Великолепният век, Кьосем, Мехмед Завоевателя и други исторически сериали №8

vanja@ ,пишеш толкова увлекателно! Моето мнение се покрива с твоето.И аз смятам ,че Кьосем е велика жена и държавник.Няма как да бъдеш добър и мил , за да оцелееш в двореца.И аз не бях съгласна като реши да убива внука си , но средата те променя.

Подкрепям напълно.
Гледах този сериал и сезон само заради Кьосем и за мен тя е била велика жена.

Има ли други епизоди излъчени в Турция или това беше последният?

Последният беше.

Благодаря

Здравейте,

Изчетох коментарите ви с голям интерес и ви благодаря за това удоволствие!

Ваня напълно споделям мнението ти, прекрасен анализ...навява ми спомени по онлайн гледането и коментирането от миналата година!
И аз да драсна няколко реда: Ваня много подробно е описала развитието на Кьосем от Анастасия до Муаззам Валиде Кьосем Султан. Пътят й беше изключително труден и изпълнен с извънредни и тежки ситуации, конфликти, необходимост от бързи действия и адекватна преценка. Да, Кьосем направи някои стратегически грешки, но това беше следствие на бързото развитие на ситуацията и липсата на време за по-обстойна преценка. Ще напиша няколко реда за действията й към синовете й - султани.
Лично за мен, момент с бърза и не до там избистрена преценка (което е разбираемо) беше ситуацията след смъртта на султан Ахмед и промяната в закона. Кьосем нямаше време да развие подробна стратегия и да премисли всяка една възможност. Какво имам предвид - тя смени закона, за да гарантира живота на синовете си, защото въпреки благият и добър характер на Осман, Кьосем не би могла да му се довери напълно и това тя го знае от житейски опит до сега. Кьосем взе мерки, като нареди тайно да изведат Осман от двореца и така щеше да гарантира сделката си с Халиме. НО, Кьосем подцени омразата на шехзаде Мехмед към Осман, подцени силата на обяснението - защото синовете й бяха на достатъчно голяма възраст, за да могат да разберат доста неща и да бъдат нейни сътрудници и поддръжници, така да се каже, но тя не даде никакво обяснение на нито един от тях, не да издава тайната на мислията си, но да им покаже гласуване на доверие.  Стигна се до момента, в който Мехмед виждайки, че Осман и Зюлфикяр напускат двореца, той ги издаде (не знаейки залога, нямайки и представа до какво биха довели действията му...за него това си беше просто една постъпка на завист и злоба към престолонаследника - най-голямото шехзаде). А това издаване доведе след себе си до драстични последици. Именно от там тръгнаха основно съмненията на Осман към Кьосем и действията й. Осман беше "облъчван" от години от своя Лала Йомер (човек на Сафие султан) за това, че когато дойде момента за предаване на престола, то Кьосем ще подкрепи своя роден син - Мехмед. И ето, започнаха събития, в които Осман "видя" на практика, че Кьосем подкрепя друг кандидат за трона и на трона сяда чичо им Мустафа. От неговата гледна точка се сбъдват нещата говорени му от Лала Йомер, той си задава хиляди въпроси, не знае какво става. Впоследствие разбира, че Законът за онаследяване е бил променен от Кьосем, а не от Ахмед и започва още повече да се съмнява и да се чуди, да се страхува. И това отприщи още по-голяма възможност за враговете на Кьосем. Да не забравяме, че Осман беше подведен и с мнимия опит на Мехмед за бягство и приютяването му от еничарите. Тук за Осман сякаш не остана съмнение и избор. Та, да обобщя - лично за мен, в този момент, Кьосем трябваше да разкрие до някаква степен плановете си и да даде някакво обяснение за бъдещите си действия както на Осман, така и на Мехмед. Защото, провала на плановете тръгна от незнанието на Мехмед какво се случва и чисто детската му реакция на ревност, което доведе до трагични събития провокирали съмнения и у Осман и страх впоследствие, вече като султан.
