- Публикувана: 29 ноем. 2017, 19:31 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2017, 21:40 ч.
Плащане на сметката
За мен лично не е много красиво да се обсъждат въпроси за сметки на масата, също искрено ненавиждам престорени ритуали като да си извадиш портмонето, а той да каже "не не, остави на мен".
Точно затова има " ритуали"- за да не се обсъжда въпроса за сметката.
Когато жената взима чантата си, за да извади портмонето, то тя ти дава знак, че е готова да плати половината.
Ако не реагираш, вади парите и толкова.
Ако си успял да поръчаш половината асортимент на заведението и пак чакаш да плати тя половината, има 2 възможности- тя иска от сервитьора да ѝ каже колко лично дължи и му плаща своята част или с ехидна усмивка плаща цялата сметка, интересувайки се дали добре си хапнал...........
Що се отнася до викането на сервитьора- какво по- нормално от това, да му покажеш че искаш сметката, а не да чакаш да сервира, да дойде при теб и тогава да му кажеш, и отново да го чакаш?
nelig, колко пъти трябва да уточня, че знам прекрасно "как се правят нещата", просто има различни възгледи. Вижте анкетата примерно. Питам, за да си изясня възгледи, които винаги са били в разрез с моите, но се опитвам сега да вникна по-дълбоко в тях.
Не се цупя на Янечек. Подобен език и поведение са недопустими в каквато и да е среда - представете си само подобно нещо да се каже на живо. Не би трябвало да са допустими и във форум като бг-мамма, но решението тук не е мое. Аз обаче не приемам подобен начин на комуникация, колкото и да ми е симпатична Янечек.
Сметката пак казвам, че не смятам за приемливо да се обсъжда. За сигурно 5ти път казвам, че правилото е който кани, той плаща сметката. За последен път уточнявам, че при бизнес срещи е редно преди самото ходене на заведение да се уточни, ако някой смята да поеме сметката (примерни думи "вечерята ще е по проекта" или "заповядайте, каня ви на едикакво си" или "професор Янебаненян ВИ/НИ кани в безкрайно скъпия гъзи гъзи датски рибен ресторант". Извинявай, аз съм беден студент, датския професор избира ресторант, възпитанието изисква да се уточни предварително по достатъчно разбираем начин. И в други бизнес ситуации освен 1-2, за които споменах, това е било правено. Никой никога не обсъжда плащането на сметката, формата на поканата имах предвид.
Другото поне от моя страна са уточняващи въпроси. Както виждате много потребители казаха, че казват с думи, че те ще платят сметката или своята част от сметката - обърнете се към тях със съвета да не се обсъжда сметката, аз сметки не обсъждам.
И точно затова питам какви са "ритуалите" според различните потребителки 
Както виждате излязоха различни неща при различните хора Мерси между другото, че отговорихте абсолютно точно по темата и мненията Ви са в десятката на това, за което питах.
На сервитьора може да се покаже нещо, ако не спринтира като за олимпиада зад гърба ти или не се е скрил някъде да се сваля с барманчето. В такива ситуации, които не са никак редки, отивам на място и искам сметката, тогава вече може и в ръката да ми я дават, ще се опитам да обърна внимание как точно се случват нещата следващите пъти като ходя на заведение със съпругата си. Дотолкова не съм обръщал внимание последните години, че наистина не мога да кажа със сигурност какво и как се случва. Ние не обичаме да киснем в заведения, отиваме за да ядем обикновено (защото сме гладни) и бързаме да дойде, после да си платим и да ходим да се разхождаме. Последно сме се застоявали малко повече на маса в Панчарево в някакъв ресторант с хубава гледка, там се правеха, че следват някакъв етикет, сигурно на мен са ми връчили сметката, но нямаше "дамско меню" без цени
Не се цупя на Янечек. Подобен език и поведение са недопустими в каквато и да е среда - представете си само подобно нещо да се каже на живо. Не би трябвало да са допустими и във форум като бг-мамма, но решението тук не е мое. Аз обаче не приемам подобен начин на комуникация, колкото и да ми е симпатична Янечек.
Сметката пак казвам, че не смятам за приемливо да се обсъжда. За сигурно 5ти път казвам, че правилото е който кани, той плаща сметката. За последен път уточнявам, че при бизнес срещи е редно преди самото ходене на заведение да се уточни, ако някой смята да поеме сметката (примерни думи "вечерята ще е по проекта" или "заповядайте, каня ви на едикакво си" или "професор Янебаненян ВИ/НИ кани в безкрайно скъпия гъзи гъзи датски рибен ресторант". Извинявай, аз съм беден студент, датския професор избира ресторант, възпитанието изисква да се уточни предварително по достатъчно разбираем начин. И в други бизнес ситуации освен 1-2, за които споменах, това е било правено. Никой никога не обсъжда плащането на сметката, формата на поканата имах предвид.
Другото поне от моя страна са уточняващи въпроси. Както виждате много потребители казаха, че казват с думи, че те ще платят сметката или своята част от сметката - обърнете се към тях със съвета да не се обсъжда сметката, аз сметки не обсъждам.
Точно затова има " ритуали"- за да не се обсъжда въпроса за сметката.
