Скрит текст:
А старостта от своя страна по- мъдра, по- улегнала, по- разбрана, повече емоционално интелигентна, Сериозно ли, по- голямата част от вписващите тук са на годините на родителите ми, че и на баба ми?! Грозно е, наистина. Коментарите ви имам предвид, начина, по който се изразявате, по който заклеймявате, хапливите ви забележки, чак ми е трудно да си представя, че дори и за разведряване на ежедневието опирате до това. Не, за да оправдавам по- младите, но все съм си мислела, че младостта е тази, която е по- буйната, по- нетърпеливата, по- емоционалната, по- неразбиращата и първосигналната.
Скрит текст:
по- снизходителна. Или когато казвате, че по пътя, по който ние вървим, вие се връщате, говорите буквално? Връщате се към неопитомените тийнейджърски години ли? Защото голяма част от коментарите, изглеждат написани от хора, които са все още твърде далеч от зряла и улегнала възраст.
Старостта и мъдростта не вървят задължително ръка за ръка.
Някои хора просто по-дълго са ходили глупави по тая земя.
Скрит текст:
Видяла съм как единия син трябва да направи ремонт на дома-палат преди сватбата, да не се срамуваме от гостите.
Преживяла съм всичко да се плаща от нас, а да се избира от нея, защото цял живот била мечтала за тапети "ябълков цвят". Да купуваме всичко, но да се готви каквото тя реши, защото тя знае най-добре какво и колко трябва да ядем.
След това да се влиза, излиза и преподрежда всичко, защото не и харесва как съм си подредила нещата. Стаята била "нашата" стая, но домът е неин, а в същото време да ляга пред умирачка, защото съм казала, че ще се изнесем на квартира.
И пак да повторя - изнасянето в наш дом на 100 км не реши проблемите. Пак се обаждаше се да даде ценни указания как точно да подредим дома си. Да забрани да отделим детето в негова стая, а да направим стая за гости, за когато дойде... Да се искат пари за щяло и нещяло, да се изискват посещения всяка събота и неделя, защото и е мъчно за детето, но не толкова, че да дойде тя.
Когато възразявах се включваше и "тежката артилерия" - свекърът ни порицаваше как ще уморим "майка ти", разсърдваше се, заплашваше с лишаване от наследство и насаме го съветваше да се разведем, те щели да отгледат децата.
Сбъднаха им се мечтите.
Много време ми трябваше да си дам сметка, че не са виновни те - на другия син не се месеха така.
Видяла съм как единия син трябва да направи ремонт на дома-палат преди сватбата, да не се срамуваме от гостите.
Преживяла съм всичко да се плаща от нас, а да се избира от нея, защото цял живот била мечтала за тапети "ябълков цвят". Да купуваме всичко, но да се готви каквото тя реши, защото тя знае най-добре какво и колко трябва да ядем.
След това да се влиза, излиза и преподрежда всичко, защото не и харесва как съм си подредила нещата. Стаята била "нашата" стая, но домът е неин, а в същото време да ляга пред умирачка, защото съм казала, че ще се изнесем на квартира.
И пак да повторя - изнасянето в наш дом на 100 км не реши проблемите. Пак се обаждаше се да даде ценни указания как точно да подредим дома си. Да забрани да отделим детето в негова стая, а да направим стая за гости, за когато дойде... Да се искат пари за щяло и нещяло, да се изискват посещения всяка събота и неделя, защото и е мъчно за детето, но не толкова, че да дойде тя.
Когато възразявах се включваше и "тежката артилерия" - свекърът ни порицаваше как ще уморим "майка ти", разсърдваше се, заплашваше с лишаване от наследство и насаме го съветваше да се разведем, те щели да отгледат децата.
Сбъднаха им се мечтите.
Много време ми трябваше да си дам сметка, че не са виновни те - на другия син не се месеха така.
