Orange
Японски от началото до края.
Много,много,много,ама много ми хареса.
Толкова сепло описание има в ИМДБ,че очакванията ми бяха съвсем различни.Мислех,че ще е просто любовна история,а и по манга...очаквах нещо друго.И аууууууу .... теорията за разклоняването на реалност,което всъщност не е най-интересното.Това е един толкова топъл и емоционален филм за истинското приятелство,за грижата,човешките взаимоотношения,тъгата и подкрепата.Самото преплитане на реално и нереално (сега и бъдещето) е толкова плавно и плътно,че за момент ми се прииска да пратя и аз писмо до моето младо аз.
Плаках на края.Всъщност не само накрая.
Много ми хареса,че за бъдещите герои историята няма да се промени,но някъде там в разклонението (така им го обясни учителя) приятеля им ще е жив и това им дава надежа.Толкова японско.Само те могат по този начин да ти скъсат сърцето от мъка и в същото време да те успокоят.
Хареса ми момента около състезанието.Когато всички станаха и казаха,че ще тичат с него.Когато носеха заедно
матрака (матрак ли беше?) и самото състезание.Тогава се усети приятелството,истинското подкрепящо приятелство.
Сигурно ще го гледам пак.