Как да получим желания подарък?

В кошарата на бедните пастири,в такава нощ Христос се е родил.
 И днес пак търсим светлите му дири, и вярваме, че свят човек е бил.
 Със Коледната приказка на баба ,потегляме насън към Витлеем,
 а в приказките както подобава и пред нищо трудно няма да се спрем.
 А в стаята елхата в приказна позлата ни чака да се върнем от сладкия си сън.
Свещичките догарят,очите още парят, в прозорците отеква красив камбанен звън!

Коледа е любимият семеен празник! Цялото семейство сме край коледната елха, разглеждаме подаръци и разменяме закачки за това кого е ощастливил добрия Дядо Коледа. Носи се аромат на сладки и греяно вино, в камината пукат цепеници и сред смях и закачки прекарваме най-уютната и топла вечер, в която няма лоши новини, проблеми и всички сме сплотени и заедно!!!

Пpeди Кoлeда мечето Пухо пишe на Дядo Кoлeда тpeвoжнo и cпeшнo пиcмo: "Cкъпи Дядo Кoлeда, мoля тe, нe ce cъpди, нo аз вeднага тpябва да pазбepа дали тe има!". Hякoлкo дни пo-къcнo Пухо пoлучава oтгoвop oт Ceвepния пoлюc и на дpугата cутpин изчeзва! Мими  ce тpeвoжи мнoгo за cвoeтo плюшeнo меченце, нo cкopo на адpecа ѝ запoчват да пpиcтигат пиcма oт Пухо, кoйтo oбикаля cвeта c Дядo Кoлeда и вълшебната му шейна! A кoгатo ce вpъща oт cвoeтo гoлямo кoлeднo пътeшecтвиe, зайчeтo дoнаcя на Мими пoдаpъци, кoйтo са изработени от джуджетата на Дядо Коледа специално за нея и ги слага под елхата.

Коледа не е просто един снежен ден! Коледа не е и коледно чорапче, което очаква да бъде запълнено с празничен дар! Коледа не е и Дядо Коледа! Коледа е магия и вълшебство, светли мисли, кристални снежинки по процорците, добри постъпки, надежда и вяра в доброто, нестихващо вдъхновение...Коледа е най-вече състояние на духа! Коледа е топлината и добротата на нашите сърца! Топлина и доброта, които е важно да запазим в сърцата си целогодишно, а не само през декември!

Цялото семейство бе заспало, когато изведнъж над небето се извиси голяма, синя блестяща диря, която приличаше на хиляди красиви диаманти - шейната на Дядо Коледа. Чу се свистене, което ме събуди и с блещукащи и радостни очи загледах през прозореца магията.
Започнах да ви виждам все по-отблизо и по-ясно и чух дядо Коледа как ги вика по име: - Хайде Дашър, хайде Прансър! Хайде Дансър и Виксен! Сега Комет и Кюпид, Дъндър и Бликсен! Към покрива се устремете!
През това време старецът скочи в комина и секунди по-късно падна в стаята с трясък.
Той изглеждаше досущ, както си го бях представял - очите, тръпчинките, червеният нос.
Той не промълви нито дума, а започна направо с работата си. Напълни всички чорапчета с подаръци, сложи и под елхата. Като свърши, кимна учтиво и за секунди изчезна отново обратно в камината.
Качи се на шейната си, викна на елените и полетяха в красивата, спокойна нощ.

Вратата ми е винаги отворена. Къщата ми е сигурна. Кафето ще е готово за минути, а кухненската маса е място на мир и разбиране. Всеки, който се нуждае от разговор, е добре дошъл по всяко време. Никога не страдайте в мълчание. Имам храна в хладилника, кафе и чай в шкафа, някакъв алкохол, уши, които да те изслушат и рамене, за да поплачеш. Винаги ще бъда на разположение и винаги сте добре дошли!
Това е стара ценност, изгубена заради технологиите. Писането, чатът или емоджи не са еквивалент на времето, отделено за онези, които обичаме или от които се интересуваме! Опитвам се да покажа, че някой винаги ви чува, никога не сте сами!

Коледа винаги е вълшебна приказка.Красива нощ,небе обсипано с блестукащи звезди,а във въздуха се носят нежни снежинки.Чуват се весели звънчета,добрият старец пълни детските чорапчета с лакомства,а под елхата подаръци чакат веселата глъч на сутринта на послушните деца.

