Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно... - 18

Изповед , на една Порядъчна Жена:
- Снощи излязох с приятелки на банкет. Казах на мъжа ми, че ще се прибера точно в 24:00. Но беше много забавно с питиета, танци, още питиета. Забравих за часа. Оказа се, че се прибрах в 3:00 сутринта напълно пияна. На влизане вкъщи часовникът с кукувицата изкука 3 пъти. Като си дадох сметка, че мъжът ми ще се събуди от кукането, изкуках с всички сили още девет пъти. Останах толкова доволна и горда от себе си от гениалната идея, за да избегна караниците с мъжа ми. Заспах спокойно... мислейки колко интелигентна и умна съм. На сутринта мъжът ми ме попита в колко съм се прибрала и аз му казах в 24:00, както му бях обещала. Помислих си "спасена съм", след което той каза:
- Между другото трябва да сменим часовника с кукувицата.
- Така ли? - казах аз трепереща...
- И защо, любов моя?
- Ами снощи, не знам защо изкука три пъти и извика "е*аси майката", изкука още четири, повърна в коридора, изкука още три пъти, спука се от смях и пак изкука, излезе тичайки, настъпи котката и счупи масата в салона, легна до мен изкука още един път, пръдна и заспа...

 
Този много го харесвам, но бях забравила края с подробности. Благодаря, че ми го припомни!

"Струва ми се, че скоро ще станем трима" - казах на мъжа си и си намерих любовник, а той вече трети месец си мисли, че съм бременна...

А не мирише ли на шоколад?

Влиза инженер-химик в аптеката и казва:
- Имате ли алфа-пет-шест-диметилбензимидазолил кобамидцианид?
- Имаме, това е витамин В12.
- Е да де...Все му забравям тъпото име!

Щом е виц, не мирише на шоколад.

Анкета:
За да не падат панталоните ви, вие използвате:
А) Колан;
Б) Тиранти;
В) Дюнери.

Мъжете постъпват с подарените чорапи също както жените с подарените цветя - първо ги помирисват.

В една поликлиника празнува рожден ден очният лекар. Подаряват му торта, изглеждаща като око.
Гинекологът си мисли:
- Добре че не е моят рожден ден...


Има 4 неща, които човек не може да избира:
1. Родителите си.
2. Месторождението си.
3. Външния си вид.
4. Президентът на Русия.


Дочут разговор:
- Боже... мамо!!! Не може да ти е толкова трудно да работиш с компютър!
- Сериозно?! Аз трябваше да те уча как да ядеш със лъжичка...


- Край! Развеждам се с теб, ти ми измени.
- Стига си викал бе, нощувах при най-добрата ми приятелка Станка.
- Лъжеш мръсницо! При Станка нощувах аз.

Мъжът бизнесмен, изпраща факс на жена си:
- Скъпа, вярвам че ще разбереш, сега когато ти си вече на 54 години, имам известни нужди, които ти не можеш повече да задоволяваш. Аз съм много щастлив с теб, смятам, че си прекрасна съпруга и искрено се надявам, че няма да реагираш негативно като разбереш, че когато получиш този факс, ще съм в хотел “Confort Inn” с Ванеса, 25 годишната ми секретарка. Но не се безпокой, ще си бъда в къщи преди полунощ.
Когато мъжът пристига в къщи, намира бележка върху масата:
- Скъпи, получих факса ти и много ти благодаря за проявената загриженост. Възползвам се от случая да ти напомня, че ти също си на 54 години. И да те осведомя, че когато четеш тази бележка, ще съм в хотел “Fiesta” с Мишел, моя треньор по тенис, който както и секретарката ти, е също на 25 години.
Понеже освен че си преуспял бизнесмен, си завършил още и математика, ще можеш лесно да разбереш, че си приличаме при тези обстоятелства, но… с една малка разлика - 25 влиза повече пъти в 54, отколкото 54 в 25. Следователно, не ме очаквай по-рано от утре!

