Как да получим желания подарък?

В навечерието на Коледа в  малка къщичка в планината, една щастлива майка току що била получила най- желаният Коледен подарък. Това била първородната и рожба. От небето падали безброй снежинки  които се носели в магически вълшебен танц. Затова Младата майка решила да кръсти малкото си   момиченце Снежинка . Тя се радвала на новородената си рожба, прегръщала и я целувала по нежните розови бузки, когато изведнъж вратата на къщата се отворила и младата майка видяла една прекрасна фея, която държала в ръка магическа пръчица, приличаща на захарно бастунче. Феята орисала малкото момиче да бъде безкрайно щастливо, харизматично и да носи добротата и обичта в сърцето си.
Весела Коледа:snowflake:

Коледа е
Коледа е. Мама, малката Петя и братчето й Митко искаха да съдадат коледна радост и решиха да си направят коледен венец, с който да украсят входната врата. Намериха паднали клонки около една коледна елха и се потрудиха заедно.  
После наваля сняг и децата сътвориха чуден снежен човек. Поиграха в снега със снежни топки и на шейната.
Вечерта закачиха по едно коледно чорапче над леглата си и зачакаха дядо Коледа.
Ето че изведнъж вратата се отключи и влезе не дядо Коледа, а техният татко. Те го отрупаха с целувки и поиграха с него. Той целуна и свята любима и я изненада с красивата и тъй желана от нея гривна с коледни талисмани.
През нощта самият дядо Коледа се спусна през комина и донесе дарове за децата.
Усмихна се на красивия коледен венец  и им остави бележка:
"Обичайте се и се грижете един за друг. Весели празници! Хо-хо-хо!"
В Коледната нощ стават чудеса...

Коледно вълшебство, топло и уютно обладаващо душите и сърцата на теб и околните.
Блясък по улиците и в очите, празнични вечери и предпразничната суматоха. Светлини и приказни украси. Коледните песни, снежинки и настоение. Клончета и еленчета, снежни човечета, рогца, шапчици, ботушчета и шишарки, прекрасна рамка, в която да сложим семейния спомен.

Топлината на запалената камина и свещи, ароматът на мандарини и портокалови корички, бисквитки и топло мляко с канела, греяното вино, елхички и подаръци в очакване, които създават коледната атмосфера.
Отново тук и отново се питаме кога измина почти година, как стигнахме толкова бързо до последния лист в календара, ние ли сме започнали да препускаме през животите си или времето забързва хода си с всяка изминала година.

На Коледа стават чудеса! Мечтите се сбъдават, душите се стоплят, усмивките греят по улиците... А защо да не запазим всичко това и през останалата част на годината? Защо не бъдем добри ежедневно? Защо не радваме близките си ден подир ден? Топлотата и уютът в дома не зависят нито от сезона, нито от празника. Зависят от хората, от обичта в семейството. Ако подаряваме радост днес, утре и винаги, то това ще чака и нас под елхата - не само на Коледа

Вчера, предколедно, отново бях по болници и изследвания.Когато се прибрах, отново разглеждах Вашата коледна колекция и вдъхновена от това,че в лабораторията ми дадоха да си изтегля коледно късметче,се размечтах.Ще напиша моята мечта за късметчето,което най-силно желая като коледна приказка:
Младата жена искаше да бъде здрава.Страдаше от много заболявания,които въпреки че не бяха смъртоносни,я караха да страда много.
Беше Коледа.Тя реши,че има нужда от своята коледна приказка и отиде в Пандора.Хареса много една гривна,за която купи и талисманите:около елхата,с надеждата,че щом всички,които обичаше се съберат около елхата,ще се почувства отново щастлива и обичана,моята звезда,с надеждата,че нейната щастлива звезда ще ѝ донесе така желаното здраве и Дядо Коледа, защото обичаше да гледа радостта в очите на детето си, когато то вярваше,че Дядо Коледа съществува и ще му донесе желаните подаръци.
Жената плати и искаше да тръгва,но усмихнатото момиче на щанда обясни,че щом е закупила гривна и повече от два талисмана има право да изтегли коледно късметче-талисман от лимитирана серия,специално изразяваща коледни късмети.Жената взе напосоки едно пакетче и когато го отвори видя прекрасен талисман цвете,а на специална картичка пишеше:"Здраве за теб и цялото семейство".И изведнъж тя повярва,че на Коледа наистина стават чудеса.Най-желаният подарък за нея беше здравето.Тя сложи гривната с прекрасните талисмани и се загледа в падащите навън снежинки.
Младата жена повярва в коледния късмет,изтеглен от Коледната магия на Пандора и постепенно започна да оздравява.Да,на Коледа наистина се случват чудеса и тя получи своето коледно чудо-вярата ѝ се върна,а вярата и надеждата,които са останали на дъното на кутията на Пандора от легендата,също лекуват.

