Той иска развод

Какво толкова те измъчват тия мисли за родители? Те да не падат от Марс. Наясно са повече от теб с такива ситуации.

И аз мисля, че родителите са наясно. Преди години звъня на мама и ѝ казвам, че имам една добра и една лоша новина- добрата беше, че се прибирам, а лошата- че съм се разделила с бившия ми, сестра ми отстрани слуша и каза "не е сигурно коя е добрата и коя е лошата". Преди седмица мама ми каза, че е съгласна с изборите, които съм направила, въпреки че никога не ми е давала съвети относно мъжете и никога не си е казвала мнението.
Всичко ще е наред.

Благодаря Ви много за подкрепата и съветите! Не знаете как жадно, чета всеки един от тях. Днес е Бъдни вечер. Прословутият ми "мъж" е на работа 24 часа, а аз избрах да "празнувам" сама, въпреки поканите на всичките ми близки хора. Чета вашите коментари и ми става една идея по-добре. Бъдете живи и здрави всички, обичайте се и ценете хората до себе си! Бъдете по- добри и човечни, един път се живее! Гушнете любимия си човек и бъдете благодарни, че той е с вас и до вас въпреки всички трудности!

Амелия, мисля, че по-добре сама, да си събереш мислите.
Преди година на 25 мъжът ми ми предложи да се оженим. Казах "да", защото никога не съм била по-сигурна в мъжа до мен, колкото сега. Но все пак не знам дали ще остареем заедно, никой не знае. Лесно се дават съвети, лесно се казва "да" и е лесно да се подпишеш, трудно се живее с последствията от действия, които отнемат секунди. Аз съм сигурна, че мъжът ти сега мисли за теб, сигурна съм и че не е сигурен. Вероятно ще съжалява, но ти няма за какво да съжаляваш. Това, което си загубила не можеш да го промениш, загубата няма да стане по-голяма или по-малка, но можеш да промениш нещата, които ще спечелиш след тази загуба, те са безбройно много. Честит празник, и въпреки че си физически сама, знай, че реално изобщо не си сама!

Ето ти едно клише - никога не знаеш какво печелиш, когато губиш и какво губиш, когато печелиш. Клише ама е вярно.

Освен това опитай да си представиш сегашната ситуация след десетина (примерно) години, ти вече над 40, с наличие на едно или две деца. Бас хващам, че тогава би ти било много по-зле и значително по-голям шок. Така че колкото и кофти да е ситуацията, опитай да погледнеш реалистично - винаги може да е по-лошо.

Ameliah, бях решила да не пиша повече в темата, защото се ядосвам, като чета. Но...

Първо, мисля, че всеки като теб, който пуска подобна тема, се надява да получи подкрепа в това, което е решил да направи. Разбирам. Всеки иска да бъде щастлив, да има дом и семейство, но когато има явни индикации, че това е само едностранно желание, най-разумното би било да се къса навреме.

Второ, виждаш, че почти всички споделят своя горчив опит.

Трето, не знам доколко си близка с родителите ти.

Четвърто, не споделям почти нищо от личния си живот във форума, но ще направя изключение. Дано ти бъда полезна.

Благодарна съм на една от дъщерите ми, че ми се обади, когато е разбрала, че нищо няма да се получи от брака ѝ. На 11-ия ден от сватбата... Взех такси, отидох в къщата на тогавашния ми зет. Първо я попитах многократно дали е сигурна, че иска да се прибере у дома, и ѝ казах, че няма да правим цигански работи и да я прибирам, а тя после да се връща. Исках да изчакаме да се появи "златният" зет, както и родителите му. Убедих се, че нещата са неспасяеми. Вадиха се пушки и пистолети, колкото и невероятно да ви се стори, може би. Заплахи, заключване на врати и др. простотии. Това още повече ми даде сили да си взема детето и да я спася от тези отровни хора. Проблемите продължиха и след това. Стигнахме до прокурор и ограничителна заповед.

Това беше преди повече от 10 години. Бракоразводното дело също беше протакано и съпроводено от всякакви номера. Теглих пари за сватбата /татко ѝ беше починал вече/, теглих пари и за развода, за да я спася.

Благодарна съм на Господ, че се справихме с всичко.

Отдавна е щастливо омъжена и с дете.

Ние можем да те съветваме добре или зле. Майка ти и татко ти не ги мисли! Ще ги нараниш много повече, ако им заведеш там това твое "бижу" и им разиграваш театър. Ти имаш глава на раменете си и решаваш. Късмет!