Както виждате излязоха различни неща при различните хора Мерси между другото, че отговорихте абсолютно точно по темата и мненията Ви са в десятката на това, за което питах. На сервитьора може да се покаже нещо, ако не спринтира като за олимпиада зад гърба ти или не се е скрил някъде да се сваля с барманчето. В такива ситуации, които не са никак редки, отивам на място и искам сметката, тогава вече може и в ръката да ми я дават, ще се опитам да обърна внимание как точно се случват нещата следващите пъти като ходя на заведение със съпругата си. Дотолкова не съм обръщал внимание последните години, че наистина не мога да кажа със сигурност какво и как се случва. Ние не обичаме да киснем в заведения, отиваме за да ядем обикновено (защото сме гладни) и бързаме да дойде, после да си платим и да ходим да се разхождаме. Последно сме се застоявали малко повече на маса в Панчарево в някакъв ресторант с хубава гледка, там се правеха, че следват някакъв етикет, сигурно на мен са ми връчили сметката, но нямаше "дамско меню" без цени
Присъствала съм на шведски рожден ден в ресторант. 14 човека, 14 сметки пристигнаха. На всеки неговата. Така е прието. Но това се знае предварително и не започва едно ровене кой какво е поръчал, няма разправии и сметката не става централно събитие. Това е невъзпитано почти навсякъде, сметката да е център на каква да е среща.
Виждала съм и немец на рецепцията на италиански хотел, който приключваше сметката на стаята, в която бяха почивали със съпругата му. Похвали ми се, че за 10 дни е поръчал извън пансиона само едно кафе и една вода. Повтори го няколко пъти с особена гордост. И все пак той се занимаваше със сметката, не жена му.
Виждала съм и немец на рецепцията на италиански хотел, който приключваше сметката на стаята, в която бяха почивали със съпругата му. Похвали ми се, че за 10 дни е поръчал извън пансиона само едно кафе и една вода. Повтори го няколко пъти с особена гордост. И все пак той се занимаваше със сметката, не жена му.
Относно портмонето. Изобщо не е необходимо да е престорено посягането към него. Винаги имам готовност да платя. Особено пък като съм излизала на първа среща с някого. Съответно винаги съм предлагала и пари за моята сметка. Ако някой ме е спирал, циркове не съм правила. Но в младежките ми години се е случвало кавалерът, който ме е поканил да си преброи до жълтите стотинки парите за това, което е изпил, след което да не дочака рестото, оставяйки ме по този начин да платя на сервитьорката солиден бакшиш от името на двамата.
nelig, колко пъти трябва да уточня, че знам прекрасно "как се правят нещата", просто има различни възгледи. Вижте анкетата примерно. Питам, за да си изясня възгледи, които винаги са били в разрез с моите, но се опитвам сега да вникна по-дълбоко в тях.
Скрит текст:
Не се цупя на Янечек. Подобен език и поведение са недопустими в каквато и да е среда - представете си само подобно нещо да се каже на живо. Не би трябвало да са допустими и във форум като бг-мамма, но решението тук не е мое. Аз обаче не приемам подобен начин на комуникация, колкото и да ми е симпатична Янечек.
Сметката пак казвам, че не смятам за приемливо да се обсъжда. За сигурно 5ти път казвам, че правилото е който кани, той плаща сметката. За последен път уточнявам, че при бизнес срещи е редно преди самото ходене на заведение да се уточни, ако някой смята да поеме сметката (примерни думи "вечерята ще е по проекта" или "заповядайте, каня ви на едикакво си" или "професор Янебаненян ВИ/НИ кани в безкрайно скъпия гъзи гъзи датски рибен ресторант". Извинявай, аз съм беден студент, датския професор избира ресторант, възпитанието изисква да се уточни предварително по достатъчно разбираем начин. И в други бизнес ситуации освен 1-2, за които споменах, това е било правено. Никой никога не обсъжда плащането на сметката, формата на поканата имах предвид.
Другото поне от моя страна са уточняващи въпроси. Както виждате много потребители казаха, че казват с думи, че те ще платят сметката или своята част от сметката - обърнете се към тях със съвета да не се обсъжда сметката, аз сметки не обсъждам.
Сметката пак казвам, че не смятам за приемливо да се обсъжда. За сигурно 5ти път казвам, че правилото е който кани, той плаща сметката. За последен път уточнявам, че при бизнес срещи е редно преди самото ходене на заведение да се уточни, ако някой смята да поеме сметката (примерни думи "вечерята ще е по проекта" или "заповядайте, каня ви на едикакво си" или "професор Янебаненян ВИ/НИ кани в безкрайно скъпия гъзи гъзи датски рибен ресторант". Извинявай, аз съм беден студент, датския професор избира ресторант, възпитанието изисква да се уточни предварително по достатъчно разбираем начин. И в други бизнес ситуации освен 1-2, за които споменах, това е било правено. Никой никога не обсъжда плащането на сметката, формата на поканата имах предвид.
Другото поне от моя страна са уточняващи въпроси. Както виждате много потребители казаха, че казват с думи, че те ще платят сметката или своята част от сметката - обърнете се към тях със съвета да не се обсъжда сметката, аз сметки не обсъждам.
Бояна, точно, аз затова казах по нашите ширини. Представям си после немеца как са го обсъждали на рецепцията след като си е тръгнал. Хубаво е човек да е съобразаява с това къде се намира. Ако си в ИТалия е едно, ако си в Германия - друго. Ако постъпваш по един и същ начин все на едното място ще минеш за простак.
За сигурно 5ти път казвам, че правилото е който кани, той плаща сметката.
