- Публикувана: 29 ноем. 2017, 19:31 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2017, 21:40 ч.
Плащане на сметката
Скрит текст:
Аз в супермаркета почти не ходя - пазарувам онлайн.Има два варианта - да ми го докарат вкъщи срещу малка такса или да отида и да си взема торбите за 5 минути.
Това,което даваш като пример иначе са частни случаи.И защо трябва да е лесно,като може да е трудно и да се показва кооооолко е трудно да си домакиня в семейство с ученици за оправдание 'Охх всеки ден чистя 4 часа,после 2 часа пазарувам,прибирам се и готвя 3 степенно меню ии ооооо после трябва да взема децата..много е тежко,много.''
Това,което даваш като пример иначе са частни случаи.И защо трябва да е лесно,като може да е трудно и да се показва кооооолко е трудно да си домакиня в семейство с ученици за оправдание 'Охх всеки ден чистя 4 часа,после 2 часа пазарувам,прибирам се и готвя 3 степенно меню ии ооооо после трябва да взема децата..много е тежко,много.''
А пък зеленчуци по интернет.... Да не говорим за други продукти. Изискванията ми към храна и особено към продуктите явно са доста различни и съответно стилът ми на пазаруване. Честно казано и аз не седя само да чистя и готвя (макар че днес се омързеливих с темата) и намирам време за всичко, но това се дължи на факта че в момента сама си разпределям времето. Но ако имах 3 деца например не знам как би станало. Или ако ММ работеше още повече (и сега е с доста оувъртайм) и съвсем не можех да разчитам на никаква помощ.
При нас водата не е варовита,така че не си личи.Биде нямаме,а тоалетната и мивката се замърсяват наистина след 2-3-4 дни.Не знам кой при вас не си чисти след използване,че толкова да й миеш на тази тоалетна всеки ден.Все пак сме само двама и всеки си чисти след него си.И така с всичко това,ако се раздели средно аритметично пак се получава макс 1 час.Иначе не ядем само на вън и поръчваме,правя и салата,докато ММ прави месото или някаква запенка с броколи примерно.Нищо сложно,вкусно и здравословно.
Час и половина при добра организация цялата работа - да ги свърши домакинята от 10 до 11.30.До 16 и 30 ехе кеф и клатене на крака.
Час и половина при добра организация цялата работа - да ги свърши домакинята от 10 до 11.30.До 16 и 30 ехе кеф и клатене на крака.
При такива заболявания на стомаха, щитовидната жлеза, инсулинова резистентност и пр. първото нещо, което се прави, е подходящият хранителен режим. Яденето на големи количества салати (сурови зеленчуци) е противопоказано при повечето заболявания на стомаха - препоръчва се да се консумират зеленчуците на пара или във вид на супи. При ИР има други ограничения, при заболявания на щитовидната жлеза - трети. Полуфабрикати и храна за вкъщи, в които се влагат възможно най-евтините продукти, бъкани са с изкуствени подобрители, съдържат палмови мазнини, човек с такива заболявания трябва да ги гледа само през витрина. За да ти идва кетърингът на цена, на която не си заслужава финансово да го сготвиш, храната си е боклучава.
По-добре да се вложи малко от времето, отредено за клатене на краката, в приготвяне на подходяща за комплекса от заболявания храна.
При нас водата не е варовита,така че не си личи.Биде нямаме,а тоалетната и мивката се замърсяват наистина след 2-3-4 дни.Не знам кой при вас не си чисти след използване,че толкова да й миеш на тази тоалетна всеки ден.Все пак сме само двама и всеки си чисти след него си.И така с всичко това,ако се раздели средно аритметично пак се получава макс 1 час.Иначе не ядем само на вън и поръчваме,правя и салата,докато ММ прави месото или някаква запенка с броколи примерно.Нищо сложно,вкусно и здравословно.
Час и половина при добра организация цялата работа - да ги свърши домакинята от 10 до 11.30.До 16 и 30 ехе кеф и клатене на крака.