   Беше тиха зимна вечер и всички бяха в топлите си домове. На всяка врата имаше красив Коледен венец , а около  имаше закачени красиви Коледни чорапчета В този прекрасен снежен ден малки и големи играха на двора и направиха голям снежен човек Сега бяха щастливи и малко изморени от прекрасният зимен ден Вкъщи се усещаше приказна празнична магия и Коледната радост беше в сърцата на всички Беше най-прекрасната вечер в годината Бъдни вечер
         Майките приготвяха трапезата, а децата тичаха наоколо и се вълнуваха от предстоящите празници Всяко от тях се чудеше дали дядо Коледа ще му донесе така желаният подарък
         Всяко детенце обикаляше около и с трепет очакваше дядо Коледа да му донесе подарък от сърце Всички бяха слушкали много през цялата година и затова си хапваха захарни Коледни бастунчета и сладки Коледни меченца
   В нашият дом също се подготвяхме за Бъдни вечер . Помня онова прекрасно усещане, когато очакваш всички чудеса да се сбъднат. Мама приготвяше вкусни ястия, татко й помагаше с питката, а аз все исках да запомня къде точно е паричката И тази Коледа си мислех, че съм успяла да разгадая къде точно е тя
       Вълшебствата бяха навсякъде във въздуха и Коледната магия се усещаше всяка секунда Тази Коледа се сбъднаха всички мои желания Получих много подаръци от сърце , а най-важното е, че всички бяхме заедно и щастливи

Желая приказна и вълшебна Коледа на всички Вярвайте в чудеса Коледа е
 

-       Знаеш ли, Пупи, смятам, че  точно това е твоята панделка. Слагам ти я и сме готови за приключения! А и толкова красиво блести в розово, също като онова прекрасно бижу  на майката на Моника.
-    Добре, Крис. Вярвам ти. А и ще съм в тон с твоята шапка. Джаф! – махна с опашле малкто кученце.
Крис сложи панделката на своето другарче, хвана куфара си и смело погледна напред...към вратата на кукленската къща.
-   Как може точно преди Коледа да заминат и да ни оставят сами? Аз мислех, че Моника иска постоянно да е с мен. А тя тръгна без дори да ме погали. Дали вече не съм й омръзнала... дали няма да ме замени с някоя нова кукла, която сега ще получи като подарък? Мислиш ли, Пупи, че аз вече не съм й нужна и няма да заспиваме заедно? Тя така хубаво ме прегръщаше с двете си ръчички?
-   Джаф, Крис. Не би било възможно, тя толкова те обича....
-   Не знам, Пупи, не знам, щом не сме сега с тях... Аз обаче  реших – тръгваме заедно с теб на пътешествие. Ще си намеря друга Моника, която няма да ме остави сама...
Големите сини очи на Крис вече бяха малки езерца, готови да излеят чувствата си навън. Малките сини кристалчета блестяха със студен красив блясък. Кой каза, че куклите нямат сърце? Оо, не. Крис беше най-сърцатото същество. Затова взе със себе си и Пупи, за да не остане и малкото рошаво кученце самичко в огромната празна къща. Дори елхата вече не ги радваше, нито чорапчетата, очакващи да бъдат напълнени с лакомства. Защото я нямаше тяхната Моника, нямаше го детският смях и нежните ръчички, които да ги обгърнат с любов.
    Затова Крис сложи пътешественическата си шапка, обу си любимите кецове, вдигна куфарчето, пълно с бисквитки за нея и Пупи и отвори вратичката. Тишината беше толкова страшна. Тя никога не беше излизала навън сама. Но нали сега си има Пупи? Двете ще се справят и ще стигнат до училището. Там има толкова много деца, все някое ще ги хареса. За щастие, в голямата врата имаше изрязано малко прозорче за котката. Мушнаха се и се озоваха в градината, побеляла от снега.
-   Виж, Пупи, виж, колко е чисто навън. И колко е дълбок снегът... Как ще стигнем до оградата? Как ще излезем навън?
-    Ще се справим, Крис, не се притеснявай. Аз ще ровя с лапички и муцунка, ти имаш ръце и обувки. Ще си направим пътечка. Джаф!
И двете малки същества се захванаха за работа. Крис знаеше, че ще им струва много усилия, но желанието да бъде нужна и да радва някое дете беше толкова силно... Тя бе създадена да бъде прегръщана от невинни детски ръчички  и жадуваше да усеща топлината им. А Пупи винаги беше до нея. Ето – и в това приключение махаше с опашка,  заровила носле в снега.
Крис започна да оформя снежни топки, за да направи пътечка, по която да стигнат до оградата.
-    Хайде, Пупи, помогни ми! Бутай с лапички!
-    Крис, Крис, искаш ли да си направим сенжен човек? Джаф!
И така, неусетно усърдието им в работата премина в истинска забава. Търкаляха, бутаха, дърпаха снежните топки. Направиха си истински снежен човек. Толкова хубав беше!
-    Виж, Пупи, имаме си нов приятел!
-    Крис, не трябва ли да му сложим морков? И даму направим усмивка?
-    Да, разбира се! Да се върнем в къщата и да потърсим морков и копчетата от старото палто на Моника.
Запътиха се навътре към къщата. Сякаш краката им бяха от олово. Туристическите обувки на Крис бяха мокри, куфарът лежеш захвърлен на прага, а по лапичките на Пупи висяха ледени шушулки. Розовата панделка отдавна беше затъпкана някъде в снега.
Влязоха вътре и Крис предложи:
-    Само за мъничко да седнем и да си починем. Тооооолкова съм изморена.
Сгуши се във фотоьойла, а Пупи направи мъничко кравайче в краката й.

