Когато знаеш, знаеш?

Според мен е възможно цялата работа да е един подсъзнателен защитен механизъм. Връзката с нарцисист се отразява много и остава белег- травма. Изисква се време да се излекува психиката според мен. Нали знаеш как като човек се преработи и изпада в бърнаут, не го вълнува работа, докато не направи една качествена почивка. Така си мисля, че и твоят мозък те пази да не попаднеш пак на такава ситуация. Дай си време, ще се възвърне огънчето.

Може би оттук трябва да започнеш - защо не усещаш привличане? Нещо те спира, блокира, като травма от предходната връзка, а може би както казаха по-рано в темата, нещо те пази от такива връзки. Вероятно и едно "спиране" на търсенето и оставяне да те "намери" би било имало по-добър ефект.

То може и двете да са, но не е мисля, че да си намериш твоя човек е толкова лесно, особено ако си фокусиран над това.

А иначе ако ти е интересно продължавай да си ходиш чат пат по срещи, само не си го слагай много на сърцето и не се карай насила, не е толкова важно.
Човек трябва да се радва на живота първо без гадже, за да може да има пълноценни отношения.
Ако ти се чувстваш зле говори с психолог, сипер много помага и олеква.

Смятам, че просто още не сте срещнали своя човек, към когото бихте изпитвали чувства. Не сте и длъжна да се впечатлявате от всеки, с когото излизате на срещи. Дори и аз не бях впечатлена от съпруга си в началото - влюбването и осъзнаването, че именно той е човекът, дойдоха с времето. Животът е много непредсказуем, не се натоварвайте толкова

Нормални мъже не те привличат. Когато дойде силен, манипулативен, нарцистичен, използващ, властен мъж, ще изпиташ привличане и тръпка. Просто ще бъде болезнена връзка за теб, защото искаш емоции и чувства, които не можеш да имаш с "добър, внимателен, обичащ и грижовен мъж". Затрова работи над себе си и не бързай.

Според мен няма "правила", които важат за всички. Хората сме различни. Ако чакаш пеперуди, и някакъв магически момент, в който чувстваш 'той е!' според мен си правиш лоша услуга и се ограничаваш.

Сигурна съм, че се случва, но няма рецепта.

Мъжът ми първите пъти като го видях не бях заинтересована изобщо, стори ми се темерут. След като го опознах в продължение на година сигурно, се появи интерес и не съм била толкова привлечена от никой друг в живота си. Но много биха казали 'ако не си била привлечена моментално, явно не е истинско привличане'. За мен е, но хората сме различни.

Същото е и със знанието дали е той. За мен не е 1 момент, а години (!), в които сме били в разни ситуации, справяли сме се, виждала съм как реагира и т.н. Затова и лично за мен е странно, когато хората се женят след 6 месеца познанство...аз явно съм бавна, не мога да преценя толкова бързо.

Като се замисля, никога аз лично не съм имала успех с първи срещи онлайн. Връзките ми винаги са били след приятелство. На първи срещи винаги съм била притеснена и сякаш 'играя роля'. Не е било за мен.

Браво, че си осъзнала кое е добро за теб и си прекратила тази връзка огромен успех!  
Твоя човек ще те намери не се притеснявай толкова , важното е да знаеш, че ти вече си променен човек и няма как същото да се повтори в нова връзка 🍀  имала съм подобни опити. Темата силно ме вълнува попринцип, ако желаеш можеш да ми пишеш на лс.

Съгласна съм, че няма еднаква формула за всички. До преди да срещна съпруга си реално не бях изпитвала привличане към никой мъж. Да, някои са ми изглеждали привлекателни, приветливи, но не толкова, че да поискам да се сближа повече с тях и да ги опозная. В един момент дори се притесних дали грешката не е в моя телевизор, защото и приятелките почнаха да ме подкачат няма ли да си хвана най-накрая гадже - вече бях на 27,  а дотогава не бях имала връзка. Затова реших да опитам да излизам с мъже, които ми изглеждат свестни въпреки че нищо в тях не будеше емоция в мен. Еми, не се получи - много тегави ми бяха срещите, опитах няколко пъти, но накрая прецених, че предпочитам да си остана стара мома, отколкото да се насилвам така
Когато обаче срещнах мъжа ми, съвсем случайно, просто нещо в мен трепна. На първата ни среща в обща компания нямахме много възможност да си поговорим само двамата, той самият беше доста мълчалив, но въпреки това като че ли го "усетих". Отново се срещнахме шест месеца по-късно и бях също толкова привлечена. Пак не сме си говорили, а слушахме по-разговориливите в компанията, но няколко дни по-късно той ме потърси в социалните мрежи и от там тръгнаха нещата. После ми разказа, че той усетил същото като мен и че все едно се познаваме.
Така че вярвам, че понякога може наистина да има някаква необяснима връзка между двама души. Моят съвет е - не се насилвай, не превръщай намирането на партньор във фикс идея и нещата ще се случат естествено в някакъв момент. Ако искаш да ускориш процеса - просто излизай повече сред хора.

Аз лично обикнах съпруга ми след време не веднага, първоначално го приемах като приятел и ако някой ми беше казал “ с този ще имате семейство и дете “ щях да му се изсмея в лицето. Според мен трябва време и спокойствие ( ТВОЕ спокойствие ), човек който не обича себе се и не е в спокойствие със себе си, няма как да обикне друг.
Може да е за малко, флирт и т.н, но обич…любовта не е само когато изглеждаш добре, а когато си на дъното да имаш някой, който да ти подаде ръка.
Моя съвет с една дума - търпение.

