Край след 10 години?

  • 4 457
  • 105
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 29 372
Той иска екшън тип "Бързи и яростни", аз "Гордост и предразсъдъци". Толкова сме различни.

И място за компромис няма?
С тези филми описваш вкусовете на мен и мъжа ми. Но ние сме заедно от вече 36 години. Като се разбра, че той си пада по екшъни, а аз – по романтични филми, намерихме и такива, които и двамата харесваме – комедии, фантастика, трилъри... И ги гледахме заедно, сгушени на дивана. А индивидуалните предпочитания си ги гледахме поотделно. Толкова е просто.
И за всички останали различия може да се намерят компромиси, стига да има желание и от двете страни. А при вас няма. Няма смисъл и да се мъчите тогава.
Нито ще сте първите, нито последните разделени. А и кой знае, когато престанете да съжителствате и да се дразните един друг ежедневно, може би ще успеете да откриете, че все пак можете да комуникирате нормално. Поне заради детето.

# 16
  • Мнения: 24 862
Да де, ама как запознали се, купил дом, пък живели 5 години при майкини, без да плащат нищо. Колко са живели в този дом? Нищо общо с лошите момчета, ама е иди ми дойди ми, кара мотор...

Иначе 1-2 часа след работа да обърне внимание на детето е стандартното. Да не мислиш, че имат часове повечето татковци за  дете на 0-2 г.? Те, като се приберат към 6, като хапнат и се преоблекат, изкъпят, детето, като заспи към 9, и то не остава повече време.

За филмите пък голямата драма. Дългогодишни семейни двойки не обичат да гледат едни и същи филми и предавания и да четат едни и същи книги.

# 17
  • Мнения: 1 761
Мисля, че примерът с филмите е просто символ - двама души, които са толкова различни, че вече нямат пресечна точка.

Той трупа раздразнение и бяга. Вероятно усеща, че тя изисква твърде много от него, а мотори и приятели са му останалата свобода.
Тя, от своя страна, се е превърнала в компромис за него, вместо в избор.Той пък никога не е бил това, което тя дълбоко в себе си е търсила.
 И е напълно права да търси подкрепа при отглеждането на бебето, внимание, обич и нормален разговор.Вместо това получава критики и обвинения.

Но вместо да говорят, тя (вероятно) мънка и натяква щом става скандал, а той се покрива и прави каквото си иска, даже си позволява да я гони. Класическият сценарий - жената иска решение, мъжът иска изход.

Някъде по трасето нещо се е счупило. Без желание и от двете страни, няма сила на света да го залепи обратно. И двамата може да са свестни, но нямат ли общи мечти, ценности, обща посока няма да оцелеят. Ако останат заедно ще е някаква мъка. Иначе разбирам напълно усещането за провал, но понякога е победа да знаеш кога да сложиш черта в пясъка.

P.S. Четох някои стари постове. Имай предвид, че работохолизмът също може да е бягство и изместване на фокуса.

Последна редакция: пн, 27 окт 2025, 09:43 от metal.vixen

# 18
  • Мнения: 699
Егати наглеца. Вместо да каже “Жена, не те обичам вече, дразниш ме, дай да се разделим,” той хем иска да ползва безплатни детегледачка, готвачка и чистачка през седмицата, и да си почива без нея уикенда…

Махай снимките, но си ги вземи с теб, защото някой ден ще искаш да ги изгориш ритуално за това, че си се отървала от този мъж.

# 19
  • Мнения: 6 518
Само мъжът ли е виновен?
Тя се е събрала с него по грешната логика, че щом той не е като предишните, с които не е успяла, значи с него трябва да се получи. Надявам се и двамата да са били млади и неопитни тогава. Сега е време да се държат като зрели хора.

# 20
  • Мнения: 4 771
Момиче (не целя обида с това обръщение, можеш да си ми дъщеря), има една стара приказка: като ти дават - вземай, като те гонят - бягай! Предполагам си я чувала. Тръгни си, за да съхраниш собственото си достойнство, здравия си разум, спокойствието си, психическото състояние и правилния семеен модел на дъщеря ти.
Тръгни си, изстрадай тази раздяла, изплачи й, изкрещи я и продължи напред. Не се бори за загубени каузи, не хаби енергия за човек, който не заслужава. Насила можеш да вземеш, не можеш да дадеш.