Ameliah,здравей😊!Изпращам ти положителната си енергия към теб🤗.
Сега,каквото и да чуеш,прочетеш,когото и да послушаш е време,в което ще тъжиш.Ще те боли.Изживей го,мисли го,оплаквай го,крещи го,разказвай го.Остави емоцията да бушува в теб.Ако имаш нужда се скарай с този мъж,с други ,ако трябва.И това ще премине.Просто го знай!Времето е най-добър приятел.Дай си време !Не на друг ,на себе си.Ти си наранена,мисли за себе си,прави неща за себе си. Дай воля на емоциите си,толкова дълго,колкото ти искаш.Когато бурята в теб започне да утихва,попитай душата си и я послушай,каквото и да ти каже.Верният път е твоят път,пътят който ти ще избереш.❤

Амелия, всички съвети да се тръгнеш са от хора минали през това и повярвай ми- всички те са прави! Но ти сама трябва да го изживееш и да се калиш от собствената си болка. Нашите едва ли ще ти помогнат в случая. Но наистина се надявам да се вслушаш в съветите да помислиш за себе си и какво искаш ти. Един мъж решил ли е или дори колебае ли се дали да си търси щастието на друго място, то това рано или късно ще се случи. Аз уважавам смелостта и доблестта му да ти го признае. Повечето са страхливци и предпочитат да тъчат на два стАна, докато не бъдат позорно изхващани и после разбираш ли изкарват жената виновна за всичко.
Изживей болката си! Ще ти трябва време за това, както е нужно време за всяка рана да зарастне, но после ще си като нова, не се и съмнявай в това! 😉 Кофтито е, че сега точно по празниците, цялата тази семейна идилия на всички изкуствено ще увеличава агонията ти, но и това ще мине!
И моят съвет е като на повечето, да си тръгнеш първа с гордо вдигната глава! Тук не говорим за залитане, изневяра с колежка, терзания и молба за прошка от негова страна, а осъзнаването му, че той иска нещо съвсем друго от живота, а не теб. Това наистина трябва да те разтърси, че този човек усеща промяната в желанията си и най-веровтно няма търпение да усети вкуса на "щастието", което ти не му даваш. Само моля те НИКОГА не се чувствай виновна!!! Не се поддавай на манипулациите на гузната му съвест да те накара да се чувстваш виновна за промяната му и да си мисли че може да ти поставя ултиматоми, че видиш ли ако не се промениш, щял да си намери друга! Аа ма ха!Те пък другите го чакат на опашка! 😂 Дай му зелена светлина, а ти благодари на Господ, че е приготвил нещо много по-прекрасно за теб в бъдеще! Наздарве, бъди здрава, силна, смела и се обичай! Родителите ти те обичт и винаги ще те подкрепят, но това ще го усетиш с пълна сила, когато ти самата станеш родител!
Весела Коледа и ти желая успех с цялото си сърце! 🎄🎁💫❤🍀

Извинявам се за двойния пост, но не можах да вмъкна цитата.
Искам да ти кажа да мислиш позитивно! Ще разбереш след време, че не ти е било чак толкова трудно, имайки да делите само едно коте. Приеми, че хората се променят и е добре, че това се случва преди да имате деца!
Сърцето ти едва ли иска мъжа, който ти казва че иска друга и да изживее тръпката на влюбването някъде далеч от теб. Сърцето ти просто е в шок и не може да приеме новината. Страхуваш се от промяна, която не си планувала и за която смяташ, че не си готова! Стискам ти палци и кураж!И запомни- И това ще мине! ❤🍀💫

Не разбирам каква е тази драма с родителите..
Та те са ти Родители! Нима мислиш, че ще те осъдят или укорятт, за това че си взела решение да прекратиш един фарс??
Та те те обичат! И ти си им важна!
Не зетя-злато.
Я се стегни, моля!

Зависи-аз заради моите пък търпях толкова време, защото не ме подкрепяха. Нищо че съм им една. Длъжна си да търпиш, какво ще кажат хората и прочие простотии и хич не им пукаше че ме малтретират. Но накрая ги поставих пред свършен факт-не исках детето да гледа такива отровни отношения и да стане същия насилник като баща си и нямаше къде да ходят.
Може момичето затова да не смее да им каже, ако същите консерви.
smileys, едно голямо браво от мен!
И аз искам да бъда такъв родител за детето си като теб!

Да, за съжаление има родители, които уж обичат децата си, но дори и при тежки ситуации като побой и алкохолизъм, не дават дума за раздяла. Защото какво ще кажат хората.

Казах на братята ми, хубаво ми е да усещам, че са твърдо зад гърба ми, приятелките ми също. Притеснявам се за родителите си защото много много ще ги разочаровам и огорча. Знам, че ще застанат зад мен, но съм сигурна, че ще ме обвиняват, че съм разбила брака си.

Ще те обвинят дори и ако им кажеш истината т.е, че мъжът ти е инициатор на раздялата? Съмнявам се.

Как?
Спестяваш ли нещо?