Когато знаеш, знаеш... АКО нямаш травми
Те доста замъгляват "знаенето".
Затова завиждам на хората, които са достатъчно отпуснати, уверени, не-мачкани, та просто са "знаели".
Със съпруга ми, докато се отпусна да се успокоя и да разбера, че този човек няма да ме съсипе както предишния, минаха шест месеца. Имала съм моменти, в които съм се насилвала да се държа нормално, да не избягам, да не изпадам в крайности и страхове... Не винаги ми се получаваше. Трябваше ми много време да убедя тялото, че е в безопасност, да убедя ума да не ме саботира.
Слава Богу, успях и да, той е най-големият ми подарък и благословия, благодарна съм, че успях да преодолея себе си, защото ако вярвах на травмата, аз щях да избягам. Или да саботирам.
Бях достатъчно осъзната да се тласкам напред и да градя тази връзка въпреки страха и съмненията. Да не виждам опасност там, където я няма. Имала съм насаме страшни кризи, като бях достатъчно осъзната да ги изживея без да намесвам него. Тялото и психиката ми се чистеха от голяма гняс и това не можеше да мине без никакви странични ефекти.
Та да, ако работиш над себе си и изчистиш добре травмите от това, което описваш, че си изживяла е напълно вероятно като го срещнеш, да "разбереш" веднага, че е Той.
Но и да не стана така - давай шанс и опитвай да изградиш здравословни взаимоотношения, защото вече знаеш как не трябва да е.

Първо, НЕ е твоя Вината, че си стояла. Освободи се и гони от живота си чувството за вина, това манипулативно, токсично чувство. Твоя е Отговорността, че си стояла, както и победата, че си се осъзнала и освободила.
Светът е огледало. За да срещнеш любовта и човек, който те обича, първо ти започни да се обичаш и да си даваш любов. Само тогава можеш да обичаш друг. Защото любовта е изобилие. И за да я дадеш, първо трябва да я имаш в себе си и към себе си. Съответно понеже светът е огледало, такъв човек и ще ти поднесе. Който обича себе си и от изобилие обича теб. Всичко останало са токсични дефицити и паразитизъм на емоционалния "гръб" на другия.
Не се вкопчвай в идеята всеки следващ "той ли е?". Ще го почувстваш. Не се пренебрегвай в никакъв случай, но давай шансове. Играй с открита душа и без излишно филмиране. Не поставяй ярки емоции и страст като филтър датчик "това е той". Много често тези ярки емоции, особено контрастни, огън и лед, са намек за токсични отношения, не за качествени, зрели, здравословни такива. Дълбоката любов, прерастваща в зряло щастливо семейство е 36.6 градуса. Не треска с 40 градуса температура. Второто е вирус, изтощителен и опустошителен.
Следи можеш ли да си себе си с този човек, без маски и питанки. Следи базовите ви ценности да съвпадат. И да си пасвате в секса. Другото е въпрос на време. 🤗

Ох, и аз съм така все още! Тялото ми прави какви ли не номера, умът ми, особено когато съм сама - яко филми.

Много съм съгласна, че любовта е огледало. Аз след токсичния имах 2-3 опита за връзки, все нещо куцаше. Пък седнах и се размислих - не са виновни мъжете, които съм срещнала, тъй като аз точно такива съм искала да срещна - готови, ама не съвсем, във връзка, ама не съвсем. С единия крак навън, съвсем като мен.

Чак когато се събрах и се почувствах готова да вляза с двата крака, се появи моят човек.

Хората са различни, но аз не харесам ли някого първоначално няма да ми хареса и след сто години. Тъкмо в друга тема писах, че за мен романтичните връзки винаги са на първосигнална физическа основа и ничия дълбока душевност не може да ме плени, въпреки липсата на физическо привличане. Има хора, които не са така, та не мисля, че има правило.

Вече след токсична връзка, докато мислиш, че ти си виновна няма да прокопсаш, но не мисля, че това ти пречи да харесаш някого. Ако не си била в поне две токсични връзки изобщо не можем да твърдим, че търсиш токсичен тип. Токсичните мъже обикновено ти попадат в живота в момент на слабост по друг повод. Може повече никога да не харесаш такъв, то и този не си го знаела какъв е и докато се начудиш е минало време. Сега вече по-лесно ще ги разпознаваш и едва ли ще попаднеш в подобен капан втори път.

И аз съм като Бояна. Няма ли силна тръпка и привличане в началото, няма и да има.
Разбира се, случвало се е да има тръпка и да я изконсумираме набързо, но след това да установя, че тоя тип не е за мен поради други причини. Все си мислех, че е кауза пердута да си намеря хем умен и отговорен, хем секси мъж.

Да, с мъжа ми усетих тръпка още в началото. Тази тръпка още я има. Бая дълго не намирах някой, който така да ме кара да се чувствам… ама нито съм бързала, нито съм се притеснявала. И по срещи обикалях, срещнах и разни свестни, ама сега като се замисля ми не бяха чак пък толкова свестни. Подведох се по едни приятелки, според които трябвало да се разчупя и да ходя на срещи от нета, щото съм в 21 век… И аз се насилвах да намеря нещо позитивно в посредствени мъже (и като визия, и като характер, и като всичко), за които обаче ме чоплеше, че нещо не им е наред. Иначе се стараеха и срещите бяха интересни. На хартия всичко точно. Но инстинктите ми казваха “не”, а аз слушам инстинкта си.