♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 63

 

Раздадоха се на 200% и двамата   Не знам как намериха въздух да говорят после  

Ама нещо хич не си представям Борко миналата година да бе изпял такава песен 

   Тоз път ме прецакаха

Глава 129

В полунощ всички се чукнаха с шампанско, пожелавайки си щастлива и спокойно нова година. Вятърът бе спрял и заставайки на верандата, ухилени като малки деца, те се радваха на зарята, огряла небето над Истанбул. Навсякъде наоколо бе тъмно, за да подсили ефекта на огромните „букети” разноцветни светлини, разпръскващи се над тях.
Когато всичко приключи, младите останаха загледани в звездите. Алкохолът и адреналинът пречеха на студът да достигне до тях, заблуждавайки за температурата навън. Трябваха им обаче по- малко от двайсет минутки, за да замръзнат.
-   Сякаш сме на Северния полюс!- Суде триеше ръцете си една в друга, опитвайки се да възстанови кръвообращението им.- Днес като че ли не беше чак толкова студено!
-   И според мен е така!- Ясемин се сгуши в Синан, забравила, че му е сърдита. Следобеда отново се бяха счепкали, но премръзнала, тя дори не се сети за това.- А сега дори и вятър няма!
Дефне се качи, за да погледне дали Ада и Берк не са се събудили, но и двамата спяха така, както ги бяха оставили. Загледа се в малките им личица, чудейки се как ли ще изглеждат,когато пораснат. Сети се за детските снимки на Йомер, в който явно Берк щеше да се превърне. Детето бе пълно негово копие, докато Ада имаше чертите на Дефне. Лицето, скулите, носа. Просто бе по- тъмна и с трапчинките на баща си, когато се усмихнеше. Косите и на двамата бяха черни като нощта, леко начупени, но не и къдрави. Дефне бе благодарна, защото по време на бременността доста се страхуваше дъщеря ѝ да не наследи нейните непокорни къдрици.
-   Толкова са сладки!- Суде бе застанала до нея без да я усети.- Мога да ги гледам постоянно. Особено докато спят.
-   И аз обичам да ги наблюдавам, когато са толкова кротки. Все се надявах, че Берк ще последва примера на Ада и ще се укроти, но май става обратното.- Засмя се Дефне, посягайки, за да завие размърдалия се мъник.- И когато бяха в мен бе така- той дивееше, а тя се включваше от време на време.
-   Просто е по- срамежлива, с времето ще покаже характера си!- Сериозността на Суде накара Дефне да се замисли, а след това и да се съгласи.- Надявам се само да не влезе под кожата на Йомер, че тогава сте загубени!
-   Късно е вече, тя е там още от преди да се роди!- Смеейки се, Дефне ѝ кимна да излизат.- Познах по погледа му, когато я взе в болницата. Вече бе абсолютно и напълно запленен от нея!
-   Горкия! Ще го върти на малкия си пръст!
-   На какво се смеете?!- Пресрещна ги Йомер, явно търсещ Дефне.
-   Ааа, на нищо! Какво става?!
-   Чичо и Шереф тръгват, а предполагам Мелис и Исо също.- Прегръщайки я през кръста, той погледна отново и двете.- Има нещо, но…
-   Не е необходимо да знаеш всичко! С времето, надявам се, сам ще разбереш! Татко така и не успя!- Смеейки се, Суде избърза напред, оставяйки Дефне да се оправя с любопитството на съпруга си.

Минаваше три, но в къщата все още светеше. Дефне отдавна бе в леглото, както и Тюркян и Нихан с малкия. Но Сердар и Йомер обсъждаха бъдещето, седнали пред камината, а Ясемин и Синан дремеха пред телевизора, уж гледайки някакъв концерт. Есра и Суде бяха намерили някакъв албум, разглеждайки го и смеейки се на старите снимки. Йомер само можеше да се надява, че не са негови.
Полека лека обаче всички взеха да се протягат, а някои заспаха направо на местата си. Като Ясемин и Синан, сгушени на дивана. Йомер просто им наметна едно одеяло, засмивайки се на доволното лице на приятеля си. Сердар се качи при съпругата си, а Есра при баба си. Суде щеше да спи в кабинета, където бяха приготвили надуем дюшек за нея. Беше вече легнала, когато се чул с майка си, макар че при нея още не бе минало полунощ. Не искаше да разваля празника на другите, затова изчака да остане сама. Опита да се свърже и с Андрю, но телефонът му бе изключен. Нещата между тях се бяха оправили, но не бяха говорили от няколко дни. Тя се надяваше, че при него всичко е наред и си обеща, че ако и сутринта не го чуе, ще позвъни на някой от приятелите им.

