В момента чета... 56

Една от любимите ми негови Имам я на английски, от ибей. Взех я много евтино, а тя дойде една такава новичка, сякаш неотваряна, с твърди корици - червенка със златни букви Хехе, детска радост

На мен "Принцът на мъглата" ми хареса най-малко от неговите дотук Нещо трудно ми потръгна в началото за разлика от останалите. Мисля да дам шанс на втората книга от поредицата "Гробището на забравените книги", че съвсем забравих миналата година

от намаленията на Ера взех две книжки на неизвестен за мен автор - Жан-Пол Дидиелоран.

Четецът от влака в 6:27 и Останалата част от техния живот - лек стил, напомнящ Мюриел Барбери, френски стил, добра история. Приятна изненада за мен. Препоръчвам.

За това сме различни и харесваме различни книги 'Принцът на мъглата' не ме грабна толкова с историята, колкото с това как написаното се лее, прекрасно пише Сафон.  Преводът на английски е много хубав.

За Чернобилска молитва....

Почнах я, както се казва, със свито сърце. И така и приключи. Толкова болка в една книга не съм срещала от скромния си опит. Книга спомен. Спомен от разбити животи. Животи, за които никои не е предполагал, че съществуват. Да си спомняш е страшно, а да говориш за спомена е трудно. Много неща си изясних. Балканският манталитет - да търпим, да живеем в заблуда, да приемаме всеки удар с високо вдигната глава и да чакаме светлото бъдеще..... Защото ние обичаме държавата майка, нейните реки, планини, поляни.... А тя.... Е, тя е просто държава.

Да пожертваш малкото за многото е необходимото зло. Щастливи сме, че сме били от многото - а най-страшното е, че някой ден така могат да се обърнат нещата, че и ние да бъдем от малкото.
Книгата разказва за жертвоприношението на социалистическата машина - за затворените усти, за партийните книжки, за "учените".. За едно по-добро бъдеще. Но както пише един потърпевш от аварията - "Ние не записваме миналото. Не! Ние записваме бъдещето."
Ако искате да разберете какво всъщност се е случило, най-добре е да чуете изповедите на близките на жертвите, и самите потърпевши от аварията. Това е истината. Всичко друго едва ли може да опише най-голямата човешка катастрофа на 20 век.
Най-тежки са последните страници от книгата, когато дечицата говорят и описват случилото се с Чернобил....
Ще завърша с цитат, които напълно описва този ужас - " .... И тогава разбрах, че страшното се случва тихо и естествено."

Задушавах се от ужаса, плаках, но не се смях, както става в повечето книги... Тук няма хепи енд... Съзнанието ми се пропи с радиационни чувства и мисли, които дълго ще синтезират в съзнанието ми.

И аз харесвам много стила на Сафон, а доколкото разбирам, и преводът е много добър. Е, историята може да не е интересна на всеки, естествено, но на мен ми беше много интересна в първата и четвъртата книга. Втората и третата ми бяха по-скучни, макар че всъщност "скучни" дори не е точната дума, а някак ми беше по-трудно да следя нишката, но за това може да има много причини, включително може причината да е била в мен.

the_valkyrie, Прекрасно ревю! Една приятелка не обича да чете тежки книги, но смятам, че тази трябва да се прочете от всички балкански хора. Именно заради това, че сме обрисувани така добре в нея, дава отговори, смирява. Аз лично предпочитам такива книги. Чувствителна съм до степен, че плача и на реклами, но все пак си причинявам и чуждата болка. Дори не мога да си представя да съм друга. За мен тази книга беше сърцеразбиваща, но се радвам, че се докоснах до нея!

Книгите на Светлана Алексиева са ми любопитни, но в момента, всъщност от месеци вече, предпочитам книги за разсейване, а не натоварващи... Иначе съм убедена, че са важни и е добре да се прочетат, но засега не ме привличат.

Прочетох "Дете 44" - страхотен трилър на фона на Съветската социалистическа действителност от 50-те години на миналия век. Започнах "Татко" на Уилям Уортън, но съм в началото.
И аз се впечатлих от ревюто на the_valkyrie за "Чернобилска молитва". Ще се чете определено, но малко да отдъхна от Съветската тематика.

И аз съм респектирана от ревютата ви за "Чернобилска молитва". Безспорно тежка тематика и трагедия. Ще я търся за прочит.

Иначе аз приключих "Мандухай. Великата царица на монголците" - оценка 4*/5*
Въпреки,че по едно време обемът на книгата досади, ми хареса. Умее добре да пише Таня Кинкел и книгата й се базира на действителни факти от историята на Монголия и Китай от 15 век.
Ще чета и другата книга на Кинкел, издадена в същата поредица за известните жени в историята на "Емас" - "Алиенор"

Сега започвам "Госпожица Смила и нейното усещане за сняг" на Петер Хьог. Отдавна я имам тази книга от размяна, ето че й дойде времето

Както писах в съседната тема, довърших си скандинавския трилър "Пътувам сама". Допадна ми, получих точно това, което очаквах от книгата, макар да има разни дребни забележки по сюжета (нещо претупано, нещо недообяснено за драгия читател).
Чудя се още какво да започна. Може би ще подхвана "Пръстът, който те сочи" или "Преди катастрофата".

ДюДю, ще чакам да кажеш за "Татко".
"Последна любов" на мен ми е една от най-любимите книги. Чела съм я сто пъти.
Но се опитах да зачета "Пилето" на няколко пъти и нещо съвсем не ми върви....
Към "Татко" така и не посегнах.

utro77, първо прочетох "Художникът", след това "Пилето" и въпреки че и двете ми харесаха и си казах, че ще прочета всичко от Уортън, но 4 години след "Пилето" все още не съм посегнала към друго на автора! За тази година съм си обещала да прочета точно "Последна любов" и "Татко", така че благодаря за подтика това да стане по-скоро.

В момента чета "Маслиновата ферма", Каръл Дринкуотър.

Гледала съм "Пилето" като театрална постановка, не съм чела книгата. Беше ми интересна, но и доста странна. Момичето, с което бях каза, че се доближава много до книгата, която мисля, че няма да е по мой вкус.

От Уортън съм чела само "Последна любов" преди 4-5 години - остави ме със смесени чувства и въпреки, че имам още няколко негови от доста време и аз не съм посегнала повторно към него. За "Татко" още не мога да кажа нищо - чете се лесно, но не ме е и впечатлила, но съм в самото начало - на около 10%.