Американски колеж - десета тема

rosss, да доволна съм, засега резултатите са умопомрачителни, но иде бодра смяна:), на която искам да дам опции за избор! Съгласна съм за психиката и устойчивостта, но самият изпит за прием в АК е мерило точно за издържлива психика, нали:)!

Ще следя с интерес, отговорите на поставените от Фран Ческа въпроси!

Пак не съм съгласна! Издържлива психика придоби детето ми в АК и от спорт, който започна да практикува в 8 клас.
На изпита психиката й се срина. И името не можеше да си каже, че и други работи, но това са неща вече в миналото. Пиша го отговорно, защото беше толкова притеснителна, че са й спирали изпитване, защото учителката се е притеснила, че ще припадне

Фран,
При цялото ми уважение:
1. Мога ли да помоля да уточниш, кои са напусналите преподаватели?
2. АК не са на първо място по БЕЛ не от миналата година. Но са достатъчно близко. Не мисля, че е проблем.
Виждайки как тормозят по БЕЛ дребния, не мисля че могат да направят повече по въпроса.
3. Преглеждайки преподавателския състав, не виждам да се е променило съотношението българи/чужденци от времето на големия ми син. Знаковите му учители са все още в колежа (изкл. Дийгън и слава богу Шейфър).
4. Нямам наблюдения
5. Не съм забелязал нищо такова в класа на дребния. Големия не е в БГ в момента.
6. Като 5 по-горе.
7. Като 6
8. Според зависи. Надали нещата изведнъж са се променили от миналата година. При големия работеха в екип много добре.
9. В класа на малкия ужулиха здраво едно дете. Размина му се нещо по-тежко само защото е подготве и се предполага, че не е било умишлено.
Не искам да оспорвам твоите наблюдения, но засега не мога да ги потвърдя. Мога ли да помоля за малко повече факти?

Ще попитам следобеда сина ми дали в 9 клас  всичко изброено от Фран Ческа е възможно и ще пиша.

Аз споделих тук, защото колежът мълчи.  Аз си мислех, че съм попаднала на нещо важно, разбрала съм нещо ценно как и от къде се разпространяват тези неща.  Ако ЧЕЗ мълчат, това е ОК, ако Топлофикация мълчат, това е в реда на очакванията.  Ако едно училище мълчи, това НЕ Е ОК.  И не трябва да има значение кое е училището.

И аз категорично не знаех, че в училището има такава възможност.  Наивно, но факт.  И категорично наличието на наркотици, алкохол и насилие в училището е отречено ИЗРИЧНО в публикувано в пресата интервю с декана.  Аз така 'влязох' в темата с копие към интервюто.  И се оказва, че Ezhko и аз сме имали деца в един клас 8/8 и той не знае за случая.  Вие какво му казвате на това?

И тук идва огромната роля на училището, на преподавателите, които са повече време с децата, отколкото ние! Само, че ако привидно детето изглежда добре, не виждам на кой ще му хрумне да търси проблем.

Това, което знам от моето дете:
Има групичка от 5 (да речем) момчета - богове и толкова момичета. припадат едни по други колко са перфектни. Моето дете ги гледа с насмешка, обкръжението и също. Само една нейна съученичка припадала и се възнасяла по единия от боговете, с което изглеждала смешна.
Знам, че едно момиче със сигурност няма да е част от колежа от втория срок.
До тук нищо не редно в картинката. Даже бих я нарекла класическа картинка.

Социализацията на моето дете мина повече от щастливо. Целия и клас, по нейните думи е най-задружния. Бързо са се сработили, помагат си, учителите им по английски, които прекарват най-много време с тях работят в посока екип. отделно имат всички обща седмична среща с адвайзъра си (който не е за същия клас, а за друга група , която не мисля, че е много работна, в смисъл, не ми е станало ясно нещо да се бистри на тия срещи.)
Очевидно в общия случай всичко е наред.

Въпроса е в мониторинга, който имат от Колежа, колко е адекватен и надежден.
Ако има още нещо (освен цялата случка със сина на Мими и последващите производни въпроси) за което съм обезпокоена, това е липсата на отговор към mimi_block. И ми се струва, че трябва да се дадат още няколко дни време и аз на нейно място бих писала пак и пак и пак. накрая бих изпринтила всички скрийншотове и информация която имам и бих ги изпратила с куриер, с обратна разписка за получаване!

мога да поздравя само да я поздравя, че е успяла в такъв случай - за мен формата на изпит за прием изисква бързина, съобразителност, умения да мислиш под стрес, високо IQ  все неща, които са необходими за обучението ти в колежа, може би съм се объркала?

Мими,
Бях чувал за случая, но не и в детайли. Благодаря, че ги сподели. Но не бих очаквал от колежа да ги сподели вместо тебе. Все пак има много лични елементи...

Амели, точно в десятката, както винаги. Бих добавил поощряването на детето да развива лични интереси извън училище и дома. Например спорт или благотворителна дейност или ... Борбата със скуката и рутината е много важно нещо.