Час и половина при добра организация цялата работа - да ги свърши домакинята от 10 до 11.30.До 16 и 30 ехе кеф и клатене на крака.
При такива заболявания на стомаха, щитовидната жлеза, инсулинова резистентност и пр. първото нещо, което се прави, е подходящият хранителен режим. Яденето на големи количества салати (сурови зеленчуци) е противопоказано при повечето заболявания на стомаха - препоръчва се да се консумират зеленчуците на пара или във вид на супи. При ИР има други ограничения, при заболявания на щитовидната жлеза - трети. Полуфабрикати и храна за вкъщи, в които се влагат възможно най-евтините продукти, бъкани са с изкуствени подобрители, съдържат палмови мазнини, човек с такива заболявания трябва да ги гледа само през витрина. За да ти идва кетърингът на цена, на която не си заслужава финансово да го сготвиш, храната си е боклучава.
По-добре да се вложи малко от времето, отредено за клатене на краката, в приготвяне на подходяща за комплекса от заболявания храна.
Да,в Бг кетъринговата храна е гадна,но тук контрола е строг и не е евтино.Не се притеснявай за мен
В чужбина кетъринговата храна обикновено я доставят на разни немощни старци, които не могат сами да си готвят. Тя е от готови замразени продукти, които ги стоплят и я разнасят като meels on wheels. Приоритет е на социални органицации от рода на Червен кръст и по принцип се предполага, че от нея се възползват хора в затруднено положение.
Нямам ИР,споко.Имах съмнения,но всичко е наред.
Да,в Бг кетъринговата храна е гадна,но тук контрола е строг и не е евтино.Не се притеснявай за мен
Да,в Бг кетъринговата храна е гадна,но тук контрола е строг и не е евтино.Не се притеснявай за мен
А относно кетъринга, все пак живея в Италия, страната в ЕС с най-стриктни регулации по отношение на качеството на храните, често критикувана от самия съюз затова (било ограничение на конкуренцията). Гарантирам ти че и тук кетъринга и полуфабрикатите не могат да се сравняват с домашно приготвената храна, сготвена с качествени продукти. Нормално - просто седни и калкулирай в този хамбургер (в смисъл на кюфте) освен цената на месото и подправките и цената на труда, енергията, данъците, складови разходи, печалбата на всички по веригата и ми кажи възможно ли е да бъде със същото качество като този, който аз ще направя с хубава кайма.
Бг татко се пробва да се включи със справка към края на деня и анализ на ситуацията, ама хич не се получи. Като в темата "Какво работи" да погадая- държавен служител, средно управленско ниво, подчинени да работят, той си откара деня в Напоителни писания в Бг Мама. Шегувам се, че малко си тънкообиден:kissing_heart:
bgtatko81, работещите модели не са статични като тези, които описваш. Те са динамични и подобно на компютърна симулация се преизчисляват множество пъти в зависимост от условията и най-разнообразни фактори. Затова не можеш да си сложиш етикетчета на 2-3 "основни" модела и да се вкараш в един от тях или поне не можеш да го спазваш без да понесете (ти и жена ти) негативи в един момент.
В България "традиционният" модел на жени, които са само домакини, изобщо не е традиционен. Поне последните няколко века българките масово са блъскали и работа за прехрана, и домакинските си задължения. Добре поне, че сега на повечето не им се налага да ходят да перат на реката и да работят на къра. Напредък си е. Предвид икономическата обстановка едва ли в скоро ще стане традиция подобен модел, поне не за повечето хора. Дори и в страни, където допреди години е било масово жената да си гледа къщата и децата, вече все повече жени работят.
Изместихме темата за срещите, защото я изчерпахме. Какво повече да се каже, всичко бе казано в над 20 страници.
Да, моделите основно са 2, но вариациите им са хиляди. Не бих и пробвала даже да систематизирам. Разбирам желанието да се чувстваме сигурни като организираме всичко, но аз спирам до организирането на документи, файлове, работа, домашни задължения.
