Студент съм, уча в друг град и не съм я виждал от 1 година, тъй като отношенията ни са крайно нездравословни. Майка ми има класическо (недиагностицирано) поведение на личност с гранично разстройство (BPD), но също така разви тежки заблуди, които дълбоко влошиха съзависимостта ни. Няма да навлизам в излишен детайл, тъй като постът ще стане много дълъг.
От детството ми насам е много нестабилна, обсебваща и манипулативна. Трябваше изцяло да се грижа за емоционалните ѝ нужди, тъй като нямаше романтични и приятелски отношения и беше напълно изолирана. Рядко поемаше грижа за дома, тъй като почти не ставаше от леглото и се отдаде на духовност. Имах строги правила всеки ден да я прегръщам в леглото, да я галя, да ѝ правя масажи по цялото тяло, рейки и т.н. Често искаше да спя в леглото ѝ или ме събуждаше в 2-3 сутринта да ходя да я „лекувам“ енергийно. Това се случваше системно, откакто съм на 13.
Преди около девет години напусна работа и повече не е работила. Оцеляваше с парите на баща ми (разведени са и той живее в чужбина), който ѝ помагаше, за да ме отглежда, докато завърша средно образование. Не излизаше навън, имаше контакт само с мен и баба ми. Наскоро прекъсна връзка и с баба ми, защото беше убедена, че тя се опитва да я убие - буквално, макар и чрез „духовни сили“, а не с преки средства. През годините тя винаги е вярвала, че определени хора от миналото ѝ изпращат убийствена зла енергия и именно те диктуват здравето ѝ.
През тези години се посвети на Бог, духовността и се обсеби от идеята да „изцели тялото си“. Въпреки че не е ходила на лекар, се убеди, че има рак в четвърти стадий и други терминални болести, вярвайки, че тялото ѝ изгнива. Понякога сякаш преосмисляше нормални телесни усещания като глада, смятайки ги за симптоми на рак. От години говори, че е на смъртно легло и затова не прави нищо. Освен това е силно против медицината и науката и никога не би отишла на лекар за каквато и да е причина. Тя реално имаше някакви проблеми със стомаха и ставите, но не се знае какво точно.
За кратко експериментира с различни холистични практики - хомеопатия, духовни гурута, алтернативни лечения, но в крайна сметка създаде собствена вяра. Смята, че тя самата е проявление на Бог. Не по християнски начин, а смесвайки духовност с налудни представи за божествената мисия. Натрапваше ми вярванията си и аз трябваше да играя по тях, защото в противен случай ме смяташе за враг и ме гонеше от нас или се изнасяше на квартира за няколко месеца с мои пари. Вярваше, че съм лечител и неин ученик и, че имам сили да ѝ излекувам рака. Трябваше да ѝ правя лечебни сеанси с часове всеки ден. Не правеше нищо друго освен да чете духовни книги, да пише, да лежи в леглото и да медитира.
Нейната цел е надмогването на физическия свят. Мисли, че светът е илюзия от дявола и че, за да освободи душата си, трябва напълно да изостави физическите нужди, включително храната и водата. И че това я спира да излекува рака си. С години почти не се хранеше, убедена, че храната е „нечиста“ и несъвместима с божествената ѝ природа. Крайната ѝ цел е да се храни само с „Божията енергия“. Всеки опит да ѝ се противодейства я караше да избухва. Вярваше, че само тя е открила божествената истина и че всеки, който се опитва да я спре, е повлиян от дявола, за да провали мисията ѝ. Мисли, че хора от миналото й я преследват духовно и й изпращат болките.
Вярва, че мисията ѝ е да излекува света енергийно и като Исус е изпратена да плаща за греховете на света. От години записва своите „духовни прозрения“ и ги лепи навсякъде. Почти няма логика в тях и с времето ставаха все по-неразбираеми.
На моменти изпадаше в състояния, подобни на психотичен срив. Всеки път внезапно се убеждаваше, че искам духовно да я убия. Почваше да крещи, да реве и да издава звуци. Беше напълно ирационална, агресивна и плашеща. Нахвърляше се да ме бие - не обмислено или целенасочено, а в чиста ярост, без да мисли. Погледът ѝ беше напълно обезумял. Последния път, когато е говорила с баба ми, е изпаднала в такова състояние, нахвърлила ѝ се е и е крещяла да се маха, преди самата тя да я убие.
Веднъж споменах поведението ѝ на психолог, който предположи, че може да има разстройство от шизофреничен характер. Отхвърлих идеята, защото не ми изглеждаше да халюцинира, макар че често казваше, че говори с ангели и Бог. Но ми се струваше повече като самозаблуда, отколкото като да чува истински гласове. А и дядо ѝ е имал шизофрения, така че може и да е наследствено.