Да разбирам ли, че всички срещи за които твърдеше, че не ти, а момичето си е плащало те са канели теб? Бгтатко симпатичен си ми та не го приемай като нападка, но ми направи впечатление това.
Иначе по темата, съгласна съм с това, че който кани той плаща сметката, но тъй като до сега не ми се е случвало аз да каня мъж на първа среща се подразбира, че мъжа плаща
Абсолютно винаги имам пари в себе си, за да покрия сметката, та винаги съм предлагала да платя, но нито един път не са ме оставяли аз да платя на първа среща. След това вече съм предлагала да се редуваме, тъй като според мен не е редно само единия да се натоварва. Похвали ми се, че за 10 дни е поръчал извън пансиона само едно кафе и една вода. Повтори го няколко пъти с особена гордост. И все пак той се занимаваше със сметката, не жена му.
Трябва да работя, довечера ще отговоря ако има нещо към мен, но наистина призовавам на този етап всеки да разкаже някакъв по конкретен опит и да представи в детайли базирани на опита за ритуали както ги вижда за какво е добро възпитание според линия 1, според линия 2, че май има и линия 3 - тези, които са избрали третото в анкетата и за момента не са казали в детайли дали ще им допадне, ако мъжът плати сметката докато са в тоалетната или ако каже "не, остави на мен", после при второто питане пак каже "не, не, настоявам" и така нататъка до пълен цирк, ако жената продължи да иска да си плати сметката
колко пъти изисква приличието и "ритуала" да кажеш "остави", ако жената все пак иска да си плати сметката? Дадох достатъчно лични примери и истории - Ваш ред е
Примери нямам намерение да ти давам, не сме четвърти клас.
Само ще кажа, че ако мъжът си тежи на мястото, няма да се стигне до спорове за сметката. Начин за плащане винаги се намира. Говоря за интимна среща.
За бизнес такава - има си етикет, канещият плаща, освен ако няма друга уговорка.
Приятелите - всеки си плаща, освен при повод и желание на някой за плащане.
Само ще кажа, че ако мъжът си тежи на мястото, няма да се стигне до спорове за сметката. Начин за плащане винаги се намира. Говоря за интимна среща.
За бизнес такава - има си етикет, канещият плаща, освен ако няма друга уговорка.
Приятелите - всеки си плаща, освен при повод и желание на някой за плащане.
Да разбирам ли, че всички срещи за които твърдеше, че не ти, а момичето си е плащало те са канели теб? Бгтатко симпатичен си ми та не го приемай като нападка, но ми направи впечатление това.
Подробно защо и как:
Скрит текст:
Доста разказах за себе си, сега е ред на останалите потребители, ако имат желание, да кажат нещо в по-големи детайли - за ритуалите, линията на поведение, как изглежда един ослушващ се мъж и как го прави ненатрапчиво плащането на сметката един галантен. И как се дъни някой, който иска да плати сметката, но го прави толкова неловко, че се получава обратен ефект Интернет контакти в края на 90те (не в сайтове за запознанства, по интереси, по mIRC, ICQ и т.н.). В много случаи момичета са се свързали първи, в повечето случаи сме си говорили и момичетата са задавали тона - дали приятелски, дали повече като флирт и т.н. В някои случаи са казвали "ще идвам едикога си в София - да се видим", което не съм го приемал като аз каня момиче на интимна среща, особено, когато тонът е бил приятелски. В много от случаите абсолютно гарантирам, че предложението НЕ е било с идеята "среща" - в такава ситуация как да платя сметката? Ще има подтекст, че смятам виждането ни за интимна среща, при положение, че другата страна съвсем ясно е показала да се разбере, че е само приятелска.
Когато тонът е бил флиртаджийски съм го приемал по-скоро като среща и мисля, че на една такава аз плащах, почти съм сигурен, но момичето никак не ми хареса външно и се държах може би прекалено галантно, за да не я обидя, което рефлектира негативно в това, че като не предложих следваща среща, тя страдаше. От което не се гордея - на някакъв етап напълно, окончателно и завинаги спрях с каквито и да било запознанства по интернет. Но и в реалността е имало такива случаи - седим и пием с колежки след лекция - кой кани? Някой е казал айде да идем едикъдеси от курса. Курсът е 5 момичета и аз. На всичките ли да платя сметката? Всичките са много симпатични и мили, нито едно не ме привлича физически, подозирам, че две от момичетата ме харесват поне малко, пием си, говорим си, приятен приятелски, интересен разговор, в някакъв момент оставаме само аз и една колежка, продължаваме да си пием, да си говорим, всеки си плаща сметката, аз казвам че ще си извикам такси и дали иска да я оставя или да я изпратя до нейно такси, тя казва, че има свободна стая и живее наблизо, ако искам да остана да спя в свободната стая, тонът продължава да е приятелски, отиваме у тях, аз не правя първи стъпки (симпатична ми е, но не искам да усложнявам нещата или да започвам връзка, която още от началото ще е обречена), тя не прави първи стъпки, спя си на леглото за гости, тя си спи на своето, на сутринта си казваме чао и си тръгвам. Как това по-точно се вписва в която и да е от схемите с плащането на сметка и дали съм имал "втора среща"?