Ако кръстосаме ленивец с гепард, ще получим животно, което може да развие 100км/ч, обаче ще го мързи.

Джендърско:
- Докторе страх ме е, мисля, че съм бременен...
- Как ще си бременен бе пич, ти нямаш матка.
- Е от това ме е най-страх, че може да е извънматочна бременност.

Пациент е на контролен преглед:
- Докторе, направи не мога да повярвам, че лекарството, което ми изписахте така ми помогна. Вие сте вълшебник!
Доктора:
- Ако трябва да съм честен, то в аптеката са вълшебници. По грешка съм ви дал бланка за рецепта, на която съм си разписвал химикалката.

Къртицата излиза по погрешка на нудистки плаж между краката на мадама.
-Ежко, ти ли си? - пита къртичето, но никой не му отговаря.
Пак:
- Ежко, ти ли си, бе? - мълчание. Души, души и през сълзи:
- Ма, ти си умрял, бе, Ежкооо!

Един мъж се прибира вкъщи и от вратата го почват:
- Стой! Къде? Къде отиваш? Събу ли се? Аха, добре… стой! В кухнята! В кухнята влез! В хола съм почистила… Какъв филм? Ще ти го разкажат утре. И мачът не те интересува. Хорските мъже се прибират в къщи, ремонтират, готвят, помагат на жените си, а ти? Стой! Якето къде метна? А, на закачалката е… Е, ами не мога пък все да те следя. Остави столааа! Току-що го минах със спирт. Яж на мивката. Не, не пипай чинията… От тенджерата можеш. Довечера идват майка ми и сестра ми, няма да мия съдове през пет минути, я! Виж, виж какво направи? Троха!!! А преди малко минах с прахосмукачката… Стига толкова, виж се на какво си замязал! Измий си чинията и я прибери. Къде тръгна? Къде? Казах ти — чакам гости, нямаш работа в хола. На балкона ще почакаш. Чист въздух, зимно слънце, хората се прибират в къщи при любимите си съпруги… Ееех, какви мъже имат другите жени, пък на мен какво се падна… Какво мърмориш? Стой там и чакай… Чакааай! Къде тук? По-назад, тук съм мила… Още, още… Стой! Къде изчезна? А бе, тук е шести етаж, защо не внимаваш? Стигна ли вече долу? Ставай, ставай! Нищо ти няма… И се прибирай по-бързичко! А, не — я чакай! Иди до магазина и купи едно кисело мляко, че забравих, така и така си навън. И от аптеката вземи един аналгин, че главата ме заболя от теб!

