Тема за взаимопомощ при изневяра

  • 174 865
  • 1 732
  •   1
Отговори
# 765
  • София
  • Мнения: 12 435
За първата съм склонна да повярвам, че е истинска. Втората обаче доста ме съмнява. Или пък е дооооста украсена.

# 766
  • Мнения: 22 837
Просто не сме се срещали с такава, но може би и тя си е вярна. Важното е, че жената явно се е отървала от тормозителя

# 767
  • Мнения: 22
Всъщност историята ми си е съвсем истинска иииии да... Знам, че звучи като нагласен сценарий, но само аз си знам какво преживях. На повечето ви се струва смешно и нереално докато не ви се случи същото.
Или може би трябваше да попитам колко от вас си мълчат тихо от страх или срам за това какво им се случва или се е случило? Убедена съм, че доста от вас са тихо страдащи и мълчат с години и си затварят очите.

# 768
  • Мнения: 22 837
Важното е, че си се махнала. Дано никога не позволиш това да се повтаря.

# 769
  • На Марс
  • Мнения: 8 834
Къде ги намирате тия мъже побойници ум не ми го побира ... имам широк кръгозор от приятели от наркомани до професори и не съм чувал някой някога да е ударил жена си.

# 770
  • Варна
  • Мнения: 38 696
Ооо, има, има. И то така хубаво се преструват, че няма и да ги заподозреш.

# 771
  • Мнения: 6 004
Има разбира се . Аз се потресох обаче от това колко години е стояла след случея с душенето.

# 772
  • Мнения: 22
Има разбира се . Аз се потресох обаче от това колко години е стояла след случея с душенето.
В някои случаи страхът е доста добър манипулатор докато не осъзнаеш, че всъщност другия нищо няма да ти причини и говори така, за да те потисне още повече. Веднъж направих грешката да послушам неговите родители, които уважавам страшно много и да остана с него уж за доброто на детето, но всъщност това само влоши нещата и накрая, когато се махнах им казах всичко. Заболя ги, че говорех така за синът им, но и ме разбраха и затова водя синът ми при тях всеки път когато имам възможност и често го карам поне да ги чуе по телефона ако не можем да отидем. В последствие бабата почина, но дядото пък се радва на компанията.

# 773
  • София
  • Мнения: 6 123
Всъщност историята ми си е съвсем истинска иииии да... Знам, че звучи като нагласен сценарий, но само аз си знам какво преживях. На повечето ви се струва смешно и нереално докато не ви се случи същото.
Или може би трябваше да попитам колко от вас си мълчат тихо от страх или срам за това какво им се случва или се е случило? Убедена съм, че доста от вас са тихо страдащи и мълчат с години и си затварят очите.

Има доста в темата,които само си чешат клавиатурата. Не им се връзвай на тях.

Къде ги намирате тия мъже побойници ум не ми го побира ... имам широк кръгозор от приятели от наркомани до професори и не съм чувал някой някога да е ударил жена си.

Те,защото казват "Добро утро и започват с разказ,как снощи са хвърлили няколко юмрука в къщи". Насилниците в своите очи са прекрасни хора,предизвикани нарочно от жертвата. За съжаление,понякога трябва време на жертвата да осъзнае,че е такава и доста време си мълчи от срам,защото и е вменена вина.

# 774
  • Мнения: 22 837
Аз нямам опит с домашно насилие от този характер, но явно и там нещата често следват един и същи сценарий.

# 775
  • Мнения: 7 855
Аз започнах да разбирам по-добре жени, които са останали при насилник едва след като прочетох "Роуз Мадър". Не е от хубаво.

# 776
  • Мнения: 52
И на мен мн ми се искаше да е някаква измислица.Винаги съм смятала че моят мъж е мн по добър от околните,и то е така,ама вече знам че мъжете,както и жените ,в основата си сме просто "мъже" или" жени",т .е. всеки мъж е уникален,ама е мъж.Не всеки проявява всички общи черти,ама една да е ,ще е " най-хубавата"😄😥.И колко пъти си казвах,се да имаше начин да забравя,като бяло петно да стане,защото дори да се успокоих,постоянно си припомням реплики,действия и се самонаранявам.Знам че не трябва да ровя в кървяща рана,ама често не се сдържам.Сложно е-не ми казва всичко,защото знае колко ще ме боли,но и мълчанието е сякаш все още има нещо.И да питам,винаги може да ме метне-не съм и предполагала колко е изкусен в това,може просто да се крие по добре,аз ще се старая и ще му е добре и тук и там.И той сякаш се старае и казва,че дори като "млади" не се е чувствал толкова жив,щастлив,пълен със сексуална енергия с мен.Но то това нищо не значи или пък трябва да ми е достатъчно,щом на мен ми е добре..

# 777
  • Мнения: 22 837
Никой не е на твоя място. Това е нещо, което някак всеки си го изживява сам. Важното е да си избереш това, което за теб е добрия вариант. Мъжете в такива ситуации стават големи манипулатори, но и да прекараш живота си като пъдар на мъжа си не е никак весело.

# 778
  • Мнения: 52
Имам чувството,че колкото по големи комплекси има един мъж,толкова по големи простотии може да "му се случат",щото дето викате,все ние жените сме виновни,предизвикали сме го,я  да кръшне,я да ни поступа,я кой знае какво.Но дали е така...И аз до сега смятах че моето самочувствие зависи предимно от моя си мъж,но то трябвало да произлиза от мен,та и аз съм пълна с комплекси,но винаги първо съм мислила,после действала,така че дано успея да запазя себе си,дори да се надградят,да се освободя от обсебеността си към ММ и да се чувствам добре,спокойна(не че няма да залита,а че аз ще съм дала всичко от себе си,а просто той е идиот и не знае какво губи)

# 779
  • Мнения: 22 837
Разбира се, самочувствието ни зависи на първо място от самите нас.

Общи условия

Активация на акаунт