Ада и Берк се събудиха около пет, принуждавайки майка си да будува до сутринта. Бяха се наспали, докато възрастните празнуваха, затова изчакаха Дефне и Йомер да се отпуснат и нададоха глас. Дори нахранени и с нови памперси, и двамата бяха решили, че това не им е достатъчно. Дефне ги разнася из цялата стая, люля ги и им пя, моли ги и ги заплашва, но нищо не даде ефект. Накрая се принуди да ги сложи на леглото в нейната половина, започвайки едновременно да полюшва и двамата. Йомер спеше до нея, прекалено изморен, за да реагира. На Дефне ѝ се искаше да го удари с нещо, заради това. Очите ѝ се затваряха, но в момента, в който задремеше и ръцете ѝ спираха да се движат, двете бебета надаваха писък и тя подскачаше, подновявайки люлеенето. Йомер сякаш въобще не бе на леглото до тях.
Когато Дефне най- после успя да ги приспи отново, навън вече бе ден. Когато слезе долу видя, че минава десет. Беше оставила Йомер заспал, но съвсем скоро щеше да се събуди. Очакваше го изненада!
Ясемин вече бе в кухнята, правейки си кафе. Суде се появи след малко, прозявайки се, и питайки какво ще закусват. Докато трите приготвяха храната, опитвайки да се разсънят, останалите полека лека започнаха да се събират около масата. Тюркян не можеше да повярва, че се е успала и не е успяла да им помогне със закуската. Тъкмо се тюхкаше, че ѝ е за първи път и явно наистина е остаряла, когато отгоре се чу детски плаче. Смеейки се, Дефне се запъти натам, когато Йомер я извика.
-   Добро утро!- Поздрави тя весело стреснатия си съпруг, опитващ да успокои Берк.- Събудил си се.
-   Защо децата са в леглото?!- Местейки поглед между нея и близнаците, Йомер се чудеше какво да прави.- Изкараха ми ума, когато заплакаха!
-    Ти си ги чул?! Странно, бях решила, че си оглушал!- Взимайки сина си, тя остави Ада на Йомер. Знаеше, че така ще е по- лесно и за двамата.
-   Какво имаш предвид?
-   Нищо, нищо! Гладно ли е мъничето ми! Ей сегичка ще слезем да закусим! Суде!- Провикна се тя през вратата, докато съпругът ѝ я гледаше, сякаш е луда.- Моля те, вземи Ада. Гладни са, а ги кърмих сутринта и нямам мляко.
-   Защо Йомер не слезе с нея?- Погледна към братовчед си Суде.
-   Той има нужда от още малко сън!
Оставяйки нищо неразбиращия Йомер сам, двете жени слязоха с бебетата. Той ги последва след минутка, минавайки набързо през банята.
-   Какво става? Явно пропускам нещо!- Прошепна на Дефне, докато тя разливаше чая.- Миличка, какво има?
-   Казах ти, нищо!
-   Сърдита си, а не знам защо!Моля те!
-   Не съм сърдита, успокой се! Просто ми се спи!
Остави го да се чуди защо не е спала и занесе подноса в трапезарията. Някои вече се хранеха, а Суде и Нихан хранеха бебетата. Сердар пък помагаше на Исо, докато Тюркян го наблюдаваше. Настанявайки се на мястото си, Дефне се зае със своята закуска, благодарна, че има кой да се погрижи за Берк и Ада. Нямаше търпение Ипек да се върне- момичето имаше подход и успяваше да успокои децата, дори когато капризничеха. Самата Дефне явно още не бе успяла да усвои този трик.
Йомер, отказал се да гадае какво ѝ е, седна до нея секунди, преди звънеца да се разнесе из къщата. Погледнаха се въпросително и решиха, че някой от купонджиите е решил да се прибере. Йомер отиде да отвори, а Дефне вече се шегуваше с Нихан, че ако е Исо, значи и Шереф ще е с него, вместо Мелис. Минутка по- късно обаче Йомер се върна, а след него крачеше нервно младеж, когото всички изненадано гледаха. Висок и строен, с черна коса и зелени очи, той гледаше притеснено към Суде.
-   Андрю?!- Тя скочи, а Ада се разплака в ръцете ѝ.- Извинявай, миличка, няма, няма! Ето!- Подавайки ѝ отново шишето, момичето погледна отново към госта.- Какво правиш тук?!
-   Искал изненадам те!- На развален турски отговори той, а усмивката се появи почти веднага на лицето му.- Здравейте!
-   Здравей!- Отговориха му всички хорово, все още чудейки се какво става.
Андрю се приближи и целуна все още шокираната Суде, след което погали бебето в ръцете ѝ. Каза нещо на английски, което я разсмя.
-   Добре, че г-н Неджми не е тук!- Подхвърли Нихан, но никой не се засмя.
-   Съжалявам, така дойдох. Не обадих се!- Опита да се извини момчето, но Йомер го успокои, че няма проблем. Разбирайки затрудненията му с езика, той премина също на английски, разпитвайки го как е дошъл.
-   Искал е да я изненада, като пристигне снощи, но забавили полета заради снежна буря.- Обясни Йомер, докато Суде вече се караше на момчето за необмислената му постъпка.
-   Скъпа, остави го намира! Искал е да те изненада!- Прекъсна я Ясемин, клатейки глава.
-   Но ако му се беше случило нещо!- Ядосано отговори Суде.
-   Дай ми Ада и целуни момчето! Толкова път е минало!- Изкомандва я по- възрастната жена, поемайки бебето от нея.
-   Извинете ни за малко!- Хващайки Андрю за ръка, тя го поведе към хола.
-   Ще го убие!- Въздъхна Нихан, а Есра кимна.
-   И според мен!- Съгласи се Дефне.
-   Чак пък толкова! Само ще му се накара! Все пак не е постъпил добре, пътувайки, без да ѝ каже!- Измърмори Тюркян, изненадвайки всички.
Суде и Андрю се забавиха, което накара останалите да се притеснят. Когато обаче се върнаха, бяха прегърнати и усмихнати, греейки като елхата оттатък.
-   Много се извинявам за реакцията си.- Погледна ги момичето, клатейки глава.- Просто не очаквах такава изненада! Дори не ви запознах, това е Андрю, моят приятел. Той познава повечето от вас от снимките, които съм му показвала, затова и е събрал смелост да дойде.
-   Съжалявам, че притеснил вас! Просто искал изненада Суде!- Извини се отново момчето. Погледът му обиколи масата, след което отново се спря на любимата му.- Тя много липсвала ми.
-   Това го разбрахме! Добре дошъл!- Дефне стана, за да го поздрави, а след нея и останалите. Ада и Берк бяха в Йомер и Синан и Андрю се приближи към тях, разглеждайки с любопитство бебетата.
-   Това наши племенници, да?- Попита той Суде, която му кимна.- Много красиви! Може ли?
-   Вашите?!- Подшушна Дефне на Суде, докато Синан подаваше Берк на приятеля ѝ.- Това ми хареса!
-    И на мен!- Засмя се щастливо момичето.
Отвориха подаръците, посмяха се и по обяд гостите решиха, че е време да се прибират по домовете си. Йомер предложи на Суде тя и Андрю да им погостуват, защото надали щеше да им е удобно в квартирата на Неджми. И без това тя идваше често, за да вижда Ада и Берк. Дефне настоя, че няма да ги притесняват хич, и не даде на Суде да измисли дори един довод против идеята. Оставиха багажа на Андрю тук и отидоха, за да изненадат Неджми. А че щеше да е изненадан, никой нямаше съмнение.