За отношенията Кьосем - султан Мурад. Тук ситуацията е доста сложна и многопластова. Вече управлявала като регент повече от 10 години, вземала самостоятелни решения за ОИ, добила изключително силен държавнически усет и качества, Кьосем султан си е изградила една твърда представа за качествата, които трябва да притежава един султан (в момента не се сещам с точност), но да речем - смелост, благородство, да бъде милостив и далновиден. В Мурад тя видя смелостта и благородството, но не видя милостивостта и далновидността, чиято липса би довела да проблеми със султаната, както и стана. Мурад беше жесток, започна да налага строги закони и екзекутираше невинни хора; това доведе до бунтове, брожения, страх...намесата на Кьосем беше вследствие на дадено действие на Мурад, което застрашаваше или мира в султаната или живота на другите й синове. Лично за мен е трудно да приема, че жена, управлявала толкова години, ще се свие просто в харема и ще гледа как трудът й, съграденото от нея преди години отива на вятъра.
Още повече при ситуацията с Ибрахим - та той не беше добре психически и Кьосем си мислеше, че ще може да го успокоява, да го контролира, да го стабилизира, но в един момент лудостта му започна да пречи на държавните дела, той се обгради с лоши съветници, които подхранваха психозите и натрапчивите му страхове. Да не споменаваме, че той посегна физически и на сина си, също така едва не го удуши в пристъп на размисъл за собствената му сигурност или уязвимост. Свалянето му от трона беше наложително, защото просто той не беше вече в състояние да мисли и реагира трезво. Лично за мен, обаче, грешката беше, че Ибрахим беше заточен в кафеза-тъмница (без прозорци, без изглед, без възможност да види светлина, да организира съществуването си - занимания, разходка на въздух), а не в онзи, където бяха с Касъм. Точно кафеза-тъмница обостри психозата му и той крещеше денонощно. Ако този кафез-тъмница е бил до някаква степен поносим от Мустафа - самотник, мечтател, предпочитащ дори да не излиза...живееш в собствен свят, но спокоен такъв - кораби, море; то за много по-истеричния и доста по-неуравновесен психически Ибрахим, това помещение беше самият ужас. Т.е. не заточването беше проблема, лично за мен, а мястото. Защото алтернативата на заточението, беше смърт.
И след смъртта на Ибрахим, Кьосем вече се "изгуби", душата й сякаш излетя заедно с тази на Ибрахим и тя започна да действа неадекватно - ожесточи се, стана отмъстителна и взе решение да посегне на внука си.
Лично за мен, Кьосем подцени Турхан, както подцени ревността на шехзаде Мехмед и стабилността на Осман - това отприщи някои ключови събития, от които нямаше връщане назад.
В залеза на живота си Кьосем стана донякъде арогантна и не обърна внимание на силата на Турхан. Не осъзна подкрепата за нея в Дивана, подцени ума й и способността на Турхан в интригите. За съжаление, благородната природа на Кьосем й попречи да види и врага в лицето на момчето, което направи опит да я убие, заради баща си, който беше предател. Тя наивно си мислеше, че като му обясни за баща му, като подари живота му и го изучи, той ще бъде верен, но първичността в хората надделява и липсата на такава у нея просто я подвеждаше в решенията й. Подобна е ситуацията с Турхан - те бе изцяло поддържана от Кьосем - Кьосем й беше учителка, застъпничка, доверяваше й политически дела, стратегии и т.н. Виждаше се огромно поляризиране и разлика в отношението на харема между Турхан и другите две султанки, майки на шехзадета. И не само, поради факта, че Турхан е хасеки султанка, а заради фигурата на Кьосем зад Турхан султан. Защо Турхан се обърна срещу Кьосем? Точно заради онази първичност, заради липсата на определени положителни заложби...от чиста неблагодарност и користни намерения. Кога Кьосем се обърна срещу Сафие...едва, когато видя, че Сафие е готова да предаде и двореца и внуците си в ръцете на метежниците и да спаси своя собствен живот, вместо да се изправи пред тълпата и да защити династията. Разликата между Кьосем и Сафие, Халиме и Турхан е в целите и идеалите, в цялата ценностна система. Другите три султанки пет пари не даваха нито за династията като цяло, нито за империята, а за тях важно беше синовете им да са султани и да имат власт, докато Кьосем мислеше мащабно, имаше визионерски дух.
Лично за мен Кьосем е една велика жена - силна, смела, благородна и милостива...жестока тя стана накрая на пътя си, но имайки предвид живота й, смея да твърдя, че това е повече от нормално.