Един снежен ден, Мария и нейното семейство седнаха около елхата.  Всеки споделяше какъв подарък от сърце иска да получи в коледното чорапче. Когато дойде реда на Мария, тя погледна през прозореца, видя една снежинка да пада и каза, че не иска нищо за нея, а иска да направи изненада за любим човек.  Каза, че иска да зарадва малкото си братче с едно захарно бастунче. Тогава снежинката се превърна в захарно бастунче, Мария протегна ръка и го взе. Подаде го на братчето си и каза: Това е за теб, подарък от сърце. Настъпи неописуема коледна радост.

Ева беше твърдо убедена, че любовта от пръв поглед не съществува. Беше практично мислеща, служеше си с факти и се уповаваше на логика. Не вярваше също и в извънземни и в магията на Коледа.
Но съдбата имаше други планове за Ева.
Декември беше във вихъра си и един СНЕЖЕН ДЕН Ева се облече дебело, обу най-пухкавите си ботуши и смело излезе сред преспите, за да отиде на бизнес среща с новия клиент, когото трябваше да спечели, за да сключи договор с фирмата й. Тя отиде на срещата и мъжът срещу нея я порази с красотата си - сините му очи, наболата брада, трапчинките и чаровната усмивка накараха нещо у нея да трепти, както никога досега. Пеперудите, които до този момент не бяха пърхали в стомаха й, сега рисуваха картини с крилата си и танцуваха. Работната среща бързо се превърна във флирт, а флиртът - във ВЛЮБВАНЕ и от двете страни, което прерасна в любов.
Ева си припомни старата поговорка никога да не казва никога и се увери, че дори и най-разумните и прагматични хора   променят начина си на мислене в името на любовта.
Къде е Ева сега ли? С любимия й окачват КОЛЕДЕН ВЕНЕЦ на вратата, прегръщат се и си мислят за онзи снежен ден, който постави началото на тяхната приказка.

На Бъдни вечер двете сестрички решиха да изненадат майка си и да украсят елхата докато тя е на работа. Наредиха играчките, гирляндите, лампичките и най-отгоре сложиха красива звезда. На камината закачиха по едно коледно чорапче за всеки от семейството, на вратата- коледен венец  и зачакаха майка си. Тя се върна от работа и лицето и грейна, когато видя децата си и коледната елхичка. Време беше да направят коледните сладки и да изчакат до другия ден, за да видят какви подаръци от сърце и изненади ще ги чакат под елхата.

В коледната нощ

Наближаваше часът, онзи вълшебният, знаете го, чакате го... Стрелката забавя, времето се ниже все по-бавно, уж минута остава, а все едно година. Снежинката изостави своя танц, огненият език в камината замръзна като на снимка и изведнъж- "Пуф!". Бяла светлина изпълни за миг цялата стая, толкова силна и неочаквана, че котката Маца се стресна, хукна уплашено, но преплете лапи и тупна шумно на паркета. Кет се събуди от шума.  Седна в леглото и заслуша. Нещо ставаше оттатък. "Ах, дано Маца не се е заиграла около елхата , че ще има наказания. Знае, че й е забранено! Хич не слуша обаче, не е като майка си Пандора". Забързано стана, даже не обу чехлите и заситни по студения под към шума. В бързината хвърли поглед на часовника. Стори й се, че беше спрял, загледа го и изведнъж стрелката се задвижи. Толкова неочаквано, че подскочи. Стрелките се движеха, беше естествено, но за онзи миг на безвремие тя знаеше, че времето може да спре и това беше нормално. Часовникът вече преполови първата минута след полунощ. Кет тръсна глава и продължи към стаята. Влезе. Тъмнина. Лампичките бяха угаснали, огънят също. Маца трепереше под масата. Извика я, но тя й отвърна както винаги - с игнориране, типично по котешки. Реши, че нещо е сънувала и тъкмо се обърна към вратата, за да излезе и забеляза кутията под елхата. Ахна и се затича към нея. Беше голяма и златиста, а отстрани висеше етикет с надпис "изненада от любим човек". Кет опули очи и припадна!

