Случва ли ви се често да се изненадате от свои близки приятели, на които уж знаете кътните зъби? Или да не ви е ясно защо ви питат или казват нещо и то да ви е някак необичайно, странно, не в техен стил. Да се чудите какво стои зад това или дали пък вие нещо не сте се променили с времето и твърде много да им се впечатлявате?
Наскоро при една моя приятелка се превърна в модел за всеки повод да пита, давам примери: "Здравейте, какво ви донесе дядо Коледа?", "Коя от вас получи цветя за осми март?", "Как отпразнувахте еди кой си празник?"
Тук трябва да уточня, че това е човек, който познавам ( или си мисля, че познавах) от дете и знам колко е далеч от всичко материално. От години живее в чужбина и се виждаме най-много два пъти годишно заедно с останалите ни 2 близки дружки, като и друга от тях си идва доста рядко. Освен това много рядко се сеща и да пише или да се обади. В един момент се оказа, че дори не ни е споделила за някои важни събития при нея. И на фона на това - такива включвания за празниците , които лично на мен не ми носят нищо откъм комуникация. Не ми пречи, че пита - бих ѝ споделила, дори и да получа за подарък нещо скандално и неприлично ( разбира се обаче, не в общия чат, ами лично). Раздразнението ми идва от там, че по-скоро ми изглежда като отбиване на номер такова дребнотемие 2-3 пъти в годината. Отделно, че имаме и приятелка в групата, която не е обвързана, няма партньор - сама е. Такива въпросчета за цветя за 8-ми март аз бих ѝ спестила, освен ако не искам да я потисна. Да иска да се похвали самата тя с подарък, също не ми се вярва - защото обикновено пита и после не се изхвърля с някакви грандиозни неща, а често и не казва за самата себе си нещо. Да даде шанс на нас да се похвалим - също не се връзва - и четирите сме далеч от хвалипръцки. Може би аз съм най-хвалтотещата се от 4-те, като иначе средостатистически бих минала за скромна. По-скоро се отчита, че ето - виждате ли, писах ви и се сещам за вас и толкоз. Което не знам защо така ме ядосва. Може би ме гони носталгия по детските и младежки години, когато имах приятелка, с която да мога да си споделя и най-съкровеното и да прекарваме време заедно, а не два пъти в годината да се опитам да се вредя за 1 кафе и 1 вечеря измежду всичките ѝ планове за 2 седмици ваканция.И да, почнах да се питам, откога ни стана по-важно коя какво е получила за Коледа, а не какво се случва в живота ѝ, щастлива ли е, мога ли с нещо да ѝ помогна, да я изслушам, да съм до нея.
Наскоро при една моя приятелка се превърна в модел за всеки повод да пита, давам примери: "Здравейте, какво ви донесе дядо Коледа?", "Коя от вас получи цветя за осми март?", "Как отпразнувахте еди кой си празник?"
Тук трябва да уточня, че това е човек, който познавам ( или си мисля, че познавах) от дете и знам колко е далеч от всичко материално. От години живее в чужбина и се виждаме най-много два пъти годишно заедно с останалите ни 2 близки дружки, като и друга от тях си идва доста рядко. Освен това много рядко се сеща и да пише или да се обади. В един момент се оказа, че дори не ни е споделила за някои важни събития при нея. И на фона на това - такива включвания за празниците , които лично на мен не ми носят нищо откъм комуникация. Не ми пречи, че пита - бих ѝ споделила, дори и да получа за подарък нещо скандално и неприлично ( разбира се обаче, не в общия чат, ами лично). Раздразнението ми идва от там, че по-скоро ми изглежда като отбиване на номер такова дребнотемие 2-3 пъти в годината. Отделно, че имаме и приятелка в групата, която не е обвързана, няма партньор - сама е. Такива въпросчета за цветя за 8-ми март аз бих ѝ спестила, освен ако не искам да я потисна. Да иска да се похвали самата тя с подарък, също не ми се вярва - защото обикновено пита и после не се изхвърля с някакви грандиозни неща, а често и не казва за самата себе си нещо. Да даде шанс на нас да се похвалим - също не се връзва - и четирите сме далеч от хвалипръцки. Може би аз съм най-хвалтотещата се от 4-те, като иначе средостатистически бих минала за скромна. По-скоро се отчита, че ето - виждате ли, писах ви и се сещам за вас и толкоз. Което не знам защо така ме ядосва. Може би ме гони носталгия по детските и младежки години, когато имах приятелка, с която да мога да си споделя и най-съкровеното и да прекарваме време заедно, а не два пъти в годината да се опитам да се вредя за 1 кафе и 1 вечеря измежду всичките ѝ планове за 2 седмици ваканция.И да, почнах да се питам, откога ни стана по-важно коя какво е получила за Коледа, а не какво се случва в живота ѝ, щастлива ли е, мога ли с нещо да ѝ помогна, да я изслушам, да съм до нея.
