Яли ли сте бой като деца

Много обвинявам майка ми, че ме караше да зубря. Загубих толкова много от тъпото зубрене, отне ми години, за да започна да се замислям и да вниквам в нещата. Развих такава ужасна несигурност дали съм схванала материала, че изпадах често в отчаяние, че не разбирам, че изоставам. Много ми беше тежко в университета, толкова, че реших да взимам допълнителни уроци, за да науча нещата. Слава Богу,  попаднах на много добър преподавател и с много обяснения, като на малоумна, и с много търпение и адски усилия и учене, след 2 години дръпнах, и то доста. Сега имам самочувствието да работя тази работа и се чувствам в свои води. Най-ироничното е, че всъщност винаги съм била отличничка в училище, даже взимах стипендия. Колко кухо !
На децата си повтарям, че трябва да се учи за знания, а не за оценки. Твърдо вярвам в това. Нямам абсолютно никакви болни неосъществени амбиции, които да прехвърля към тях. Едно нещо научих в живота. Трябва да си намериш мястото, там където сърцето ти пее, трябва да си щастлив. Нищо повече !

За шамари не знам, не съм имала физически наказания при слаба оценка. Но лично предпочитам децата ми да се борят с даден предмет макар и с минимален успех, отколкото да зубрят.

Не съм ви чел заформилата се дискусийка след мое мнение, само да ви светна как ставаше номера- просто разбирах урока докато го предава учителката. После в нас оставаше само да го прочета веднъж и беше достатъчно. С домашни почти не съм се занимавал, те са за слабаците и зубрачите, а в по-горните класове изобщо нямахме такива. Учил съм по-сериозно само като има зор, по някои предмети не ми се занимаваше и не ми дремеше какви оценки имам, в математиката специално ги чатках нещата и се е налагало повече учене само преди класно или при някои по-сложни неща. В последните класове имахме курсови работи и проекти, там нямаше как да се размине, налагаше се повече работа вкъщи. Не съм бил пълен отличник, но не ми дремеше много за оценките. Завършил съм техникум, специалните предмети ми беше удоволствие да ги уча и пак основно нещата ги научавах в час докато предават урока, после в практиката ми се доизясняваше всичко. Който е умен не му се налага да зубри, няма и файда всъщност от такова нещо, щото после реално нищо не става, не и в инженерните специалности.

Не искам да ви развалям седянката, но в бг системата, особено в гимназията, учебният материал е толкова прост, че няма начин да не го разбереш, освен ако не си малоумен. Това обезсмисля дискусията зубрене ~ незубрене.

Мен ме е срам да си призная..
Като дете бях кротко дете, но когато започнах да споря и възразявам.. Бая шамари съм отнесла. Имаше и дрянова пръчка зад вратата, не е ползвана често де. Много трудна възраст, много наказания и .. Може би пътя го открихме към 17-тата ми година, когато започнаха да ми имат малко повече доверие и да ме изслушват.


За детето си, може би повлияна от това съм била в другата крайност - говорене, доверие и донякъде либералност.
Дали е бил правилен подхода е рано да кажа..

На мен ми помогнаха но при всички е различно.

Типът родителстване зависи от индивидуалния ни опит и разбирания, но дали работи и е правилният зависи от конкретното дете. Майка ми беше обсебващ, контролиращ и изискващ родител, докато баща ми беше в другата крайност - либерален най-често. Имаше и огромен самоконтрол да не удари, защото стигне ли до там да му прекипи става страшно, защото не може да спре. Осъзнаваше го и се контролираше да не си изпуска ръцете и да не възпитава с бой. Спомням си като малка как тръшна и счупи дървено столче, за да не удари мен, защото яко бях минала границата и не чувах да спра. После ремонтира столчето, ама доста време ми държа влага и се сещах за случката като го видя. Но аз бях изключително изпълнителна и съвестна до глупост чак, така че при мен либералният модел на баща ми беше за предпочитане пред авторитарния на майка ми и би свършил работа. При друг тип деца либералният модел би означавало да правят каквото си наемат и да растат без граници, което не би довело до добро. Принципно препоръчителен е демократичният модел, който май много се бърка с либералния, а децата яко злоупотребяват и се лигавят на последния. Всъщност през годините и според възрастта тези модели трябва да се редуват. Ако до 3г е преобладаващо авторитарния, след това той постепенно трябва да бъде заменен с демократичния и може би едва накрая на пубертета, ако детето е достатъчно осъзнато вече - с либералния.

