Има и нещо друго - до голяма степен си е до характер и на двамата и до колко характерите са близки - аз например никога не съм се дразнила от чорап извън коша за пране, тениска на леглото или гащи на полилея (образно казано 
). За мен няма никаква драма да хвана нещото и да го сложа в коша (все пак той има капак - твърде сложно 
). Мъжът ми също не се дразни, че тук има неизмита чиния или че не съм изгладила точно светлосинята риза. Просто и двамата сме drama-free за много неща и много спокойно се живее така.
). За мен няма никаква драма да хвана нещото и да го сложа в коша (все пак той има капак - твърде сложно ). Мъжът ми също не се дразни, че тук има неизмита чиния или че не съм изгладила точно светлосинята риза. Просто и двамата сме drama-free за много неща и много спокойно се живее така. 
A по повод разхвърляните човечета... мен майка ми много бързо ми обясни още на 4-5, че моите неща ще бъдат мои, докато не се разнасят из цялата къща, а ако не си ги прибирам и остават без надзор... не се знае кой "случайно" ще ги метне с боклука. И си разтребвах, и си прибирах играчките, и знаех да си сложа мръсните дрехи в коша. Няма мрън мрън, ама мързи ме. Стаята ми не винаги е била за пример, но остатъка от апартамента общо взето си изглеждаше по конец.