Сходна ситуация, пак почваме голяма компания да пием, накрая сме само аз и една колежка, с която сме си пили много пъти в компания, аз я харесвам относително, по-скоро усещам известно привличане към нея, тя мен до момента по-скоро е демонстрирала, че не ме харесва и ми се дразни, почваме много хора, основно жени, в някакъв момент си пия с 5 жени, една по една си тръгват (да им казвам ли на всяка по отделно "не не остави?"), оставаме с въпросната и по някое време по малките часове и двуцифрените бройки бири сме станали вече гаджета. Нямам никакъв спомен кой е платил сметката, сигурно всеки си е платил своята, след като сме събрали купчината оставена на масата от останалите, които са тръгнали по-рано. Среща ли е било това?
Някои хора ги били учили, мен никой не ме е учил, животът ме е учил и мисля, че разказах достатъчно ситуации, които изобщо не са в модела "на среща" и подобни табиети със сметката изобщо не са приложими. Повечето пъти не съм правил нещата правилно, не съм взимал добро решение, наранявал съм чувства или съм оставял моите да бъдат ненужно наранени. Но не е имало момиче, което да харесвам и да сме имали само една среща и да не сме имали някакво развитие на отношенията. За един такъв случай се сещам, но бяха поне 2 срещите, не помня дали не и 3, в който аз бях много малък (още ученик), тя беше какичка с 4-5г. по-голяма, която (уж) си имаше сериозно гадже, което (уж) обичаше и се държеше като по-голяма сестра като цяло. Когато ѝ казах, че имам чувства към нея, спряхме да се виждаме и чуваме по нейна инициатива. Не мисля, че плащането на сметка е изиграло някаква роля После естествено забременя от друг човек, не от "супер сериозното" гадже, така че не знам доколко реално са ми били съвсем нулеви шансовете, както твърдо вярвах отначало, но пак не мисля, че ако бях плащал сметка с джобните си пари като ученик, щях да спечеля готината какичка (и по-добре между другото).
Разбивали са ми 2-3 пъти сърцето, но отпределено е било много отвъд етапа на първите срещи и плащането на сметката е било толкова ирелевантно към причините и случващото се, че ми е станно като ме питат дали съм бил имал втора среща. С времето почнах да правя по-малко грешки и като стигнах вече момента да имам ясна линия на поведение, да избягвам определени неща, да постъвам по начин, за който после да не съжалявам - нещата станаха безкрайно лесни. И точно тогава се запознах със съпругата си и не съм имал възможност да се изложа с неплащане на първа среща при конвенционално започване на връзка в стил "секса и града". За което между другото никак не съжалявам. Не ми трябват първи срещи, трябвала ми е тази Първа среща, след която няма да има повече други първи
Когато тонът е бил флиртаджийски съм го приемал по-скоро като среща и мисля, че на една такава аз плащах, почти съм сигурен, но момичето никак не ми хареса външно и се държах може би прекалено галантно, за да не я обидя, което рефлектира негативно в това, че като не предложих следваща среща, тя страдаше. От което не се гордея - на някакъв етап напълно, окончателно и завинаги спрях с каквито и да било запознанства по интернет. Но и в реалността е имало такива случаи - седим и пием с колежки след лекция - кой кани? Някой е казал айде да идем едикъдеси от курса. Курсът е 5 момичета и аз. На всичките ли да платя сметката? Всичките са много симпатични и мили, нито едно не ме привлича физически, подозирам, че две от момичетата ме харесват поне малко, пием си, говорим си, приятен приятелски, интересен разговор, в някакъв момент оставаме само аз и една колежка, продължаваме да си пием, да си говорим, всеки си плаща сметката, аз казвам че ще си извикам такси и дали иска да я оставя или да я изпратя до нейно такси, тя казва, че има свободна стая и живее наблизо, ако искам да остана да спя в свободната стая, тонът продължава да е приятелски, отиваме у тях, аз не правя първи стъпки (симпатична ми е, но не искам да усложнявам нещата или да започвам връзка, която още от началото ще е обречена), тя не прави първи стъпки, спя си на леглото за гости, тя си спи на своето, на сутринта си казваме чао и си тръгвам. Как това по-точно се вписва в която и да е от схемите с плащането на сметка и дали съм имал "втора среща"?
Сходна ситуация, пак почваме голяма компания да пием, накрая сме само аз и една колежка, с която сме си пили много пъти в компания, аз я харесвам относително, по-скоро усещам известно привличане към нея, тя мен до момента по-скоро е демонстрирала, че не ме харесва и ми се дразни, почваме много хора, основно жени, в някакъв момент си пия с 5 жени, една по една си тръгват (да им казвам ли на всяка по отделно "не не остави?"), оставаме с въпросната и по някое време по малките часове и двуцифрените бройки бири сме станали вече гаджета. Нямам никакъв спомен кой е платил сметката, сигурно всеки си е платил своята, след като сме събрали купчината оставена на масата от останалите, които са тръгнали по-рано. Среща ли е било това?
