Е добре де,не работи ли този мъж?
- Публикувана: 29 дек. 2017, 00:55 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2018, 21:08 ч.
Мъжът ми постоянно виси пред телевизора
Мартина, ако питаш мен - след година и 8 мес. болнични е пенсионер по болест. Иска да работи. И смисълът на живота му е работата, но там където работеше не е подходящо при това заболяване. За друга работа не иска и дума да чуе, а и не е млад вече. Трудно се намира работа. Не, че търси.... Все се надява, че ще се върне на старата си рапбота.
Ама не пише и да търси. За теб нормално ли е майката да опъва каиша на 10 часа, при наличие на двегодишно, а таткото да гледа в тв и даже за детето да не се грижи? Щото за мен не е. Айде, да кажем, че за нея е по-лесно да си намери работа по някаква причина, но щом тя ще го играе мъжа вкъщи по отношение на парите, нека той бъде така добър да си отлепи задните части от дивана и да поеме детето и домакинството.
Не виждам нужда да я насъсква някой, тя си е достатъчно набрала и сама.
Не виждам нужда да я насъсква някой, тя си е достатъчно набрала и сама.
Е, хайде да не избързваме.
Нито знаем кой каква работа търси, нито някой въобще е на мнение, че при 2 годишно дете трябва РОДИТЕЛИТЕ, не само майката да са по 10 часа на работа, защото то ще расте все едно на седмична градина.
Не мисля, че трябва да я насъскваме срещу него, защото досега по някаква причина, не ѝ е пречело, че щом се върне от работа, висва пред телевизора.
Сега изведнъж му е бясна и иска да си събира багажа- ами, не е без нищо и не е заради навиците му, които никога не е крил.
За мен, има друга причина за промяната на чувствата ѝ и отношението към него.
Няма начин, ако обичаш човека и държиш на него, да не можеш да го присъединиш към теб и детето.
А, ако наистина е в депресия, трябва да се търси помощ, защото не е безобидно.
Няма начин, ако обичаш човека и държиш на него, да не можеш да го присъединиш към теб и детето.
А аз не намерих начин. И не е да не съм опитвала. И сигурно съм много глупава, но при мен не се получи. И докато не пораснаха децата, всичко ставаше на сила, с викане, изнудване ... Не можах да го приобщя нито към занимания с децата, нито към семейни празници, към нищо. Почивните дни и отпуските той планираше предварително при кого и къде ще работи. Ако аз организирам нещо - сядаше като на гости, а после се радваше - колко добре минало всичко. Без той да има някакъв принос към организацията.
А аз не намерих начин. И не е да не съм опитвала. И сигурно съм много глупава, но при мен не се получи. И докато не пораснаха децата, всичко ставаше на сила, с викане, изнудване ... Не можах да го приобщя нито към занимания с децата, нито към семейни празници, към нищо. Почивните дни и отпуските той планираше предварително при кого и къде ще работи. Ако аз организирам нещо - сядаше като на гости, а после се радваше - колко добре минало всичко. Без той да има някакъв принос към организацията.
За съжаление, не винаги зависи от нас- някои хора искат да се променят, а други не.
И пак за съжаление, когато дойде " сляпата неделя", сме готови да игнорираме всички негативни сигнали, които сме получавали.
Но пък, за наше успокоение и за да не се изживяваме като жертви, е добре да се опитаме да напаснем различията си и да се възползваме от положителните качества на половинката.
И пак за съжаление, когато дойде " сляпата неделя", сме готови да игнорираме всички негативни сигнали, които сме получавали.
Но пък, за наше успокоение и за да не се изживяваме като жертви, е добре да се опитаме да напаснем различията си и да се възползваме от положителните качества на половинката.
Баща ми като остана без работа беше подобна картинка. От гледане на тв по цял ден, прерастна в лежане и гледане в тавана. Беше станал много емоционален, не искаше да остава сам. Страх го беше от скуката. Чиста депресия! Отиде на психолог и мина на лекарства. За щастие намери една временна работа и се приземи от тавана. После му дойде кураж да започне да се занимава с хоби, което да превърне в бизнес. И си е поставил цел. Не го бяхме виждали никога така човека - за някои хора работата е един нормално протичащ ден и да нямаш какво да правиш по цял ден е кофти работа.
Според мен остави малкия на зомбито и почни работа - малкия ще го излекува. Неволята учи на работа. Ама ако ще ти е по-спокойно, можеш да споделиш с психолог.
Според мен остави малкия на зомбито и почни работа - малкия ще го излекува. Неволята учи на работа. Ама ако ще ти е по-спокойно, можеш да споделиш с психолог.
Чета в много теми и ми се струва, че прекалено големи очаквания имате към психолозите. По начало работата на психолога не е ясно точно каква е, защото той не е лекар, не предписва лекарства за депресия, според мен дава някакви съвети как да реагираш на ситуацията. Според мен един некадърен психолог може да те обърка много повече, да не говорим, че вероятно (не съм наясно с тези услуги) таксите им не са никак малки, а за един бездруго безработен и нервен от безпаричие човек това е направо много по-фатално от висене пред телевизора
Ба тия мъже и депресията им! Бе аз що не съм в депресия, като от три и повече години съм у дома, че и с деца?
Горното влиза в графата " просташка и ненужна обида ", ако не ти харесва, може и селяния да се нарече.
Да задаваш въпроса - Ами аз що не съм в депресия , като си седя във къщи? - е все едно да кажеш - Ами аз защо нямам рак, като пуша?
Крайно време е българинът да проумее, че депресията е заболяване, и като такова изисква по-сериозно отношение, а не присмех.
Крайно време е българинът да проумее, че депресията е заболяване, и като такова изисква по-сериозно отношение, а не присмех.
Повечето мъже считат, че тяхната работа е да доставят ресурсите на семейството и загубвайки възможност да правят това, се чувстват загубили мъжкото си достойнство ... Смачкват се...
... Не мачкай повече човека! Обичай го! ... той се чувства зле заради вас... ако нямаше за кого да го прави, едва ли щеше да му пука толкова...
... Не мачкай повече човека! Обичай го! ... той се чувства зле заради вас... ако нямаше за кого да го прави, едва ли щеше да му пука толкова...