Хората и техните реакции, емоции в ситуации не се наемам да нарека предвидими и да поставям в модели. А и за мен е много по-симпатично и интересно да има известна доза непредвидимост в човешките взаимоотношения. Иначе бихме се превърнали в една добре организирана предвидима човешка база, скучна и подходяща единствено за научни обосновки и теории.
Да, моделите основно са 2, но вариациите им са хиляди. Не бих и пробвала даже да систематизирам. Разбирам желанието да се чувстваме сигурни като организираме всичко, но аз спирам до организирането на документи, файлове, работа, домашни задължения.
Хората и техните реакции, емоции в ситуации не се наемам да нарека предвидими и да поставям в модели. А и за мен е много по-симпатично и интересно да има известна доза непредвидимост в човешките взаимоотношения. Иначе бихме се превърнали в една добре организирана предвидима човешка база, скучна и подходяща единствено за научни обосновки и теории.
Steambg,
Скрит текст:
Google76,не познахте за работата И не съм обиден, не съм очаквал и друго с тази тема, но мислех, че все пак ще има някакви граници, а то омразата, която се изля и излива, е направо безгранична. Но то не е омраза към мен персонално, защото не се познаваме и е малко стреляне във въздуха - за да ме обиди истински някой, трябва да нацели или болна тема или нещо, което особено много ме дразни или пък да каже някоя истина, от която да ме заболи. И трите са много малко вероятни. Яд ме е на себе си, че наистина вчерашния ден вместо да работя го посветих на бг мамма, че и сериозна част от вечерта и времето със семейството посветих. Няма да се повтори.
Иначе чета бързо, пиша също толкова бързо, вече знам кой да го минавам по диагонала или дори съвсем да прескачам - за сметката не научих нищо смислено от наслаждаващите се да ги почерпят, но за какво и как има смисъл да се пише в бг мамма вече нямам абсолютно никакви съмнения
Между другото аз наистина и не обичам и да ме черпят - имаше такъв въпрос. Рождени дни, поводи, курбани, имени дни, по-малки поводи пък съвсем - терсене ми е, трудно ми е да приема, гледам да върна жеста или примерно при сватби и рождени дни гледам да завишавам подаръка в плика. Та явно не е за мен тази работа с черпенето в никаква посока Ангажиращо ми е много.
Подаръци обаче много обичам да купувам! Особено като са изненадващи, желани и знам, че ще се зарадва съпругата ми (обикновено на нея успявам да ѝ измисля нещо, защото я познавам добре, макар че тя е малко compulsive spender и в момента, в който ѝ се прииска нещо, си го поръчва/купува, но за някои неща не се сеща просто, та е възможно да бъде изненадана). Обичам понякога и да измисля и създам нещо със собствените си ръце към подаръка в плик, когато имам персонална идея за някого Макар и в редки случаи, мисля, че ми се е получавало добре. От малък обожавам да правя подаръци. Да получавам - не толкова, никога, ама никога не ме нацелват и трябва да се правя на приятно изненадан и доволен от подаръка.
Може би защото не се кефя особено на заведения и затова ми е такова отношението и към сметката. За мен истинското гостоприемство е у дома. Но при интимните срещи това не е приложимо.
И не съм обиден, не съм очаквал и друго с тази тема, но мислех, че все пак ще има някакви граници, а то омразата, която се изля и излива, е направо безгранична. Но то не е омраза към мен персонално, защото не се познаваме и е малко стреляне във въздуха - за да ме обиди истински някой, трябва да нацели или болна тема или нещо, което особено много ме дразни или пък да каже някоя истина, от която да ме заболи. И трите са много малко вероятни. Яд ме е на себе си, че наистина вчерашния ден вместо да работя го посветих на бг мамма, че и сериозна част от вечерта и времето със семейството посветих. Няма да се повтори. Иначе чета бързо, пиша също толкова бързо, вече знам кой да го минавам по диагонала или дори съвсем да прескачам - за сметката не научих нищо смислено от наслаждаващите се да ги почерпят, но за какво и как има смисъл да се пише в бг мамма вече нямам абсолютно никакви съмнения
Между другото аз наистина и не обичам и да ме черпят - имаше такъв въпрос. Рождени дни, поводи, курбани, имени дни, по-малки поводи пък съвсем - терсене ми е, трудно ми е да приема, гледам да върна жеста или примерно при сватби и рождени дни гледам да завишавам подаръка в плика. Та явно не е за мен тази работа с черпенето в никаква посока
Ангажиращо ми е много. Подаръци обаче много обичам да купувам! Особено като са изненадващи, желани и знам, че ще се зарадва съпругата ми (обикновено на нея успявам да ѝ измисля нещо, защото я познавам добре, макар че тя е малко compulsive spender и в момента, в който ѝ се прииска нещо, си го поръчва/купува, но за някои неща не се сеща просто, та е възможно да бъде изненадана).
