А за вербалната агресия какво ще кажете?
Била съм свидетел на потресаващи думи от майка към дете, от които сърцето ми се е свивало.
Била съм свидетел на потресаващи думи от майка към дете, от които сърцето ми се е свивало.
- Публикувана: 4 ян. 2018, 08:33 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2025, 13:22 ч.
Яли ли сте бой като деца
Веднъж чух баща да казва на 4-5 годишното си дете: "Много си гаден"! Колко може да е гадно едно дете?! А веднъж друг баща каза на детето си: "Ще ти изкормя гръцмуля, да знаеш". То милото, гледаше уплашено, и това - на плажа, в морето, където се предполага, че е завел детето да се забавлява.
Аз не намирам никакво оправдание за бой, че децата били палави. Аз, примерно, бях много кротко дете и тийн. Даже майка ми ми го е казвала и че много съжалява за това, което са извършвали с баща ми над мен. Един родител почне ли с боя, няма спиране. Щом смята, че е ок, си го прилага за всичко. Не говоря за "спиращ шамар". Говоря за бой.
И в повечето случаи е непоследователен. Някой дни за един изпуснат молив пребива детето. Други дни, детето е направило мега беля и се разминава. За сериозни проблеми пък, тип лоши оценки няма никакво полезно действие, а даже напротив.
И в повечето случаи е непоследователен. Някой дни за един изпуснат молив пребива детето. Други дни, детето е направило мега беля и се разминава. За сериозни проблеми пък, тип лоши оценки няма никакво полезно действие, а даже напротив.
Никога не съм крещяла, ненавиждам го това, а и полза никаква няма.
Случвало се е няколко пъти да повиша тон, след като 10пъти съм повторила нещо, но крясъци - не.
Малкият син рядко се задържа по площадки, точно защото там постоянно се крещи. И от родители към деца и м-у самите деца. Изкарва 10-15мин колкото да се люлее и иска да си тръгваме.
Случвало се е няколко пъти да повиша тон, след като 10пъти съм повторила нещо, но крясъци - не.
Малкият син рядко се задържа по площадки, точно защото там постоянно се крещи. И от родители към деца и м-у самите деца. Изкарва 10-15мин колкото да се люлее и иска да си тръгваме.
Въпросът ми е дали тук присъстващите са яли пердах като деца и какво мислят за боя, като възпитателно средство. И дали начина на възпитание на родители те ви е повлиял на това как възпитавате вашите деца.
Като дете, тя е била пребивана от баща си редовно.
Никога не съм удряла тримата си синове точно заради това! Никога не съм правила с тях това, което майка ми правеше с мен - нито физически, нито психически тормоз! Никога! Заклех се, че един ден като имам деца, няма да съм като нея и благодаря на Бога, не съм!
Имах странен, според приятели, възпитателен метод когато бяха малки - подреждах ги на дивана и тримата и говорех с часове. Започвах вечер към 21 и говорех до 1-2 часа! Слушаха и не мръдваха. Говорех тихо и напоително, устата ми пресъхваше от говорене, те слушаха. После им казвах: а сега, по леглата! Странно беше за тях, че когато правеха най-големите бели, скоро след това, получаваха най-желаните подаръци. Те гледаха невярващо, а аз гледах ефекта от всичко това. Израснаха спокойни, благодарни, благородни и обичливи хора.
След малко ще прочета темата, само да се изкажа по въпроса:
Да, един път (баба ме плясваше по някога по дупето, но чак бой не бих казала). При вечерен час 18:00 се прибрах към 22:00, нямаше мобилни телефони, е имаше мобифони, но ние децата нямахме. Истината е, че тогава наистина по някаква причина, часове наред нямаше автобус, а някак да тръгна пеша в тъмното също не звучеше наред, времената бяха такива, че и в таксита не смеехме да се качваме сами, та само с авотбуса можех да се прибера, но той не идваше, и не идваше. Прибирайки се срещнах татко, обикалял да ме търси, като родител си помислил най-лошото вече. Вкара ме с шут в асансьора и после ме ошамари. Честно, към днешна дата смятам, че и малко ми е било, въпреки, че не беше моя вината, мога само да си представя какъв ужас съм им докарала вкъщи
Да, един път (баба ме плясваше по някога по дупето, но чак бой не бих казала). При вечерен час 18:00 се прибрах към 22:00, нямаше мобилни телефони, е имаше мобифони, но ние децата нямахме. Истината е, че тогава наистина по някаква причина, часове наред нямаше автобус, а някак да тръгна пеша в тъмното също не звучеше наред, времената бяха такива, че и в таксита не смеехме да се качваме сами, та само с авотбуса можех да се прибера, но той не идваше, и не идваше. Прибирайки се срещнах татко, обикалял да ме търси, като родител си помислил най-лошото вече. Вкара ме с шут в асансьора и после ме ошамари. Честно, към днешна дата смятам, че и малко ми е било, въпреки, че не беше моя вината, мога само да си представя какъв ужас съм им докарала вкъщи
Е то има бой и бой. Не може да се сравнява плясък с пребиване с точилка.
