Да говоря с кварталния ни не знам дали ще помогне, защото още тогава като водехме делото за принудително настаняване казаха, че няма какво много да направят, защото законите били такива и освен да чакам да стане агресивна и отново да водя пак делото или с позвъняване на 112, не знам какво да направя за състоянието й сега.
- Публикувана: 13 ян. 2018, 12:35 ч.
- Последно мнение: 21 март 2018, 08:53 ч.
Не знам какво да правя с психично болната си майка...
"Насила" - ако е опасен за себе си или за околните. Иначе няма основание. А това, че е тягостно да се живее с него, не е опасност. Страховете, че можело нещо си, изказани тук в темата, не винаги са достатъчно обосновани, дори при шизофреници. Не знам в конкретния случай.
Не знам какво да посъветвам момичето, освен махане при първа възможност.
Не знам какво да посъветвам момичето, освен махане при първа възможност.
Октомври 2017 бях в Англия ....
когато се върнах месец по-късно, (м. ноември)
Живях на 2 места в рамките на 3 седмици, през които заведох дело за принудително настаняване в болница, защото тя отказваше да влезе доброволно.(м.декември)
И сега месец по-късно майка е отново в нас, в състоянието, в което влезе в болницата и аз съм в същата позиция,?
когато се върнах месец по-късно, (м. ноември)
Живях на 2 места в рамките на 3 седмици, през които заведох дело за принудително настаняване в болница, защото тя отказваше да влезе доброволно.(м.декември)
И сега месец по-късно майка е отново в нас, в състоянието, в което влезе в болницата и аз съм в същата позиция,?
Иначе освен хапчетата, се бие и инжекция на 15 дена също.
Лекарствата могат да бъдат под формата на ежемесечна инжекция. Инжекционният вариант ще я прави по-отпусната и депресивна, но така няма да изпуска ежедневен прием.
С протокол са, за да се получат безплатно, понеже са скъпи (около 800лв).
Процедурата отнема около месец.
Според мен е необходимо да се "намери" подходящата поддържаща лекарствена терапия.
Има съвременни лекарства, с които болният е адекватен, пълноценен и неопасен за себе си и околните.
Препоръчително е и посещения при психотерапевт.
Проучете и намерете добър психиатър.
ПП
Когато бях на 15гдини
На 20.10 се върнах от Англия. Майка постъпи в болница края на ноемри 23, ако не се лъжа и я изписват на 10.01. Инжекциите й са изписани от много отдавна и ги е приемала и на 30 дневен срок преди, но в момента са на 15 заради състоянието й. Когато бях на 15г започнаха сериозните проблеми, не виждам връзката с това, че съм се регистрирала преди това? Не посещавам за първи път сайта. За първи път съм толкова активна.
Инжекциите й са изписани от много отдавна
Има съвременни лекарства, с които болният е адекватен, пълноценен и неопасен за себе си и околните.
Препоръчително е и посещения при психотерапевт.
Проучете и намерете добър психиатър.
Препоръчително е и посещения при психотерапевт.
Проучете и намерете добър психиатър.
Препоръчително е и посещения при психотерапевт.
Проучете и намерете добър психиатър.
Проучете и намерете добър психиатър.
Момичето се издържа от пенсия от починалият баща.
Тези добри психотерапевт и психиатър дали ще работят с направления.
Значи.. Издържаме се на 2 пенсии (моята от баща ми и нейната). 12 клас съм, с моя приятел сме на една възраст и няма възможност да се пренеса в тях. Докато бях в Англия майка остана сама вкъщи, "справяше" се сама с лекарства и домакинство, но оставането й сама нощем и като цяло оставането сама не й се е отразило добре. Беше почнала да си втълпява, че няма да се прибера, че ще остана в Англия, че нещо ще ми се случи. Честно да ви кажа и аз не съм напълно сигурна защо се влоши толкова, но предполагам е най-вече оставането й сама. До сега не беше оставала за толкова дълго време без някой с нея. Затварянето на вратата ми на стаята с райбер или каквото и да е няма как да стаме, тъй като напрактика нямам врата. "Вратата" ми е плъзгаща и е счупена, също и печката за отопление е в моята стая и майка постоянно влиза да си изхвърля цигарите там. И искам да намеря компромисно решение за нея, да има как да не остане напълно сама денонощно, а аз да не живея с нея, защото ако ми беше просто да се отърва от нея щях просто да си тръгна и да я остава на произвола на съдбата, а не съм такъв човек, искам вариант такъв, че и за нея да е добре. Колкото до лекарствата, тя приема последните възможни за нея, сменила е много медикамента, че няма какви вече и ако е зле много, дори те не я укрепят. Цигари пуши само тя, купува си по 1лв кутията от съседка и когато имахме заделени пари е харчила по 100лв+ на месец, което аз не мога да спра, защото ме тормозеше докато не й дам пари да си купи, тъй като бяха в моя сметка и сега останаха много малко, които крия от нея и казвам, че нямам и тя както не е осъзната въобще не помни колко бяха останали и дали нямам наистина.
