Не е нужно да ръкопляскайте,просто не заклеймявате.Изгонете го човека от собствента му къща за да няма притеснения.Само ще ви напомня че често алкохолизма е генетично обусловен и Ви пожелавам никога да не сте на мястото на свекърва си.Така както го пожелах на собствената си снаха ,която удобно забравя че родителите на съпруга и алкохолика девер бяха алкохолици...
- Публикувана: 17 дек. 2017, 20:26 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2018, 18:20 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 89
Дайте да избием всички алкохолици ,за да са доволни снахите!После ще се прекръстим ,че това на нашите деца няма да се случи ,защото те са застраховани!!!
Няма нужда да ибиваме никого. Но е желателно да не толерираме и подклаждаме саморазрушително поведение, ковто влече след себе си и косвени жертви. А опитите да не се скърши хатъра на горкия пияница, да му се стъпва на пръсти и да не се вземат мерки, са точно това - допринасяне за задълбочаване на проблема. И когато си отидат родителите, кой ще се грижи за милото братче? За това те мислят ли, че завещават на другото си дете един товар до живот. Моля ви се, когато се стигне до такива крайности, виновните са повече от един.
Точно. А в случая на авторката, след като мъжът ѝ отсъства с месеци, алкохоликът ще легне на ръцете ѝ. А ако имат и дете?
Да се дистанцират навреме, защото алкохоликът ще завлече към дъното и тях.
Да се дистанцират навреме, защото алкохоликът ще завлече към дъното и тях.
В момента завлича майка си, чисто психически и емоционално, това е в основата на моето включване тук. Дразни ме, че тя се подава, но това изяснихме защо се получава така.
Нас няма как и с какво да ни завлече, освен с конкретни ситуации, които и сега се случват и ставаме свидетели, защото сме решили да не се махаме.
Нас няма как и с какво да ни завлече, освен с конкретни ситуации, които и сега се случват и ставаме свидетели, защото сме решили да не се махаме.
Не е нужно да ръкопляскайте,просто не заклеймявате.Изгонете го човека от собствента му къща за да няма притеснения.Само ще ви напомня че често алкохолизма е генетично обусловен и Ви пожелавам никога да не сте на мястото на свекърва си.Така както го пожелах на собствената си снаха ,която удобно забравя че родителите на съпруга и алкохолика девер бяха алкохолици...
Моят, а и на няколко други съфорумки, съвет беше авторката заедно с мъжа си да се махат от там, за да може да имат нормално семейство и дете/деца някой ден. Ти би ли държала детето си до алкохолик?
Мира Иванова, сега завлича майка си, защото тя е там. Когато тя един ден почине, а мъжът ти отсъства, кого мислиш ще завлича?
Афродита , ако четеше с разбираме щеше да се досетиш че съм от другата страна-съпругата на алкохолика.
...аз избрах да нямам деца от алкохолика ,защото вероятността да се предаде генетично е поне 50 процента.
Хър Мяуджести не сме се засичали мисля и може да сбъркам ,но поста ти прозира от размишления за сметки.
Не сме. Размишления за сметки - мооже.
Скрит текст:
Лично аз никога не съм имала каквито и да било апетити нито към апартамента на бившото "свеки", нито някакъв интерес да живеем с нея под един покрив. Просто ми правеше впечатление как тя сама се жалва, че нищо не е оставила за малкия си син, но явно заради големият няма такава възможност да го направи. Нито БМ, нито аз някога сме правили проблем от това. Но наистина не ми беше приятно да плюе по адрес на другия си син и снаха си, след като така или иначе сама и доброволно ги е допуснала в дома си. Мислех си само: Слава Богу, че имам къде да живея и не се налага да сме при нея, че кой знае и мен какво щеше да се изприказва.