Обичам понякога и да измисля и създам нещо със собствените си ръце към подаръка в плик, когато имам персонална идея за някого Макар и в редки случаи, мисля, че ми се е получавало добре. От малък обожавам да правя подаръци. Да получавам - не толкова, никога, ама никога не ме нацелват и трябва да се правя на приятно изненадан и доволен от подаръка. Може би защото не се кефя особено на заведения и затова ми е такова отношението и към сметката. За мен истинското гостоприемство е у дома. Но при интимните срещи това не е приложимо.
Скрит текст:
basila, никой не говори за статични модели, наречете ги локални атрактори, или дименсии в многомерно пространство - както Ви е приятно да мислите за такива неща. Опростил съм за масовата публика. Да се каже, че всеки човек, всяко семейство, всеки случай е уникален е твърде неинформативно и очевидно невярно - пределно ясно е, че има общи тенденции и типове, също мога спокойно да кажа, че ако се съберат човек с мислене по-скоро по модел 1 с човек с мислене по модел 2 - или някой ще си промени драстично мисленето, или ще се разделят Без значение от пола на мислещия по 1 или 2. Затова очевидно сметката е тест не само за мен (въпреки че бях наплют и за това, че казах, че е било тест в редките "конвенционални" романтични първи срещи, които съм имал).
Без значение от пола на мислещия по 1 или 2. Затова очевидно сметката е тест не само за мен (въпреки че бях наплют и за това, че казах, че е било тест в редките "конвенционални" романтични първи срещи, които съм имал).Скрит текст:
кукумицинка съгласен съм и съм ОК, че се измести темата, последните офтопици са градивни и смислени. Отговорих от уважение към Вас и още няколко добронамерени потребители, които писаха по темата и за да е ясно, че не съм се обидил или покрил - по-малко време вече ще отделям на форума, положих усилия да водя темата в интересна и приятна посока, убедих се, че в този форум това не е възможно, темата винаги си следва шаблона с нахапване и разбор на автора, хапане между лагери ("жени срещу жени" както някой се изказа) и накрая офтопици. Това не ме удовлетворява особено при форумен формат, който може да бъде безкрайно по-продуктивен и приятен, и аз наистина съм човек, който може да води много добре тема по принцип... Но това е реалността тук, няма какво да се направи. Просто няма да пускам теми в СО, както виждам, че правят и старите тролове, както и по-опитните потребители, които си дават сметка какво ги очаква, ако го направят. Ще се включвам в теми, в които мога да съм полезен, както правих основно досега.
Ще се включвам в теми, в които мога да съм полезен, както правих основно досега. Скрит текст:
за съжаление наистина този модел в който жената може да се фокусира единствено върху това да е Майка е много трудно постижим в България. Дори и само домакиня е трудно и на повечето домакинства е адски трудно да карат само с един доход и за жената наистина става нечовешко - три професии да върти (Майка, домашна помощница и платена професия). Затова аз по принцип си мисля, че модел 2 е по-добър за България и дава възможност за финансиране на различни видове домашни помощници, частни уроци, професионална помощ, ако е нужна от логопед, психолог и т.н. Също така на запад модел 2 върви много много често с помощ от бабата/бабите, които често не са икономически активни (или са по призвание Майка и това се простира и върху внуците) - не знам у нас защо някои хора го пренебрегват този вариант, когато имат възможност за него. Иначе много българки се ориентират към търсене на мъж, който може да осигури модел 1 или пък да им позволи да са само Майки на запад, където стандартът е по-висок.
