Чумата

Селянин е човек, който живее на село Нищо лошо няма, солта на земята - папото, което си купувате в супермаркета, се прави от селяните. Може би имате предвид селяндур. Обаче нерде задържане на вратата (което възпитаният човек прави спрямо всички, не само жени), нерде плащане на сметка.

Всъщност не си спомням през живота си да съм плащал сметка на жена на първа (че и първи) среща. Първоначално не съм се замислял просто, били са все момичета с родители, които им осигуряват повече от достатъчно лични средства. После стана нещо като тест, но тъй като тестът никога не попадна на момиче, което да не си плаща сметката, се обезсмисли. От много много години не бих си го позволил от уважение към жените - дори само предложението ми да платя аз сметката предполага, че жената би приела подобно нещо, което ми се струва обидно спрямо жените, с които общувам

За сметка на това винаги съм се опитвал да черпя приятели (случвало се е така, че са били мъже, може би защото почти нямам приятели жени), които са финансово затруднени, но те пък хич не се кефят и избягвам да го натрапвам. С един много добър приятел гледам като се напие да взема 2-3 поредни рунда примерно, така че да не се усети или да се хвана на някой бас, който да загубя или нещо подобно. Изобщо достойните хора си имат гордост и трудно приемат подаяния - дори човек да има желание, трябва да стане безкрайно внимателно.

Не мисля, че иде реч за щатите или за България, просто ценностите се променят. На жената не се гледа вече като на стока, която се купува/продава/разменя и съответно обичаите свързани с тази ѝ роля са доста демоде И по-скоро ,нвсъщност съм забелязал, че се тачат точно на село, както и сред циганите примерно и подобни общности, пазещи традиционните си възгледи за нещата

Та как го докарвате на леки, неангажиращи почерпки с колеги не знам. На мен не ми се е получавало.

basila, ти пък какви колеги и шефове имаш.  

Ние на работа не се черпим един друг често, но като го правим, то зад това не стоят кексуални намерения.
Шефът ни, като реши да черпи, черпи всички.

Така веднъж говорих с една колежка на тема събуване по домовете. Питаше не се ли цапа ако се ходи с обувки, а ако някой ти нанесе кал. Ами, не ти нанася, да си с мръсни обувки е невъзпитано. Хората навремето са имали галоши, някои си носят обувки, ако навън е виелица и трябват ботуши и тн. В страните със солидна зима пък по тази причина е прието да се събуваш.
Всичко, което е възпитано е естествено. И черпенето, и нечерпенето. И приемането, и отказите някой да те почерпи нещо.
Единствено невъзпитано е да плюеш половинката си в работата. Независимо от пола. За мен такива хора са дъното на човешкия род. По-голямо дъно са само хората, които си плюят децата.

Нещо не ми е ясно, този човек, колега/приятел, или какъвто е там на автора/, да не е малоумен, че не може да заяви пред жена си какви му жизнените нужди, та от заработеното от него, тя трябва да определя дали и колко има нужда от храна и цигари? И ако тя не му даде пари, или не му купи, той няма да яде, или пуши? Т.е. той чака на нейното благоволение, и търпи това, по собствена воля? Да е мазохист случайно??

Е, ти пък, защо веднага мазохист? Може например той да е главният в семейството, а жена му само да има тежък тиган...  

Тук сме на едно мнение. Но, както се вижда и от моите примери, аз тръгвам без предразсъдъци, изхождам от чистотата и добронамерените намерения на хората. Точно защото не страдам от предразсъдъци. И точно тогава съм получавала като бонус не дотам чистите им намерения. И точно затова допускам и двата варианта. А и аз като цяло съм скептична – не поставям нещата на една плоскост само. А за едни едно е естествено, друго не е. Тук няма универсалност.

С времето човек научава типажите по вид възпитание и знае кое как да тълкува, ако не, просто казва не и толкова. И без това не се тръгва по кафенета насаме с напълно непознати, все някакви впечатления има човек. И изненади може да има винаги, неприятни също. Даже и от хора, които не черпят никога.
А предразсъдъците не са непременно лошо нещо. Помагат на човек да се държи към своя вид, където неяснотите би трябвало да са по-малко, съответно и рисковете.