Хубаво лято на всички! Ще хвърлям по едно око на темата!

Здравейте, не знам къде да пиша и затова тук- откъде може да се свалят серийте на Великолепният век от 93 епизод до края? Майка ми чак сега хареса този сериал, видя го по Диема фемили и досега свалях всички серии, но стигнах до 93 и после греда– не се намират.

А на мен все още ми правеше впечатление, че във втори сезон, колкото наближаваше края, толкова повече използваха мелодии от ВВ Хюрем. Нямате ли някакъв анализ или тълкуване за това, или е обикновено решение на озвучителите?

За съжаление и там не се намират тези епизоди, продължавам с издирването. По принцип после ги свалям на флашка и ги гледаме на голям екран, тоест телевизора и затова Вибокс ще остане само като краен вариант.

Здравейте, момичета!  
Бях на почивка и като се върнах и отворих темата, пак ми се прииска да кажа нещо.
Дана, и аз се сещам често за онова време.

Турхан: „Ако ще жертвам невинни деца като Кьосем, какво ще ме различава от нея? ...“
Още в самото начало и дори преди още да е получила някаква власт Турхан системно отстранява другите претенденти за трона, съперници на сина и: един изпрати в неизвестност, той можеше и да не е жив, но сега е жив, обаче  е приел християството и така е елиминиран; друг като кърмаче отдели от майка му и той умря; трети е отделен от своята Валиде, а знаем, че силата на едно шехзаде идва от силата на неговата Валиде, т.е. шансовете му са намалели. Освен това, Турхан е действената причина за свалянето от трона и смъртта на последното шехзаде, това, за което Кьосем е направила най-много усилия за запазване на  живота му: Ибрахим. Турхан организира убийството на Кьосем, която, заедно с Ахмед, сложи началото, обмисли правната защита и няколко десетилетия провежда на практика своята система за защита на живота и последователно поставяне на трона на всички мъже представители на династията на трона. Кьосем не е отнела живота на нито едно шехзаде от друга наложница, точно обратното, събра около себе си всички синове на Ахмед и защитаваше живота им и правото им на трона. Приключил е облогът със знахарката, която излекува Ахмед: Кьосем е видяла смъртта на всички, които е обичала.  Цената е платена; кръгът е затворен, никой султан певече няма да посмее да убива своите братя поемайки трона. Сега цената на това ще плати и самата Кьосем: цена на умора, мъка, страдание и безсмислие от живота нататък. Едва сега, но след като е изпълнила обета си към лечителката и даденото пред Ахмед обещание, а обшественото мнение е променено завинаги, Кьосем ще излезе от този ред.  Единственото шехзаде, на чийто живот посегна, е нейният внук, но това става едва след финала на собствената и програма, която е приключила с резултат: променила е общественото мнение за живота на невинните шехзадета.
Едва след финала Кьосем се опита, но не стана убийца на член на династията. Докато на пътя на убийца Турхан е още в самото начало, още преди синът и да е станал дори султан. И тъкмо защото променените от Кьосем условия не позволяват това да стане явно, Турхан отстранява противниците шехзадета прикрито.

