НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 128
Завръщането на Ипек бе като благословия за Йомер и Дефне. Въпреки съмненията на младата майка, момичето имаше опит и се справяше страхотно с малките, които я обикнаха веднага. Ипек бе гледала децата на сестра си като ученичка, за да може кака ѝ да завърши университета, и бе сериозно подготвена. Съумя дори да научи Дефне на няколко трика, които се оказаха доста ефикасни.
Проблем имаха единствено с Берк, който не искаше мляко от шише. Кърмата на майка му бе недостатъчна за двамата и Елиф, от която Дефне вече не се дразнеше чак толкова много, предложи да комбинират кърменето с хранене с изкуствено мляко, като редуват храненията. Берк обаче бе капризен и не искаше шишето, което Дефне упорито се опитваше да натика в устатата му. Тази борба измъчваше и двамата, а след нея Йомер не можеше да каже кой е плакал повече: сина или съпругата му. В крайна сметка гладът надделяваше и Берк си изпиваше всичко до последната капка, но не и преди да е докарал Дефне до ръба на нервна криза.
Ада от своя страна бе страшно кротко и добро бебе. Почти не плачеше, хранеше се спокойно и редовно, заспиваше почти веднага, щом я сложеха в леглото вечер. Обожаваше да е в ръцете на баща си, раздавайки му усмивки и посягайки към брадата му, която ѝ се струваше супер интересна. Йомер се опитваше да отделя време и на двамата, обичаше ги еднакво, но някак си Ада бе неговата слабост. Мъничка и слабичка като майка си, тя бе толкова крехка и беззащитна, че Йомер не искаше да я оставя и за миг. Докато Берк растеше силен и голям, сестричката му сякаш не бе наддала и грам след раждането, макар Елиф да бе доволна от развитието и на двамата. Първият им месец бе преминал успешно като развитие и похвалите към Дефне я умилостивиха, отказвайки я от идеята да смени педиатъра.
Празничното настроение обхвана Дефне още в средата на декември. Спазвайки традицията, тя настоя да украсят цялата къща, както и елха. Отделяйки цял ден за всичко това, Дефне повери бебетата на Йомер, барикадирал се в спалнята, за да рисува. „Жако” се бяха оказали достойни конкуренти и битката между тях и Пасионис продължаваше, но без подмолните номера, поне засега. Колекцията, която те представиха есента, бе толкова близо до тази на Йомер като качество, че ги изненада. За пролетта трябваше да се подготвят наистина добре, недопускайки отново нещо такова. Пазарът бе нестабилен и всичко можеше да се обърне за един ден.
Новогодишното парти на Пасионис, организирано от Ясемин, бе на 29 декември. Въпреки голямата натовареност, всички щяха да почиват до 2 януари, когато изтрезнели и заредени с нови сили, отново щяха да се захванат за работа. Дефне и Йомер се появиха за петнайсетина минутки, за да поздравят колегите си, и се прибраха. Дефне не искаше да оставя за дълго време близнаците, въпреки че Нихан бе с тях и щеше веднага да ѝ позвъни, ако се случи нещо. Йомер пък не искаше да стои там без нея и остави Синан да се справя с всичко, особено с Ясемин. Съпругата му отново бе изпаднала в депресия, защото не бе бременна, и всички избягваха да разговарят с нея, за да не избухне. Настроенията ѝ напоследък бяха непредвидими и всички страняха от нея. Горкият Синан, обаче, нямаше такъв вариант.
В последният ден от годината всички се събраха в дома на Дефне и Йомер още от сутринта. Планираха да прекарат целия ден заедно, а след това да посрещнат новата година, наблюдавайки фойерверките от верандата. Къщата бе предостатъчно голяма и щеше да се намери място за всеки, за да пренощува. Макар че Мелис и Исо бяха предупредили, че ще си тръгнат, защото имат среща и с други приятели. Неджми и Шереф също не планираха да останат, макар да отказаха да разкрият какво ще правят цяла нощ навън. Останалите все някак щяха да се сместят, за да дремнат няколко часа.
Дефне се бе постарала. Ипек бе пренощувала тук предишната вечер, за да може да ѝ помогне в ранни зори с приготовлението на всичко, което домакинята си бе наумила. Богатата закуска едва се побираше на масата в трапезарията, да не говорим за тавите и тенджерите с обяда и вечерята, заели всеки свободен плот в кухнята.
Йомер запали камината в хола, създавайки допълнителна атмосфера в къщата. Пукащите дърва в огъня навяваха мили спомени и на двамата, връщайки ги година назад. Година, преминала в толкова много щастие, че чак не искаха да приключва. Надяваха се, че следващата ще е само още по- добра.
Гостите пристигаха на групички, бързайки да се стоплят до огъня с нещо топло за пиене. Навън вятърът беше ужасен и макар синоптиците да не обещаваха сняг в тяхната част на Истанбул, довечера можеше и да се случи някое чудо. Корай, например, бе започнал с овайкването още от сега, оплаквайки се какъв студ е и колко мрази зимата. Пристигна, навлечен с дебело яко, под чиято вдигната качулка имаше друга шапка, а пухкав шал обвиваше и двете. Ръкавиците му бяха два чифта, сложени един върху друг, защото трябвало да предпази пръстите си от измръзване. Маска за спане пък допълваше тоалета му, предпазвайки нежната кожа около очите му от вятъра и студа, за да не се образуват бръчици.
