подвизите му някога? Почти същото е, ако го пожелаеш да е така.
Аз простих изневяра и успях да оставя случката в миналото. Не съм я забравила, но е неутрален споменът, не ми предизвиква никакви реакции и чувства. След това избрах пак да му вярвам. Нямаше начин иначе. Ако бях останала недоверчива щях сама себе си да съсипя от нерви, съмнения и подозрения. Доверието ми се оправда. Повече жени не е имало намесени помежду ни дори най-бегло. Както споменах назад разделихме се след години по съвсем други причини.
Гугъл, не си права. Можеш да простиш и пак да обичаш този човек. Всеки заслужава втори шанс.
Бианка, реално не можеш да си на 100% сигурен. Сам правиш избор - или приемаш на доверие нещата или се тормозиш сам и влизаш в един ужасен кръговрат на следне и подозения. Аз отказах да си го причиня. Може би успях да му вярвам отново, защото другата беше и по-млада и по-красива и по финансово обезпечена и по по по, но въпреки това той й обърна гръб безапелационно и се прибра при мен, а логиката сочеше, че не трябва. Не знам каква беше причината, но истината е, че аз преживях онзи период без огромни драми. Не ми е било лесно, но някои и това не успяват. И да, продължих да го обичам. Само спрях да го уважавам
Гугъл, не си права. Можеш да простиш и пак да обичаш този човек. Всеки заслужава втори шанс.
Бианка, реално не можеш да си на 100% сигурен. Сам правиш избор - или приемаш на доверие нещата или се тормозиш сам и влизаш в един ужасен кръговрат на следне и подозения. Аз отказах да си го причиня. Може би успях да му вярвам отново, защото другата беше и по-млада и по-красива и по финансово обезпечена и по по по, но въпреки това той й обърна гръб безапелационно и се прибра при мен, а логиката сочеше, че не трябва. Не знам каква беше причината, но истината е, че аз преживях онзи период без огромни драми. Не ми е било лесно, но някои и това не успяват. И да, продължих да го обичам. Само спрях да го уважавам
Google76, никога ли не ти се е случвало детето ти да направи дори много голяма беля, да му простиш и никой да не се съмнява, че все още го обичаш въпреки, че може да ти се наложи да разкажеш за подвизите му някога? Почти същото е, ако го пожелаеш да е така.
Гугъл още няма деца, но аз имам, че и внук дори, та ще ти кажа- няма начин да сравняваш детето с родителя му, няма начин!
Сексуалната връзка е нещото, което силно отличава отношенията родители- деца, от родител- родител/ка.......
За мен, ако обичам мъжа, представата за него и другата в леглото, за жестове и думи, и похвати, и стоновете дори, няма как да ми се изтрият от съзнанието.
И ако с разума мога да простя, то с тялото си не.