СЕПТЕМВРИйчета 2017г. - тема 2

sarasura, след 4 месец като спряха коликите и почна да поспива повече в легнало положение сам. Това трая обаче два месеца, защото после го почнаха зъбите. В крайна сметка до 2 годишна възраст си остана приспиването на ръце, а до 3 години се събуждаше всяка вечер по 2-3 пъти и затова спеше и при нас на спалнята. Но той беше много трудно бебе и сега е трудно дете. Сега се уча от грешките си и гледам да не ги повтарям с второто, защото нямам нерви да приспивам на ръце пак две години. Но просто някои деца са си такива, искат в ръцете ти и това е.

Моят също е края на септември. Като навърши два месеца и почна да намаля съня през деня. Преди спеше по 17-18 часа за денонощие. Сега спи около 14 часа общо, което си е добре. Притеснява ме, че през деня спи малко, а вечер заспива в 18 до 7 сутринта. Много ми е странен този режим. Той изглежда спокоен, така че явно му стига малкото сън през деня.

ЦуциМ, аз не кърмя и моя пак спи малко. Но може и сладкото да оказва влияние. Пробвай да го изключиш за ден-два, да видиш ще има ли промяна.

palomax, може педиатърката да е била права. Аз докато кърмех малкия акаше зелено и се оказа, че вероятно не стига до задното мляко, а яде само предно. Но това беше в началото като още нямаше сила да суче като хората. Ако е спокоен и привидно не го боли корем, значи едва ли е проблем.

Леле ще ме прощавате за дългия роман. Лека и спокойна вечер ви пожелавам.

Сура, Скаби, падам с вас и вашите приключения, преразказани иронично-комично-трагично.
Скаб, стискам палци за ортопеда!

Зелено ако и ние имахме около седмица и  малко повече. Това не се ли дължи на коликите?!

За спането - все едно говорите за моето бебе. Спеше като новородено допреди седмица, сега я приспивам дълго, а спи малко. Вчера не беше спала почти целия ден. Вечерта отидох на благотворителен концерт на средната /тя пее/, и оставих таткото да гледа бебето. Оревала е света, едва я е кротнал, включвал сешоари, стискал ръце, в чудо се видял, но я приспал към 18,30ч. От тогава спа сутринта до 08,30ч.  Сега пак спи.

Момичета, да ви попитам нещо по романтично-семантично извън бебоците - татковците ви имаха/имат ли проблем с адаптацията към новия човек и ситуация вкъщи, как са взаимоотношенията ви след раждането? Нашия татко ми се струва, че е в някаква "следродилна" депресия и се чудя как да го изкарам от там да се отпусне малко

Нашият татко беше много стресиран - притесняваше се да му сменя памперса и да го облича, как го държи, как го храни. Правеше ми забележка за всичко. Една вечер ми преля чашата и от тогава е песен. Много му се радва на малкия, вече е по-уверен в действията си с него и съответно детето го усеща - раздава повече усмивки на баща си отколкото на мен (ревнувам малко).
Моят съвет е да ги оставиш за няколко часа сами. Така иска или не, ще се научи.

Той се справя с чисто битовите неща, не се оплаква. Проблемът са по скоро мисли от типа искаме ли го това дете, дали не избързахме, сега как ще намираме време за себе си, защо не можем да излизаме както преди...

Отначало аз бях в следродилна депресия и ММ се занимаваше по цяла нощ с малкия,за да мога аз да поспя малко.Сега сякаш той самият е в депресия.Нямаме време за себе си и
комуникацията ни започна да куца.Единствено детето ни липсваше,за да сме едно истински щастливо семейство тъй като е дълго чакано и желано,а сега след като го имаме сякаш не се справяме.Надявам се това да е само перод,който ще отмине рано или късно.

И моята госпожица намали осезаемо дневния сън (утре става на 3 месеца). Спи около 30-40 мин. между храненията в добрия случай, понякога изобщо. Заспива трудно и спи много леко, така че лесно се буди. След обяд като че ли се опитва да прави по-продължителен сън, дано се получи... Вечер заспива около 20.30 ч. и се буди към 2-3 ч. за хранене и после до 7 ч. Нямам търпение да махне нощното хранене... От два дни си спи в креватчето и съм много доволна, дано не е временно явление (досега спеше до мен на спалнята).

Таткото вече я държи по-уверено, храни я, когато се налага, с памперсите е по-неуверен, но има напредък...отначало беше доста притеснен като цяло.