Опитах се да отговоря на повечето неща, които сте писали хора, дано не съм изпуснала нещо.
Опитах се да отговоря на повечето неща, които сте писали хора, дано не съм изпуснала нещо.
Детенце, съболезнования!
В нашия блок имаше един мъж на 43 години с такова заболяване. Майка му се беше видяла в чудо и намери някаква сестра, която всеки ден ходеше у тях и му биеше инжекция. От нея той спеше през цялото време. Престана да излиза навън и да създава проблеми, и вкъщи било тихо, викаха съседи. Само че....след 3-4 години той почина. Дали от тези инжекции, които го успиваха почти денонощно, или от друго, но си отиде. Мисля, че майка му направо се роди оттогава. Знам, че е грозно да се говори така, но точно така изглежда, такова излъчване има. Съжалявам много, но не може ли да говориш с психиатър и да й изпише инжекции, с които да спи през повечето време? Да, може да я убият по-бързо, но предполагам, че и сега адът не е малък.
Съжалявам много, но не може ли да говориш с психиатър и да й изпише инжекции, с които да спи през повечето време? Да, може да я убият по-бързо, но предполагам, че и сега адът не е малък.
Едва ли ще я убият, не плаши момичето. Помня, че колежка на баба ми имаше такава майка, буйстваща, и я гледа близо 10 години, като накрая почина гледачката, а не болната. Разправяше, че я "укротявала" единствено с приспивателни. Болната баба остана на ръцете на внучките си. При това историята е от детските ми години и лекарствата /и приспивателните/ сигурно са били по-токсични от сега.
С такива специфични грижи за болен никой роднина не заслужава да се обременява, нито младата дъщеря на 18, нито братът на жената, нито възрастния й баща. Според мен не трябва да разсъждаваш в посока как да се нагодите към съвместен живот, а в посока как майка ти да се настани в съответното специализирано място за грижи за хора с такива нужди. За целта прояви още малко търпение, завърши и започни работа по най-бързия начин, за да можеш да плащаш месечната такса. Вуйчо ти ако може да помага с някой лев... ако не, тегли му една майна, сама също ще се справиш, млада и трудоспособна си! Ще видиш, че така ще е по-добре и за двете ви. Хем майка ти ще е на място, където ще се грижат най-добре за нея, хем ти ще можеш спокойно да работиш и да изкарваш пари. Твоята психика е най-важна, така че при всички положения ще си струва разходите. Концентрирай се върху себе си, високите доходи са нужни за нормален и спокоен живот. Мисли в тази насока!
Междувременно си сложи врата на стаята. Има евтини по 200 лв, с каса, брава и всичко. Или втора употреба още по-евтини. Ако е нужно, ще доизградите стената, ако отворът е по-голям. Това е малка цена, за спокойствието ти. Аз също си заключвам стаята. Живея с баба ми, която за щастие няма такова тежко заболяване, но може би има нещо като старческо оглупяване. Колкото и да й се обяснява едно нещо, след няколко дена все едно не е говорено и всичко - отначало. Влизаше ми в стаята, разхвърляше ми, оставяше прозорците отворени и лятно време стаята се пълнеше с комари. Постоянно ми държеше сметка за дрехите, че ходя гола, че нищо не ям и т.н. От както се заключвам, стаята ми си е мой неприкосновен остров, където всичко е както искам. Още има подмятания като се засечем в коридора или кухнята, но имам къде да се скрия. Баба ми е хипертоничка и всеки ден трябва да приема лекарства сутрин и вечер, но сама не ги вземаше и постоянно се влошаваше и имахме доста посещения до спешното . Купих й органайзер за лекарства и й направих схема, която засега спазва. На 3 дена й зареждам кутийката с лекарства и виждам дали е пила старите. Ангажимент си е, но няма как. Дори скоро да се преместя в нов дом, пак ще й купувам лекарства и ще я посещавам да я следя.
