Здравейте, връщам се в 2018г. когато нашата връзка започна. Не мога да разкажа накратко всичките 8г, но ще се опитам да сбия нещата.
Връзката започна в университета - щастливи, млади, влюбени с всичките си препядствия, допуснати грешки, щастливи и тъжни моменти, съвместно и изтърпяно съжителство с роднини. Смея да потвърдя, че в тази връзка пораснахме и се превърнахме в най-близките си хора. Основният проблем е, че винаги се е чувствал разделен между угаждането на родителите за сметка на нещо друго. Дали мои чувства и емоции, дали приятели, дали негово щастие и тн. В един момент просто аз не издържах и последната годината двамата се бяхме превърнали в хора, които и самите ние не харесвахме. Аз започнах да допускам грешки, действия с цел манипулация - тъй като вече аз бях готова за следващата стъпка - градене на семейство и по-голяма отговорност - е просто човека не беше готов и не искаше - чувстваше се сякаш изпуска живота и не му е сега времето и че там някъде изпуска нещо - та и това беше причината за нашата раздяла.
Въпреки че раздялата беше с добър тон, без лоши чувства с цел пауза и тест какво искаме и как се чувстваме един без друг - аз се сринах, бях сърдита и обидена, че не искаше да се бори, а се отказа Буквално не знаех къде се намирам - преживях някакъв шок - защото за мен това беше раздяла а не пауза. 6 месеца по-късно аз срещнах човек, който знаеше какво иска , даваше ми всичко, което ми е липсвало, грижеше се за мен и ми даваше цялото си внимание - но така и не успях да се отдам напълно - явно подсъзнателно очаквах обаждането, което и получих на 4тия месец от новата ми връзка и всичко отново се обърна. Взех решение да си дам шанс на мен и на новата връзка и така и не се върнах, но това не ми дава мира, възможно ли е човек да осъзнае какво е загубил и какво реално иска в живота или просто е останал разочарован пробвайки нещо друго, което се е провалило и отново търси познатото.
Моля споделете вашите истории и въпроси. Приемам критики и не очаквам само позитивни коментари🙏😇
Връзката започна в университета - щастливи, млади, влюбени с всичките си препядствия, допуснати грешки, щастливи и тъжни моменти, съвместно и изтърпяно съжителство с роднини. Смея да потвърдя, че в тази връзка пораснахме и се превърнахме в най-близките си хора. Основният проблем е, че винаги се е чувствал разделен между угаждането на родителите за сметка на нещо друго. Дали мои чувства и емоции, дали приятели, дали негово щастие и тн. В един момент просто аз не издържах и последната годината двамата се бяхме превърнали в хора, които и самите ние не харесвахме. Аз започнах да допускам грешки, действия с цел манипулация - тъй като вече аз бях готова за следващата стъпка - градене на семейство и по-голяма отговорност - е просто човека не беше готов и не искаше - чувстваше се сякаш изпуска живота и не му е сега времето и че там някъде изпуска нещо - та и това беше причината за нашата раздяла.
Въпреки че раздялата беше с добър тон, без лоши чувства с цел пауза и тест какво искаме и как се чувстваме един без друг - аз се сринах, бях сърдита и обидена, че не искаше да се бори, а се отказа Буквално не знаех къде се намирам - преживях някакъв шок - защото за мен това беше раздяла а не пауза. 6 месеца по-късно аз срещнах човек, който знаеше какво иска , даваше ми всичко, което ми е липсвало, грижеше се за мен и ми даваше цялото си внимание - но така и не успях да се отдам напълно - явно подсъзнателно очаквах обаждането, което и получих на 4тия месец от новата ми връзка и всичко отново се обърна. Взех решение да си дам шанс на мен и на новата връзка и така и не се върнах, но това не ми дава мира, възможно ли е човек да осъзнае какво е загубил и какво реално иска в живота или просто е останал разочарован пробвайки нещо друго, което се е провалило и отново търси познатото.
Моля споделете вашите истории и въпроси. Приемам критики и не очаквам само позитивни коментари🙏😇
