Любители на кучета - тема 77

  • 49 352
  • 753
  •   1
Отговори
# 480
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Вземете куче,когато ти си готова сама да го отгледаш. Детето ще помага първия месец,после бият отбой и всичко ляга на твоите плещи.  От опит Simple Smile
Не винаги. Ако наистина го иска, ще се грижи. Особено ако се изгради стройна организация. Моята дъщеря може би защото чака достатъчно дълго, успява да го оцени и наистина умира за това куче. А по принцип е доста мързелива и как да кажа....енергоспестяваща Mr. Green. Но си знае задълженията по Кира и ги спазва.

# 481
  • Мнения: 5 891
Не  очаквам постоянство от 7 годишно дете .Освен това разходка без възрастен в по-голям град е немислимо.За тази възраст всичко ще ляга на родителя. Да,като пораснат и разумеят може и да е друго.   Въпрос на преценка Simple Smile

# 482
  • Мнения: 905
Благодаря за отзивите.
Наистина е малко детето самод а се грижи за куче. Бях и обещала, че ще и взема като стане на 10г. Още го помни и само смята колко години и отават Grinning. Като гледам колко е ентусиазирана, ми се разтапя сърцето, но определено знам, че цялата отговорност ще падне на мен и май май, не съм много ок в момента.
Може би наистина е по-добре да изчакам ...
А и едно бебе куче вкъщи иска постоянни грижи -целодневни. Помня, че когато баща ми взе кучето вкъщи, беше в някакъв дълъг болничен и за 1 месец беше неотлъчно до него. Тага го научи на хигиенни навици, елементарни команди и ред (до колкото е възможно за 2 месечно пале Simple Smile ).
Ще продължавам да следя темата ви за впечатления от вашите кучета Animal Dog2

P.S. на котките не съм фен. Недолюбвам ги....така че не са вариант за нашето семейство.

# 483
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Не  очаквам постоянство от 7 годишно дете .Освен това разходка без възрастен в по-голям град е немислимо.За тази възраст всичко ще ляга на родителя. Да,като пораснат и разумеят може и да е друго.   Въпрос на преценка Simple Smile

Аз затова препоръчвам да се изчака. Докато стане на възраст да го разхожда сама, ще се види дали има желание или е минало. Седемгодишното нито може, нито ще иска дълго време да споделя грижите.

# 484
  • Варна
  • Мнения: 3 376
Моята 12 годишна дъщеря все още се притеснява да извежда кучето сама, за по-малко дете съвсем. Идва един второкласник на нашата поляна, кучето му го прави луд, не го слуша, не му събира отпадъците, изобщо..
Повече от 4 часа като оставим сама нашата Дара, ми става съвестно, за цял ден не знам..

Bilqna, съжалявам много Sad

# 485
  • София
  • Мнения: 45 668
Вземете си йорки! Моята е станала като котка. Даже не иска да излиза. Лае много малко. Бели правеше първата година, но от обувките е яла само джапанки.

# 486
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
И аз не смятам, че извеждането на куче е детска работа. Поне не до към 15-16, когато са си на практика възрастни хора. Най-малкото, ако ви налети някое бездомно или недай си Боже глутница, или се сбият на поляната, което се случва понякога, детето няма да може да се оправи. Аз не бих ги пуснала моите сами. Детето може единствено да го храни (което е най-дребният ангажимент), да го забавлява и евентуално да му пазарува, ако магазинът е наблизо. А пък на 15-16 вятър ги вее, та пак е трудно да се разчита на тях. Та когато и да го вземете все майката ще си го гледа, то е ясно. Но и аз бих посъветвала да изчакате до 9-10 год. Защото куче бебе, особено от дребна порода и малко невнимателно дете е опасна комбинация. Трябва непрекъснато да ги дебнете - детето да не го стисне, да не го бутне, да не го настъпи... Знаете ли какво е бебе йоркшир? Като мишле се вре в краката.  И в работата вече като ходя си гледам внимателно в краката да не я настъпя.  Joy При всяко скачане от легло може да си счупи нещо... Моите са на почти 10  и пак понякога забравят че не трябва да я качват по леглата, за да не падне. И забравят парчета лего по земята, които може да глътне... За това не пускам кучето в детската стая. Та с две думи изчакайте още някоя година.

# 487
  • Русе
  • Мнения: 7 998
И моят съвет е да изчакате. Съседите отдолу, по молби и тръшкане на малката дъщеря, взеха йорки. След първият месец вече не го погледна. Да не споменавам колко е шумен бедният.

Моето голямо хлапе е почти на 15 и трябва да съм много закъсняла че да го пусна с косматия тинейджър навън. И то ще е само за тоалетна. Такива главоболия хич не мисля да си причинявам.

# 488
  • под тепетата
  • Мнения: 11 536
Аз не бих пуснала само дете на разходка с куче. Страх ме е от ядене на боклуци и от това, че някой може да и го вземе насила.
 Alexandra,  Hug
 Коте, май е време да си хванеш гадже ветеринар  Wink

# 489
  • Мнения: 15 820
На мен пък мед ми капе на сърцето като гледам двете бебки как си играят. 😍 Като дете винаги съм искала да имам куче вкъщи,но не ми позволяваха и имахме само на двора. За това сега съм много щастлива и искам малката да израстне с него и да са си другарчета. Вярно е,че ми е трудно и е занимавка,но си заслужава. 😍

# 490
  • София
  • Мнения: 15 882
Внука е израснал с кучета.Когато се роди имахме две кучета, морско свинче и заек.Сега е на 13 , имаме 3 кучета и два заека.Не ги разхожда, освен, ако не е с майка си,като е буден го лаят, като заспи, всички се набутват при него.Друго си е като растат с животни, някак по-чувствителни стават.

# 491
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
Безспорно е хубаво децата да растат с животни. Никой не твърди обратното. Само казах да не се разчита на детето за грижи и да се внимава докато кучето е дребно да не го смачка. Иначе и хубаво и полезно наистина.

# 492
  • София
  • Мнения: 736
Моята дъщеря е на 7 години. Освен да храни кучето и да си играе с нея, друго не бих й прехвърлила като ангажимент.
Но наистина откъм игри - не мога да се оплача. Занимава се много с Киви, постоянно й измисля по някоя щуротия.
В редки случаи, когато се е загледала в нещо по ТВ я обявява за досадна Simple Smile))

Кучелюбки, помагайте със съвети.
Това малкото гад не може да си понася каишката. Същото е и с друга каишка, както и с нагръдник. Ходи навън на 3 крака, за да чеша с единя и да се опитва да я махне. От месец и нещо е така, откакто започна да излиза навън. Просто няма вариант да има каишка/нагръдник на себе си и да не се опитва да ги махне. Единствено, ако отгоре е облечена с нещо, тогава не й пречат.

Сняг ли чух?!

# 493
  • Мнения: 322
И Бела беше така в началото, постоянно се чешеше заради каишката, направо срам да те хване, ще каже човек , че е бъхлива, но свикна , изобщо не съм я сваляла.

# 494
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Кира още се чеше като щура, особено като влизаме във входа и вече е нетърпелива да се прибере при....манджата Laughing . И мен ме хваща срам ако ни гледа някой съсед, изглежда пълна с бълхи.

Общи условия

Активация на акаунт