Междувременно си сложи врата на стаята. Има евтини по 200 лв, с каса, брава и всичко. Или втора употреба още по-евтини. Ако е нужно, ще доизградите стената, ако отворът е по-голям. Това е малка цена, за спокойствието ти. Аз също си заключвам стаята. Живея с баба ми, която за щастие няма такова тежко заболяване, но може би има нещо като старческо оглупяване. Колкото и да й се обяснява едно нещо, след няколко дена все едно не е говорено и всичко - отначало. Влизаше ми в стаята, разхвърляше ми, оставяше прозорците отворени и лятно време стаята се пълнеше с комари. Постоянно ми държеше сметка за дрехите, че ходя гола, че нищо не ям и т.н. От както се заключвам, стаята ми си е мой неприкосновен остров, където всичко е както искам. Още има подмятания като се засечем в коридора или кухнята, но имам къде да се скрия. Баба ми е хипертоничка и всеки ден трябва да приема лекарства сутрин и вечер, но сама не ги вземаше и постоянно се влошаваше и имахме доста посещения до спешното . Купих й органайзер за лекарства и й направих схема, която засега спазва. На 3 дена й зареждам кутийката с лекарства и виждам дали е пила старите. Ангажимент си е, но няма как. Дори скоро да се преместя в нов дом, пак ще й купувам лекарства и ще я посещавам да я следя.
Мило момиче, твоята история ме разплака. Възхищавам се на интелигентни млади хора като теб, които въпреки нечовешките условия искат да се развиват и вървят напред.
Предполагам, майка ти си има наблюдаващ я психиатър, поне в болницата, където е била на лечение, е имало такъв. Поговори с него за възможно най-съвременните лекарства, тук самата ти спомена за инжекции, които се поставят на 15 дни, а ако пациентът е добре на 30. Предполагам, можеш да уредиш да й ги поставят безплатно поне тях. Говори и със социалните, както и потърси някоя неправителствена организация. За щастие ти живееш близо до Пловдив, а там със сигурност има такива организации, по-скоро те съветвам да потърсиш някой клон на католическата фондация/сдружение "Каритас", тя доколкото съм виждала, обслужва възрастни хора по домовете. Твоят случай не е такъв, но нищо не пречи да ги попиташ, имат и доста подробен и изчерпателен сайт.
Със сигурност трябва да потърсиш съдействие и от вуйчо си, но все пак и той си има семейство и очевидно не е много ентусиазиран да помогне. Вероятно и у тях не е много удобно да живееш, явно човекът живее със семейството си в някое неголямо жилище в Пловдив и не е възможно да му гостуваш за дълго.
Идеята за помощ от дядото според мен не е никак добра. Дядото трябва да е на поне 70 години, живее далече на село, което прави достъпа да лечение и социални услуги почти невъзможен. Освен това момичето написа, че на младини е тормозел и насилвал майка й, което го изключва веднага като помощник.
Възможно ли е да поговориш с родителите на приятеля ти да помогнат, с каквото могат? Вероятно учиш в елитно училище, звучиш като доста грамотно момиче, имаш ли възможност да споделиш с някой от твоите учители, които чувстваш като по-близък, или с педагогически съветник, ако имате такъв в училище? Той съответно би могъл да поговори с някой от родителите на твоите съученици, които да помогнат, най-малкото с намирането на добър психиатър, който на първо време да приеме майка ти за няколко прегледа безплатно, ако се съгласи, или на по-ниска цена, ако не работи по ЗК. Мисля, че не е срамно да споделиш с някой от съучениците си, или с техните родители, поне да се намери някакъв вариант за практическа помощ, не толкова за материална или финансова. Има родители с възможности, с контакти, може да има сред тях лекари или поне медицински специалисти. Може да решат и да ти помогнат финансово.
Лично аз не знам психотерапевт, който а работи по ЗК, но психиатри има, и то добри, поне в София, които един ден в седмицата работят и с направления.