„...Докато съм жива нито един принц няма да бъде пожертван.“
Дори да би искала тя или пък някой друг, оттук нататък никой няма да може да прави това.
Общественото съзнание по въпроса за живота на шехзадетата е променено – от Кьосем. И Турхан знае това; сега за нея е важно само да си присвои „авторството“ на идеята и да унищожи истината, която издават живата Кьосем и последната нейна борба: Ибрахим.
Лицемерието на нейните думи се състои в това, че тя ще се придържа към тях, едва след като е унищожила претендентите на сина си за трона, унищожила е най-дълго пазеното шехзаде на Кьосем – „съпруг“ в същото време  на изговорилата тези думи и баща на сина и. Султан Ибрахим е последното свидетелство за новия ред, чието начало са Ахмед и Кьосем, проведен до финал от Кьосем. Ако Турхан искрено вярваше в това, което казва, животът  и на Кьосем, и на Ибрахим трябваше за нея да е безценен: те са живо свидетелство за това, което тя изказва – уж като своя идеология; Ибрахим е реализираната мечта на Кьосем, а за живота и на двамата сега трябваше да се бори самата Турхан!
  
След смъртта на Ахмед всяко от шестте шехзадета ще се нуждае от защита, както от чужди, така и от защита от страна на собствените му братя.  До последното - Ибрахим.  Ибрахим и  Кьосем най-дълго ще носят  умствения, емоционален и психологически товар на предстоящите десетилетия. От него и двамата ще полудеят. За Кьосем „освобождението“ ще дойде с това да прави неща, които никога преди не е правила и които противоречат на нейната същност. (Да не забравяме, че никой от героите не остава нататък такъв, какъвто е в началото; промяната се отнася за всеки. Нежният и грижовен Мурад започна да става жесток след пожара в Истанбул, подпален от Валиде на Баязид – а него жив беше оставила Кьосем и така дала възможност за използването му недобросъвестно като средство към трона; Ибрахим беше умен младеж, но трябваше да преживее всичко от 1617 нататък и полудя; същата промяна важи и за Кьосем, понесла много болка, загуби и принудена във всеки момент да е във форма за сложни реакции; докато на финала, когато е изпълнила своите обети, ще изгуби разсъдъка си и тя.)
Да не забравяме също и това, че Кьосем запази живота на Мустафа и след зверствата на неговите Валиде и сестра; докато Турхан поиска и получи смъртта на Ибрахим, който е в същото положение като Мустафа: невменяем султан. И докато Мустафа беше само някакъв брат на починалия вече Ахмед, при това оставен жив, стана средство за причиняването на толкова много вреди, Ибрахим е „съпруг“ на Турхан и баща на нейния син. Но това, което за Кьосем стои над всичко, докато за Турхан няма никакво значение, е фактът, че и двамата са спасени шехзадета – за живота на Ибрахим Кьосем се е борила 34 години сама!, получили живота си и трона въпреки действащия закон и жива брънка в системата, която Кьосем налага. Затова за Кьосем е важно да останат живи. Те са живите свидетелства за същата система, за която Турхан ще има претенции!

Един необичаен за Османската империя семеен портрет:



Загубите на Кьосем:





               

                             

                                        

                                                  
              
                                                                      





Кого и от кого ще защищава Турхан?  
Няма нужда от никаква защита, защото Турхан се е справила със съперниците на сина си преди още той да седне на трона и да е на възраст за самостоятелно управление. Тя му е осигурила „чисто“ начало, вместо като Кьосем да „влачи“ другите претенденти за трона със себе си.
Семеен портрет за Турхан – като този на Кьосем и Ахмед  - липсва. Турхан е сама, тя собственоръчно е ликвидирала тези, които освен нея и сина и, можеха да присъстват на такъв портрет.
Безспорно е, че казаното по-горе от Турхан не е вярно, а в бъдеще действията и ще се определят не от нейната съвест, а от обществената принуда на постигнатото от Кьосем.



„Какво ще помнят хората?“, пита Кьосем.
Въпросът е подобен на този:
дали е важно съдържанието на една книга или епилогът към нея.
И дали хората разбират връзката между двете.

