С какво ви дразнят свекървите- 90

Има разлика между млади и възрастни.

И каква е разликата, освен възрастта. Особено в случаите, когато не става дума за болни хора, а за такива които са в работоспособна възраст.
И не на последно място, ти съгласна ли си твоите деца да ощетяват семействата си, за да можеш ти да живееш нашироко. Изключвам случаите, когато има болни родители.

Е колко да са възрастни родителите ти, когато създаваш собствено семейство?

Не намирам 60-65 годишни хора за "възрастни" в смисъл да са немощни и да не могат да се грижат за себе си, изключая онези със сериозни заболявания. А за такива, здрави и прави родители, да натежат на младия човек, който тепърва стъпва на краката си и създава нещо, на което да стъпи семейството му, децата му, той, самият, намирам за егоистично. Малко са онези, които въобще мислят и чувстват по-далеч от собствения си нос. В началото, докато не се е осъферил още в живота, като му тежиш, после, когато наистина дойдат времената, да си зазлял и немощен, синът ти/дъщеря ти може и вече да не може... заради по-големите си отговорности и заради възможностите, които си му изхарчил на здраво.
 А разликата никога не идва от възрастта, а от манталитета. Какъвто си като млад, такъв си и като застарееш. Ако си свикнал за оцеляването, за яденето и за харчовете ти да има все кой да ти подаде и да мисли, от едната ясла, като изнемощее, преминаваш на другата, която е възмъжала и може да дава, така да се каже...
Друго няма.
 Нито съпругът, нито съпругата е банкомат и в темата, от снаха, едно такова твърдение няма. Ни директно, ни индиректно. Но, когато решаваш да живееш общ живот с някого, имате общо всичко. Решенията относно всичко в общия ви живот са на двама, отговорностите също. Парите, доходите, възможностите формират вашия живот на битово ниво. Напълно изключено е общ живот, а парите му са лични за някъде другаде..., колкото и на някой страничен, с вероятни облаги от такова нефелно мъжко или женско  поведение да му е приятно да го извърта, за да грознее. Създаването и виреенето на семейство не става тъй.
Подобна теза обслужва само чужди на семейството интереси.

Аз се замислих как някои хора теглят пари от сметка без знанието на притежателя. Знам, че имат пълномощно, но се очаква да го съгласуват.

Моята бивша свекърва все още има пълномощно от сметките ми в БГ. Никога не си е позволила и един лев да изтегли, макар че знае, че няма да и откажа.

Смятам, че мъжът , тръгнал да се жени, може само да прецени на кого колко да дава. 

Оох, повечето сте задълбали в триците, а не виждате пилеенето на брашното.....
В цялата история аз видях (макар че в началото не съзирах проблем) огромен бъдещ проблем.Имаме налице една свекърва, все още в проект, опитваща да се налага и да дава тон в живота на сина си.И едва ли ще си седне на д-то и ще седи настрана след сватбата.
Предвид описанието й, за нея винаги ще има нещо по-важно от сина й, от семейството на сина й, от внуците й.....За съжаление, егоистите не се променят.
Малко ми е тъжно за Лус......ще й сърба попарата цял живот.

Дори не ми се мисли какво ще им чуват ушите години наред, ако имат смелостта и си купят техен си дом......то ще са упреци, укори, вменяване на вина, намилане.

Мъж, който еднолично си взима решенията, или ги взима предвид мнението на майка си, си остава или сам или на стари години още ще живее с майка си. От второто пак остава сам, защото майка му няма да е вечна. Никоя нормална жена не би се обвързала трайно с такъв или да му роди деца

което пък изобщо няма да ги спаси от намеса в живота им и ЦУ, ПЦУ и ОПЦУ за всичко в дома и семейството им.

съжалявам да го кажа, но нищо, или почти нищо не зависи от Лус.
 

