Благодаря за информацията! 
)
) - Публикувана: 10 ян. 2018, 13:07 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2018, 13:33 ч.
Токуда Болница София - тема 26
Здравейте.Ума ли АГ, който да има опит и да е добър в лапароскопските операции?Ако оже да ми препоръчате кой от АГ е добър оператор...И каква е цената, която се доплаща със здравната каса...
Здравейте!
Аз имам опит и зная, че д-р Корсачки е добър в този вид операции, но той вече не е част от екипа на тази болница.
Здравейте, мина моето планово секцио и ще споделя опит, който вярвам ще е полезен все на някого.
Скрит текст:
Постъпих от предния ден и в продължение на първите, почти 24 часа - почти издивях 😀 Очакваните неща - оформяне на документи, анестезиолог - отнемат някакво време, но... има и мнооого време за дремене. Подразних се от леки неуредици, например персонала си противоречеше за някои неща, така и не ми казваха часът за операция, за да кажа на ММ, но пък от друга страна - нацелих доста натоварен ден!
На следващата сутрин мина абсолютно нищо особената като процедура клизма, още чакане и липса на информация, 1-2 системи и най-накрая влязох! Бях със спинална упойка и понеже ми беше за пръв път, се озадачих колко много всъщност се „усеща”... Дискомфорт доста, но мина добре. Бебето ми го показаха веднага след изваждането - само за малко и .. направо не запомних личицето й, бях леко ошашавена от усещанията 😀 после на път към стаята ми я показаха и през стъклото към бебешкото отделение и започнах полека да осъзнавам какво се е случило.
Като цяло се освестих бързо. Болка има и още как, но не са правили проблеми за обезболяване, когато си поискаш. Най-тежко ми беше, че толкова исках да си я гушна, а чак около 10 часа след раждането я донесоха❤
Някои сестри практикуваха натиск по корема, за да изтичат по-бързо лохии, което също беше неприятно.
Захранването като цяло можеше и да е по-добре, но пък след секцио, грам не ти пука и примлясваш каквото донесат. Не съм яла нищо тайно, доверявах се на това, което носят, а първата „твърда” закуска беше попара и ми се услади много!
Раздвижването беше от медицински рехабилитатор, за което съм благодарна - жената беше специалист, обясни точно какво да очакваме като усещане, помогна ни във всяка крачка буквално. Като цяло, колкото повече се движиш после, толкова по-добре! Аз лично се стараех да ходя много. (Притеснявах се от възстановяването след операция, но ето че седем дни по-късно съм забравила, че я имало! Щъкам си, вдигам бебето без никакви затруднения.)
На третия ден ни качиха на обновения петия етаж. Той е по-лъскав, но за съжаление и там срещнахме същите неуредици чисто организационно и противоречия от целия персонал. (*Искам да кажа още нещо: цялата атмосфера на „необновения” трети етаж е много приятелска, емоционална - кръстосваш с други мами по коридорите, наблюдавате кое бебе се е появило, споделяте очакването заедно.)
И така, влязох в понеделник, изписаха ни в събота. Като цяло съм доволна от грижите в болницата - и за мен, и за бебето. Просто се подразних колко тромава е системата, дори в Токуда. Постоянно бавеха нещо! Включително и при изписването също има доста търчане за документи за мъжете, да знаете.
На следващата сутрин мина абсолютно нищо особената като процедура клизма, още чакане и липса на информация, 1-2 системи и най-накрая влязох! Бях със спинална упойка и понеже ми беше за пръв път, се озадачих колко много всъщност се „усеща”... Дискомфорт доста, но мина добре. Бебето ми го показаха веднага след изваждането - само за малко и .. направо не запомних личицето й, бях леко ошашавена от усещанията 😀 после на път към стаята ми я показаха и през стъклото към бебешкото отделение и започнах полека да осъзнавам какво се е случило.
Като цяло се освестих бързо. Болка има и още как, но не са правили проблеми за обезболяване, когато си поискаш. Най-тежко ми беше, че толкова исках да си я гушна, а чак около 10 часа след раждането я донесоха❤
Някои сестри практикуваха натиск по корема, за да изтичат по-бързо лохии, което също беше неприятно.
Захранването като цяло можеше и да е по-добре, но пък след секцио, грам не ти пука и примлясваш каквото донесат. Не съм яла нищо тайно, доверявах се на това, което носят, а първата „твърда” закуска беше попара и ми се услади много!
