Тема за взаимопомощ при изневяра

Абсолютно е така, а за болестите да не отварям дума ( кондомите не предпазват на 100 % все пак). За най-фрапиращата случка се сещам за на една приятелка бившият мъж. Бяха събрали 20 000 евро за апартамент и оня ги беше профукал с любовницата си! 

мен лично ме е гнус от тия същества ...

Защото винаги има риск от загуба на семейството, т.е. вземайки това решение, показва, че смешното търкане му е значително по-важно.
Защото е свързано с време, което може да бъде отделено за децата му, жена му. Колкото и да им дава, пак може още.
Защото е свързано с пари, семейни пари. Не съм ок да бъдат харчени за такова перо.
Защото е свързано с последствия, болести, евентуална бременност, все неща, които касаят здравето и онова, което градим с общи усилия. Не съм ок с това да се възползват от него чужди за мен хора, за сметка на детето ми, което образно казано е отгладувало изграденото.
Защото е свързано с лъжа. Не приемам лъжата в двойката.

Ери ако приема радушно изневярата, мъжът й може да й споделя и така няма да има лъжа. Всички ще са доволни и щастливи.

Тогава вече не говорим за изневяра, а за отворен брак. Това е съвсем друга тема, на когото му харесва, няма лошо...

Няма нищо сигурно в този живот, за това поставям себе си на първо място и гледам  аз да съм добре!  Един ден, ако ми се случи поне няма да ме е яд,  че съм давала всичко за този човек и съм пренебрегвала себе си,  а той се е развявал.

Понеже малко се превърна в за и против изневярата искам да кажа на всички, на които сега страдат заради неверен мъж:
1. Те са били неверни първо на себе си, защото са направили избор (да бъдат с вас) и после са пренебрегнали този избор.
2. Колкото и време да сте били заедно, радвайте се, че е било сега, а не по-късно. Колкото по-късно, толкова по-зле. Въпреки това никога не е късно да кажеш "майната ти" и да продължиш.
3. Колкото и да скочите срещу мен заради това, което ще кажа, все пак ще го кажа. Има прекрасни свободни мъже. Както един на пръв поглед прекрасен изневерява, така и един на пръв поглед не толкова прекрасен може да се окаже скрита лимонка и да ви покаже колко хубав е животът.
4. Простете на себе си, а после и на него. Не казвам, че сте, но има вероятност да не сте дала на мъжа до вас това, от което е имал нужда. Научете се от грешките и си простете си за тях. На него също трябва да простите, не всички мъже са еднакви. Този, който е изневерил на една жена може да не изневери на друга! Не слагайте всички в кюпа. Ако държите да ги сложите не се оплаквайте като ви кажат, че понеже сте жена не можете да карате. Глупости!!!
5. Ако имате деца първо помислете за себе си. Това не означава да ги оставите болни, гладни и жадни. Означава да се погрижите за емоционалното си състояние и не си го изкарвайте на децата си. Научете ги, че това не е правилно.
6. Занимавайте се с нещо. Аз останах без работа, семейство, приятели и приятел за седмица. Щях да полудея, така че изчистих къщата прашинка по прашинка. Пуснете си силно музиката и крещете, ако трябва (в приемливо време!). Отидете на почивка с близък човек, рисувайте, пишете, гответе и каквото ви харесва.
7. Плачете, приемете случилото се, вдигнете глава и продължете напред.

Май това съм правила аз, надявам се да помогне на някого

Изневяра без наличие на деца в картинката си е проста и лесна работа. Решаваш и действаш. При наличие на деца обаче не са толкова весели нещата, защото за всичко трябва да се съобразяваш и с тях. Най-малкото да ги стресираш минимално и да излязат и те колкото се може по-незасегнати от ситуацията.

Единствения вариант да се оцелее е да се спре да се мисли за тая изневяра и да се чопли как, защо и т.н. се е случила. Минало свършено. Дори да искаш да си вадиш някакви изводи, прави го набързо и гледай напред. Мислите за миналото натоварват и те дърпат назад. От което няма особена полза.

