Великолепният век, Кьосем, Мехмед Завоевателя и други исторически сериали №8

Лучия  ,
Снимката като част от колажа, който си публикувала, е от личния профил на Берен в Инстаграм.
Много хубава нейна снимка публикува и Кенан Догулу.

Да, вярно е, че доста чакахме. Но аз не се вълнувам много, важно е да е добро това, което ще гледаме. Съжалявам само за усещането за епохата и за настройката на финала на „Кьосем“, които след многото време позагаснаха, поне за мен е така. Но се надявам, че с началото на „Фатих“ всичко ще се върне.

В тийзърите дотук, както и в новата снимка, виждаме Мехмед Фатих (ако не е в метална ризница) винаги  в червено. Явно този запазен за него цвят трябва да подсеща за "огъня в сърцето" – Константинопол. На главата, свързвана с разума и мисленето, когато има шлем, в него преобладава синият цвят – избор, отговарящ на цветовите решения от промопортрета.
Да видим дали ще ги използват нататък и в ежедневието на султана или цветовете бяха знаци само при представянето.

На тази снимка виждам доминиращият пред всички Мехмед Фатих, заобиколен отляво и отдясно от неговите врагове, вътрешни и външни. Малко странно ми се вижда събирането на едно на свои и врагове заедно, но вероятно целта е представяне на главните герои.
Искаше ми се противникът византиец да не е по-дребен от Фатих. В моите представи от това губи Фатих. Очаквам да видя неговата вътрешна сила, а не превъзходство на ръст.

И сега какво, дата имаме ли? Снимката редовна ли е?
Кой да ти каже?
Лучия  , и аз благодаря за твоето разследване. Видях днес тази снимка в няколко вестника и вече съвсем се обърках.

Докато чакаме Фатих, ви предлагам малко теория.
Когато станахме „исторически сериали“ потърсих информация как се мисли за това нещо, което е ни риба, ни рак. Защото е ясно, че съчетанието крие в себе си противоречие: исторически (историята е наука), но пък сериали (художествени произведения).
Ето някои бележки, които съм си направила тогава. Сега ги публикувам в помощ на по-добрата ориентация в това, как да оценяваме един исторически сериал. Преди всичко заради разбирането, че единствено верни са само изворите на историята; дори и историците правят интерпретация върху тези извори; а в сериалите и филмите ножицата между научност и художественост е широко отворена и всеки творец има право да избира къде по-близо да постави своето произведение: до науката или до художественото. Затова историческите сериали не могат да се оценяват според това доколко точно се придържат към историческите извори, защото това не се изисква от тях. За по-любознателните след цитата съм посочила източника и могат да продължат да четат...докато дойде Фатих.


„В света на киното и телевизията историята е разтегливо понятие, особено когато става дума за сериали. Без значение дали се разказва за реални исторически личности или просто действието се развива в определена епоха, винаги има голяма доза художествена измислица, защото нищо не провокира въображението така, както миналото.“

„Историческите филми са филмов жанр, в който сюжетът се развива в отминал исторически период. Обикновено се фокусират върху определени исторически събития или личности, като във втория случай се определят като биографични. За разлика от документалните филми те пресъздават художествено темата, като нерядко се отклоняват или излизат далеч извън рамките на исторически установените факти. Някои исторически филми, наричани също костюмни, не третират конкретни, известни от историята събития или хора, а имат изцяло измислен сюжет, като отделят повече внимание на характерни черти на културата или нравите в съовтевната историческа епоха.“

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0% … D0%B8%D0%BB%D0%BC

"...Често се подхожда доста свободно предвид продължителността от 2 часа или конкретна политическа програма..."

https://www.allmovie.com/genre/historical-film-d685#L9YDcr2cex37Y84B.99


„...При това трябва да е ясно, че нито един филм не може да покаже точно историческата реалност, тъй като отделните действия, черти на характера, диалозите и много още други неща са измислени (най-малкото не са исторически доказани) и инсценирани, т.е. те са подредени по един определен начин. Дори един историк никога не може да представи миналото такова,  „каквото е било в действителност“. Той може в най-добрия случай да го възпроизведе и интерпретира. Историята винаги е интерпретация, респективно конструкция, а това е валидно също и за всеки исторически игрален филм.“
 
Historische Spielfilme – ein Instrument zur Geschichtsvermittlung?
http://www.bpb.de/gesellschaft/kultur/kulturelle-bildung/143799/ … he-spielfilme?p=0

Надписите в началото: „Вдъхновен от историята“ („Великолепният век. Кьосем“) и „История и герои, вдъхновени от историята“ („Възраждане. Ертуурул“)  говорят точно това. Изписването на историци консултанти не е противоречие. Двата надписа отразяват, че е създаден продукт между науката и художественото в съотношение, каквото са решили създателите на сериала.