Отговарям на темата:
Старомодния етикет разписва танца на сметките при "срещи" много точно:
Първа среща: кани мъжът. С указани час, място и осигурен транспорт до там. По принцип от дома на дамата, като и се остави време да се подготви. Дамата може да откаже. Сигналът е ясен. Или да приеме. Ако приеме, мъжът плаща. Изключения: Жената настоява да плати за себе си. Представлява грозна и целенасочена обида, освен ако не е отговор на сериозен гаф. Оставя се да плати и не се говори с нея никога повече.
Ако жената е приела да платят:
- От този момент не приема покани за "среща" от никой друг до приключване на целия танц.
- Следващата покана се чака от мъжа отново. Ако не бъде отправена без сериозна причина скоро след това, се приема за обида от жената. Следва формална покана от нейна страна, която не се приема по принцип и нещата свършват. Ако мъжът е идиот и приеме все пак, жената настоява да плати и приключва дотам.
- След няколко срещи следва една от долните опции:
- мъжът бива поканен да се качи за кафе (предлага се авантюра)
- отправя се покана за среща със семейството (или най-близките) на жената (по принцип бележи сериозни намерения към момента, но не гарантира нищо)
- предлага се да се подели сметката (предлага се приятелство и танца свършва; по-нататък плаща този който кани, ако приятелството се приеме от мъжа; ако мъжа не приеме предложеното приятелство - настоява да плати сметката и танца приключва)
- при развиващи се сериозни намерения, мъжът не кани други дами на "срещи" и плаща за ресторанти и кафета (показвайки готовност да поеме издръжката на семейство), а жената компенсира с покани за семейни обяди, вечери или пикници на обществени места (демонстрирайки качествата си на домакиня). Докато мъжът не предложи брак или докато поканите от едната страна не почнат да се разреждат във времето показвайки загуба на интерес. Скъсването обикновено става с изразяване на загриженост за това, дали на другия е оставено време за "срещи" с други хора ...
Разбира се горния танц е понастоящем адски демоде, но елементи от него могат и се използват от възпитаните хора за изпращане на тактични сигнали към партньора и за недопускане на неравенство в отношенията.
Старомодния етикет разписва танца на сметките при "срещи" много точно:
Първа среща: кани мъжът. С указани час, място и осигурен транспорт до там. По принцип от дома на дамата, като и се остави време да се подготви. Дамата може да откаже. Сигналът е ясен. Или да приеме. Ако приеме, мъжът плаща. Изключения: Жената настоява да плати за себе си. Представлява грозна и целенасочена обида, освен ако не е отговор на сериозен гаф. Оставя се да плати и не се говори с нея никога повече.
Ако жената е приела да платят:
- От този момент не приема покани за "среща" от никой друг до приключване на целия танц.
- Следващата покана се чака от мъжа отново. Ако не бъде отправена без сериозна причина скоро след това, се приема за обида от жената. Следва формална покана от нейна страна, която не се приема по принцип и нещата свършват. Ако мъжът е идиот и приеме все пак, жената настоява да плати и приключва дотам.
- След няколко срещи следва една от долните опции:
- мъжът бива поканен да се качи за кафе (предлага се авантюра)
- отправя се покана за среща със семейството (или най-близките) на жената (по принцип бележи сериозни намерения към момента, но не гарантира нищо)
- предлага се да се подели сметката (предлага се приятелство и танца свършва; по-нататък плаща този който кани, ако приятелството се приеме от мъжа; ако мъжа не приеме предложеното приятелство - настоява да плати сметката и танца приключва)
- при развиващи се сериозни намерения, мъжът не кани други дами на "срещи" и плаща за ресторанти и кафета (показвайки готовност да поеме издръжката на семейство), а жената компенсира с покани за семейни обяди, вечери или пикници на обществени места (демонстрирайки качествата си на домакиня). Докато мъжът не предложи брак или докато поканите от едната страна не почнат да се разреждат във времето показвайки загуба на интерес. Скъсването обикновено става с изразяване на загриженост за това, дали на другия е оставено време за "срещи" с други хора ...