Някои хора ги били учили, мен никой не ме е учил, животът ме е учил и мисля, че разказах достатъчно ситуации, които изобщо не са в модела "на среща" и подобни табиети със сметката изобщо не са приложими. Повечето пъти не съм правил нещата правилно, не съм взимал добро решение, наранявал съм чувства или съм оставял моите да бъдат ненужно наранени. Но не е имало момиче, което да харесвам и да сме имали само една среща и да не сме имали някакво развитие на отношенията. За един такъв случай се сещам, но бяха поне 2 срещите, не помня дали не и 3, в който аз бях много малък (още ученик), тя беше какичка с 4-5г. по-голяма, която (уж) си имаше сериозно гадже, което (уж) обичаше и се държеше като по-голяма сестра като цяло. Когато ѝ казах, че имам чувства към нея, спряхме да се виждаме и чуваме по нейна инициатива. Не мисля, че плащането на сметка е изиграло някаква роля
После естествено забременя от друг човек, не от "супер сериозното" гадже, така че не знам доколко реално са ми били съвсем нулеви шансовете, както твърдо вярвах отначало, но пак не мисля, че ако бях плащал сметка с джобните си пари като ученик, щях да спечеля готината какичка (и по-добре между другото). Разбивали са ми 2-3 пъти сърцето, но отпределено е било много отвъд етапа на първите срещи и плащането на сметката е било толкова ирелевантно към причините и случващото се, че ми е станно като ме питат дали съм бил имал втора среща. С времето почнах да правя по-малко грешки и като стигнах вече момента да имам ясна линия на поведение, да избягвам определени неща, да постъвам по начин, за който после да не съжалявам - нещата станаха безкрайно лесни. И точно тогава се запознах със съпругата си и не съм имал възможност да се изложа с неплащане на първа среща при конвенционално започване на връзка в стил "секса и града". За което между другото никак не съжалявам. Не ми трябват първи срещи, трябвала ми е тази Първа среща, след която няма да има повече други първи
Аз на първи срещи нямам намерение вече да ходя, но след като си дадох сметка, че съм judgmental и неоснователно предубеден към нещо, което само по себе си е просто алтернативна линия на поведение и възгледи, бих искал да науча/разбера повече за тази линия на поведение, за да не съдя несправедливо хората и да не си състявам несправедливо мнение на база подобни неща.
Бгтатко, чакай малко, говоря само и единствено за първа (романтична) среща. За общи излизания с колеги, състуденти и прочие е друга бира. Там естествено, че всеки си поема сметката или ако има някакъв повод някой черпи. Мисля, че малко смесваш понятията. Повечето момичета точно за интимни срещи ти говореха, че е прието мъжът поне да направи опит да почерпи, а ти забиваш в излизания с колежки след лекции. Ама това е съвсем различно нещо В този случай дори не може да става въпрос за канене, събрали сте се след лекциите, някой е предложил да се отиде някъде я на кафе, я на по биричка и готово, къде виждаш поле за недоразумения? Ако за теб първа среща е ти с 5-6 момичета е друг въпрос Срещата е с едни човек към който изпитваш романтичен интерес, другото са просто излизания с приятели/колеги.
В този случай дори не може да става въпрос за канене, събрали сте се след лекциите, някой е предложил да се отиде някъде я на кафе, я на по биричка и готово, къде виждаш поле за недоразумения? Ако за теб първа среща е ти с 5-6 момичета е друг въпрос Срещата е с едни човек към който изпитваш романтичен интерес, другото са просто излизания с приятели/колеги. 
БГтатко, аз въпреки, че съм гласувала за третата опция, в повечето случаи съм попадала във втората. Смятам, че е приемливо всеки да поема своята или поне половината сметка. Не съм феминистка, нито отявлена еманципатка, възприемам хората като равностойни личности преди всичко и после като пол. Няма да се обидя или да вляза във филм, ако мъж на среща реши да поеме само своята си сметка, но ако реши аз да я поема, тогава е свършено с него.
И, което е най-забавното моят половин е най-спестовният от всички мъже, с които съм излизала. И в началото явно доста "се е прежалил" щом аз го поканих на среща и той плати сметката. За това и го харесах – не държеше да ми се хареса на всяка цена (с традиционните свалки по кафета, клубове, ресторанти). Държеше се сдържано, дискретно и достойно, не понасям лендзещи се и усукващи се мъже, лигльовци или пък твърде напористи самоуверени (не особено скромни) груби мъжорля.
За примери със скатавки и измекяри не мога да съм полезна. Като цяло никога покрай мен не съм допускала такива мъже. Имала съм ситуации, в които по интонация на гласа познаваш дали и колко е искрен човека. Казва "аз, аз ще платя" и настоява уж, но така с половин уста. Хъката-мъката – нали, ще платя щото е прието, ама не ми се ще.
Както и моментът с "излизащите", когато дойде сметката (това в компании ми се е случвало, но никога при мен и някой мъж).
Срещи само по заведения също са ми неприятни, почитател съм на непринуденото общуване. Разговори по паркове, разходки, концерти, клубове с жива музика. Гугъл симпатично сподели за срещи из природата, харесвам също.
Имам, обаче пример, в който с един приятел след последното му "черпене" изгуби уважението ми. Не се бяхме виждали с години. Приятели сме от ученици. Той е умно момче, инженер-химик и успя с много добра позиция в САЩ. Дълги години сме приятели, но пътищата ни се разделиха. Обаче, от ученическите години имаше слабост към мен, все ме пазеше от лоши момчета, от залитания (да пуша, примерно). Като свекърва ми намилаше на моменти, но никога не е прекрачвал границата с прекалено сближаване или натрапване.
Та. Минаха години и той ми се обажда, прибрал се за малко в България, много иска да се видим. Речено-сторено, уговорихме си среща в една пицария. Той ерген, аз след дълга връзка, с дете. На срещата радост, приповдигнатост, той леко пооплешивял, с малко шкембенце, но уверен, спокоен. Аз от гръндж тийнейджърка, променена и тамън в периода на бялата якичка с корпоративните сакенца, скъпите аксесоари и високи обувки. От онези, които те гледат отвисоко, винаги са фалшиви в поведението си, но знаеш, че нещо дълбоко в тях е счупено. (аз само така изглеждах, де, но не съм такава:))
Разменихме приветстващи лафчета, поръчахме пици, салати, отворихме дума какво се случва покрай нас. Всичко изглежда вървеше приятно и чудесно.