Аз докато си редактирам (допиша поста горе, вие сте коментирали това, та го свалям тук)

Фран, така зададените въпроси са ми мааааалко странни така в комбинация, да кажем леко тенденциозно подредени   но като родител на 12сетокласник мога да дам някои отговори (задавала съм въпросите...)
1. Договорите с преподаватели чужденци са срочни, някои преподписват за втори цикъл други не...
2. При толкова близки резултати на матурите по БЕЛ в последните 5 години с 2, 3 и 4та гимназия, дори поделено първо място с равенство дори в стотните... логично е все една година да отстъпят, важното е с колко стотнички назад.
3. За профилираните дисциплини преобладават, да... но при тях учебния план е съобразен с МОН и ЗИП им е на български (или частично) все пак ще държат втори и/или трети матури, които са на български. Особено касае химията, терминологията драстично се разминава, дотолкова, че непрофилираните химия, не се справяха с олимпиадата, защото я учат само на английски...
4. В предишния отговори и този, но "История на България"12 клас и "География на България" винаги са се преподавали на Български по българските учебници. Според мен така е и редно. Контекста на тази история и география са я учили на английски в предишните години.
5. Нямам информация по въпроса, не мисля че е така, но... лично впечатление вкъщи...
6. И на мен това ми стана изключително странно... по една дисциплина. Не че не правят и в час, но това бих го разбрала като пробен тест за преговор, но не и като тест за оценка... е такъв се оказа.
7. Това е някакво вътрешно междуученическо разпространение на информацията за тестовете (за файнълите не знам), за което имаше и санкции в края на миналата година... и се върна практика за тестове на всички класове от випуск в един и същи час в "Тест пириъд"
8. Това си е работа на екипа, ако един влачи, ми влачи си! Винаги е било така... Някои хора отлагат до последно или толкова си могат, други нямат търпение и свършват всичката работа. Като в живота. Моя беше от магаретата, стана "юркащ" и даже единия път заяви - "На мен по тоя предмет повече от 85% на този проект не ми се налага да имам, виж на другите в екипа много им трябва да е над 95%, ми да се постараят и те, направих моята част, обясних... показах... ще помогна в сглобяването, но не и след 18ч днес (22ч е час за качване!) и това го знаят отпреди 3 седмици... ако щат!" Е, пак попомогна в 21ч, но малко
9. Не съм забелязала да се толерира... Моя продължава да си вади и описва старателно сорсовете и да се старае всичко да си е сътворил сам, но това си е и до човек.

Много деца с многократни явявания на пробни изпити елиминират стреса... други пък имат "подложка" и въпреки стреса се проявяват. Моя младеж влезе треперещ, излезе разреван... математическата част на теста пълна излагация, логиката ок... и т.н. Не може да си повярва, че математиката му е в душичката, завършва профил физика, кандидатства сега за университет... и навсякъде за мейджър "Теоретична физика".
Та контролирането на стреса и защитаването на труда си пред публика (ако и тя да е на другия край на света във вид на комисия за прием), дори когато не си уверен на 100% в себе си, го научи в АК.
Много е важна психиката и устойчивостта, но не по-малко важно е желанието да се докажеш.

Амели, Много, много точно! Особено това в скрития текст!

като минаваща втори път кампанията седми клас, за мен водещи продължат да не са програмите, а средата. Онази мотивиращата и изграждаща среда, в която детето ми да стане личност. Знам че навсякъде има зрънца, но там където броят им е ограничен, би следвало те да не избуяват, да не се толерират и да не е необходимо да обяснявам, че съм от "задръстените" родители, които няма да пуснат детето на бар, или на купон с водка в 8ми клас и т.н., защото адекватната среда от млади, амбициозни и добре възпитани деца така или иначе следва да не го предлага!
Така е, то си е до човек, но не следва ли да са  такива около 99% от колежаните, а не малцинство,..просто си разсъждавам!

А колко от хората с които работиш са такива? Моите впечатления "в живота", дори в силно мотивираща работна среда... не повече от 80% Нямам очаквания, че манталитета "ако е толкова важно, то някой друг ще го свърши!" не се среща и в семействата на колежаните, защо не и сред децата! Учат се, работят върху себе си (системата на екипна работа ги подбутва да се постраят малко, да не се засрамват пред приятелите си), но пък всеки си има вграден мързел, някои го преборват с мотивация, други... не много.

миван,

За да имаш среда, в която да се толерира разнообразието и да се подкрепят и развиват индивидуални качества и интереси, следва да приемеш известен риск, че ще поникнат и плевели. Въпросът е да ги плевиш навреме и да внимаваш много да не изкорениш и полезни растения.
Колкото до работата в екип - лесно е да работиш в екип от мотивирани и способни, но дали в живота екипите са преобладаващо такива? Не е ли по-добре да се научиш да работиш в екип с различни хора? И още по-добре, как да правиш от различните хора екип?

Да обобщя едно от престижните училища в София, и с доста висока такса- не ми говорете за стипендии, всеки скромен представител на средната класа, който не е в сивата икономика трудно получава повече от стандартните десет процента off, ще изправи детето ми пред предизвикателства да се научи, че 80% от хората са мързеливи и в живота си няма да работи с  мотивирани и способни колеги???- благодаря!

Kaто изключим, че в ДУ работата в екип я няма в програмата въобще, както в живота, така и в училището, обикновения случай е 20% да скатават (било по мързел, било по други причини), 20% да се напъват да свършат всичката работа, даже тази, за която има по-кадърни от тях (желаещи да се включат, но не толкова напористи), а останалите 60% да са нормални работещи хора с различни интереси и способности. Поради което умението и опита за работа в екип се ценят толкова много.
Още нещо. Всеки ръководител може да разказва много за кошмара да работиш с екип от "звездни примадони".