Здравейте, дами 
Сега с риск да ме разпнат
искам да ви попитам за вашия личен опит. Знам, че нещата са много индивидуални, но просто мисля че имам нужда да чуя и чуждо мнение/опит в живота.
Преди около година излязох от много токсична връзка. Не го казвам с лека ръка. Наистина беше емоционално и психическо насилие от страна на мъжа с когото бях. Тук още преди да започнете, ще вметна - знам, научих си урока, моя си беше вината че стоях. Ако изобщо имам някакво извинение е, че допреди това съм нямала такъв случай. Имах стабилни, макар и по-кратки взаимоотношения. Като започнах да излизам с бившия си, той тотално превзе живота ми и от супер, нещата малко по малко станаха много мрачни. Първата година беше уж невероятна, а после малко по малко, ме срина: опитваше се да ме контролира, обиждаше, държеше се зле с родителите ми и т.н. Аз сама себе си не познавах в тази връзка. Намерих сили и евентуално приключих нещата, защото просто не беше здравословно. Бяхме заедно близо две години и половина.
След това започнах наново да се срещам с други мъже, но нищо особено - просто опознаване. От връзката ми с бившия досега, аз вече не изпитвам привличане към никого. Не знам какво се случи - травмата ли, страх ли ме хвана... срещам се с някакви мъже, някои са си готини, няма нещо сериозно което да излиза. Просто аз не усещам даже малко потрепване поне към тях. Давам шанс с по една-две срещи, но щом не усетя дори малка искра, губя надежда и смисъл. Не съм вманиачена в идеята да имам мъж, просто като всеки човек бих искала да намеря партньор в живота си. Някоя от вас имала ли е подобен опит?
Аз знам че връзката ми преди това започна с love bombing и следваше точка по точка стандартното развитие на една връзка с нарцисист. Четох много, за да успея да изляза от този ад и да разбера защо попаднах там на първо място. Работя върху себе си. Знам че връзката ни беше манипулация от негова страна, знам че първата година той се преструваше, знам че страстта беше просто травма и нездравословно привързване. Не искам да се връщам назад и дори мислейки за онова време с него, вече изпитвам огорчение и нищо повече.
Та опитвам да намеря начин да се срещам с нови хора и търся здравословни отношения. Но досега не съм усетила дори малка искра в себе си... готини са мъжете, но просто не усещам привличане. За тези в добри връзки и бракове, усетихте ли искра още в самото начало? Знаехте ли че сте намерили правилния човек?
Сега с риск да ме разпнат
искам да ви попитам за вашия личен опит. Знам, че нещата са много индивидуални, но просто мисля че имам нужда да чуя и чуждо мнение/опит в живота. Преди около година излязох от много токсична връзка. Не го казвам с лека ръка. Наистина беше емоционално и психическо насилие от страна на мъжа с когото бях. Тук още преди да започнете, ще вметна - знам, научих си урока, моя си беше вината че стоях. Ако изобщо имам някакво извинение е, че допреди това съм нямала такъв случай. Имах стабилни, макар и по-кратки взаимоотношения. Като започнах да излизам с бившия си, той тотално превзе живота ми и от супер, нещата малко по малко станаха много мрачни. Първата година беше уж невероятна, а после малко по малко, ме срина: опитваше се да ме контролира, обиждаше, държеше се зле с родителите ми и т.н. Аз сама себе си не познавах в тази връзка. Намерих сили и евентуално приключих нещата, защото просто не беше здравословно. Бяхме заедно близо две години и половина.
След това започнах наново да се срещам с други мъже, но нищо особено - просто опознаване. От връзката ми с бившия досега, аз вече не изпитвам привличане към никого. Не знам какво се случи - травмата ли, страх ли ме хвана... срещам се с някакви мъже, някои са си готини, няма нещо сериозно което да излиза. Просто аз не усещам даже малко потрепване поне към тях. Давам шанс с по една-две срещи, но щом не усетя дори малка искра, губя надежда и смисъл. Не съм вманиачена в идеята да имам мъж, просто като всеки човек бих искала да намеря партньор в живота си. Някоя от вас имала ли е подобен опит?
Аз знам че връзката ми преди това започна с love bombing и следваше точка по точка стандартното развитие на една връзка с нарцисист. Четох много, за да успея да изляза от този ад и да разбера защо попаднах там на първо място. Работя върху себе си. Знам че връзката ни беше манипулация от негова страна, знам че първата година той се преструваше, знам че страстта беше просто травма и нездравословно привързване. Не искам да се връщам назад и дори мислейки за онова време с него, вече изпитвам огорчение и нищо повече.
Та опитвам да намеря начин да се срещам с нови хора и търся здравословни отношения. Но досега не съм усетила дори малка искра в себе си... готини са мъжете, но просто не усещам привличане. За тези в добри връзки и бракове, усетихте ли искра още в самото начало? Знаехте ли че сте намерили правилния човек?
