Здравейте, прекрасни дами и майки. Това е първата ми тема.
След няколко катастрофални връзки с "лоши' момчета, срещнах него. Беше много забавен и нищо общо с "лошите" момчета. Това ме привлече. Беше ми писнало от тях. Нямахме нищо общо по между си, но си казах, че така е по-добре. (С лошите имах доста общо.)
След 1 година връзка, той купи дом, в който да живеем заедно. След още половин година, решихме да работим за дете. В началото всичко беше страхотно. Имаше сигнали, когато се скарахме изчезваше, бягаше. Липсваше комуникация. Но бяха в началото. Игнорирах ги.Забременях на седмия месец опити. Всичко уж беше супер. Щяхме да си имаме момиченце. Загубих я, месец и половина преди термин. Ударих дъното. Добре, че беше свекърва ми да ми помогне. Започнах нова работа. Годините минаваха без да се осмеля да опитам отново. Той чакаше аз да съм готова. Междувременно вече бях наясно с огромните ни различия. Почти никакви теми на разговор. Никакви общи хобита. Никаква инициатива от негова страна за почивки, или ходене където и да било. Всичко правех аз. Но където и да отидехме винаги той си ровеше в телефона и цареше мълчание. Както и вкъщи. Дори не можехме да гледаме филм като хората. Той иска екшън тип "Бързи и яростни", аз "Гордост и предразсъдъци". Толкова сме различни. Въпреки всичко, след близо 4 години реших да му кажа, че съм готова да опитаме отново. Стана почти веднага. Този път бях на терапия, но отново много проблемна бременност. Раждането беше трудно. В последствие съмнения за разни евентуални диагнози. Исках да направя всичко, за да е добре детето ни. В крайна сметка всичко лошо отмина. Расте здраво и палаво дете. Но това вместо да ни сплоти ни досъсипа. Постоянно има обиди, скандали. Той работи такава работа, че почива изключително рядко. В определени месеци се прибира в 22:00 часа. Работи и събота и неделя. Общо взето 24/7 съм аз. Той почива, но не както е общоприето. Отказвам му секс, но с човек, който още преди да забременея му беше по-важно да кара мотор с приятелите си, отколкото да ми отдели от малкото си свободно време няма как да имам желание. Дори след детето в дните, в които почиваше лятото му беше по-важно да ходи всеки ден да помага на един негов приятел. Преди да се пренесем в неговото жилище живеехме в нашите 5 години. Те не му позволиха да плаща сметки, въпреки, че той взима добри пари. Купувал е продукти, но сметки не сме плащали и двамата. Сега вече повече от година живеем в скандали и той през някакво време все ме гони. Уж не било така, вината моя била. Ненормална съм била. Побъркала съм детето от доктори. Постоянно коментари как се грижа за него. При положение, че той се прибира и го вижда за час-два преди да заспи. Днес каза, че не искал да ме вижда събота и неделя, като почива. Да съм ходела у нашите. Да си починел от мен. Това, което изключително много ми дотежа и ме обиди беше, че каза да махна всичките ни снимки от секцията. Общите ни. Всичките аз съм ги поръчвала. Отразяват годините, които сме прекарали заедно. Стана ми много обидно. Детето започна да ни имитира как си крещим.
Винаги има двама виновни в разпада на една връзка. Не казвам, че съм невинна. Дотежа ми обаче и затова пиша. Искам да не подлагам детето на стрес. На две годинки е. От друга страна не искам да гледа как унижават майка му и само си крещим с баща му. Има къде да отида. Просто когато има малко дете, не е толкова просто всъщност. От друга страна ми се иска да изпитам пак емоция. Да искам да прегърна и докосна някого. Него вече дори не искам да го целувам.
След няколко катастрофални връзки с "лоши' момчета, срещнах него. Беше много забавен и нищо общо с "лошите" момчета. Това ме привлече. Беше ми писнало от тях. Нямахме нищо общо по между си, но си казах, че така е по-добре. (С лошите имах доста общо.)
След 1 година връзка, той купи дом, в който да живеем заедно. След още половин година, решихме да работим за дете. В началото всичко беше страхотно. Имаше сигнали, когато се скарахме изчезваше, бягаше. Липсваше комуникация. Но бяха в началото. Игнорирах ги.Забременях на седмия месец опити. Всичко уж беше супер. Щяхме да си имаме момиченце. Загубих я, месец и половина преди термин. Ударих дъното. Добре, че беше свекърва ми да ми помогне. Започнах нова работа. Годините минаваха без да се осмеля да опитам отново. Той чакаше аз да съм готова. Междувременно вече бях наясно с огромните ни различия. Почти никакви теми на разговор. Никакви общи хобита. Никаква инициатива от негова страна за почивки, или ходене където и да било. Всичко правех аз. Но където и да отидехме винаги той си ровеше в телефона и цареше мълчание. Както и вкъщи. Дори не можехме да гледаме филм като хората. Той иска екшън тип "Бързи и яростни", аз "Гордост и предразсъдъци". Толкова сме различни. Въпреки всичко, след близо 4 години реших да му кажа, че съм готова да опитаме отново. Стана почти веднага. Този път бях на терапия, но отново много проблемна бременност. Раждането беше трудно. В последствие съмнения за разни евентуални диагнози. Исках да направя всичко, за да е добре детето ни. В крайна сметка всичко лошо отмина. Расте здраво и палаво дете. Но това вместо да ни сплоти ни досъсипа. Постоянно има обиди, скандали. Той работи такава работа, че почива изключително рядко. В определени месеци се прибира в 22:00 часа. Работи и събота и неделя. Общо взето 24/7 съм аз. Той почива, но не както е общоприето. Отказвам му секс, но с човек, който още преди да забременея му беше по-важно да кара мотор с приятелите си, отколкото да ми отдели от малкото си свободно време няма как да имам желание. Дори след детето в дните, в които почиваше лятото му беше по-важно да ходи всеки ден да помага на един негов приятел. Преди да се пренесем в неговото жилище живеехме в нашите 5 години. Те не му позволиха да плаща сметки, въпреки, че той взима добри пари. Купувал е продукти, но сметки не сме плащали и двамата. Сега вече повече от година живеем в скандали и той през някакво време все ме гони. Уж не било така, вината моя била. Ненормална съм била. Побъркала съм детето от доктори. Постоянно коментари как се грижа за него. При положение, че той се прибира и го вижда за час-два преди да заспи. Днес каза, че не искал да ме вижда събота и неделя, като почива. Да съм ходела у нашите. Да си починел от мен. Това, което изключително много ми дотежа и ме обиди беше, че каза да махна всичките ни снимки от секцията. Общите ни. Всичките аз съм ги поръчвала. Отразяват годините, които сме прекарали заедно. Стана ми много обидно. Детето започна да ни имитира как си крещим.
Винаги има двама виновни в разпада на една връзка. Не казвам, че съм невинна. Дотежа ми обаче и затова пиша. Искам да не подлагам детето на стрес. На две годинки е. От друга страна не искам да гледа как унижават майка му и само си крещим с баща му. Има къде да отида. Просто когато има малко дете, не е толкова просто всъщност. От друга страна ми се иска да изпитам пак емоция. Да искам да прегърна и докосна някого. Него вече дори не искам да го целувам.
