Живот след завръщане от чужбина

  • 2 167
  • 73
  •   12
Отговори
  • Мнения: 31
Здравейте,
Завърнах се от Франция след 15 години живот там през 2022.
Реших да сменям работа там но поради факта че отдавна обмислях варианта да пробвам в България, реших че момента е удобен да пробвам и така направих.
Не ми беше лесно отначало като се прибрах (по-скоро от гледна точка на притесненията които имах) но в крайна сметка повечето неща се наредиха много добре.
Започнах от самото началото да работя от вкъщи, по-моята специалност която работих и там преди да се прибера, и така до днес.
Дилемата е следната:
Когато започнах работа, бях в последните вълни на Ковид епидемията и се работеше изцяло онлайн. След като се завърнаха повечето хора в офисите, на мен ми предложиха да си работя изцяло онлайн и аз приех.
Останах си вкъщи и така работя от провинцията 3 години и половина.
Този начин на работа със своите плюсове и минуси ми допадна и реших да използвам и инвестирам спестените пари от наем в ремонт на апартамента в който живея с нашите. Те имат ограничени финанси и нямат възомност за основен ремонт.
Също така нямам братя и сестри и този имот един ден ще остане за мен живот и здраве.
За тези години, мога да кажа че апартамента го стегнахме прилично за което съм много радостен.
И тук едва моето колебание. След като този етап вече считам за изпълнен, бих искал да се отделя самостоятелно. Съжителството с родителите на моменти става тегаво и доста неща започват да ме дразнят. Отделно усещам че тук не бих успял да се развия много извън работата която работя..
Какво бихте ме посъветвали? Дали да предприема местене и ако да това да е в София, някой друг голям град или евентуално в същия град в коато живея но отделно? Вариант за заминаване в чужбина също може да бъде обмислен макар и обстановката на запад да не е толкова розова както от преди години.
Честно казано ако на този етап не беше тази възможност за хоум офис, със сигурност нямаше да се задържа където живея сега.
Това което ми липсва от големия град е социалната среда, възможностите за развитие и запознанства както и възможностите за по-добра работа които са силно ограничени в малкия град но пък за сметка на това е по-спокойно и чисто.
Не съм семеен, нямам деца на този етап.
Благодаря предварително,

# 1
  • Мнения: 465
На колко си години и къде живееш към момента?
Имаш ли някакви социални контакти на мястото където си? Би трябвало да си млад човек, как така живееш с родителите си? Излизаш ли, срещаш ли се с хора на твоята възраст? От поста ти оставам с впечатление, че освен да работиш от къщи друго не правиш.
И искаш за пореден път да идеш на ново място и да започнеш отначало?

# 2
  • Мнения: 24 065
Колко малък точно е градът? Ако е много малък, необластен, аз бих се преместила в столицата. По принцип във всяко едно населено място има някакъв социален живот, и дейности за хората, които са социални по природа. Ти може би не си достатъчно социален или не ти допада видът на социалните мероприятия. На мен лично не ми допадат тези свързани с народни песни, хора, битови традиции... В такъв случай столицата ще ти даде повече възможности за по-модерна социализация. Ако си набор 85, възможностите ти да си семеен и с деца вече са на етап силно да намаляват, ако не предприемеш нещо по въпроса, и това трудно ще се случи, докато живееш при вашите. Знам, че има и ергени на по 50, които теърдятз че имат необятни възможности за секс, за любов, връзки и деца, но в общия случай това не е така. На предела на възрастта си, в която можеш да се ориентираш семейно.

# 3
  • София
  • Мнения: 44 509
Ами 85 са вече на 40. Мъж, който до сега в живял с родителите си....има някакви шансове за връзка, ама те не са по-високи от 6ца от тотото.
Успех!

# 4
  • Мнения: 125
До скоро е бил в чужбина,  не е живял с родителите си.
Нямаш ли познати и приятели от училище/университета.Не се ли привърза емоционално към някой град в България в студентските години?Да имаш свобода да избираш къде да живееш си е лукс , възползвай се да си изградиш  хубаво местенце, после половинка, дом.любимец, деца.
Аз в столицата не бих отишла по собствена воля-подтискакащ и излишно шумен, скъп и пренаселен сив град

# 5
  • Melmak
  • Мнения: 8 856
Стана ми странно, че си се прибрал при вашите. Години наред си бил в чужбина, сигурно си живял със съквартиранти, сам или с половинка. И сега баам с вашите. Хоум офис вече три години в малък град. Дори не си представям.

На твое място бих опитала да се върна в офиса и да създам контакти. Дори не е нужно да напускаш, тази фирма офис няма ли?

Има значение и на колко си? Искаш семейство, предполагам. Ама докато цъкаш от вас и живееш с мама и татко няма да стане.

