- Да.Така е.Но как да върна доверието.?Как да забравя?Колко време ?А страхът как да премахна?
- Публикувана: 24 ноем. 2017, 21:23 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2019, 23:37 ч.
Тема за взаимопомощ при изневяра
...Лъжи...промяна в поведението,непознат за мен човек.Така две години.Чаках да дойде на себе си,плаках,страдах,обвиняваха нея,обвиняваха себе си.....Е....дочаках да го....у нас е същият оня.....20 годишен мой любим мъж.По гальовен,по любвеобилен,по внимателен и щедър от всякога.......Но.....аз ....не съм същата....Всяка прегръдка-реже.Всяка целувка-гори.Всеки допир-боли.....
Аз не можах да се справя с предателството,след 20 години брак.Опитах, но агонията беше страшна. Не бях на себе си 6 месеца след като разбрах, как съм издържала да ходя на работа, да си гледам и двете деца, дома, ужас някакъв безкраен. В един момент поставих ребром въпроса има ли намерение да прекрати отношенията си с другата, при което с най-наглата усмивчица,която можете да си представите,ми беше заявено "няма как да стане". Та не мога да си представя и за секунда какво би станало с мен, ако не бях го изгонила. Сигурно щях да полудея...
- Да.Така е.Но как да върна доверието.?Как да забравя?Колко време ?А страхът как да премахна?
- Да.Така е.Но как да върна доверието.?Как да забравя?Колко време ?А страхът как да премахна?
Едва ли е точно страх.По-скоро жената изпитва несигурност. Защото сега ако се е осъзнал, следващия път като му се прииска нещо странично, може здраво да се увлече. А е хубаво да чувстваш опора и сигурност в човека, с когото живееш.Иначе за какво сте заедно?
Едва ли е точно страх.По-скоро жената изпитва несигурност. Защото сега ако се е осъзнал, следващия път като му се прииска нещо странично, може здраво да се увлече. А е хубаво да чувстваш опора и сигурност в човека, с когото живееш.Иначе за какво сте заедно?
Едва ли е точно страх.По-скоро жената изпитва несигурност. Защото сега ако се е осъзнал, следващия път като му се прииска нещо странично, може здраво да се увлече. А е хубаво да чувстваш опора и сигурност в човека, с когото живееш.Иначе за какво сте заедно?
Човек, къртиш направо
Значи, за следващия път, как АЗ ще се подготвя:
Когато ми бъде заявено, че има друга кралица в кралството, никакви такива разговори, беседи, обсъждания и прочее втори шансове. Разбера ли за подобно нещо - директно с тигана у главата, мятам го на такси и директно го стоварвам пред вратата на любимата му.
И въобще да не си въобразява,че му е златен. Призовете за златен....член да ги раздават любовниците му
Ако не ви харесва думата, не се хващайте за нея. Исках да кажа, че човек трябва да очаква всичко, дори и неочакваното. Всичко е възможно да се случи, а има много по-лоши неща от това някой да изневери.