Та, сметките по-скоро си ги правеше тя малко без кръчмаря. В момента, в който синът й се нанесе при мен, "свекито" доведе нейна приятелка на гости у нас да й покаже апартамента. Айде, викам си, радва се жената, че се е задомил, макар че дори и на мен самата не ми е хрумвало като си поканя гости да ги развеждам из дома си в стая от стая. После започна да прави сметка как моята майка ще наплати наследствена къща на леля ми, за да сме се пренесели ние със сина й на по-широко. Даже беше се хванала с някаква нейна позната, която живее в същата махала, в която е къщата, да правят оглед каква е, що е-голяма ли е, стара ли е. Още по-после, сметките бяха единият племенник ако можело да дойде при нас във същата тази къща, че да не пречел на татко си в нейната. И така, докато пък за беда не се разделихме с БМ. Подчертавам, че причините за раздялата нямаха нищо общо с това. Тогава срещнах племенницата му, която сподели, че баба й не била на себе си от мъка, но не толкова заради раздялата, а защото "чичо нямало къде да живее."
Та, сметките по-скоро си ги правеше тя малко без кръчмаря. В момента, в който синът й се нанесе при мен, "свекито" доведе нейна приятелка на гости у нас да й покаже апартамента. Айде, викам си, радва се жената, че се е задомил, макар че дори и на мен самата не ми е хрумвало като си поканя гости да ги развеждам из дома си в стая от стая. После започна да прави сметка как моята майка ще наплати наследствена къща на леля ми, за да сме се пренесели ние със сина й на по-широко. Даже беше се хванала с някаква нейна позната, която живее в същата махала, в която е къщата, да правят оглед каква е, що е-голяма ли е, стара ли е. Още по-после, сметките бяха единият племенник ако можело да дойде при нас във същата тази къща, че да не пречел на татко си в нейната. И така, докато пък за беда не се разделихме с БМ. Подчертавам, че причините за раздялата нямаха нищо общо с това. Тогава срещнах племенницата му, която сподели, че баба й не била на себе си от мъка, но не толкова заради раздялата, а защото "чичо нямало къде да живее."
Съжителство с роднини на мъжа в тяхна многофамилна къща е нещо, с което никога не бих се примирила и не бих приела, защото освен за мъжа, в този случай се оказвам женена и за цялата задруга, която обитава къщата. Ако трябва да съм честна, и със собствените си роднини, с които се разбираме чудесно, не бих живяла в обща къща с общ двор, нито бих строила кооперация с тях, защото най-късно докато децата ни пораснат, ще сме си развалили отношенията. Не знам как не се научиха хората, че точно тия скапани многофамилни къщи, в които се бутат поколения наред, са причината за кавгите между най-близките хора.
Да,като си заровен от сметки и ти се включваш по темата.Разбрах те.
То и аз правя една и съм зачеквала тук-брат ми няма никого,един ден нещата му ще са за моите деца.Аз приех една трета от нивите,трябваха ми пари за сина ми.Другото му оставих,нямам претенции и не го мисля,но бе отдавна договорката,не се знаеше дали няма да има някого.Та моята дилема,като съм му обещала там ,но не е прехвърляно ,по закон е на двама ни,защото не иска да предприеме нищо ,дали аз да не направя нещо по въпроса.Дилема е защото може да продаде,попилее всичко и да е на ръцете на моите деца,от човещина не биха го изоставили поне с финанси.ОТ друга страна има други последици.А така докато съм жива моята част е запазена.После е на децата ми.И реших да си трая.
То и аз правя една и съм зачеквала тук-брат ми няма никого,един ден нещата му ще са за моите деца.Аз приех една трета от нивите,трябваха ми пари за сина ми.Другото му оставих,нямам претенции и не го мисля,но бе отдавна договорката,не се знаеше дали няма да има някого.Та моята дилема,като съм му обещала там ,но не е прехвърляно ,по закон е на двама ни,защото не иска да предприеме нищо ,дали аз да не направя нещо по въпроса.Дилема е защото може да продаде,попилее всичко и да е на ръцете на моите деца,от човещина не биха го изоставили поне с финанси.ОТ друга страна има други последици.А така докато съм жива моята част е запазена.После е на децата ми.И реших да си трая.