# 21
  • Мнения: 1 633
Истинският стрес за едно дете е да вижда майка си измъчена, под напрежение и нелюбена. То трябва да усеща твоя вътрешен мир и спокойствие. Щом мъжът ти така открито те гони от вкъщи, какво още те държи там? Събирай си багажа и отивай при родителите си, ако нямаш друго място. Спри да се унижаваш пред човек, който не те обича, и повярвай - ще ти олекне много. Давай енергията си на детето, а не на вампир, на когото това изобщо не му трябва

# 22
  • Мнения: 81
В началото не беше така и наистина го обичах. Щом поисках с него да създам семейство.  (Инициативата беше негова.)
След загубата се подкрепяхме. Обаче година-две след това различията и липсата на комуникация лъснаха. Може би точно когато се отделихме да живеем сами. Счупеното не се поправя. Той не е лош човек. Обаче май само с мен е такъв от доста дълго време вече. Като готвачка не ме ползва, защото аз не готвя.  GrinningGrinning Основно готви той, защото му се получава. И така иска. Е, в някои случаи натяква ... Аз купувам готово или поръчвам. Относно прането отдавна всеки си пере неговите дрехи. Случва се и негови да пусна, но той започна сам да си ги пуска и подрежда.  Аз пера себе си и детето+ чаршафи, кърпи, което е естествено. Направи ми се коментар защо съм пуснала пералня вчера, той не можел да си пусне работните дрехи. А ме чу като извиках детето да ми помогне да сложим дрехите в пералнята. Ей за такива тъпотии се разправяме. Плитки и дребнави заяждания. Казах му, че аз не мога да спя в мръсни чаршафи. На него не му прави впечатление.
Благодаря на всички за коментарите. Не очаквах толкова топло отношение и подкрепа
 Стана ми много мило, когато ви прочетох.

# 23
  • Мнения: 1 318
Живеенето при родители може да съсипе и най-здравата връзка, а тази изначално не е била такава.
От десет години заедно, пет при родителите е прекалено много. Родителите не са му "позволили" да плаща сметки. Какво друго не му е било позволено? Ако някой от родителите е властен, а жената - опитваща се да балансира между мъж и родители, ако мъжът се е чувствал и буквално "заврян" зет - безгласен, игнориран - нормално е в един момент да започне да се дразни на жената, и това раздразнение в един момент да прерасне в гняв и дори в омраза.
Авторке, защо живяхте толкова дълго при твоите родители, и мъжът настояваше ли през това време да се изнасяте? Какви бяха отношенията му с родителите ти? А твоите с тях?
Голям автогол е било това съжителство.

# 24
  • Мнения: 81
Живеенето при родители може да съсипе и най-здравата връзка, а тази изначално не е била такава.
От десет години заедно, пет при родителите е прекалено много. Родителите не са му "позволили" да плаща сметки. Какво друго не му е било позволено? Ако някой от родителите е властен, а жената - опитваща се да балансира между мъж и родители, ако мъжът се е чувствал и буквално "заврян" зет - безгласен, игнориран - нормално е в един момент да започне да се дразни на жената, и това раздразнение в един момент да прерасне в гняв и дори в омраза.
Авторке, защо живяхте толкова дълго при твоите родители, и мъжът настояваше ли през това време да се изнасяте? Какви бяха отношенията му с родителите ти? А твоите с тях?
Голям автогол е било това съжителство.
Отношенията му с родителите ми бяха по-добри дори от моите с тях. Винаги са го защитавали ако са разбирали за проблем. Никога не са го карали да се чувства"заврян зет". Живеехме с тях, докато направим ремонт на апартамента му, междувременно загубих първото дете и стопирахме нещата за известно време и така.
И най-вече са го защитавали и в негово присъствие.