Тук съм съгласна! Докато са ми здрави децата, не мисля, че има от какво да се оплаквам. И се надявам и аз да съм здрава да си ги гледам 
Но разбираш, че изневярата е бял кахър едва когато минеш през нея. Преди това си мислиш, че е нищо... или че е края на света - а не е така
За жена като мен, която не може да разчита на родители, беше пълна генерална промяна на живота. Има жени, които просто си взимат детето/децата и отиват у родителите си. Или родителите ги подкрепят безрезервно и почват да помагат с децата. Не че им е по-лесно на тези жени! Но имат някакъв готов вариант един вид. Аз скочих в нещо супер дълбоко, тотално неясно и още не знам как излязох. А минаха много години и имам ново семейство. Но понякога някоя случайна ситуация ми напомня за периода, в който открих какво се случва навремето и сякаш потъвам в някакво ужасно блато на отчаяние - трудно е да се опише. Човешкия организъм е така настроен, че бързо забравяме лошото - и това ни спасява
Но разбираш, че изневярата е бял кахър едва когато минеш през нея. Преди това си мислиш, че е нищо... или че е края на света - а не е така
За жена като мен, която не може да разчита на родители, беше пълна генерална промяна на живота. Има жени, които просто си взимат детето/децата и отиват у родителите си. Или родителите ги подкрепят безрезервно и почват да помагат с децата. Не че им е по-лесно на тези жени! Но имат някакъв готов вариант един вид. Аз скочих в нещо супер дълбоко, тотално неясно и още не знам как излязох. А минаха много години и имам ново семейство. Но понякога някоя случайна ситуация ми напомня за периода, в който открих какво се случва навремето и сякаш потъвам в някакво ужасно блато на отчаяние - трудно е да се опише. Човешкия организъм е така настроен, че бързо забравяме лошото - и това ни спасява
Тук съм съгласна! Докато са ми здрави децата, не мисля, че има от какво да се оплаквам. И се надявам и аз да съм здрава да си ги гледам
Но разбираш, че изневярата е бял кахър едва когато минеш през нея. Преди това си мислиш, че е нищо... или че е края на света - а не е така
За жена като мен, която не може да разчита на родители, беше пълна генерална промяна на живота. Има жени, които просто си взимат детето/децата и отиват у родителите си. Или родителите ги подкрепят безрезервно и почват да помагат с децата. Не че им е по-лесно на тези жени! Но имат някакъв готов вариант един вид. Аз скочих в нещо супер дълбоко, тотално неясно и още не знам как излязох. А минаха много години и имам ново семейство. Но понякога някоя случайна ситуация ми напомня за периода, в който открих какво се случва навремето и сякаш потъвам в някакво ужасно блато на отчаяние - трудно е да се опише. Човешкия организъм е така настроен, че бързо забравяме лошото - и това ни спасява
Но разбираш, че изневярата е бял кахър едва когато минеш през нея. Преди това си мислиш, че е нищо... или че е края на света - а не е така
За жена като мен, която не може да разчита на родители, беше пълна генерална промяна на живота. Има жени, които просто си взимат детето/децата и отиват у родителите си. Или родителите ги подкрепят безрезервно и почват да помагат с децата. Не че им е по-лесно на тези жени! Но имат някакъв готов вариант един вид. Аз скочих в нещо супер дълбоко, тотално неясно и още не знам как излязох. А минаха много години и имам ново семейство. Но понякога някоя случайна ситуация ми напомня за периода, в който открих какво се случва навремето и сякаш потъвам в някакво ужасно блато на отчаяние - трудно е да се опише. Човешкия организъм е така настроен, че бързо забравяме лошото - и това ни спасява
Едва ли е точно страх.По-скоро жената изпитва несигурност. Защото сега ако се е осъзнал, следващия път като му се прииска нещо странично, може здраво да се увлече. А е хубаво да чувстваш опора и сигурност в човека, с когото живееш.Иначе за какво сте заедно?
Човек, къртиш направо
Значи, за следващия път, как АЗ ще се подготвя:
Разбера ли за подобно нещо - директно с тигана у главата, мятам го на такси и директно го стоварвам пред вратата на любимата му.
Моя приятелка направи така. Направо си подари мъжа на любимата му. И след два месеца, като останаха без пари, защото приятелката ми осигуряваше финансите в семейството, а мъжа й работеше за 400 лв на месец, любовта се изпари и той си се прибра обратно при жена си. Сега е много верен и любвеобвилен
- Да.Така е.Но как да върна доверието.?Как да забравя?Колко време ?А страхът как да премахна?
Няма да забравиш, но с времето може да спре да ти пука. Колко време - зависи колко си чувствителна. Няколко години вероятно. Не разбрах при вас колко време е минало, откакто си разбрала за изневярата.
От какво те е страх точно? От нова изневяра, че продължават отношенията с тази жена, нещо друго?
Моя приятелка направи така. Направо си подари мъжа на любимата му. И след два месеца, като останаха без пари, защото приятелката ми осигуряваше финансите в семейството, а мъжа й работеше за 400 лв на месец, любовта се изпари и той си се прибра обратно при жена си. Сега е много верен и любвеобвилен
Тя пък как го е прибрала обратно се чудя.
И досега страшно съжалявам, че не изгоних моя веднага след като го хванах. Толкова потрошени нерви за човек, на когото не му пука, ама въобще.