Още повече , че не уважава приоритетите на сина си , които са се променили.
И точно нейният план се е объркал , но тя не отстъпва от него, няма гъвкав подход да направи компромис. То е ясно ,че трябва да се довърши този ремонт. Ясно е , че ще избутат младото семейство в порутения апартамент и вече ще им е все едно те ще го ремонтират ли , какво ще правят. Нали тяхната кошница се е напълнила.
Съжалявам , че нещо вече от предната тема изпуснах , то не сподели ли авторката , че жилищата са придобивани НЕ от свекърите , а явно от бабата и дядото. И , мисля , че имаше някой жив от тях. Та да се хваща останалия пряк собственик , поне да си дари частта на внука. Не че това устройва авторката , тя пак остава без нищо. Но поне ще има как момчето да участва за кредит , като ипотекира собствена част от недвижим имот.
Вярно , че по времето на свекърите бяха тежки времена. Но да не придобиеш нищо цял живот , а и сестрата не  е финансово добре , това говори за особена форма на паразитизъм и несериозност. Защото и бъдещата свекърва " с чужда пита помен прави " в случая.
Поне са могли да напарвят ремонт на къщата- лека полека, по малко. Но те са изоставили всичко. Не са си напънали задниците цял живот нито да придобият нещо свое , нито да се погрижат за поддръжката на наследствата. Горкото момче !

Има нещо, което зависи от Лус. Да седнат двамата с бъдещия ѝ мъж и отново да обсъдят приоритети се и кой как си представя нещата. За да са сгодени предполагам, че тези разговори вече са водени, но не е лошо пак да се проведат. Изясняват приоритетите и поставят всичко на масата докато е време. Всеки да каже какво смята за най-важно и с какво би направил компромис, ако е от първостепенна важност за другия. Ако трябва нещо да се променя, има уговорка за това и то не се промени до сватбата, то по-добре да не я правят

Ами като се замислиш, чудо голямо. Нека си намилат и упрекват. Не може да определиш сам какво да чуваш, но какво да стига до теб - никакъв проблем.

Oт такива мнения започвам да разбирам защо някои бягат от брака като дявол от тамян, явно някои жени смятат, че брак= пълно обсебване и край на всякакви еднолични решения. Не мога да си представя за всяко нещо да питам мъжа си и да сядаме да обсъждаме, то няма да е живот, а тегоба. Даже смятам, че такива честички сядания на разговор и правене на уговорки, измъкване на обещания и т.н., много бързо съсипват връзката, защото така не се живее, на човек трябва да му е леко, а ако за всичко трябва да сяда и да обсъжда с жена си или мъжа си, този половин ще почне да тежи като воденичен камък. На мен поне би ми тежало. Толкова ли не можете да приемете, че човекът има свободна воля и след като се обвърже и да го оставите да диша и да прави, каквото му харесва? По-скоро ако не ви харесва как живее, не се жените, а не да напъвате за сватба и после да сядате да обсъждате неговото поведение и вашите очаквания, все едно е лош ученик пред директорката, ако съм мъж и с мен се държат така, пишаката ще ми омекне завинаги към тази Гризелда, която пък ще започне да пуска теми теми "той не ме желае, защо ли охладня".

Къде прочете, че в брак ти се отнемат всички еднолични решения. Изобщо не съм имала предвид това, така, че няма нужда някой да ми слага думи в устата. Разбира се, че има лични решения, които не зависят от това дали си в брак или не. Но пък има и въпроси, като финансите в семейния бюджет, които трябва да се съгласуват с двамата. Заради такива, които си държат собствените пари лично за себе си, а другия да се оправя с общото, даже закона го е измислил.
И това няма нищо общо с отнемане на свободната воля и не значи задължително, че му е отнета, или че половинката живее само за да го направи. Заблудата и клишетата по-скоро идват от тук, а не от това, че за някои неща в това семейство, все пак трябва да се съоразяваш

Човек без лични финанси е роб, а не човек, всеки трябва да разполага с парите от труда си, както намери за добре, а ако на половинката не ѝ харесва - довиждане. Все жени искат финансите да са общи, защото те най-добре знаят накъде да ги насочат и все гледат да хванат момъка за кесията от ден първи. Толкова ли нямате личен доход, за който да се грижите и да си разпределяте, че ви е зор да се грижите и за мъжовите пари?