Има вербална агресия, и вербална агресия
Едно е : "Слизай от там магре такова !" (детето виси на последно стъпало на секция, моята е способа на това)
Друго е : "Ти пак се провали , винаги се проваляш !" ( дори да се каже с тих тон)
Има вербална агресия, и вербална агресия
Едно е : "Слизай от там магре такова !" (детето виси на последно стъпало на секция, моята е способа на това)
Друго е : "Ти пак се провали , винаги се проваляш !" ( дори да се каже с тих тон)
Имах две приятелки, които бяха подложени на постоянен домашен тормоз. Точно в тийн годините. Едната баща й я пребиваше, буквално я влачеше за коса по стълбите от горния до долния етаж /живееха в къща/. Веднъж счупи един дървен, сгъваем стол от гърба й, няколко дни след това по време на поредния бой й нарани врата, та ходи с шина известно време. Страшното е било веднъж, когато след поредния бой тя влязла в стаята му, взела пистолета му и го насочила към него. Беше се хванала за главата жената от тези разправии. Добре, че не е имало пълнител. Това майка й ми го разказа. Тъжното е, че момичето полудя след последния побой над нея. Беше на 20 години тогава. Явно не издържа на това чудо. Започнаха да й се привиждат разни сенки по стените и какви ли не още чудеса
Другото момиче пък беше системно пребивано от майка си и доведения й брат. До такава степен бяха луди тези хора, че се е случвало да я заключват с дни в една стая и да я бият на почивки. Накрая порасна и някак успя да избяга от тях. Повече никой не я чу и видя.
п.п. Държа да подчертая, че и на двете сме се опитвали да помогнем, но колко може да помогне едно дете. Тогава някак не се обръщаше толкова внимание на тези неща
Ето за такива неща трябва да се вика полиция. Смятам, че на тормозените вкъщи деца им личи. Най-малкото учителите ще забележат, ако има нещо.
Другото момиче пък беше системно пребивано от майка си и доведения й брат. До такава степен бяха луди тези хора, че се е случвало да я заключват с дни в една стая и да я бият на почивки. Накрая порасна и някак успя да избяга от тях. Повече никой не я чу и видя.
п.п. Държа да подчертая, че и на двете сме се опитвали да помогнем, но колко може да помогне едно дете. Тогава някак не се обръщаше толкова внимание на тези неща
Ето за такива неща трябва да се вика полиция. Смятам, че на тормозените вкъщи деца им личи. Най-малкото учителите ще забележат, ако има нещо.
Ами може това да не е полезно, което ще кажа, но аз бях много палаво дете, бях голяма беля и още съм,но все бях наказана. А, когато съм го споделяла с приятелки това, че ме наказват много.. Те направо ми се смееха и ми казваха, че съм късметлия, че родителите ми са супер,, а когато те ми разказваха, че ги бият жестоко, че даже и публично ги бият и им се карат и си беше истина де била съм свидетел.. Тогава започнах да се замислям колко е жестоко и че това наранява не само физически, а и психически децата. След това децата започват да пуша, пият, употребяват наркотици и с една дума се провалят.
Ами може това да не е полезно, което ще кажа, но аз бях много палаво дете, бях голяма беля и още съм,но все бях наказана. А, когато съм го споделяла с приятелки това, че ме наказват много.. Те направо ми се смееха и ми казваха, че съм късметлия, че родителите ми са супер,, а когато те ми разказваха, че ги бият жестоко, че даже и публично ги бият и им се карат и си беше истина де била съм свидетел.. Тогава започнах да се замислям колко е жестоко и че това наранява не само физически, а и психически децата. След това децата започват да пуша, пият, употребяват наркотици и с една дума се провалят.
Това е пълна глупост. Едно време повечето деца си ядяха шамари. Че то дори във филмите го показваха, като нещо нормално:
- 3 дни без телевизия и никакво кино
- А Сашко само го бият и толкова
По тази логика трябва всички деца от по-старото поколение да са пропаднали.
Ами може това да не е полезно, което ще кажа, но аз бях много палаво дете, бях голяма беля и още съм,но все бях наказана. А, когато съм го споделяла с приятелки това, че ме наказват много.. Те направо ми се смееха и ми казваха, че съм късметлия, че родителите ми са супер,, а когато те ми разказваха, че ги бият жестоко, че даже и публично ги бият и им се карат и си беше истина де била съм свидетел.. Тогава започнах да се замислям колко е жестоко и че това наранява не само физически, а и психически децата. След това децата започват да пуша, пият, употребяват наркотици и с една дума се провалят.
Това е пълна глупост. Едно време повечето деца си ядяха шамари. Че то дори във филмите го показваха, като нещо нормално:
- 3 дни без телевизия и никакво кино
- А Сашко само го бият и толкова
По тази логика трябва всички деца от по-старото поколение да са пропаднали.