Тези заблуди изцяло я погълнаха, последователни са и се влошават с всяка година. Тя е напълно откъсната от реалността, без пари, и оцелява само защото продава вещи от къщата и аз ѝ изпращам пари понякога. Не вижда проблем в това, защото в ума ѝ точно този път трябва да следва - свободна от света на дявола и живееща според Божия план. Изобщо няма желание да промени живота си. Не иска пари, дори и да се нуждае за най-основно оцеляване.
Не може да бъде приета никъде без сама да подпише. Говорил съм със специалисти и явно това е законът. Нищо не може да се направи, освен ако не е криза. И макар че през повечето време не е на себе си, тя донякъде умее да се преструва на нормална и да крие вярванията си от хора, които смята за опасни. Така че би могла да убеди човек, че няма проблем, и да каже, че лъжа.
Когато бях на 15, беше изпаднала в истерия в магазина и внезапно избяга и се заключи вкъщи, така че да не мога да си вкарам ключа. Минаха много часове и не отговаряше нито на мен, нито на съседите. Накрая звъннахме на 112, понеже не знаехме какво става с нея и на какво е способна, предвид че е нестабилна психически. Дойдоха полицаи и тя отключи, но се държеше все едно нищо не е станало и е просто семейна кавга, за която аз съм бил виновен. И като цяло не приеха нещата насериозно.
Година по-късно я докладваха на „Закрила на детето“ от училище, понеже внезапно ми взе всички спестявания и се изнесе на квартира за няколко месеца с тези пари. Трябваше всяка седмица да ходим на срещи със служители там поотделно. Като я разпитваха, говореше всякакви измишльотини, че съм бил наркоман, психопат и съм я биел. В началото ѝ се вързваха, но впоследствие стана ясно, че лъже, и имаше голям риск да ме пратят в пансион, понеже нямаше при кой друг да живея. Трябваше да премълча доста от нещата и накрая се "сдобрихме", за да не се стига дотам. Правех всичко възможно да поддържам мира, докато завърша и се изнеса, но пак беше невъзможно да се живее с нея, тъй като скоростно се влошаваше състоянието ѝ.
Роднините ми живеят в нейния град, но отричат състоянието ѝ и не им се занимава. Нямам представа какво трябва да се направи в такава ситуация. Притеснява ме, че може да посегне на живота си, предвид обстоятелствата и че вече наистина няма никого. И ако не, ще продължава да се занемарява, което непряко пак води до същото. Ако някой е бил в подобна ситуация с близък или има съвет, ще съм много благодарен!
От детството ми насам е много нестабилна, обсебваща и манипулативна. Трябваше изцяло да се грижа за емоционалните ѝ нужди, тъй като нямаше романтични и приятелски отношения и беше напълно изолирана. Рядко поемаше грижа за дома, тъй като почти не ставаше от леглото и се отдаде на духовност. Имах строги правила всеки ден да я прегръщам в леглото, да я галя, да ѝ правя масажи по цялото тяло, рейки и т.н. Често искаше да спя в леглото ѝ или ме събуждаше в 2-3 сутринта да ходя да я „лекувам“ енергийно. Това се случваше системно, откакто съм на 13.
Преди около девет години напусна работа и повече не е работила. Оцеляваше с парите на баща ми (разведени са и той живее в чужбина), който ѝ помагаше, за да ме отглежда, докато завърша средно образование. Не излизаше навън, имаше контакт само с мен и баба ми. Наскоро прекъсна връзка и с баба ми, защото беше убедена, че тя се опитва да я убие - буквално, макар и чрез „духовни сили“, а не с преки средства. През годините тя винаги е вярвала, че определени хора от миналото ѝ изпращат убийствена зла енергия и именно те диктуват здравето ѝ.
През тези години се посвети на Бог, духовността и се обсеби от идеята да „изцели тялото си“. Въпреки че не е ходила на лекар, се убеди, че има рак в четвърти стадий и други терминални болести, вярвайки, че тялото ѝ изгнива. Понякога сякаш преосмисляше нормални телесни усещания като глада, смятайки ги за симптоми на рак. От години говори, че е на смъртно легло и затова не прави нищо. Освен това е силно против медицината и науката и никога не би отишла на лекар за каквато и да е причина. Тя реално имаше някакви проблеми със стомаха и ставите, но не се знае какво точно.
За кратко експериментира с различни холистични практики - хомеопатия, духовни гурута, алтернативни лечения, но в крайна сметка създаде собствена вяра. Смята, че тя самата е проявление на Бог. Не по християнски начин, а смесвайки духовност с налудни представи за божествената мисия. Натрапваше ми вярванията си и аз трябваше да играя по тях, защото в противен случай ме смяташе за враг и ме гонеше от нас или се изнасяше на квартира за няколко месеца с мои пари. Вярваше, че съм лечител и неин ученик и, че имам сили да ѝ излекувам рака. Трябваше да ѝ правя лечебни сеанси с часове всеки ден. Не правеше нищо друго освен да чете духовни книги, да пише, да лежи в леглото и да медитира.
