Когато знаеш, знаеш?

# 30 9 дек. 2025, 14:18 ч.

София
Мнения: 45 519

Аз първите срещи все съм си нащрек, все едно дали има тръпка или не.
Имаше един учител, слаб, висок, цяла нощ не се спряхме да си говорим /и други неща/. Викам си - е това е парчето от пъзела. Да, да, ама не.

# 31 9 дек. 2025, 14:29 ч.

Мнения: 3 351

Ами то уж и аз, но именно с мъжете, които съм имала дълги връзки, съм усещала някаква сигурност, топлина, трепет в началото, сякаш си намерил човек за чудесно приятелство, ама по случайност е и секси отгоре на това Heart Eyes

То си е определена магия да усещаш, че човекът е добряк, но не nice guy, да усещаш тръпка, но не несигурност или топло-студено, да ти е интересно, да се шегувате един с друг без да става злобно и некомфортно.

# 32 9 дек. 2025, 15:01 ч.

🌊
Мнения: 1 411

Авторке и аз споделях твоите чувства, както и на някои пишещи в темата. Последната ми "бивша" връзка беше токсична до степен, че се бях отказала от мъжете - не ме привличаха, включих някакъв защитен механизъм в съзнанието си, дълги години не общувах с мъже извън работни отношения.
И след това се появи Чебурашкин. Писах и трих, защото дори не мисля, че мога да опиша всичко, което е толкова различно и добро около него. Струваше ми се страшно клише, че ще намеря любовта когато най-малко очаквам, че изобщо ще срещна моя човек и си мислех, че са измишльотини за успокоение.
Иначе и аз първия месец от обвързването ни бях "на нокти". Не ми се струваше реално, че може да има такъв човек, че може да бъда обичана, че не се налага да прося и да моля. Буквално седях и се чудех кога ще бъде изплискан легена.

# 33 9 дек. 2025, 15:14 ч.

София
Мнения: 45 519

Ох, и аз така. Все бях нащрек да не се развика или да не се отдръпне. Може би като дойде на погребението на майка ми, видях че това е човекът.

# 34 9 дек. 2025, 16:37 ч.

Мнения: 24 960

Роки, той и бившият ти искаше да идва на погребението на майка ти. Какво общо има това дали е ок за теб или не този човек?
//
Не съм си казвала – това е човекът. Ако нещата имат спонтанност, естествено развитие, лекота - стават си работите. И, да, задължително трябва да усетя първоначална химия с човека. Ако не ме привлича физически, не давам опция за развитие.

# 35 9 дек. 2025, 19:56 ч.

Пловдив
Мнения: 28 055

Цитат на: Mandy Bo в вт, 09 дек 2025, 14:11

Да, с мъжа ми усетих тръпка още в началото. Тази тръпка още я има. Бая дълго не намирах някой, който така да ме кара да се чувствам… ама нито съм бързала, нито съм се притеснявала. И по срещи обикалях, срещнах и разни свестни, ама сега като се замисля ми не бяха чак пък толкова свестни. Подведох се по едни приятелки, според които трябвало да се разчупя и да ходя на срещи от нета, щото съм в 21 век… И аз се насилвах да намеря нещо позитивно в посредствени мъже (и като визия, и като характер, и като всичко), за които обаче ме чоплеше, че нещо не им е наред. Иначе се стараеха и срещите бяха интересни. На хартия всичко точно. Но инстинктите ми казваха “не”, а аз слушам инстинкта си.

То не е важно на мъжете всичко да им е наред. Важно е каквото не му е наред на него да си пасне с каквото не е наред на теб. Щото идеални хора няма.

# 36 10 дек. 2025, 15:03 ч.

София
Мнения: 16 576

Аз май съм "най-заспалата" в темата Simple Smile

. На мен ми трябваха две години (в които бяхме само приятели), за да прогледна. Ценях го много като човек, като приятел, обаче понеже беше млад и много хубав (освен че и умен), изобщо не допусках, че може той да ме харесва и иначе. И като "прогледнах", се влюбих, и те така, вече 20 г. "Тръпката" с годините става все по-силна. И не, при мен не е било "когато знаеш, знаеш". Трябваха ми 4 години живот заедно, за да знам и да съм сигурна.

Иначе и аз, като авторката, имах 13-годишна токсична връзка (брак) с нарцисист, приключила с физическо насилие след годините психическо.

Причина:

Причина: