Преди два дни денят започна с разправия и се разделихме в училище доста сърдити една на друга. След работа, възникна 100% идентична със сутрешната ситуация и този път нервите ми не издържаха. Накарах я да вземе лист и химикалка и започнах да диктувам:
Правила за вътрешния ред:
1. На родители не се отговаря! (защото редовно получавам реплики от сорта на “Много си...”, "ще правя каквото си искам",“и какво от това” и др.)
2. Когато мама или татко кажат нещо, то трябва да се изпълнява! (защото за да си прибере разхвърляните обувки, дрехи, учебници и т.н. трябва да повтарям средно по 30 пъти, докато накрая не изкрещя)
3. В къщи не се реве! (когато види, че ножът е опрял до кокъла, започва едно хленчене)
4. Мама и татко ме обожават и всичко, което правят е за мое добро! (защото ми каза, че не съм я обичала и че съм се държала строго сякаш била чуждо дете)
5. При неспазнаве на НЕЗАВИСИМО КОЕ от правилата, ще преписвам ВСИЧКИ правила по пет пъти!
Накарах я да си подготви тетрадка за преписване и закачих екземпляр в стаята й.
Вчера, на два пъти понечваше да опонира, но само при репликата “ Нарушаваш правило номер едно, и ще приложа номер пет” всичко ставаше мирно и тихо. Не знам дали съм права или не (приятелката ми веднага ме смъмри, че не съм), но за себе си съм адски доволна, защото досега не съм виждала толкова трайно спокойствие в къщи.