Живот след завръщане от чужбина

Така е. Всичките завърнали се, дори неуспешни, идват с тая мантра и така се продават в международните компании.

Другото не е до капризност. Има разлика между човек от малък град, който цял живот там е бил и такъв, който е живял толкова време в чужбина. Вече говорим и за манталитет. Не всяка е гладна и жадна на разтворими пюрета, че да държи на пълна издръжка. Достатъчно е да е напредничав и да иска и да има възможност да гради.
Човек от малък град, живял в Западна страна > придошъл софиянец.

След 15 години във Франция ще се чувстваш като извънземен като се върнеш в България.
Дерзай, ама имай едни спестени пари за връщане обратно.

Той вече се е върнал в България, поживял е, видял, въпроса е какво да прави от тук насетне.

И от мен още един глас за София. Според мен разликата между малките градове и София е действително голяма от гледна точка на контакти и възможности.

Е, не е невъзможно и за дошъл от провинцията да си намери успешна и красива жена от София. На моя втора братовчедка мъжът е от Търново или Габрово. Тя завърши в чужбина и са се запознали в София като се прибра за малко. Върна се да поработи в София и в началото живяха в нейния апартамент. Майка и помагаше с първите две деца, но за съжаление почина. Сега са се изнесли в много голяма къща на 30 мин път с кола от София, бяха си купили и голям апартамент в центъра на София. Братовчедка ми е красива и спортна, а не някоя очилата дебелана.

Ще речеш, че софиянците са всичките като завършили Итън.

И пак не разбирам защо се върти около намиране на жена, като изобщо не го споменава.
Ехооооо, той вече се е върнал отдавна. От години си е в България и се е аклиматизирал.

А за връщането обратно - Франция също не е без кусури и ако толкова е искал да живее във Франция, можеше да остане или да се върне след месеци. Той си има гражданство, френско образование, говори езика без чужд акцент, има приятели и бивши състуденти и няма никаква пречка да се върне, дори и с не много пари. Все пак е живял повече време във Франция, отколкото в България.

От три години си е в България и все още се лута.
Не е като да е живял 10 години и да е постигнал кариера и собствено жилище.
Какво "ехооо"?!
Забатачил отвсякъде и не знае кой път да хване.
Супер се е развил дори жена не си е намерил.
Натискайте го още да седи.

Не виждам някой да го натиска да седи, но да се нарича работещ човек със спестявания "забатачил се" е смешно. Ясно е, че не му е важно да си намери жена и как да я намери като не търси? Поне 3/4 от познатите ми мъже на 30г не живеят с жена. Мъжът ми беше един от първите във випуска си, който заживя с жена в ранните 30г и на 35г имаше 2 деца. Сега се женят още по-късно, ако изобщо.

Тези 3 години в България съвпадат с карантините за КОВИД, войната, а и е направил ремонт.

Той е мъж и за него не е фатално да си поживее без жена още 5-6 години поне, а може и да реши, че му е добре сам. Да слуша Revoker, който е мъж и живее в София!

Аз не виждам човека да пита или да търси жена.
Тъкмо се свестил що годе от културния шок от преместването...  И хоп предложение - жена.
Защо да започва с най-лошото. Че и до незнам колко си години - деца за капак.
Първия кораб - и обратно в Париж.

Според мен не си преминал културния шок и не си успял да се адаптираш с българската действителност. Но си на възраст, в която трябва да вземеш решение и да се установиш. Това с ремонта не е било много удачна идея за момента, защото ти сам не се виждаш да живееш в близкото бъдеще в него, но явно за покупка на ново жилище не си имал. Такива, живели в чужбина, все ги тегли натам

Щом в работата е ок, развитието е в семеен план, не в кръчмите. За нормалните хора, де. Знаем, че има и такива, дето и на 40 най-голямото им предизвикателство е колко алкохол ще изпият и в кой точно малък час ще се приберат, но те и на компанията си по чашка не са чак толкова интересни.

След направените пояснения, картината е съвсем различна.
Авторе, не е трябвало да правиш голям ремонт и да си профукваш спестяванията. Можело е да направите нещо съвсем козметично, колкото да е приемливо за живеене за теб. Защото явно на родителите ти им е все едно, щом не са се погрижили сами. Ако ти си на 30, значи те са максимум на 60. Е срамота е хора на тази възраст (все още работещи), били и в чужбина, да нямат спестявания за ремонт, и да чакат сина им да им стегне къщата.