Съвсем друг е въпросът, че един исторически сериал може да е разработен и проблемно: чрез комбинирането на историческия подход с поставен в него важен проблем на епохата.  Във „Великолепният век“ като цяло, напр., това е харемът. Много хора считат това за недостатък, но те не са разбрали смисъла на сериала. Това е нарочно поставен основен проблем в този исторически сериал. В епохата на Сюлейман това е жената и промяната на нейното място в харема  и в двореца, посочено чрез подзаглавието и постигнато чрез „Историята на една любов“. Продължението в „Кьосем“ е за съдбата на децата шехзадета, родени от жените в същия този султански харем. Други пък, обратно, са привлечени от „харемните истории“, но ги приемат само откъм забавната част.

Докато в „Ертуурул “ разказът тече хронологично събитийно. 
 
Най-интересното за мен в  „Мехмед: Завоевател на света“ ще бъде да разбера формулата, по която ще бъде развит този исторически сериал.


Ето го едно спасено за живот и за историята шехзаде, вече султан:
Мурад IV, завоевателят на Багдад

ЧРД на Берен с малко закъснение!
Да е жива и здрава, усмихната и щастлива! Успешно завръщане на екран!

---

Редовна си е. 
Имах и аз съмнения, но щом Лучия е писала, че фотографът е Мухсин Акгюн, вече нямам такива. Друг е въпросът, че този дето ги е наслагал един до друг (графичен дизайнер ли му се викаше, следя фотографа и знам, че не ги прави той тези неща) си е свършил малко нескопосано работата.

Напомня малко тази:

Аз дори не бих я нарекла и постер, просто стандартна промо снимка.

---

Четирима нови актьори в състава на "Възкръсналият Ертуурул", трима от тях са лица от поредицата Великолепният Век.

Diriliş Ertuğrul kadrosuna yeni isimler katıldı!

Това са:
Синем Услу (Любов под наем, Твоят мой живот) в ролята на Махпери Султан
Хасан Кючюкчетин (Листопад, Великолепният век) в ролята на Алтунаба
Енгин Йозтюрк (шехзаде/султан Селим от ВВ) в ролята на Гюналп
Бурак Дакак (шехзаде Мехмед от ВВ Кьосем) в ролята на шехзаде Гъйаседдин Кейхюсрев, син на Махпери Султан

Здравейте и от мен ,

Благодаря ви за интигуващите коментари и новини! Четох ви с удоволствие!

Честит рожден ден на Берен! Да е здрава, щастлива и все така успешна!

За "Мехмед Фатих" - и аз се чудя на липсата на информация...отдавна е време за подробности и "шум" по проекта, странна ми е тази несериозност, но нямаме избор - ще чакаме и ще се чудим  . И друго ми е интересно - като гледам имената на персонажите се чудя следното: Мехмед Фатих е имал четири основни наложници, майки на синовете му - Гюлбахар (тя вече е ясна като пресонаж и актриса) - майка на Баязид II и Гевгерхан султан; Гюлшах - майка на шехзаде Мустафа; Чичек хатун - майка на Зазим/Джем; Ситишах - не са споменати деца от нея и Хатидже Хатун - също не са споменати деца от нея. Кои са тези Мелике, Мара и Хелена хатун? Чудя си се от чисто исторически план

 

Привет!  
Изчезнала е промо-снимката от моя пост. Сигурно е премахната там, откъдето съм я взела.
Тази е от сайта на Канал Д. Изчистена е от надписи и др. и всички се виждат добре.
Нека все пак я видим в оригинал.
Благодаря за всички информации!
Дана, аз още не съм на вълна Мехмед, ще трябва да си припомня доста неща.
Мара, доколкото си спомням, е била жена на баща му, сръбкиня. След неговата смърт тя остава да живее в Османската империя и запазва добри отношения с Мехмед. Помагала му е с връзки в дипломацията. А Хелена е Чичек, името получава, когато става наложница на Мехмед. А Мелике не е ли дъщерята на Чандарлъ паша?  Дано не бъркам нещо.