# 6
  • Мнения: 14 730
Не съм учудена, че ти е досадило да живееш с вашите. Определено се премести. Но дали в същия, по-голям град, столицата или чужбина - ти ще си решиш. Важно е да имаш достатъчно социални контакти на живо, за да си щастлив и да започнеш да имаш личен живот.

# 7
  • Мнения: 3 654
На мен ми се струва, че и по принцип не си много социален, иначе все си мисля, че за 15 години във Франция щеше да си вече с половинка и семеен, освен ако не са били 15 години от детствот ти. В този смисъл хоум офисът не ти помага ама никак.
Ако до сега не си живял сам никога, те съветвам първо да се отделиш в града, в който си, че в София наемите и без това са до небето. Потърси си присъствена работа или хибридна, за да имаш социални контакти.

# 8
  • Мнения: 7 733
За тези 3 години в Бг, няма ли нещо друго , освен работа от вкъщи?!
...приятели, компании, спорт, странични занимания...
Нещо недоизказано, има тука.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 38 342
Аз съм твърдо за живот отделно от родителите, но при условие, че си единствено дете, имай предвид, че в един момент ще трябва да полагаш някакви грижи за тях. Колко близо или далеч е този момент зависи от техните години. Помисли и за това, когато избираш къде да живееш.

# 10
  • София
  • Мнения: 1 396
Аз се замислих за друго (не ми отговаряй, тема за размисъл само).
Защо реши да се върнеш, в отговора на този въпрос вероятно се крие и отговора на другия.
Ако си се върнал, защото родителите ти вече са на възраст, на която имат нужда от помощ и обгрижване, то може да се окаже, че самостоятелното заживяване и то в друг град само по себе си ще докара още доста проблеми.
Ако си се върнал, защото не си се чувствал на мястото си в другата държава и по ковид си осъзнал, че имаш нужда от близките си, но те са напълно самостоятелни и здрави - да, можеш да заживееш сам.
Не зная на колко години си, но ако са 40, тогава е редно да се замислиш и за друго: ти хубаво ще смениш града, а как ще се сдобиеш с приятелски кръг? На 40 сприятеляването не е толкова лесно, хората вече са поочукани от живота, имат си дългогодишните приятелства, не сме в тийнейджърските години, когато това ставаше супер лесно и естествено. Да не се окаже, че след като се преместиш, ще си още по-самотен и тъжен.

# 11
  • Ст Загора
  • Мнения: 10 369
Защо се върна и заживя с родителите си?
Помисли кое важно за теб ? Искаш ли семейство?

Имам такъв пример.  Братовчеда ми е бил 15г в Англия.  Той е ходил по екскурзии по света... Върна се преди 3 4 г. Занимава се с семеен бизнес.
На 41г е . Ожени се за рускиня от 2г .  Не живеят заедно от 1г , не искат деца....
Той купи стара къща ,която оправя ....

Последна редакция: вт, 07 окт 2025, 14:02 от nasito8988

# 12
  • Мнения: 1 002
Авторе, а защо искаш да се развиваш извън работата, която работиш? И какво разбираш под това - че искаш да смениш бранша, да се усъвършенстваш в същия бранш, да движиш паралелно твоята работа и някаква друга - не става ясно. Поясни, защото това е важно за съветите, които  ще получиш.

Пишеш за запознанства - какви запознанства искаш? Запознанства с жени за интимности и връзка, запознанства с мъже (приятели), смесена приятелска среда? И това е важно за съветите, които ще получиш.

Много си изписал, но малко си казал. Дай повече уточнения, и сигурна съм ще получиш полезни съвети.

# 13
  • Мнения: 3 654
На мен ми звучеше като развитието извън работа да е създаване на семейство, ама няма как да сме сигурни.

# 14
  • Мнения: 31
Здравейте,
На 30 години съм. Живея в не голямо градче, не е областен град макар да има такъв на половин час.
Мобилен съм и това че не съм в голям град не ми пречи да ходя където искам когато пожелая.
Доста обикалям през свободното време, разбира се че живота ми не минава само в работа. Имам също приятели макар и по-малко защото си подбирам кръга от такива, след 15 години в чужбина е нормално да имам разминаваме откъм мислене спрямо масата народ.
Но като цяло се замислям че все пак контактите и възможностите които имам тук живеейки и работейки дистанционно са по-малко от тези ако живея в по-голям град.
От там идват размишления ми по-темата.
Става въпрос също и за създаване на семейство. В момента не съм обвързан.
Бях торкова години в чужбина основно за учене, от там тръгна всичко и повечето ми години минаха в учене. Последните 5 години преди да се прибера работих на постоянна работа, но усетих че започва стагнация и затова реших да предприема нещо ново което беше прибиране в България и намиране на нова работа.

Общи условия

Активация на акаунт