Разбира се горния танц е понастоящем адски демоде, но елементи от него могат и се използват от възпитаните хора за изпращане на тактични сигнали към партньора и за недопускане на неравенство в отношенията.
Отговарям на темата:
Старомодния етикет разписва танца на сметките при "срещи" много точно:
Първа среща: кани мъжът. С указани час, място и осигурен транспорт до там. По принцип от дома на дамата, като и се остави време да се подготви. Дамата може да откаже. Сигналът е ясен. Или да приеме. Ако приеме, мъжът плаща. Изключения: Жената настоява да плати за себе си. Представлява грозна и целенасочена обида, освен ако не е отговор на сериозен гаф. Оставя се да плати и не се говори с нея никога повече.
Ако жената е приела да платят:
- От този момент не приема покани за "среща" от никой друг до приключване на целия танц.
- Следващата покана се чака от мъжа отново. Ако не бъде отправена без сериозна причина скоро след това, се приема за обида от жената. Следва формална покана от нейна страна, която не се приема по принцип и нещата свършват. Ако мъжът е идиот и приеме все пак, жената настоява да плати и приключва дотам.
- След няколко срещи следва една от долните опции:
- мъжът бива поканен да се качи за кафе (предлага се авантюра)
- отправя се покана за среща със семейството (или най-близките) на жената (по принцип бележи сериозни намерения към момента, но не гарантира нищо)
- предлага се да се подели сметката (предлага се приятелство и танца свършва; по-нататък плаща този който кани, ако приятелството се приеме от мъжа; ако мъжа не приеме предложеното приятелство - настоява да плати сметката и танца приключва)
- при развиващи се сериозни намерения, мъжът не кани други дами на "срещи" и плаща за ресторанти и кафета (показвайки готовност да поеме издръжката на семейство), а жената компенсира с покани за семейни обяди, вечери или пикници на обществени места (демонстрирайки качествата си на домакиня). Докато мъжът не предложи брак или докато поканите от едната страна не почнат да се разреждат във времето показвайки загуба на интерес. Скъсването обикновено става с изразяване на загриженост за това, дали на другия е оставено време за "срещи" с други хора ...
Разбира се горния танц е понастоящем адски демоде, но елементи от него могат и се използват от възпитаните хора за изпращане на тактични сигнали към партньора и за недопускане на неравенство в отношенията.
Старомодния етикет разписва танца на сметките при "срещи" много точно:
Първа среща: кани мъжът. С указани час, място и осигурен транспорт до там. По принцип от дома на дамата, като и се остави време да се подготви. Дамата може да откаже. Сигналът е ясен. Или да приеме. Ако приеме, мъжът плаща. Изключения: Жената настоява да плати за себе си. Представлява грозна и целенасочена обида, освен ако не е отговор на сериозен гаф. Оставя се да плати и не се говори с нея никога повече.
Ако жената е приела да платят:
- От този момент не приема покани за "среща" от никой друг до приключване на целия танц.
- Следващата покана се чака от мъжа отново. Ако не бъде отправена без сериозна причина скоро след това, се приема за обида от жената. Следва формална покана от нейна страна, която не се приема по принцип и нещата свършват. Ако мъжът е идиот и приеме все пак, жената настоява да плати и приключва дотам.
- След няколко срещи следва една от долните опции:
- мъжът бива поканен да се качи за кафе (предлага се авантюра)
- отправя се покана за среща със семейството (или най-близките) на жената (по принцип бележи сериозни намерения към момента, но не гарантира нищо)
- предлага се да се подели сметката (предлага се приятелство и танца свършва; по-нататък плаща този който кани, ако приятелството се приеме от мъжа; ако мъжа не приеме предложеното приятелство - настоява да плати сметката и танца приключва)
- при развиващи се сериозни намерения, мъжът не кани други дами на "срещи" и плаща за ресторанти и кафета (показвайки готовност да поеме издръжката на семейство), а жената компенсира с покани за семейни обяди, вечери или пикници на обществени места (демонстрирайки качествата си на домакиня). Докато мъжът не предложи брак или докато поканите от едната страна не почнат да се разреждат във времето показвайки загуба на интерес. Скъсването обикновено става с изразяване на загриженост за това, дали на другия е оставено време за "срещи" с други хора ...