Здравейте , момичета!
Искам да знаете , че тази тема е изключително полезна. Толкова е приятно да чета вашите мнения, мисли , виждания. Обичам да си влезна в темата и да си чета , мога часове да прекарам така. Много ме е яд , че чак сега открих темите Ви , когато ВВК вече приключи.
Не съм гледала ВВ, започвала съм , насилвала съм се ,ама просто не става. Може би защото първо изгледах ВВК и се влюбих в него и след това ВВ не ми беше достатъчно интересен. Може би защото и актьорите не ме грабнаха , не знам.
Но ВВК е любимият ми турски сериал. Толкова силен, интересен- всичките изпитания , през които Нася премина , за да се превърне в Кьосем султан.. Даже нямам думи да изразя колко мо хареса този образ. И преди бях гледала сеериали с Берен , но с тази нейна игра , тя се превърна в моя любимка. Особено сцената със смъртта на Мехмед , толкова добра игра, чак мен ме заболя и си ревах на воля. Обожавам я тази актриса.
А какво да кажа за двойката Ахмед и Кьосем - прекрасна! Толкова си отиваха двамата, играта на Екин също беше великолепна. Единственото нещо , което ми липсваше беше , че понякога нямаше наистина страст между тях .. :/
Радвам се , че това лято имах малко повече свободно време и успях да изгледам ВВК ( и двата сезона почти наведнъж) Чрез него и Вас , аз също научих много неща , които не бях знаела за Османската империя. Радвам се , че обогатих познанията си. 
Благодаря за прекрасните Ви размисли. Някои от Вас ме накараха да погледна нещата под друг ъгъл , за който дори не се бях засмисляла.
Приятен деен! 🤗🤗🤗

Здравейте и честит празник! 

Irinak, честит първи пост, да имаш желание да напишеш още много!
И аз гледах "Великолепният век" след "Кьосем", по-точно между двата сезона.
Но на мен ми хареса още от началото.
По-важното е обаче, че разбирах "Кьосем" по-добре чрез историята на Сюлейман и Хюрем.
Не е случайно, че двата сериала са под една шапка.
Радвам се, че пишеш в темата, сега ще чакаме заедно нещо ново. 

Ще чакаме, къде ще идем, но евентуално ще е догодина лятото...., а толкова много ми се гледа сериал за ОИ, по споделяните тук линкове разбрах, че има доста създадени, дано бтв закупи някой и да ни зарадват 😘

Благодаря ти!
Сигурно вече много пъти са ти го казвали , но и аз искам да ти кажа , че пишеш наистина увлекателно. Забелязваш дори и най- малките детайли , които всъщност са важни. На мен някои от тях ми убягват. Също така умееш адски добре да правиш съпоставка между героите - Кьосем/ Турхан - прекрасно съпоставяне! Съгласна съм с твоето виждане на нещата. Или пък съпоставката на даден герой с неговия начален образ и с крайния му. Неговото прерастване или пък принизяване. Просто обичам да чета твоето виждане.
А и на всички вас. Толкова много неща научих за живота в ОИ. Преди това знанията ми се ограничаваха само до това , което са ни преподавали в училище. А сега знам толкова много.
Дори не знаех , че има такива исторически сериали. Като ходех на гости в баба ми разбрах за ВВ , че те с дядо бяха луднали по него. И съм гледала малки откъси , докато съм била на гости , но не знам защо симпатизирах по- вече на Махидевран. :/ А за ВВК научих по този начин - разглеждах профила на Берен и видях портретната снимка , която си е качила от ВВК. Тоест започнах да го гледам заради нея и въобще не съжалявам. Страхотна игра , меко казано.  Малко се разочаровах , когато видях , че Нургюл играе Валиде Кьосем Султан , но и нейната игра ми хареса. И тя се справи наистина добре. ( но си предпочитам Берен )
 Доста късно се присъединих към Вас , за което наистина съжалявам , но по- добре късно , отколкото никога.
Сега и аз заедно с Вас , ще чакам да има нов проект , свързан с ОИ.
Приятна и спокойна вечер.

П.П.
А музиката към сериала е великолепна , точно като самия сериал. Айтекин Аташ спечели симпатиите и уважението ми.