И, дотам с хубавите ученически спомени.
Като се почна един кръстосан разпит, след като явно реши, че ме е "предразположил". Ти сега излизаш ли с някого, сериозен ли е, как си плащаш наема, колко вземаш? И едно плюване по българския начин на живот, как и след години тук ще съм нищо. Мръсотия, ниски доходи, у-а, ужас ужасон.
И хоп, вади ми снимки нашия човек на новата си къща, колко светла, голяма, прекрасна, как искал някой да я напълни, да внесе уют. Как съм щяла да се чувствам аз прекрасно там, как съм обичала природата, нямало нужда да работя и подобни клишета. Как за детето ми ще имало огромни възможности. Аз само пари за самолетен билет да съм си намерела, той всичко друго щял да "поеме".
Та, разговорът изведнъж рязко ми опротивя. Наклоних към тръгване. Повикахме сметката. При плащането той ме изпревари и набута огромна банкнота с думите "Ако сме заедно и други такива пъти ще има". Което окончателно уби всичко детско в мен за спомените ми от този иначе добър приятел.
И ми светна – той дошъл да си търси женичка у нашенско да му върти дома, че зян ще иде огромната къща. Явно вече беше решил, че му е време да се задоми и "купуваше" набелязаните кандидатки. Не направих скандал на масата, но след като станахме и излязохме, му подадох моята част без възможност да ми ги тикне обратно. Пожелах му всичко най-хубаво и повече не съм го виждала, нито чувала.
Та, цялата тази длъжка история защо беше. Затова, че не винаги мъжът, проявяващ жест на щедрост при почерпката, е възпитан. Много често мъжете го правят не заради това, че са джентълмени, а поради техни лични причини – символ на властност; срам, че ще ги приемат за мунчовци; силно его; желание за подкупване и печелене на дивиденти пред жената; купуване на внимание демонстрация на възможности.
И в тези случаи изключително не приемам някой да "ми плаща сметката".
Когато се прави с такт, случва се естествено, без ритуали, пози и сигнали, едва ли на някого му прави впечатление и се замисля. Когато се стигне да го мислиш, анализираш, значи има нещо неестествено, нещо ти е направило впечатление в поведението на мъжа (или жената).
И, което е най-забавното моят половин е най-спестовният от всички мъже, с които съм излизала. И в началото явно доста "се е прежалил" щом аз го поканих на среща и той плати сметката. За това и го харесах – не държеше да ми се хареса на всяка цена (с традиционните свалки по кафета, клубове, ресторанти). Държеше се сдържано, дискретно и достойно, не понасям лендзещи се и усукващи се мъже, лигльовци или пък твърде напористи самоуверени (не особено скромни) груби мъжорля.
За примери със скатавки и измекяри не мога да съм полезна. Като цяло никога покрай мен не съм допускала такива мъже. Имала съм ситуации, в които по интонация на гласа познаваш дали и колко е искрен човека. Казва "аз, аз ще платя" и настоява уж, но така с половин уста. Хъката-мъката – нали, ще платя щото е прието, ама не ми се ще.
Както и моментът с "излизащите", когато дойде сметката (това в компании ми се е случвало, но никога при мен и някой мъж).
Срещи само по заведения също са ми неприятни, почитател съм на непринуденото общуване. Разговори по паркове, разходки, концерти, клубове с жива музика. Гугъл симпатично сподели за срещи из природата, харесвам също.
Имам, обаче пример, в който с един приятел след последното му "черпене" изгуби уважението ми. Не се бяхме виждали с години. Приятели сме от ученици. Той е умно момче, инженер-химик и успя с много добра позиция в САЩ. Дълги години сме приятели, но пътищата ни се разделиха. Обаче, от ученическите години имаше слабост към мен, все ме пазеше от лоши момчета, от залитания (да пуша, примерно). Като свекърва ми намилаше на моменти, но никога не е прекрачвал границата с прекалено сближаване или натрапване.
Та. Минаха години и той ми се обажда, прибрал се за малко в България, много иска да се видим. Речено-сторено, уговорихме си среща в една пицария. Той ерген, аз след дълга връзка, с дете. На срещата радост, приповдигнатост, той леко пооплешивял, с малко шкембенце, но уверен, спокоен. Аз от гръндж тийнейджърка, променена и тамън в периода на бялата якичка с корпоративните сакенца, скъпите аксесоари и високи обувки. От онези, които те гледат отвисоко, винаги са фалшиви в поведението си, но знаеш, че нещо дълбоко в тях е счупено. (аз само така изглеждах, де, но не съм такава:))
Разменихме приветстващи лафчета, поръчахме пици, салати, отворихме дума какво се случва покрай нас. Всичко изглежда вървеше приятно и чудесно.
И, дотам с хубавите ученически спомени.
Като се почна един кръстосан разпит, след като явно реши, че ме е "предразположил". Ти сега излизаш ли с някого, сериозен ли е, как си плащаш наема, колко вземаш? И едно плюване по българския начин на живот, как и след години тук ще съм нищо. Мръсотия, ниски доходи, у-а, ужас ужасон.