Нейната цел е надмогването на физическия свят. Мисли, че светът е илюзия от дявола и че, за да освободи душата си, трябва напълно да изостави физическите нужди, включително храната и водата. И че това я спира да излекува рака си. С години почти не се хранеше, убедена, че храната е „нечиста“ и несъвместима с божествената ѝ природа. Крайната ѝ цел е да се храни само с „Божията енергия“. Всеки опит да ѝ се противодейства я караше да избухва. Вярваше, че само тя е открила божествената истина и че всеки, който се опитва да я спре, е повлиян от дявола, за да провали мисията ѝ. Мисли, че хора от миналото й я преследват духовно и й изпращат болките.
Вярва, че мисията ѝ е да излекува света енергийно и като Исус е изпратена да плаща за греховете на света. От години записва своите „духовни прозрения“ и ги лепи навсякъде. Почти няма логика в тях и с времето ставаха все по-неразбираеми.
На моменти изпадаше в състояния, подобни на психотичен срив. Всеки път внезапно се убеждаваше, че искам духовно да я убия. Почваше да крещи, да реве и да издава звуци. Беше напълно ирационална, агресивна и плашеща. Нахвърляше се да ме бие - не обмислено или целенасочено, а в чиста ярост, без да мисли. Погледът ѝ беше напълно обезумял. Последния път, когато е говорила с баба ми, е изпаднала в такова състояние, нахвърлила ѝ се е и е крещяла да се маха, преди самата тя да я убие.
Веднъж споменах поведението ѝ на психолог, който предположи, че може да има разстройство от шизофреничен характер. Отхвърлих идеята, защото не ми изглеждаше да халюцинира, макар че често казваше, че говори с ангели и Бог. Но ми се струваше повече като самозаблуда, отколкото като да чува истински гласове. А и дядо ѝ е имал шизофрения, така че може и да е наследствено.
Тези заблуди изцяло я погълнаха, последователни са и се влошават с всяка година. Тя е напълно откъсната от реалността, без пари, и оцелява само защото продава вещи от къщата и аз ѝ изпращам пари понякога. Не вижда проблем в това, защото в ума ѝ точно този път трябва да следва - свободна от света на дявола и живееща според Божия план. Изобщо няма желание да промени живота си. Не иска пари, дори и да се нуждае за най-основно оцеляване.
Не може да бъде приета никъде без сама да подпише. Говорил съм със специалисти и явно това е законът. Нищо не може да се направи, освен ако не е криза. И макар че през повечето време не е на себе си, тя донякъде умее да се преструва на нормална и да крие вярванията си от хора, които смята за опасни. Така че би могла да убеди човек, че няма проблем, и да каже, че лъжа.
Когато бях на 15, беше изпаднала в истерия в магазина и внезапно избяга и се заключи вкъщи, така че да не мога да си вкарам ключа. Минаха много часове и не отговаряше нито на мен, нито на съседите. Накрая звъннахме на 112, понеже не знаехме какво става с нея и на какво е способна, предвид че е нестабилна психически. Дойдоха полицаи и тя отключи, но се държеше все едно нищо не е станало и е просто семейна кавга, за която аз съм бил виновен. И като цяло не приеха нещата насериозно.
Година по-късно я докладваха на „Закрила на детето“ от училище, понеже внезапно ми взе всички спестявания и се изнесе на квартира за няколко месеца с тези пари. Трябваше всяка седмица да ходим на срещи със служители там поотделно. Като я разпитваха, говореше всякакви измишльотини, че съм бил наркоман, психопат и съм я биел. В началото ѝ се вързваха, но впоследствие стана ясно, че лъже, и имаше голям риск да ме пратят в пансион, понеже нямаше при кой друг да живея. Трябваше да премълча доста от нещата и накрая се "сдобрихме", за да не се стига дотам. Правех всичко възможно да поддържам мира, докато завърша и се изнеса, но пак беше невъзможно да се живее с нея, тъй като скоростно се влошаваше състоянието ѝ.
Роднините ми живеят в нейния град, но отричат състоянието ѝ и не им се занимава. Нямам представа какво трябва да се направи в такава ситуация. Притеснява ме, че може да посегне на живота си, предвид обстоятелствата и че вече наистина няма никого. И ако не, ще продължава да се занемарява, което непряко пак води до същото. Ако някой е бил в подобна ситуация с близък или има съвет, ще съм много благодарен!
Иначе ситуацията, която описа наистина е много сходна. Майка ми винаги е била лабилна и е правила "сцени" като е била по-млада по думи на баща ми и баба ми. Като бях малък често изпадаше в "истерии", но без да има такива убеждения. Успяваше да работи, да се грижи за мен и дома, и водеше функционален начин на живот. Вече на около 44 имаше здравословни проблеми, посети болници и уж не бяха сериозни проблемите. Но доста рязко започна да формира тези убеждения, да вярва, че лекарите искат да я убият, че медицината е създадена от правителството, за да убива просветените, че тялото е затвор... И така до сега. 