Ипек си тръгна малко преди обяд, оставяйки подаръците си за малките под елхата. Щеше да прекара вечерта със семейството си, а вдругиден щеше да се върне на работа. Дефне изтича горе, връщайки се с малка опакована кутийка, която тикна в ръцете на момичето. Макар и изненада, Ипек я прегърна ѝ и благодари за всичко, което правят за нея. А според Дефне бе точно обратното- тя я спасяваше в ежедневието, разчитайки и изпълнявайки всяко нейно желание, преди още да го е изрекла. Двете се бяха сближили доста по време на бременността ѝ и след раждането и Дефне вече смяташе момичето за своя по- малка сестра. Виждаше се, че и Ипек я има за своя близка, въпреки че се опитваше да не го демонстрира прекалено. Все пак работеше за тях и не искаше да показва неуважение, макар Дефне няколко пъти вече да я моли да спре с това нейното „госпожо” и „господине”.
Дефне обичаше семейните празници от дете. Застанала скрита зад ъгъла на вратата към хола, тя наблюдаваше усмихната събралото се множество. Йомер обикаляше между гостите, разговаряше със семейството ѝ, шегуваше се със Сердар и Исо, закачаше малкия. Ясемин и Суде бяха прегърнали по едно от бебетата, застанали от двете страни на Синан. До камината Мелис и Шереф разговаряха с баба ѝ, която, явно впечатлена от младото момиче, поздравяваше баща ѝ за това какъв добър човек е отгледал. Лицата на всички бяха огрени от усмивки, чуваше се смях и звън на чаши, докато денят изтичаше, а заедно с него и годината.
Обръщайки се 12 месеца назад, Дефне благодари на Господ за това колко много бе получила през тях. Миналата година по това време тя бе в дома си, а с Йомер тъкмо бяха разрешили проблемите помежду си. Чувстваше се сама, макар да бе заобиколена от толкова хора, просто защото този, който ѝ трябваше, не бе до нея. Цял ден тя бе мислила и мечтала за Йомер, а вечерта бе заспала в ръцете му. Началото на годината бе най- прекрасното, надминавайки всичките ѝ мечти- бе получила мъжа, когото обичаше, а той бе превърнал животът ѝ в приказка. Подари ѝ двете най- прекрасни същества на този свят, спящи сега в ръцете на любимите си лели. Не можеше да иска нищо повече от това, освен всичко да остане такова, каквото е сега: пълно щастие.
- Къде си се размечтала? И защо се криеш тук?!- Йомер хвана ръката ѝ, обвивайки я около кръста си, докато я прегръщаше.- Липсваше ми!
- Тук съм, не се крия! Просто ви наблюдавах!- Скри глава под брадичката му и се заслуша в ударите на сърцето, което биеше в синхрон с нейното.
- За какво се беше замислила?! Изглеждаше леко тъжна!- Милвайки косите ѝ, Йомер обърна поглед към стаята. Семейството, което не бе имал, но за което бе мечтал, се забавляваше в хола.
- Щастлива съм, просто…Осъзнах, че няма да ми стигнат дори години, за да благодаря за това, което имам. Теб, децата, всички тях.- Погледът ѝ обхвана смеещите се хора, след което срещна неговия.- Ти ми даде всичко това и дори да кажа хиляда пъти „обичам те”, не стига, за да опиша това, което е в мен.
- Не е необходимо да казваш нищо, погледът ти говори достатъчно!
Целуна я, забравяйки за всичко наоколо. Потънаха в удоволствието на целувката, усещайки единствено щастие. Бяха заедно, в един собствен свят, където всичко, което искаха, бе другия. И нямаше да излязат от него, ако малкият Исо не бе застанал между тях, дърпайки крачола на Йомер, молейки го да играят на самолет.
- А това е нашето бъдеще!- Засмя се Дефне, докато се отдръпваше.- Догодина по това време този, който ще те дърпа, ще е Берк!
- И аз ще съм най- щастливият човек, когото са прекъснали!- Наведе се и леко я целуна Йомер, преди да вдигне детето на ръце.- Мама да не се кара, ако те завъртя! Знаеш, че тя не обича!
- Самолет!- Настоя Исо.
- Аз ще ви пазя!- Кимна сериозно Дефне и рискувайки, Йомер хвана малкия и го завъртя около себе си в широкия коридор. Дефне наблюдаваше хола, където Нихан тъкмо се усети, че е загубила сина си от поглед.- Идва!
- После пак, обещавам!- Гушвайки леко замаяното, но ухилено до ушите дете, Йомер застана до Дефне в секундата, в която Нихан излезе.
- А, ето къде си бил! Нали те предупредих да не притесняваш чичо Йомер и леля Дефне!- Огледа подозрително и тримата, след което попита:- Какво става тук?! Исо защо е толкова щастлив?!
- Гъделичкахме се, затова!- Излъга Дефне, избирайки по- малкото зло.
- Но той яде преди малко, ще му прилошее от толкова смях!- Скара им се Нихан, докато вземаше Исо от ръцете на Йомер.- Хайде, Исо, да видим къде се загуби баща ти! По време на празници е по- голямо дете и от теб!
- Охх, спасихме се за малко!- Въздъхна Йомер, наблюдавайки отдалечаващите се.- Направо като по чудо!
- Наистина! Представи си какво щеше да стане, ако Исо бе повърнал, докато го въртеше!-Изкоментира Дефне, присмивайки се на шокирания си съпруг.
Върнаха се в стаята, включвайки се във веселието. Малкият отново тичаше насам натам, нетърпелив да отвори подаръците си. Нихан се опитваше да го спре, но ѝ бе ужасно трудно, защото самата тя изгаряше от любопитство. Пренебрегвайки шегите на останалите, тя се опита да ги придума да отворят поне по един подарък. За съжаление, вместо разбиране, получи единствено нови подигравки.