От поредицата за Нора /Кольовата/, но този път е от Нора....
 Сватбата

Нора съм. С моя Кольо ще ходим на сватба. Притеснена съм от изцепките му и въпреки че не мога да ги обхвана всички, му давам задължителен списък със забрани:
- Не се напивай като глиган.
- Не целувай булката с език – няма такъв обичай.
- Не танцувай казачок с бабата на свекъра.
- Не яж нищо, което не е храна – салфетки, свещи, цветя, акордеон, шапката на попа, ръкава на кумата...
- Не викай като ненормален: „Ебаньееее-е-е-ееее Миайловграааааад... ваща макя збръканаааааааа...”
- Недей да биеш музикантите от оркестъра – те наистина не знаят песента „Ейнджъл ъф дет”.
- Не играй кючек с попа – после ще съжаляваш.
- Не си пълни джобовете с руска салата – и вкъщи си имаме.
- Не се събличай гол до кръста – редица видове мечки имат по-малко козина от теб.
- Не говори на диалект – хората не са длъжни да знаят езика на твоето село.
- Не слагай запалена пиратка в джоба на младоженеца... също и в чашата му.
- Не разказвай на всеослушание какви венерически болести си добил в гимназията.
- Недей да пускаш сигнална ракета... сред сватбарите... в асансьора.
- Не разказвай колко способна е булката в леглото – и без това всички знаят, че си я оправил в миналото.
- Няма хоро, което се играе с пържоли на раменете.
- Не пуши цигари с хорските деца в тоалетната – не си в пети клас. Не пуши марихуана с младежите – не си в седми клас.
- Не танцувай като маймуна на дансинга с приятелите си идиоти.
Идва денят на сватбата. Изнервена съм. Кольо е по комшиите за дрехи . Връща се. Аз се донагласям в спалнята. Сега ще отида при него, за да му покрещя. С бойно настроение влизам в хола. Господи... не може да бъде... Оглеждам се да не съм объркала апартамента. Моят Кольо не изглежда като себе си – сако, синя риза върху бяла фланелка, дънки, обувки(?!), приветливо изражение. Брадата му е подредена и не прилича на ударена от ток лястовичка. Косата сресана на една страна, целият лъха на свежест. Изглежда като английски джентълмен, завърнал се от изследователска мисия в Египет. Гледа ме с някаква могъща аристократичност. Няма да му викам... ще го заведа оттатък и ще му изневеря със самия него... В колата сме (краката ми още треперят). Изтървахме подписването и пътуваме към ресторанта. Настаняваме се на отредените ни места. Празненството тече вяло, а любимият се държи културно – разговаря с околните за поезия, здравеопазване, за архитектурата на спирките от градския транспорт... Някои от приятелите му идват и го провокират за глупости, но той е железен. На масата ни пристигат младоженецът и булката. Женихът казва: „Братле, какво ти има, останалите говорят, че си станал чехъл?” Прясната му жена добавя: „Кольо, точно нашата сватба ли реши да провалиш, мерзавец?!” Сърдити се връщат на местата си. Имам власт – той е послушен. Но знам, че това му поведение е измамно – той не е щастлив така... нито пък аз. По-добре да го развържа. Казвам му го. ”Сигурна ли си?” „Да, прави каквото ти е на сърце. Обичам те!” „И аз те обичам, красиво влечуго!” Изпива си ракията на екс, сипва втора и се провиква: „Ебаньееееееее Миайловграааад... ваща макя шашувааааа...” Човешките маси настръхват и скачат като психично болни на воденото от него хоро (и аз съм там). После скришом залива част от дансинга с олио за първия танц на младоженците. Подло ги тика към олятото място. Започват на „Нотинг елс метърс.” Естествено още в началото се хързулват – булката прави разчекнато салто във въздуха (краката ѝ сочат във всички страни на време-пространството, само не и надолу), а младоженецът, в стремежа си да я улови някак, засажда главата ѝ в циментовия под, падайки с гръм върху нея. Роднините са силно сащисани, а приятелите се валят по земята от смях като компоти. Младоженецът е изгубил предните два зъба, а жена му до края на живота си ще ражда обърната по корем. Лежат прегърнати на земята, но така силно се смеят, че тревогата в околните се изпарява. Кольо и другарите му шашкъни продължават с идиотщините – танци, туист, замеряне с торта, надпиване, надиграване... Шоуто е впечатляващо – залата кънти от веселба. Сетне моят прави редовния си номер – води ме при непознатите гости, представя ме за сестра си и пита невинните хора дали одобряват това, че се сношаваме. Повечето сватбари са скандализирани, а от попа получаваме отлъчване от църквата. Когато сядаме да починем на масата, различни по възраст господа идват да ме спасят от „кръвосмешението”, предлагайки ми рамото и дома си. Не съм горделива, но е някак вълнуващо да съм обект на мъжкото рицарство. После ходихме на дискотека, но от там няма да разказвам, защото не помня точно кое как беше. Прибираме се сутринта с „Дринк енд драйв”. Моичкият през цялото време е бил с натъпкани джобове с пържоли и салати. Сега ги подарява на котката Ивелина. Измивам му ръцете, приглаждам брадата и прическата, намествам разкъсаната в петна риза – искам за последен път английския пътешественик в себе си...

🤔😂🤔
Всеки път, като излизам от тоалетната, кучето ме гледа с поглед:
- Ама как ще си намериш гадже, като пикаеш на едно и също място...