И хоп, вади ми снимки нашия човек на новата си къща, колко светла, голяма, прекрасна, как искал някой да я напълни, да внесе уют. Как съм щяла да се чувствам аз прекрасно там, как съм обичала природата, нямало нужда да работя и подобни клишета. Как за детето ми ще имало огромни възможности. Аз само пари за самолетен билет да съм си намерела, той всичко друго щял да "поеме".
Та, разговорът изведнъж рязко ми опротивя. Наклоних към тръгване. Повикахме сметката. При плащането той ме изпревари и набута огромна банкнота с думите "Ако сме заедно и други такива пъти ще има". Което окончателно уби всичко детско в мен за спомените ми от този иначе добър приятел.
И ми светна – той дошъл да си търси женичка у нашенско да му върти дома, че зян ще иде огромната къща. Явно вече беше решил, че му е време да се задоми и "купуваше" набелязаните кандидатки. Не направих скандал на масата, но след като станахме и излязохме, му подадох моята част без възможност да ми ги тикне обратно. Пожелах му всичко най-хубаво и повече не съм го виждала, нито чувала.
Та, цялата тази длъжка история защо беше. Затова, че не винаги мъжът, проявяващ жест на щедрост при почерпката, е възпитан. Много често мъжете го правят не заради това, че са джентълмени, а поради техни лични причини – символ на властност; срам, че ще ги приемат за мунчовци; силно его; желание за подкупване и печелене на дивиденти пред жената; купуване на внимание демонстрация на възможности.
И в тези случаи изключително не приемам някой да "ми плаща сметката".
Когато се прави с такт, случва се естествено, без ритуали, пози и сигнали, едва ли на някого му прави впечатление и се замисля. Когато се стигне да го мислиш, анализираш, значи има нещо неестествено, нещо ти е направило впечатление в поведението на мъжа (или жената).
Tsukihime, вижте какво съм отговорил по-горе в скрития текст. Не ги смесвам аз понятията, животът ги смесва при мен. Това, което започва като пиене с приятели се превръща в интимна среща и в начало на връзка.
Казах вече, че не съм се запознавал с момичета по дискотеки и барове и че при мен нещата никога не са били виждам момиче, "може ли да се запознаем", оставяне на телефон, каня те на среща (хайде да вечеряме заедно? звучи ми адски неловка и изтъркана реплика) и т.н.
Вие ме питате как така, защо така - отговорих как и защо хем казвам, че почти не съм плащал на първа, хем че много пъти съм плащал (но не на първа), хем винаги съм имал втора. Как да отоговоря на тези въпроси по друг начин? Как да поясня защо някои "срещи" не съм бил сигурен какви точно срещи са били без да разкажа историята? Нещата се усещат, но на 20 не винаги човек усеща нещата по същия начин както и другия - в някои случаи съм усещал правилно, в някои не, за някои още не знам, а какво точно е усещал и мислил другия в повечето ситуации мога само да гадая - знаете, че хората казват едно, вършат друго, а мислят трето.
Почти не съм имал връзки, които да започват с конвенционална "интимна среща" - какво да направя? И със съпругата си се запознах на купон, после тя натискаше за среща (след като на купона първоначално се правеше на интересна и незаинтересована), по скайп се развиваше комуникацията, накрая имаше първа среща, всеки си плати своята сметка, после в барчето аз поръчвах и носех от бара. Ако съм загубил някакви точки от сметката не е било съществено, защото все още се споменава колко прекрасно романтична била тази среща (макар че аз съм поначало предубеден към първите срещи и очакванията с които ги натоварват по-романтичните и мечтателни жени).
Мога да дам по-конвенционален пример с момиче, към което съм изпитвал романтичен интерес и сме имали повечко срещи - на първа среща тя изключително много настояваше да си плати символичното кафе, което плати на стотинки, аз предложих няколко пъти и спрях да споря, защото да се правиш на голям кавалер за едно кафе ми е смешно. Тя беше бедна студентка, аз бях вече работещ (на символична заплата) студент, на следващите срещи аз съм плащал. Първоначално тя ме намери по ICQ, добави ме, разменихме си снимки, тя предложи да се видим, видяхме се 4-5 пъти, аз се колебаех да се сгаджосваме, защото бях влюбен в друго момиче, в някакъв момент реших, че няма повече да търча по гъза на другото момиче и оставаме само приятели с нея и на следващата среща с ICQ момичето (което каза, че мислело, че няма повече да ѝ се обадя, защото не съм предприемал никакви стъпки) нещата свършиха в легото. Връзката приключи тогава, когато трябваше да се вземе решение дали тя ще се нанесе при мен и ще се върне в провинцията - е, не бях готов да се нанесе при мен, защото силни чувства така и не се появиха, мисля че и у нея нямаше, връзката вървеше надолу към края, до този момент не съм напълно сигурен, че само връзка търсеше, а не и по-цялостно решение на житейски и битови проблеми (някои нейни решения след това ме колебаят за последното). Имам добри спомени от това момиче, беше добро, умно и симпатично момиче, но мисля, че по-добре стана така, както се развиха нещата. Вие преценете аз ли съм канил на първа среща, как всеки си е платил сметката и дали е имало втора. Това е най-конвенционалната история, която имам.