Виж, ако ще се живее със същия мъж занапред, съвети нямам. Представям си го като нещо ужасно и който го е постигнал,. той да даде съвет как е успял. Все пак и хората, и ситуациите са различни.

Може да е изглежда лесно и просто в сравнение с това да ти се случи когато имаш деца, но в никакъв случай не е лесно и просто. Даже може би е по-лесно когато имаш деца, защото има кой да те подкрепи, имаш смисъл да се бориш. За жалост има моменти, в които не виждаш смисъл да се бориш заради себе си... Не знам, не съм имала деца, но заради други хора съм способна да убия, за себе си не бих убила.

За стресирането на децата трябва да мисли този, който изневерява, другият няма вина за чужди действия.
Във връзка без деца съм съгласна, че е по-лесно, не би ми пукало особено, но при семейство, деца и т.н. вече човек не мисли само за собствения си задник и от действията на родителите си изграждат представата за това кое е нормално и кое не. Не ми харесва идеята да порасне с мисълта, че лъжата и грозните игрички зад гърба на най-близките им хора са в реда на нещата.

Другият няма вина, но често точно той се оправя с децата И няма весел начин да им обясниш точно какво става. Нито пък децата могат да разберат преди определена възраст какво се случва. Изобщо е бърканица, в която се оказваш накиснат, без хич да си го искал.

Не е задължително. При няколко наши семейни двойки изневериха жените и сега сами се оправят с децата.
А че няма весел начин, няма, но това е риск, който поема човек още като става родител - всичко се случва, и смърт, и болест, и раздяла, такъв е животът. Важното е да им покажем как човек да се справя и с трудностите. На празник всеки ще се оправи...

Така е, всеки се справя както може. Няма рецепта.

Моето първо гадже беше (и все още е) от този тип, които не могат без да хойкат наляво-надясно, като мания е това. Първия път разбрах от майка му, тя ми каза, тогава ни въртеше две на веднъж. Простих му, но вече му нямах никакво доверие и започнах да го дебна постоянно.
Тези неща се повториха и потретиха,  лъжи и обещания как повече няма да прави така. Накрая се разделих с него, бяхме заедно почти 3 години. Когато осъзна, че този път е окончателно и нямам никакви намерения да се връщам при него не спираше да ми звъни и да ми идва на вратата, с празни приказки и лъжи колко много ме обичал. Едва се отървах от него, тази връзка ми беше много голям урок, само съжалявам, че не го оставих много по-рано.
На сегашния ми приятел му имам доверие и ми доказва, че не би ми изневерил, но.. кой знае. Не искам да се ровя и да дебна за такива неща, особено без повод, нямам нерви. Само знам, че рано или късно всичко излиза наяве.

На мен ми изневериха преди да направим и година брак, синът ни беше  на  месеци(мъжа ми е умен, интелигентен и с хоби).Секса му бил много важен, защото пък на мен не... На мъжа му било в природата... само дето количество и качество са различни по важност за мен. Обвинявах се, че съм дебела, отблъскваща, че аз съм виновна. Сега разбирам, че не съм била от важните ценности просто, сега разбирам, че вина имам само, че тогава простих, а всъщност успях само привидно, че позволих самочувствието ми да зависи от друг.. Живях с тези убийствени мисли дълги години и той го направи пак...
Резултатите за мен - всеки ден оттогава полагам грижи да съм в перфектна форма заради себе си, станах много силна, пренаредих приоритетите и прогледнах за хора и ситуации. Не ме е страх от изневяра вече, защото знам колко струвам и няма нужда да търся отговора в грешни очи. Обичам го и това не ми тежи, но стойността му вече е друга .
Някъде между двете му изневери аз се влюбих в друг. И това преживях. Не изневерих, но май е по-тежко да изневериш със сърцето .
Не всички мъже изневеряват, но са непростимо много тези, които го правят и точно по тази причина все по-малко уважавам мъжкото съсловие.
Съвет от мен : Обичайте себе си, грижете се за себе си и се ценете, защото сте си най-добрия приятел!