Привет,

Ваня благодаря ти, ясно е, че и Чичек е на линия, но мисля, че трябва да включат и Гюлшах хатун, защото по исторически данни (поне така съм чела) синът й - шехзаде Мустафа е бил любимият син на Мехмед Фатих, но за съжаление умира. Ще видим какво, кого и как ще представят .
Замислих се за първородните и отделно любимите синове на султаните и техните предпочитания и мечти. Не винаги първородният син е бил любимеца, както знаем. Спомням си един от сънищата на султан Сюлейман Великолепни - сънуваше, че шехзаде Мустафа става султан и избива децата на Хюррем. Това беше негов подсъзнателен страх, а съзнателно определяше шехзаде Мустафа за наследник на трона...усещаше се обаче противоречието, чувстваше се, че първородният му син - този най-близо до трона, всъщност не му е на сърце. Ясно за повечето приближени беше, че шехзаде Мехмед е този, който султан Сюлейман иска да види на власт. Точно за това беше толкова страшен този сън за Сюлейман (че не този, който той иска ще седне на трона, избивайки по-любимите за него деца, децата от неговата любима), а иначе този сън е отражение на действителността, резултат от братоубийствения закон и не би трябвало да го плаши толкова, защото "така е било и така ще бъде", както чувахме от устите на различни персонажи в тези сериали. Може би всеки султан свиква с мислълта, че един от синовете му ще трябва избие всички останали, но страшната мисъл е, че не любимият син ще убие любимеца.

Допълвам се: Честита Баба Марта! Бели и червени, весели, засмени! Здраве и късмет на всички!

Честита Баба Марта!
Да сте бели и червени, ви пожелавам и аз!
Дано с нея по-скоро дойде и пролетта!

Дана  , така е, и султаните са били хора.
Не намерих нищо ново по темата; днес в червено е Пенда.

 
 

Лучия  , вече си сложила Мехмед в целия му блясък.
Моят е по-семпъл, но пък е до бившия Мехмед (постер на филма "Фатих 1453").
Сложих ги един до друг да им се порадваме и да си поразсъждаваме малко.
Ще се радвам, ако ви предизвикам.

Случайно ли е избрана същата поза на Фатих,
в подобна композиция?
И какво е различното в двата постера?

Аз имам свое тълкуване, но ще го споделя, когато заедно решим нещо, в което сама не съм съвсем сигурна:
накъде се движат войните: към нас или обратно? Вие какво виждате?


 

Лучия ,  благодаря за уточнението на посоката, както и за твоето тълкуване!
И двете съвпадат с това, което аз видях на постера.
Това ми говори, че смисълът му се разчита.

Ще направя още някои допълнения, защото с този постер се приближаваме, така предполагам, към Фатих, какъвто ще ни покажат.

И според мен, позата на Фатих и композицията в новия постер не са случайно избрани. Филмът (2012 г.) е добре познат на публиката и в Турция, и навън, затова първо сега ни казват, че сериалният Фатих иска да направи връзка с този от филма, Те не се отказват от него, но ще ни представят  едно различно виждане за историческия Фатих.
Индиректно това  е и една защита на стария филм, който беше много критикуван.

Използвайки  подобната поза и композиция, чрез всичко останало ни показват в какво сега е разликата.
Съвсем правилно си определила, това е светлината:

във филмовия постер светлината идва от пожара на войната, за Фатих от филма войната е основното,
докато светлината в постера на сериала идва от слънцето.

Аз виждам малко по-различно отношението между Мехмед и (светлината на) слънцето.
Слънцето е изцяло зад Мехмед.
Главата на султана не от неумение на фотографа, а съвсем нарочно е пресечена. Мислещата част на главата е осветена, нейната „липсваща част“ е в досег с небето, мястото на слънцето, "отворена" за божественото, откъдето Мехмед получава своето духовно прозрение. (На същото място в промо-портрета бяха формулите и чертежите – научното познание. Може би някой ще каже, че светлината също е познание и това е така. Но високото място, откъдето тя идва, за мен подчертава  връзката с божественото и религиозното, а не научното познание. (Такова внушение ни направиха и с началната част на първия тийзър (чрез тишината и изписаното предсказание на пророка, отделяща сакралното от профанното, следвани от самопредставянето на Мехмед, в което чуваме човешки глас).

Съвсем правилно си отбелязала, че за разлика от Мехмед от филма, Мехмед от сериала държи здраво меча, но само с едната ръка, дясната, ръката на действието. Лявата, тази близо до сърцето, както и мислещата част на главата са освободени за контакт, приемане на въздействията отгоре и от светлината, каквото и да значи тя, която на тези места е засилена.
Мехмед възприема мислене и чувства свише.

Фатих е закрил слънцето,  значи има такава мощ, както ти подсещаш, нали ще завладява света.
Съгласна съм напълно с теб, тук не става дума (само) за Константинопол.

Изправен пред своите, "Фатих" стои на пътя им като препятствие, трудност, изпитание.
Който "премине" (всички войни са с гръб към нас и вървят натам, „за да влязат в него и да го преминат“, да преодолеят всичко заедно с него, станали едно цяло, водени от него, просветления отгоре) през него (приеме идеите му, следва го, верен е) -
ще види слънцето - светлото бъдеще, което ги чака отвъд.
Фатих ни е показан като изпитание,
в което Фатих държи ключа, отварящ  пътя към светлото бъдеще (на световната империя).

Сега ще комбинирам така.
За мен това са две различни концепции.