# 25
  • Мнения: 2 030
В началото не беше така и наистина го обичах. Щом поисках с него да създам семейство.  (Инициативата беше негова.)
След загубата се подкрепяхме. Обаче година-две след това различията и липсата на комуникация лъснаха. Може би точно когато се отделихме да живеем сами. Счупеното не се поправя. Той не е лош човек. Обаче май само с мен е такъв от доста дълго време вече. Като готвачка не ме ползва, защото аз не готвя.  GrinningGrinning Основно готви той, защото му се получава. И така иска. Е, в някои случаи натяква ... Аз купувам готово или поръчвам. Относно прането отдавна всеки си пере неговите дрехи.[/b] Случва се и негови да пусна, но той започна сам да си ги пуска и подрежда.  Аз пера себе си и детето+ чаршафи, кърпи, което е естествено. Направи ми се коментар защо съм пуснала пералня вчера, той не можел да си пусне работните дрехи. А ме чу като извиках детето да ми помогне да сложим дрехите в пералнята. Ей за такива тъпотии се разправяме. Плитки и дребнави заяждания. Казах му, че аз не мога да спя в мръсни чаршафи. На него не му прави впечатление.
Благодаря на всички за коментарите. Не очаквах толкова топло отношение и подкрепа
 Стана ми много мило, когато ви прочетох.

Та вие сте се разделили отдавна - всеки си пере дрехите, а храната и масата винаги сплотяват хората, дори съквартиранти, но при вас обратно - всеки сам..

Много ме впечатли това, че вие не готвите, вземате готова храна, а на него му се получава готвенето. И така  вече 10 години така...

Ако не беше горния ви пост, щях да напиша друго. Но след този пост бих казала, че това да махне снимките ви, и да не ви иска в събота и неделя, е последната капка на търпението му.

И накрая какво излиза - той има време да работи, печели, да готви, да си пере дрехите, да излиза с приятели, да прекарва 2 часа с детето.
Вие през тези години имахте ли подобни преживявания, израстване, приятелства?
Може да не ми отговаряте. Отговорете на себе си, за да разберете себе си.

Желая ви успех. Ще намерите изход 🌺

# 26
  • Мнения: 2 136
Човека работи 7 дни в седмицата, пере, готви и после му се мрънка, че не може да отдели повече от час-два за детето. Жена му дори за детето им не може да си мръдне пръста да сготви, постоянно харчи пари за готова храна. Секса е мираж. Ми нормално да изперка.

Показателно е, че дори нейните родители защитават него.

Валери, писали сме заедно.

# 27
  • Мнения: 22 472
Прекалили сте с обгрижването му. След следващата жена е много вероятно той да търчи и да изпълнява изискванията й. Вашите са го направили за добро, но се е получила мечешка услуга.

Сега сте двамата, но той се прави на мъж по грешния начин.

Виждам, че много ти се иска да не се разделяте. Но според мен историята ви е предизвестен край. Запази си спокойствието и достойнството, както някой писа по-горе. Те са по-важни от мъжа и от семейството ти.

# 28
  • Мнения: 6 518
На колко години сте двамата, авторке? Според мен изглеждате и се държите като незрели индивиди, особено ти.

# 29
  • Мнения: 1 761
От първия пост "Той работи такава работа, че почива изключително рядко. В определени месеци се прибира в 22:00 часа. Работи и събота и неделя. "  от следващия пост:
"Като готвачка не ме ползва, защото аз не готвя.  GrinningGrinning Основно готви той, защото му се получава. Аз купувам готово или поръчвам."  Защо поръчваш? Наистина е трудно да се гледа малко дете, но защо пък да не се напънеш да научиш някоя проста рецепта от време на време? Все пак е алгоритъм. Не е ракетно инженерство. Той работи много и дълги часове и след това трябва сам да сготви и да се пере? "Направи ми се коментар защо съм пуснала пералня вчера, той не можел да си пусне работните дрехиА ме чу като извиках детето да ми помогне да сложим дрехите в пералнята. Ей за такива тъпотии се разправяме. Плитки и дребнави заяждания. Казах му, че аз не мога да спя в мръсни чаршафи." И защо е нужен такъв отговор? Все едно не можеш да пуснеш пералня в друг момент или да отстъпиш, да се извиниш?

отделно "След загубата се подкрепяхме", а в първия пост пишеш, че добре, че е била свекървата. Кой те е подкрепял в крайна сметка?Загубата, която си преживяла е травмираща.
Ами то вие сте във фактическа разделеност! Само дето спите под един покрив!

Общи условия

Активация на акаунт