Трябва да се нагласяме спрямо всяко дете.

Точно пък до 3г авторитарния модел би претърпял огромен крах. Как точно авторитарно ще натъпчеш пюрето в устата на едногодишно ако то не го иска. Точно в тази възраст трябва да се прояви либералност - предлагаш друга храна, която детето иска. Насила нищо не става, особено пък с бебе или тодлър.
Японците имат много хубава поговорка - До 7г трябва да се отнасяш с детето все едно ти е господар, от 7 до 12 като с подчинен, а след това като с равен. Това точно описва либерално, авторитарно и демократично възпитание. Но забележи, че либералното е първото.
Аз лично авторитарен стил не бих могла да приложа, не ми е в характера. Но тук пък идва ролята и на другия родител.

Как конкретно ти помогнаха и не би ли било възможно да се постигнат добри резултати без шамари?

Да,няма как да натъпчеш насила храна на детето в устата, не става въпрос за това. Тук може да се даде контролиран избор като се предложат две, най-много три неща или майката се съобразява с вкусовите предпочитания на детето, макар че познавам хора, които и при по-големи деца сервират нещо, което детето не обича, но те го считат за полезно и задължават детето да яде или да стои гладно.
Обаче решенията се вземат и границите се определят от родителя. Няма как да стоиш и гледаш детето как бърка в контакта или се надвесва от балкана и да казваш мило "Маме, остави това и виж камиончето". Не може и да оставиш детето да определя час на лягане или да разиграва цялото семейство - всяко дете се превъзбужда като му мине индивидуалния час за лягане и може да откара и до сред нощите, ако това е целта, но цената? Ще го оставите ли да излезе зимата на -10° по потник и къси панталонки?  То ли ще решава за всичко? Либералния подход може да се прилага, когато детето разбира, спазва правила и граници, в състояние е да прави избори и да носи последствията от тях. Когато решенията и отговорността са изцяло на родителя, тогава говорим за авторитарен стил. И авторитарния стил не значи бой или физически наказания, а ясно определяне на правила и граници и вземане на решения от несещия отговорност член на семейството.
Авторитетния стил е приложим след това, когато има изградено уважение и детето приема да следва определените правила, но и думата му се чува по въпроси, които го засягат лично - избор на подходяща за сезона и случая облекло, храната, забавленията, почивката. Тогава детето е пълноправен член на семейството, до него се допитват и зачитат мнението му, но правилата се определят от родителя все пак.
Демократичният стил се доближава до авторитетния. Детето има глас в семейния съвет, разбира се не за всичко, все пак е дете.
Следва либералния стил, където детето има голяма свобода само да взема решения за себе си, но трябва и да може да отговаря за последствията. В противен случай, ако се прилага се превръща в незаинтересованост - не може да дадете пълна свобода на дете на 10-12 дали да ходи на училище, дали да излиза, кога, къде и до колко, с кого да излиза, да яде или да не яде, дали да дойде с вас на почивка или да остане само вкъщи. Тук вече границите са размити, ясни правила няма или се променят в движение, няма и последствия за детето при неспазването им.

Значи, аз съм от авторитарните майки. Ще стана демократична, но след като навършат 14 години моите.
Моята майка беше хипер либерална, до степен че си позволяваше да отменя забрани на баща ми, с което целеше да подкопае неговият авторитетн и да ме спечели изцяло за себе си. Много държеше да сме приятелки и да има достъп изцяло до моят личен живот. Това, обаче навреди най-вече на мен. Не знам как успях да се опазя, имах късмет просто.

О, доста. И то за оценки в училище (например 4, при 5 бях просто "свиня" и "говедо"). Последният път майка ми ме би (скубане, ритници и т.н.) на 16 години и то заради едни задачи по математика. Но аз после й отвърнах и не посмя да ми посегне повече, хем имаше по-сериозни причини после.

Значи аз съм ултра гьон. 😂
Да, похапвала съм бой. Като по-малка за повреждане на някакви ценни неща. Когато се лигавех, баба ми дърпаше ухото. Чувам прекрасно. Като по-голяма, майка ми ме е шамаросвала главно, защото й крещях, абе типичните тийн изстъпления. Даже вече не си спомням за какво. За лоши оценки никога не е имало реакция, дори вербална. Наказанията обикновено бяха домашни задължения - кофата и парцала. Нямам лоши спомени.

Моят син само малко да му повиша тон и се цупи.