Раздвижването беше от медицински рехабилитатор, за което съм благодарна - жената беше специалист, обясни точно какво да очакваме като усещане, помогна ни във всяка крачка буквално. Като цяло, колкото повече се движиш после, толкова по-добре! Аз лично се стараех да ходя много. (Притеснявах се от възстановяването след операция, но ето че седем дни по-късно съм забравила, че я имало! Щъкам си, вдигам бебето без никакви затруднения.)
На третия ден ни качиха на обновения петия етаж. Той е по-лъскав, но за съжаление и там срещнахме същите неуредици чисто организационно и противоречия от целия персонал. (*Искам да кажа още нещо: цялата атмосфера на „необновения” трети етаж е много приятелска, емоционална - кръстосваш с други мами по коридорите, наблюдавате кое бебе се е появило, споделяте очакването заедно.)
И така, влязох в понеделник, изписаха ни в събота. Като цяло съм доволна от грижите в болницата - и за мен, и за бебето. Просто се подразних колко тромава е системата, дори в Токуда. Постоянно бавеха нещо! Включително и при изписването също има доста търчане за документи за мъжете, да знаете.
Честита радост 
Разказът ти много ми напомня на нещата, които аз съм ореживяла, с разликата, че постъпих по спешност и не съм скучала предния ден, както е при плановите операции и болки не съм имала, или поне не по-силни от един малко по-хард цикъл, нищо особено демек.
Само за частта с упойката не те разбрах, имало е проблем с поставянето или?
Разказът ти много ми напомня на нещата, които аз съм ореживяла, с разликата, че постъпих по спешност и не съм скучала предния ден, както е при плановите операции и болки не съм имала, или поне не по-силни от един малко по-хард цикъл, нищо особено демек.
Само за частта с упойката не те разбрах, имало е проблем с поставянето или?
Здравейте, мина моето планово секцио и ще споделя опит, който вярвам ще е полезен все на някого.
Скрит текст:
Постъпих от предния ден и в продължение на първите, почти 24 часа - почти издивях 😀 Очакваните неща - оформяне на документи, анестезиолог - отнемат някакво време, но... има и мнооого време за дремене. Подразних се от леки неуредици, например персонала си противоречеше за някои неща, така и не ми казваха часът за операция, за да кажа на ММ, но пък от друга страна - нацелих доста натоварен ден!
На следващата сутрин мина абсолютно нищо особената като процедура клизма, още чакане и липса на информация, 1-2 системи и най-накрая влязох! Бях със спинална упойка и понеже ми беше за пръв път, се озадачих колко много всъщност се „усеща”... Дискомфорт доста, но мина добре. Бебето ми го показаха веднага след изваждането - само за малко и .. направо не запомних личицето й, бях леко ошашавена от усещанията 😀 после на път към стаята ми я показаха и през стъклото към бебешкото отделение и започнах полека да осъзнавам какво се е случило.
Като цяло се освестих бързо. Болка има и още как, но не са правили проблеми за обезболяване, когато си поискаш. Най-тежко ми беше, че толкова исках да си я гушна, а чак около 10 часа след раждането я донесоха❤
Някои сестри практикуваха натиск по корема, за да изтичат по-бързо лохии, което също беше неприятно.
Захранването като цяло можеше и да е по-добре, но пък след секцио, грам не ти пука и примлясваш каквото донесат. Не съм яла нищо тайно, доверявах се на това, което носят, а първата „твърда” закуска беше попара и ми се услади много!
Раздвижването беше от медицински рехабилитатор, за което съм благодарна - жената беше специалист, обясни точно какво да очакваме като усещане, помогна ни във всяка крачка буквално. Като цяло, колкото повече се движиш после, толкова по-добре! Аз лично се стараех да ходя много. (Притеснявах се от възстановяването след операция, но ето че седем дни по-късно съм забравила, че я имало! Щъкам си, вдигам бебето без никакви затруднения.)
На третия ден ни качиха на обновения петия етаж. Той е по-лъскав, но за съжаление и там срещнахме същите неуредици чисто организационно и противоречия от целия персонал. (*Искам да кажа още нещо: цялата атмосфера на „необновения” трети етаж е много приятелска, емоционална - кръстосваш с други мами по коридорите, наблюдавате кое бебе се е появило, споделяте очакването заедно.)
И така, влязох в понеделник, изписаха ни в събота. Като цяло съм доволна от грижите в болницата - и за мен, и за бебето. Просто се подразних колко тромава е системата, дори в Токуда. Постоянно бавеха нещо! Включително и при изписването също има доста търчане за документи за мъжете, да знаете.