....

-    Мамооо, по-бързо, отключвай,  отключвай! Крис и Пупи ме  чакат.
-    Спокойно, Мони, сега ще влезем, ключалката е пълна със сняг. Нали сутринта те попитах всичко ли си взе? А ето, че най-важното е останало вкъщи.
-    Да, мамо, така е... но толкова силно се вълнувам, че ще отида при баба и дядо. Отключи ли? Хайде, влизам.
Малкото момиче връхлетя в двора и ахна:
-    Мамо, виж! Снежен човек! Как с е появил тук, кой го е направил? Ех, мамооооо, дали джуджетата са идвали? Сега ще го покажа на Крис и Пупи.
Моника влезе в къщата и откри своите любимци, сгушени край фотьойла. Гушна ги с нежност в обятията си и им зашепна нещо. Сега през целия път щеше да им разказва за снежния човек, който помощниците на Дядо Коледа бяха оставили в техния двор. Коледната магия се посипа върху тях и им подари най-красивия си блясък.

Коледно дърво

През една студета зимна нощ две деца стоели край огъня. Чули леко почукване по вратата и едното хукнало да oтвори. Там, навън в студа и тъмнината, под падащите снежинки, стояло дете без обувки, треперещо от студ. Детето попитало дали може да влезе и да се стопли.

- Да, влез, седни на нашето място около елхата. - казали децата.

Те го почерпили с вкусни коледни бастунчета и му отстъпили топлото си легло, а те легнали да спят на кошетката. През ноща децата се събудили от тиха музика. Изведнъж пред тях застанало непознатото дете, което вече не било премръзнало, а сякаш греело с лека сребърна светлина.

- Аз бях премръзнал и вие ме приютихте. Аз бях гладен и вие ме нахранихте. Бях изморен и вие ми отстъпихте леглото си. Аз бродя по света, за да нося щастие и мир на всички добри деца. Както вие ми дадохте, нека това дърво ви дарява всяка година с плодове.

Момчето посяло в двора на децата дърво, което всяка година раждало златни плодове за добрите деца. Това бил неговия подарък за децата от сърце.

Коледа е! Всички очакваме дядо Коледа Пожелаваме си да бъдем живи и здрави, да е светло в душите ни и топло в сърцата ни. дядоПоглеждаме под елхата Нека бъдем по_добри. Тиха нощ. Свята нощ...

Имало едно време едно малко момиченце, което много обичало Коледа и чакало с нетърпение този ден. Обичало я не толкова заради подаръците, а за това, че в този ден цялото семейство се събирало около елхата и били всички заедно. Но като всяко дете и малкото момиченце искало подарък за Коледа. Но не какъвто и да е подарък. То искало от цялото си сърце кученце и решило в коледната нощ да се помоли силно на Дядо Коледа, защото той може да не е получил писмото й, защото силно вярвало във вълшебства. Когато отворило подаръците си и не намерила така желания от нея подарък, момиченцето си казало " Нищо, може догодина да го получа, нали сме заедно, това е най-важното". На сутринта обаче момиченцето видяло, че в коледното й чорапче има малка бележка, в която пишело да отиде на двора. И какво да види там... Малка къщичка, а вътре така желания подрък - кученце. Момиченцето било най-щастливото на света.
 Коледното вълшебство е наясякъде, но най- вече в сърцата ни

Изтеглен е късметлията, който ще получи гривна PANDORA с коледен талисман от новата колекция Зима 2017. Това е:

Лале в дъжда

Честито!

Очакваме да се свържете с нас до 05.01.2018 г. на e-mail: igra@bg-mamma.com като напишете потребителското си име, електронната поща, с която стe регистрирани във форума и координати за получаване на наградата (имена, адрес и телефон за контакт).