Разбира се горния танц е понастоящем адски демоде, но елементи от него могат и се използват от възпитаните хора за изпращане на тактични сигнали към партньора и за недопускане на неравенство в отношенията.
Ежко, виждам някои пробойни в този алгоритъм и не съм съгласна, че това е старомодният етикет едно към едно, по-скоро е нечия субективна представа какъв е. Прекалено голяма тежест се дава на едно излизане. Ако жената иска да приеме покани и от други хора, излиза длъжна да "прекъсне танца" още след първото излизане, което също така е наречено "грозна и целенасочена обида". Втората пробойна е, че мъжът не кани други дами на срещи едва когато се развият сериозни намерения, а наложената съответстваща "забрана" за жената е на по-ранен етап, още от първата среща. Това е на първо четене; отделно някои описани взаимовръзки между плащане и сигнал не са такива по никой етикет.
Изобщо, цялото взиране в плащането на сметката с искането за инструкции - което е темата - е странно, хората се събират със себеподобни, преценяват се, усещат се взаимно, и дори ако се случи на среща да отидат двама крайно несъвместими, това ще им стане ясно още преди края на срещата и втора няма да има така или иначе.
Скрит текст:
Отговарям на темата:
Старомодния етикет разписва танца на сметките при "срещи" много точно:
Първа среща: кани мъжът. С указани час, място и осигурен транспорт до там. По принцип от дома на дамата, като и се остави време да се подготви. Дамата може да откаже. Сигналът е ясен. Или да приеме. Ако приеме, мъжът плаща. Изключения: Жената настоява да плати за себе си. Представлява грозна и целенасочена обида, освен ако не е отговор на сериозен гаф. Оставя се да плати и не се говори с нея никога повече.
Ако жената е приела да платят:
- От този момент не приема покани за "среща" от никой друг до приключване на целия танц.
- Следващата покана се чака от мъжа отново. Ако не бъде отправена без сериозна причина скоро след това, се приема за обида от жената. Следва формална покана от нейна страна, която не се приема по принцип и нещата свършват. Ако мъжът е идиот и приеме все пак, жената настоява да плати и приключва дотам.
- След няколко срещи следва една от долните опции:
- мъжът бива поканен да се качи за кафе (предлага се авантюра)
- отправя се покана за среща със семейството (или най-близките) на жената (по принцип бележи сериозни намерения към момента, но не гарантира нищо)
- предлага се да се подели сметката (предлага се приятелство и танца свършва; по-нататък плаща този който кани, ако приятелството се приеме от мъжа; ако мъжа не приеме предложеното приятелство - настоява да плати сметката и танца приключва)
- при развиващи се сериозни намерения, мъжът не кани други дами на "срещи" и плаща за ресторанти и кафета (показвайки готовност да поеме издръжката на семейство), а жената компенсира с покани за семейни обяди, вечери или пикници на обществени места (демонстрирайки качествата си на домакиня). Докато мъжът не предложи брак или докато поканите от едната страна не почнат да се разреждат във времето показвайки загуба на интерес. Скъсването обикновено става с изразяване на загриженост за това, дали на другия е оставено време за "срещи" с други хора ...
Разбира се горния танц е понастоящем адски демоде, но елементи от него могат и се използват от възпитаните хора за изпращане на тактични сигнали към партньора и за недопускане на неравенство в отношенията.
Старомодния етикет разписва танца на сметките при "срещи" много точно:
Първа среща: кани мъжът. С указани час, място и осигурен транспорт до там. По принцип от дома на дамата, като и се остави време да се подготви. Дамата може да откаже. Сигналът е ясен. Или да приеме. Ако приеме, мъжът плаща. Изключения: Жената настоява да плати за себе си. Представлява грозна и целенасочена обида, освен ако не е отговор на сериозен гаф. Оставя се да плати и не се говори с нея никога повече.