Казах твърде много вече за себе си, отговорих последно на Вас, защото сте добронамерена, сега наистна оставям останалите да пишат
basila, много благодаря за безкрайно интересната и поучителна история! Това е най-интересното мнение по темата до момента, наистина оценявам, че отделихте времето да споделите тази малко тъжна история. Между другото - човек не се мени за 1 ден или дори за години. Питам се дали още в тези ученически навици "все ме пазеше от лоши момчета, от залитания" не е дремел грозният (като поведение, думи, жестове) човечец, в какъвто се е превърнал... Ще ми се да мисля, че не и че просто житейските обстоятелства така са се стекли, но знае ли човек...
Казах вече, че не съм се запознавал с момичета по дискотеки и барове и че при мен нещата никога не са били виждам момиче, "може ли да се запознаем", оставяне на телефон, каня те на среща (хайде да вечеряме заедно? звучи ми адски неловка и изтъркана реплика) и т.н.
Вие ме питате как така, защо така - отговорих как и защо хем казвам, че почти не съм плащал на първа, хем че много пъти съм плащал (но не на първа), хем винаги съм имал втора. Как да отоговоря на тези въпроси по друг начин?
Как да поясня защо някои "срещи" не съм бил сигурен какви точно срещи са били без да разкажа историята? Нещата се усещат, но на 20 не винаги човек усеща нещата по същия начин както и другия - в някои случаи съм усещал правилно, в някои не, за някои още не знам, а какво точно е усещал и мислил другия в повечето ситуации мога само да гадая - знаете, че хората казват едно, вършат друго, а мислят трето. Почти не съм имал връзки, които да започват с конвенционална "интимна среща" - какво да направя? И със съпругата си се запознах на купон, после тя натискаше за среща (след като на купона първоначално се правеше на интересна и незаинтересована), по скайп се развиваше комуникацията, накрая имаше първа среща, всеки си плати своята сметка, после в барчето аз поръчвах и носех от бара. Ако съм загубил някакви точки от сметката не е било съществено, защото все още се споменава колко прекрасно романтична била тази среща (макар че аз съм поначало предубеден към първите срещи и очакванията с които ги натоварват по-романтичните и мечтателни жени).
Мога да дам по-конвенционален пример с момиче, към което съм изпитвал романтичен интерес и сме имали повечко срещи - на първа среща тя изключително много настояваше да си плати символичното кафе, което плати на стотинки, аз предложих няколко пъти и спрях да споря, защото да се правиш на голям кавалер за едно кафе ми е смешно. Тя беше бедна студентка, аз бях вече работещ (на символична заплата) студент, на следващите срещи аз съм плащал. Първоначално тя ме намери по ICQ, добави ме, разменихме си снимки, тя предложи да се видим, видяхме се 4-5 пъти, аз се колебаех да се сгаджосваме, защото бях влюбен в друго момиче, в някакъв момент реших, че няма повече да търча по гъза на другото момиче и оставаме само приятели с нея и на следващата среща с ICQ момичето (което каза, че мислело, че няма повече да ѝ се обадя, защото не съм предприемал никакви стъпки) нещата свършиха в легото. Връзката приключи тогава, когато трябваше да се вземе решение дали тя ще се нанесе при мен и ще се върне в провинцията - е, не бях готов да се нанесе при мен, защото силни чувства така и не се появиха, мисля че и у нея нямаше, връзката вървеше надолу към края, до този момент не съм напълно сигурен, че само връзка търсеше, а не и по-цялостно решение на житейски и битови проблеми (някои нейни решения след това ме колебаят за последното). Имам добри спомени от това момиче, беше добро, умно и симпатично момиче, но мисля, че по-добре стана така, както се развиха нещата. Вие преценете аз ли съм канил на първа среща, как всеки си е платил сметката и дали е имало втора.
Това е най-конвенционалната история, която имам. Казах твърде много вече за себе си, отговорих последно на Вас, защото сте добронамерена, сега наистна оставям останалите да пишат
basila, много благодаря за безкрайно интересната и поучителна история! Това е най-интересното мнение по темата до момента, наистина оценявам, че отделихте времето да споделите тази малко тъжна история. Между другото - човек не се мени за 1 ден или дори за години. Питам се дали още в тези ученически навици "все ме пазеше от лоши момчета, от залитания" не е дремел грозният (като поведение, думи, жестове) човечец, в какъвто се е превърнал... Ще ми се да мисля, че не и че просто житейските обстоятелства така са се стекли, но знае ли човек...
Ха,и аз имам кофти спомени от такива "срещи на кафенце". Нищо не става от тях. Май имах една връзка, която уж тръгна така, влачихме се няколко месеца, ама отиде наникъде.
Странно е, че връзката ми с мм започна ,,домашно,, и даже бях подозрителна за това, но той по принцип не обича на сяда на маса в заведение.
Странно е, че връзката ми с мм започна ,,домашно,, и даже бях подозрителна за това, но той по принцип не обича на сяда на маса в заведение.
Родителите ми са ме научили,че когато излизам на среща с мъж трябва винаги да имам пари ,за да си платя сметката и да се прибера с такси.Както и да не приемам скъпи подаръци.
Когато излизахме с ММ преди да се оженим ,винаги предлагах аз да платя половината сметка.Обаче той се обиждаше.Него са го учили,че е срамота да излезе с жена и да не плати сметката...
Когато излизахме с ММ преди да се оженим ,винаги предлагах аз да платя половината сметка.Обаче той се обиждаше.Него са го учили,че е срамота да излезе с жена и да не плати сметката...