На следващата сутрин мина абсолютно нищо особената като процедура клизма, още чакане и липса на информация, 1-2 системи и най-накрая влязох! Бях със спинална упойка и понеже ми беше за пръв път, се озадачих колко много всъщност се „усеща”... Дискомфорт доста, но мина добре. Бебето ми го показаха веднага след изваждането - само за малко и .. направо не запомних личицето й, бях леко ошашавена от усещанията 😀 после на път към стаята ми я показаха и през стъклото към бебешкото отделение и започнах полека да осъзнавам какво се е случило.
Като цяло се освестих бързо. Болка има и още как, но не са правили проблеми за обезболяване, когато си поискаш. Най-тежко ми беше, че толкова исках да си я гушна, а чак около 10 часа след раждането я донесоха❤
Някои сестри практикуваха натиск по корема, за да изтичат по-бързо лохии, което също беше неприятно.
Захранването като цяло можеше и да е по-добре, но пък след секцио, грам не ти пука и примлясваш каквото донесат. Не съм яла нищо тайно, доверявах се на това, което носят, а първата „твърда” закуска беше попара и ми се услади много!
Раздвижването беше от медицински рехабилитатор, за което съм благодарна - жената беше специалист, обясни точно какво да очакваме като усещане, помогна ни във всяка крачка буквално. Като цяло, колкото повече се движиш после, толкова по-добре! Аз лично се стараех да ходя много. (Притеснявах се от възстановяването след операция, но ето че седем дни по-късно съм забравила, че я имало! Щъкам си, вдигам бебето без никакви затруднения.)
На третия ден ни качиха на обновения петия етаж. Той е по-лъскав, но за съжаление и там срещнахме същите неуредици чисто организационно и противоречия от целия персонал. (*Искам да кажа още нещо: цялата атмосфера на „необновения” трети етаж е много приятелска, емоционална - кръстосваш с други мами по коридорите, наблюдавате кое бебе се е появило, споделяте очакването заедно.)
И така, влязох в понеделник, изписаха ни в събота. Като цяло съм доволна от грижите в болницата - и за мен, и за бебето. Просто се подразних колко тромава е системата, дори в Токуда. Постоянно бавеха нещо! Включително и при изписването също има доста търчане за документи за мъжете, да знаете.
Здравейте отново. Този път няма да говоря за раждане,а за друго... Май ще ми се наложи да посетя хирург заради някаква малка,но забираща подутина в меките части на слабините (съжалявам за детайлите...),с която вече седмица не се справям сама. Ако това е за хирург, наистина,можете ли да ми препоръчате такъв в Токуда?
Lil , не ходи на лекар, това е бартолинова киста, полупава се обикбовено при спаднал инунитет, имала съм много пъти в миналото, като повечето са били адкси болезнени. Ще мине само, обикновено се изчиства с цикъла. Намажи с ихтиол.
Celeste, да, така е, аз съм разказвала и тук мисля, усещат се движенията на лекарите по тялото, на някои наистина може да им неприятно усещането, аз не съм го отчела като някакъв порблем, за мен беше важно, че няма болка. Всичко е зад гърба ти, сега ше се радвате на бебка
Celeste, да, така е, аз съм разказвала и тук мисля, усещат се движенията на лекарите по тялото, на някои наистина може да им неприятно усещането, аз не съм го отчела като някакъв порблем, за мен беше важно, че няма болка. Всичко е зад гърба ти, сега ше се радвате на бебка
Lil , не ходи на лекар, това е бартолинова киста, полупава се обикбовено при спаднал инунитет, имала съм много пъти в миналото, като повечето са били адкси болезнени. Ще мине само, обикновено се изчиства с цикъла. Намажи с ихтиол.
Благодаря, ще пробвам с ихтиол засега, само за него не се бях сетила.
Здравейте, към скоро раждалите в Токуда: днес разговарях с Уника и ми казаха, че изискват копие от Заявление за избор на екип. Вие попълвали ли сте такова?
Аз да ви кажа по време на секциото не съм усетила почти нищо. Единствено ме натискаха да избутат бебка надолу, че беше много високо. Това е единственото усещане, което съм имала и то защото според мен натискат високо където упойката не държи, а реално надолу си напълно обезболена. Аз нищо не чувствах надолу. Беше хипер creepy 
Привет Въпросче към раждалите в Токуда мами. Поставят ли бебенцето върху гърдите на майката веднага след раждането, ако няма някакви проблеми? И за колко време го оставят така, дават ли да постои примерно час при родителите преди всички процедури, които следва да му направят?
Въпросче към раждалите в Токуда мами. Поставят ли бебенцето върху гърдите на майката веднага след раждането, ако няма някакви проблеми? И за колко време го оставят така, дават ли да постои примерно час при родителите преди всички процедури, които следва да му направят? 