Ако жената е приела да платят:
- От този момент не приема покани за "среща" от никой друг до приключване на целия танц.
- Следващата покана се чака от мъжа отново. Ако не бъде отправена без сериозна причина скоро след това, се приема за обида от жената. Следва формална покана от нейна страна, която не се приема по принцип и нещата свършват. Ако мъжът е идиот и приеме все пак, жената настоява да плати и приключва дотам.
- След няколко срещи следва една от долните опции:
- мъжът бива поканен да се качи за кафе (предлага се авантюра)
- отправя се покана за среща със семейството (или най-близките) на жената (по принцип бележи сериозни намерения към момента, но не гарантира нищо)
- предлага се да се подели сметката (предлага се приятелство и танца свършва; по-нататък плаща този който кани, ако приятелството се приеме от мъжа; ако мъжа не приеме предложеното приятелство - настоява да плати сметката и танца приключва)
- при развиващи се сериозни намерения, мъжът не кани други дами на "срещи" и плаща за ресторанти и кафета (показвайки готовност да поеме издръжката на семейство), а жената компенсира с покани за семейни обяди, вечери или пикници на обществени места (демонстрирайки качествата си на домакиня). Докато мъжът не предложи брак или докато поканите от едната страна не почнат да се разреждат във времето показвайки загуба на интерес. Скъсването обикновено става с изразяване на загриженост за това, дали на другия е оставено време за "срещи" с други хора ...
Разбира се горния танц е понастоящем адски демоде, но елементи от него могат и се използват от възпитаните хора за изпращане на тактични сигнали към партньора и за недопускане на неравенство в отношенията.
Ежко, виждам някои пробойни в този алгоритъм и не съм съгласна, че това е старомодният етикет едно към едно, по-скоро е нечия субективна представа какъв е. Прекалено голяма тежест се дава на едно излизане. Ако жената иска да приеме покани и от други хора, излиза длъжна да "прекъсне танца" още след първото излизане, което също така е наречено "грозна и целенасочена обида". Втората пробойна е, че мъжът не кани други дами на срещи едва когато се развият сериозни намерения, а наложената съответстваща "забрана" за жената е на по-ранен етап, още от първата среща. Това е на първо четене; отделно някои описани взаимовръзки между плащане и сигнал не са такива по никой етикет.
Дал съм пример, за който знам. Не съм казал, че е няма други.
За тогавашното време поканата за среща не е била отправяна веднага след запознанството. И мъжът и жената са имали един куп възможности да се запознават с различни хора на обществени прояви. Поканата за среща и нейното приемане са определен ангажимент. За мъжа да плати поне две срещи, а и за двамата да отделят поне толкова време за да се опознаят и решат как ще процедират нататък. Нито за мъжът, нито за жената е било (а и сега не е в общия случай) приемливо да се "срещат" паралелно с няколко души.
Ти как ще се почувстваш, ако разбереш, че някой, който ти харесва кани и други на срещи? Като най-желана или като една от многото? Защо да е приемливо тогава за един мъж да бъде третиран като резерва?
Втората пробойна не съществува. Абсолютно неприемливо е за мъж да кани дами на паралелни срещи.
От написаното в предходния ти пост се разбира, че той може да кани на срещи до развиването на отношенията в сериозни, а за нея изрично е написано, че не приема други още от първата. Но след като уточняваш, че "правата" и "задълженията" им са еднакви, добре.
За другото, и преди, и сега - вероятно сега по-масово от "преди" - хората излизат по срещи с повече от един. Но въпросът ти е много хубав и даже заслужава тема - за кого до какъв етап е приемливо да се излиза и с други хора.
За другото, и преди, и сега - вероятно сега по-масово от "преди" - хората излизат по срещи с повече от един. Но въпросът ти е много хубав и даже заслужава тема - за кого до какъв етап е приемливо да се излиза и с други хора.