Добро утро!
Темпи, отново ни зарадва с поредната глава!   



Хубав ден!

Добро утро 

Здравейте!

Ммм, Джанъм много хубава глава поредна,  празнична, семейна, задушевна...

До колко е вярно това! 

https://www.youtube.com/watch?v=qjGbxW7vQlA

За какво става въпрос? През телефона ми е трудно да разбера.

Славе, инфо за сериалите през  2018 година,

Данче - за повечето от тези сериали вече е потвърдено, някои започнаха снимки дори  Ама тези с неизвестните започнаха като слухове и май само като такива си останаха  Елка, Баръш, Бурак  проекта на Баръш Фалай и Бурчин, още повече че той ще снима и друг сериал  Ще почакаме и ще видим 

 

Добър ден  Темпи чудесна предпразнична глава - задушевна и забавна - Омер не разбрал защо мама не спала  а Андрю сладур.

Салих наистина е страхотен  - от душа се раздава  , то аз заради него гледам "Истанбулската невеста"...........обаче сега нали вкараха съпругата му , играе секретарка  ( май съм на 25 серия  ) , и уж го харесва.........ама химия йок  .........сигурно е по сценарии..........


От БТВ окончателно се отказах, дори и за фон не ги пускам - има отрязани сцени от ЛН и безкрайно тъпи реклами 

 

Езги от днес :

 "Bu bizim yolumuz "- это наш путь................ Дефне разказва на баба си и семейството, че въпреки трудности и раздели , винаги са заедно с Омер , и после ,когато Омер се караше с Исо ,че това е техния път с Дефне ......втори сезон, не помня коя серия точно.............

Смисъла на посланието е ясен  според мен .

Привет момичета