Съветът да потърсиш лице от ДПС /Детска педагогическа стая/ е добър. Най-малкото от там също могат да те насочат към някоя неправителствена организация или дори към проект, който работи с младежи като теб.
Прегръщам те и ти желая да намериш вариант, в който да помогнеш и на себе си , и на майка си.
Успех!
Предполагам, майка ти си има наблюдаващ я психиатър, поне в болницата, където е била на лечение, е имало такъв. Поговори с него за възможно най-съвременните лекарства, тук самата ти спомена за инжекции, които се поставят на 15 дни, а ако пациентът е добре на 30. Предполагам, можеш да уредиш да й ги поставят безплатно поне тях. Говори и със социалните, както и потърси някоя неправителствена организация. За щастие ти живееш близо до Пловдив, а там със сигурност има такива организации, по-скоро те съветвам да потърсиш някой клон на католическата фондация/сдружение "Каритас", тя доколкото съм виждала, обслужва възрастни хора по домовете. Твоят случай не е такъв, но нищо не пречи да ги попиташ, имат и доста подробен и изчерпателен сайт.
Със сигурност трябва да потърсиш съдействие и от вуйчо си, но все пак и той си има семейство и очевидно не е много ентусиазиран да помогне. Вероятно и у тях не е много удобно да живееш, явно човекът живее със семейството си в някое неголямо жилище в Пловдив и не е възможно да му гостуваш за дълго.
Идеята за помощ от дядото според мен не е никак добра. Дядото трябва да е на поне 70 години, живее далече на село, което прави достъпа да лечение и социални услуги почти невъзможен. Освен това момичето написа, че на младини е тормозел и насилвал майка й, което го изключва веднага като помощник.
Възможно ли е да поговориш с родителите на приятеля ти да помогнат, с каквото могат? Вероятно учиш в елитно училище, звучиш като доста грамотно момиче, имаш ли възможност да споделиш с някой от твоите учители, които чувстваш като по-близък, или с педагогически съветник, ако имате такъв в училище? Той съответно би могъл да поговори с някой от родителите на твоите съученици, които да помогнат, най-малкото с намирането на добър психиатър, който на първо време да приеме майка ти за няколко прегледа безплатно, ако се съгласи, или на по-ниска цена, ако не работи по ЗК. Мисля, че не е срамно да споделиш с някой от съучениците си, или с техните родители, поне да се намери някакъв вариант за практическа помощ, не толкова за материална или финансова. Има родители с възможности, с контакти, може да има сред тях лекари или поне медицински специалисти. Може да решат и да ти помогнат финансово.
Лично аз не знам психотерапевт, който а работи по ЗК, но психиатри има, и то добри, поне в София, които един ден в седмицата работят и с направления.
Съветът да потърсиш лице от ДПС /Детска педагогическа стая/ е добър. Най-малкото от там също могат да те насочат към някоя неправителствена организация или дори към проект, който работи с младежи като теб.
Прегръщам те и ти желая да намериш вариант, в който да помогнеш и на себе си , и на майка си.
Успех!
И аз мисля, че трябва или майка ти да се настани в заведение или да се преместиш някъде. Родителите на приятелят ти знаят ли за проблема? Или някой близък съученик? Все пак има няколко месеца докато завършиш и ще можеш да започнеш работа. Ако можеш дотогава да отседнеш някъде ще е най - добре.
И моят съвет да мислиш за СЕБЕ СИ. Без значение дали звучи жестоко. Не е. Не си длъжна да поемаш такъв огромен товар. Гледай да се спасиш. Не съм такъв оптимист по отношение на това просто да се сложи врата и да се заключва....въпреки че ако толкова няма друг вариант на първо време и това е нещо, ама не знам какво толкова ще предотврати.
Вуйчо ти с кого живее? С друг от семейството му можеш ли да поговориш? С жена му? Може пък тя да е ок с това да отидеш при тях за няколко месеца, не е толкова дълго. След това щом имаш спестени пари, а и работа ще започнеш ще се справиш!
И моят съвет да мислиш за СЕБЕ СИ. Без значение дали звучи жестоко. Не е. Не си длъжна да поемаш такъв огромен товар. Гледай да се спасиш. Не съм такъв оптимист по отношение на това просто да се сложи врата и да се заключва....въпреки че ако толкова няма друг вариант на първо време и това е нещо, ама не знам какво толкова ще предотврати.