С ММ се справяме доста по-добре от очакваното; наспиваме се. Даже си готвим доста по-често от преди. Една жена идва да помага с чистенето всяка седмица, че там го бяхме закъсали. Добре че пералнята е със сушилня, та гладенето на дрехите на бебо си го спестявам.

Само ми е тъпо, че ММ и брат ми извеждат кученцето доста по-често от мен. Но пък късокрачко изглежда доволен, че съм си вкъщи по цял ден.

MamaJay, до две-три години... леле, какво ме чака...
Моят ММ се кефи на сина си, той го къпе, чисти вкъщи, простира, дори ми прави сутрин салата, да ям нещо нормално, понеже с това ревливо дете бях минала само на пици на парче и вафли на крак докато сме "на разходка". Аз съм тази, която мрънка, че избързахме бебето. Той е наясно, че ми е депресирано и много ми помага, както може, но за съжаление нищо няма да върне якото ни време без дете, просто търсим да намерим някакви нови начини хем да ни е яко, хем това да не е забранено или рисковано за деца.

Каква е тази кампания с Шуслеровите соли: лекар, аптекар, всякакви нови полезни статии препоръчват преди и след ваксина да ги давам на бебето. Моята пед е послушна за спонсорите и препоръчва всичко, за което й платят, затова питам да си сверя часовника: някоя от вас дава ли соли на този етап, защо, къде вижда полза?

При бащите бащинското чувство се развива постепенно след появата на бебето. Това важи и за мъжа ми. Отначало беше по- резервиран към малкия и сякаш обгрижваше каката повече от нормалното. След първия месец всичко си дойде на мястото, сега се справя абсолютно със всичко, и като ми се наложи нещо за два- три часа, разчитам на него. А нашите взаимоотношения не са се променили, но определено децата сега са на първо място. На мен не ми липсва живота отпреди да родя, сега ми е в пъти по-смислен и хубав. Но ние си създадохме нашата микросреда и успяваме да се забавляваме и да си почиваме заедно с тях.

Успях да ви попрочета май
ММ бързо свикна с малката. Уж се чудеше как ще я къпе, как това, как онова, а сега по-смел от мен. Моите хормони като че ли взеха да се успокояват и сега се впрягам една идея по-малко. Тези дни съм решила да се глезя-утре на маникюр, др седмица на фризьор. Ако смъкна и някое кило ще Е страхотно.
Елия през деня спи за по 30 мин. Днес по чудо направи по-дълъг следобеден сън, та украсих елхата и сготвих. Вече официално ми е коледнио

На мен една позната, която роди през май, ми обясняваше за шуслеровите соли, че се давала комбинация от номер 3 и 4 няколко дни преди ваксина. Казваше ми и по колко в колко вода, но не я слушах внимателно, честно казано, че малкото мрънкотеше.
Иначе педиатърът нищо не ми е споменавал за тях.

Невероятно, но моят 43-годишен мъж, баща на вече 3 дъщери, е по-оправен и деен от всякога. Гледа малката така, все едно го е правил цял живот -преобува я, приспива я, всичко, освен храненето. Аз доста често излизам и му я оставям - да пазарувам, до работата, с приятелки или на някое събитие на децата. Двамата си ги гледаме сами, без никаква помощ. Той ги води и прибира от училище, пазарува след работа, а вечер се занимава с бебето и учи с каката. През деня се оправям аз с трите и всички домакински задължения. Най-тежко ми е с прането, защото за 5 човека то е неизчерпаемо. Постоянно гладя и пускам перални, сушилни.
Вечер след като децата си легнат настъпва нашето време. Пием по чаша вино и си бърборим, гушкаме се пред тв. Намираме време и да излезем само двамата, винаги когато майка ми дойде за малко/тя живее в друг град/ и остане при децата. Мислех, че ще му е тежко, защото вече отдавна сме забравили за бебешките периоди, децата порастнаха, но не е така, вижда ми се по-щастлив и ентусиазиран от всякога. А бебка не е лесна. Той е този, който постоянно ме окуражава и успокоява.
Това, че имаме деца никога не ни е спирало да се събираме с приятели, да се забавляваме и да водим нормален социален живот като преди. Просто, когато няма на кой да ги оставим, избираме начини да се забавляваме с децата - излизаме на ресторант с подходящ кът за игра, събираме се у дома или отиваме на гости. Когато можем да ги оставим излизаме двамата или с приятели на местата, на които не сме могли с децата.

От както се роди малкия ММ е залепен за него, само дето не го кърми той. Абсолютно всичко той прави, не ми дава да го къпя да не съм му направила нещо, ама аз не се оплаквам де.