Това беше първия снежен ден тази година. Ива гледаше през прозореца как вали снега. Изведнъж съзря една снежинка, която не беше като другите. Когато докосна земята, снежинката се превърна в Дядо Коледа. Детето отвори прозореца, той и подаде едно захарно бастунче и каза: Това е подарък за теб. След това изчезна. В този момент майката каза: "Ива време е да ставаш, защото днес ще закачим Коледни я венец и ще украсим коледната елха. Ива се усмихна, защото чакаше този ден с нетърпение.

Коледна звезда

Навън валеше сняг и леко започна да затрупва всичко още преди Коледа в красиви бели снежинки.
9 годишната Вили още не разбираше какво се бе случило,че остана без майка си.
Коварната болест без време отне я от нейните детски ръце.
Бяха й казали ,че тя се е превърнала в звезда на небето.

С приближаването на Коледа малкото момиченце всеки път изпадаше в тиха радост,защото знаеше ,че на Коледа се случват чудеса и може би тогава ще види нейната Коледна звездичка ,а именно майка й.
Детето с нетърпение извади елхата и я сложи на място , а след това започна да вади от прашният кашон,който цяла година преди Коледа стоеше безмълвен тихо в ъгъла на гаража – коледните топки ,гирляндите и коледните бастунчета.
Нареди първо пухвавите коледни гирлянди около елхата,а след това закачи внимателно коледните топки и коледните бастунчета.
Най-накрая извади от кашона – Коледната звезда ,тъй като тя имаше най-голямо значение за детето и напълно изпълваше съзнанието му.
С голяма любов я сложи на върха на Елхата и на лицето й грейна невинна детска усмивка.
След това детенцето заспа удовлетворено от своя труд и зачака да стане Коледното чудо – че тъй желаният подарък от нея ще се появи дори и само на сън – нейната Коледна звезда –майка й.

Имало едно време дом в гората, далеч от суетата на града, пълен с игри, весел детски смях и обич. Живели в него две деца и техните родители. Децата познавали гората и нейните обитатели, обичали тишината ѝ и били приятели с дивите животни. Обичали и могъществото на природата - снежното сърце на белите поля, кристалната дантела по стъклата сутрин, съзвездията на нощния небосклон. Колко щастие било събрано в сърцата на тези деца! И колко топлина излъчвал домът им!
Нека бъде Коледа!:gift:

Весела Коледа, Лекс!

Малко момче! Голяма елха!
Радост и смях! Очи в светлина!
Звезден път, блясък, , мечти, топлина!
Малко момче! Голяма елха!

Сияние приказно, звън, доброта!
Дядо Коледа със огромна шейна!
Бастунчета захарни  и снежинка една!
Весела Коледа на всички деца!

Беше  снежен ден. В къщата цареше коледна радост. Децата се бяха събрали около коледната елха и трепетно отваряха своите подаръци от дядо Коледа. Голямата кака беше получила мечтаната количка за кукли, а малкото й братче писта с няколко шарени коли. Двамата грееха от щастие и играеха с усмивки. Техните родители нежно се прегърнаха и се наслаждаваха на радостта на децата си. След като закусиха добре всички заедно излязоха навън да направят снежен човек. Техният пазител бдеше над тях. Това беше най- хубавата Коледа за семейството.

Беше Бъдни вечер. Малката Пандора си легна развалнувана в очакване на Коледа. Заспа трудно. Една Снежинка я пое и я поведе из вълшебния свят на сънищата.
-   Имам подарък за теб . Ще ти покажа твоята звезда – каза Снежинката.
-   Моята звезда?! – учуди се Пандора.
-   Хвани се здраво за мен – подкани я Снежинката, и те се понесоха в снежната нощ.
Издигнаха се нависоко, летяха дълго. Звездите ставаха все повече и повече, но една светеше с особена светлина.
-   Това е твоята звезда, тя бди над теб и те пази.
Пандора протегна ръка и я докосна. Всичко около нея засия. Тя се стресна и отвори очи.
Беше светло. Тя стана и бързо изтича при родителите си. Те бяха около елхата и я очакваха.