Вуйчо ти с кого живее? С друг от семейството му можеш ли да поговориш? С жена му? Може пък тя да е ок с това да отидеш при тях за няколко месеца, не е толкова дълго. След това щом имаш спестени пари, а и работа ще започнеш ще се справиш!
След като майка Ви има поставена диагноза и получава пенсия, то тогава е редно да се обърнете към социалните работници в общината. Вашият проблем е от частно-правен характер и наистина полицията няма работа по случая, освен ако не настъпи някакъв драстичен момент, в който застраши живота Ви.
Обаче, социалните работници са точно за това. Ще Ви обяснят възможностите за настаняване в специализирано заведение и какви документи трябва да подготвите. Докато се случи настаняването могат да предложат някакви грижи или да Ви насочат към лицензирани фирми.
За Вас предлагам да помислите за настаняване в средношколско общежитие в гр. Пловдив, поне докато завършите (ако се проточи настаняването на майка Ви).
Обаче, социалните работници са точно за това. Ще Ви обяснят възможностите за настаняване в специализирано заведение и какви документи трябва да подготвите. Докато се случи настаняването могат да предложат някакви грижи или да Ви насочат към лицензирани фирми.
За Вас предлагам да помислите за настаняване в средношколско общежитие в гр. Пловдив, поне докато завършите (ако се проточи настаняването на майка Ви).
Напълно подкрепям написаното от Делия, и аз щях да предложа на авторката да потърси съдействие за настаняване в общежитие в Пловдив. Завирането при роднини е недобър и развалящ отношенията вариант. Вуйчото може да е заврян зет в Пловдив, а може просто да живее с жена си и едно/две деца в малко жилище, където присъствието на авторката не е удобно. Не можем да очакваме от човека да си остави семейството и да хукне да отглежда психично болната си сестра на село. Може и да не разполага и със средства, ако поддържа ученици или студенти, или изплаща жилище, например, или ако се грижат със съпругата му за болни и възрастни свекъри. Все пак всеки си има проблеми и ангажименти. Авторката обаче може да търси съдействие от него като от най-близък роднина по мъжка линия - да й поправи нещо у дома, да й помогне да се пренесе, абе друго си е да има мъж наблизо. Все пак момичето е без баща, няма братя и сестри.
Бих посъветвала авторката да попита обстойно в службата по социално подпомагане какви права има майка й, на която е признат ТЕЛК, помощи за отопление, например, социален патронаж, превоз за инвалиди и т.н. и да подаде нужните документи. Също така, да потърси дали в селото, в което живее, има някоя млада пенсионерка или безработна жена в предпенсионна възраст, която срещу скромно заплащане ще наглежда майка й и ще настоява да си взема хапчетата. Може жената да се позакрепи и да не стига до дом, където всички знаем какви са условията.
Отново предлагам авторката да поговори с някой от учителите си за съдействие за ученическо общежитие в Пловдив, дори и училището, в което учи да не разполага с такова. Все пак от Регионалния инспекторат по образованието могат да измислят нещо. И да потърси съдействие от родители на свои съученици, учители и от неправителствени организации. Бях чула, че точно "Каритас" поддържа дом за стари хора в гр. Раковски, но там едва ли приемат хора с психични проблеми, още повече, че майката на авторката може и да е съвсем млада жена на около 40 години.
Бих посъветвала авторката да попита обстойно в службата по социално подпомагане какви права има майка й, на която е признат ТЕЛК, помощи за отопление, например, социален патронаж, превоз за инвалиди и т.н. и да подаде нужните документи. Също така, да потърси дали в селото, в което живее, има някоя млада пенсионерка или безработна жена в предпенсионна възраст, която срещу скромно заплащане ще наглежда майка й и ще настоява да си взема хапчетата. Може жената да се позакрепи и да не стига до дом, където всички знаем какви са условията.
Отново предлагам авторката да поговори с някой от учителите си за съдействие за ученическо общежитие в Пловдив, дори и училището, в което учи да не разполага с такова. Все пак от Регионалния инспекторат по образованието могат да измислят нещо. И да потърси съдействие от родители на свои съученици, учители и от неправителствени организации. Бях чула, че точно "Каритас" поддържа дом за стари хора в гр. Раковски, но там едва ли приемат хора с психични проблеми, още повече, че майката на авторката може и да е съвсем млада жена на около 40 години.