Въпросът ми е дали тук присъстващите са яли пердах като деца и какво мислят за боя, като възпитателно средство. И дали начина на възпитание на родители те ви е повлиял на това как възпитавате вашите деца.
Като дете, тя е била пребивана от баща си редовно.
Никога не съм удряла тримата си синове точно заради това! Никога не съм правила с тях това, което майка ми правеше с мен - нито физически, нито психически тормоз! Никога! Заклех се, че един ден като имам деца, няма да съм като нея и благодаря на Бога, не съм!
Имах странен, според приятели, възпитателен метод когато бяха малки - подреждах ги на дивана и тримата и говорех с часове. Започвах вечер към 21 и говорех до 1-2 часа! Слушаха и не мръдваха. Говорех тихо и напоително, устата ми пресъхваше от говорене, те слушаха. После им казвах: а сега, по леглата! Странно беше за тях, че когато правеха най-големите бели, скоро след това, получаваха най-желаните подаръци. Те гледаха невярващо, а аз гледах ефекта от всичко това. Израснаха спокойни, благодарни, благородни и обичливи хора.
пък и да и аз станах проблемна, но се усетих като тийн,но все още не мога да стоя в една стая с родителите на баща ми, защото те бяха причината за някои мои проблеми, но не е това въпроса... Мисълта ми беше, че родителите ми поне малко или много имаха уважение към мен и брат ми. 
Окей,били са ни като деца,минало заминало,но сега като възрастни, имаме избора да не възпитаваме децата си,както нас са ни възпитавали.Никъде не пише,че трябва непременно да следваме моделите на родителите си,особено ако въпросните модели са на принципа на Шамарената фабрика.
И друго важно нещо,не сме длъжни и да прощаваме и разбираме родителите си.Те са прилагали методи,които са смятали за подходящи навремето,но не е наш проблем да оправдаваме решенията им и да ги извиняваме.Прошката е нещо лично и е повече за нас,отколкото за тези,които са ни наранили.Така поне мисля аз.Може и да не съм права.
И друго важно нещо,не сме длъжни и да прощаваме и разбираме родителите си.Те са прилагали методи,които са смятали за подходящи навремето,но не е наш проблем да оправдаваме решенията им и да ги извиняваме.Прошката е нещо лично и е повече за нас,отколкото за тези,които са ни наранили.Така поне мисля аз.Може и да не съм права.
Имах две приятелки, които бяха подложени на постоянен домашен тормоз. Точно в тийн годините. Едната баща й я пребиваше, буквално я влачеше за коса по стълбите от горния до долния етаж /живееха в къща/. Веднъж счупи един дървен, сгъваем стол от гърба й, няколко дни след това по време на поредния бой й нарани врата, та ходи с шина известно време. Страшното е било веднъж, когато след поредния бой тя влязла в стаята му, взела пистолета му и го насочила към него. Беше се хванала за главата жената от тези разправии. Добре, че не е имало пълнител. Това майка й ми го разказа. Тъжното е, че момичето полудя след последния побой над нея. Беше на 20 години тогава. Явно не издържа на това чудо. Започнаха да й се привиждат разни сенки по стените и какви ли не още чудеса
Другото момиче пък беше системно пребивано от майка си и доведения й брат. До такава степен бяха луди тези хора, че се е случвало да я заключват с дни в една стая и да я бият на почивки. Накрая порасна и някак успя да избяга от тях. Повече никой не я чу и видя.
п.п. Държа да подчертая, че и на двете сме се опитвали да помогнем, но колко може да помогне едно дете. Тогава някак не се обръщаше толкова внимание на тези неща
Ето за такива неща трябва да се вика полиция. Смятам, че на тормозените вкъщи деца им личи. Най-малкото учителите ще забележат, ако има нещо.
Другото момиче пък беше системно пребивано от майка си и доведения й брат. До такава степен бяха луди тези хора, че се е случвало да я заключват с дни в една стая и да я бият на почивки. Накрая порасна и някак успя да избяга от тях. Повече никой не я чу и видя.
п.п. Държа да подчертая, че и на двете сме се опитвали да помогнем, но колко може да помогне едно дете. Тогава някак не се обръщаше толкова внимание на тези неща
Ето за такива неща трябва да се вика полиция. Смятам, че на тормозените вкъщи деца им личи. Най-малкото учителите ще забележат, ако има нещо.
Наистина не е за вярване. Ако не съм преживявала с тях тези неща сигурно и аз не бих повярвала. Особено за второто момиче. Майка й се жени за баща й и се ражда тя. Майка й завърза после връзка с доведения си син и изгони мъжа си. Той си тръгна и остави и общата им дъщеря с тях. Беше ужас. Какво ли не направихме да го намерим тогава баща й, но той сякаш беше потънал в земята. Така и не го открихме. Това беше преди страшно много години - нямаше масово интернет, нямаше ФБ, в общината имаха някакви адреси, на които го нямаше.
Голяма мъка беше. Два пъти опита да се самоубие момичето.
Голяма мъка беше. Два пъти опита да се самоубие момичето.