В момента чета... 56

  • 81 608
  • 731
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 6 431
Само на мен ли ми стана жал за Себастиан? Simple Smile Може би защото преди това четох една шведска трилогия (не криминална), в която единият герой изгуби семейството си в същото цунами и там на практика цялата втора част беше описание на трагедията и на неговата мъка, а и си спомням колко бяхме шокирани, когато стана това... И същата година се бях върнала от Швеция, та някак преживяванията на шведите ми бяха по-близки, а там са загинали много шведи и финландци. Но както и да е, втората книга за Себастиан е по-интересна.

# 376
  • София
  • Мнения: 47 143
Аз скоро гледах филм за... не помня кое мегацунами, но беше някъде по индонезийските  острови, имаше  разказан същия случай, едни туристи така загубиха дъщеричката си - реален... тогава да, много ми стана мъчно за хората и това, което преживяха... обаче Себастиан никак не ме трогна, не знам защо така неговият образ просто не ме докосва по никакъв начин и това е. Може да се промени това естествено, натам, но за сега - това е положението Wink
Виж Хари Хуле и Бьорн Белтьо са ми безкрайно симпатични, само заради тях мога да прочета и най-скучната книга Simple Smile

# 377
  • Мнения: 6 431
Е, той и самият Себастиан си е иначе голям пън в емоционално отношение.

# 378
  • Варна
  • Мнения: 1 375
Дидка имаш поща 😊

# 379
  • София
  • Мнения: 6 210
Да, чета си на български "Невероятните приключения...", голяма тухличка е Simple Smile

А по отношение на трилърите, да ви кажа честно, вече ми писна всеки детектив в почти всеки криминален роман да е загубил детето си (или детето и съпругата си) и да е пияница, аман значи! Да почнат да им убиват котките, рибките, да им пукат гумите, да им чупят прозорците, да им крадат цветята от саксиите... каквото и да е, просто малко да се разчупи жанра, че вече всички са ми еднакви Rolling Eyes.

# 380
  • Мнения: 13 722
Те ако бяха по-реалистично изградени образите на Себастиан и
Скрит текст:
дъщеря му
, да затвори едно око човек, но авторите в желанието си да имат "изтормозен" главен герой и лична драма, пишат диалози като между враждуващи пред-пубертети, което в един момент на мен ми писна. И то още в първата книга.
Третата от поредицата направо ще я пропусна.

# 381
  • Мнения: 8 996
В книгите на Юрт и Русенфелт нито един герой не ми беше симпатичен, не само Себастиан. Историите обаче ми бяха интересни. Когато четох Милениум, усещах героите по същия начин - всички ми се струват здраво изперкали по някакъв начин. Може да е шведска черта, не знам, не познавам нито един швед.
Аз приключих "Убийци на фазани". Хареса ми много повече от първата, където някои неща ми изглеждаха доста изсмукани от пръсти. Тази категорично получава 5 звезди от мен.

# 382
  • Мнения: 29 063
Е, той и самият Себастиан си е иначе голям пън в емоционално отношение.

Точно това може би ме потриса най-много. Някак си не ми се връзва да си отличен психолог, едва ли не гениален, и в същото време абсолютен пън. Нулева емоционална интелигентност. Изобщо не ми се връзва.
Беше ми жал за него в началото, но просто прекалено се акцентира на трагедията му и в един момент вече става досадно. С две думи, емоционалният пън превръща читателите в също такива пънове.  Simple Smile

# 383
  • Мнения: 6 431
Завърших "Три секунди" и съм доволна. Simple Smile От продължението "Три минути" знаех в най-общи линии как ще се развие историята, но ми беше много интересно да прочета всичко в подробности. И смятам, че е доста силна книга. Но тук ми направи впечатление нещо, което не забелязах в "Три минути" - има някаква накъсаност в стила (Angel Dust, може би същото си забелязала и ти), а да не говорим, че на места и самият шведски текст ми се струваше буквално грешно конструиран (като за намаляване на оценката на студент, ако това се появи в изпитна работа Smiling Imp) - очевидно заради неправилно оформяне на пунктуацията, но това е отделен въпрос. Абе, дано да се появи и "Три минути" на български, и то скоро. Т.е. почти съм сигурна, че ще се появи, но не мога да дам гаранция...

Понеже съм вече към края и на другата книга, която чета, се чудя с какво да продължа и май ще се насоча към "Праскови за кюрето", но ще ми се иска и още нещо. Напоследък свикнах да чета по две книги наведнъж и така ми е по-добре в момента, странна работа.

# 384
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 28 086
Започнах онзи ден Манюня на НАРИНЕ АБГАРЯН, но нещо не ме грабна. Сега ще пробвам Хората, които са винаги с мен.

# 385
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 3 152
Започнах онзи ден Манюня на НАРИНЕ АБГАРЯН, но нещо не ме грабна. Сега ще пробвам Хората, които са винаги с мен.
Хората е много хубава, на мен ми харесва дори повече от Ябълките. За Манюня приятелка книжарка ми каза да не я взимам.

# 386
  • Мнения: 1 243
Много ми харесва Франзеновата "Чистота", ама много. Андреас е един от най-великите герои в съвременната литература, а сравнението между интернет и соц-реалността на ГДР естетически и етически е много интригуващо. Изобщо си мисля, че колкото и отнесена и радикална да излежда една интерпретация на днешния свят, колкото и неправдоподобна и нелепа да изглежда една форма на делнична лудост, Франзен може да я направи истинска и болезнено разбираема в своя реализъм. Дано да ни напише още поне няколко книги! А пък колко бих се зарадвала да го видя...

Иначе прочетох сутринта 20-тина страници от новия роман на Ангел Игов "Фини прахови частици", да видим как ще е положението с него.

# 387
  • София
  • Мнения: 5 792
Скарамушче, точно този аспект от "Чистота" и мен ме впечатли изключително. Възхити ме как си резюмирала същността на това, което и на мен ми хареса най-много в книгата и което според мен я прави една от най-силните книги на нашето време.

# 388
  • София
  • Мнения: 47 143
Cioccolata - значи проблема не е само при българското издание - така ли... интересно, всъщност аз все още не мога точно да оформя какво ме дразнеше стилово, просто имаше нещо не както трябва... Ако наистина се появи Три минути - бих я пробчела и нея. Още повече щом при нея не си забелязала подобни нередности.

# 389
  • Мнения: 6 431
Ами, аз забелязах една особеност в шведския текст, която, при този начин на оформяне на пунктуацията, направо минава за грешка - все едно е писано от хора, на които шведският не им е майчин език. А не е така. Затова предполагам, че целта е била да се създаде ефект на емоционалност, паузи, но е трябвало и пунктуацията да го отрази. Обаче точно това не мисля, че е пренесено в превода, няма как да се пренесе. Но като цяло, не само тази особеност, а стилът общо ми се стори малко накъсан като че ли, явно точно с тази цел - да се предаде по-добре емоционалното състояние на героите, да се създаде усещане за трескавост. Но този подход явно е изоставен в "Три минути", защото ако и там беше така, смятам, че щеше да ми направи впечатление.

Общи условия

Активация на акаунт