При такъв тип родители, не изключвам възможността те да те "натискат" за "развитие" - жена, деца. Въпросът обаче е, ТИ какво искаш. Абстрахирай се от родителите си и обществените очаквания. ТИ, като човек - какво искаш? Ако искаш семейство и деца - съветът ми е да се поогледаш именно в малкия или областния град. Там има не малко свестни млади жени, някои от тях - също като теб завърнали се от чужбина. Ако искаш приятели, купони и активен социален живот - ела в София. Ако искаш професионално развитие - пак София, или се върни се във Франция.

Това, че в София стотици жени на всякаква възраст те чакат с разтворени обятия, е мит. Тук дори и момичетата от най-най-дълбоката провинция се еманципират, и не са толкова лесна плячка, колкото изглежда отстрани. Няма какво да се лъжем, ти си обикновен млад мъж - нито си финансово кой знае колко привлекателен, нито си  социално атрактивен (ако беше, нямаше да я има тази тема). Така че това с "успелия и  реализиран млад мъж, върнал се от чужбина" го зарежи. Позиционирай се правилно в хранителната верига, и се простри според чергата си.

В малките и областни градове човек с добри доходи може да си осигури много добър и спокоен живот, с доста по-висок стандарт, отколкото в София. Особено за младо семейство - има места в детските градини, всичко ти е на пешеходно разстояние, въздухът е по-чист. А забавленията и културния живот са на са една кола разстояние.
Хайде да не отиваме в темата колко често живеещите в София ходят на театър, концерти, опера, изложби. Човек като има желание, намира решение.

Успех в избора, но бъди малко по-решителен, предишната тема си пуснал на 26, сега си на 30, докато се помотаеш ще станеш на 40, и тогава ще има "ама що така стана". Действай, докато още имаш време за "проба-грешка".

Oки, Кечко, да, до манталитет е.

Невена,
Абсолютен факт.
И при мен беше така до 34-35.
А в момента изживявам любовно-сексуален апогей, че досега все беше нещо компромисно за възможностите и желанията ми с мечтаната и дълго чакана Овница наборка, по пример на Лъвичка (ако четеш, поздрави )

Сегашните 25-30 изобщо са много далеч от желания за "задомяване", напълно ги разбирам, има си своите обяснения от социално-икономическо и всякакво естество в съвременната ни динамика. На мнение съм, че всичко в живота трябва да правиш, когато си психически готов и нещо искаш наистина много в съчетание с правилния човек/хора около теб, иначе остава само "искането".

За мен лично той сега трябва следващите 2-4 г. да реши ще остава ли твърдо в БГ, да се установи, без само да се мести, и какъв живот иска да води в съчетание с динамичен социален живот. Последните 6 м. не се спирах, като последните 3 седмици колелото толкова го бях завъртял, че спрях всякакви лайкове и допълнителни познанства, защото се запознах с десетки жени и хоп появи си точната, ама си иска вършеене. Обяснявам му, ако иска да се социализира и среща жени и приятели, да разширява познанствата, каква е реалността тук, защото ми изглежда, че е далеч от нея.

Бернарда, ок приемам, че в сравнение с масата "бг мъж" имам едни гърди някакви леко по-напредничави от всякакви естество, ако щеш визия, чар, интелект, ген, физически дадености, подход, дори да не съм милионер, все още, но твърдо далеч не всички жени искат мъж, който само да вади и нищо друго да не предлага. Пари имам, но ходещ банкомат никога не съм бил за никоя, нито някога ще бъда. Това не означава, че не съм джентълмен, точно обратното, но умната и независима жена знае, че други неща за дългосрочна и успешна връзка са много по-важни. Срещал съм всякакви последните месеци, вярвай ми, там на пангара през вечер, всяка седмица. Включително това е коментирано и тук във форума.

Темата не е за теб, но добре, браво, похвали се за пореден път и тук
Не знам какво точно от моето изказване предизвика тази тирада, че и се обръщаш към мен, но с подобни изхвърляници не помагаш на този човек, най-много да го заблудиш с тоя "пангар през вечер".
Създай сериозна връзка и семейство, натрупай опит в съвместното живеене и градеж в продължение на десетина години, и тогава ела да се хвалиш пак. Rf и Al_Bundy, макар и да не съм съгласна напълно с някои от вижданията им, поне говорят от личен опит и са автентични.

Това е истината. Всякакви съвети как един ерген трябва да се държи като някой друг, за да го помислят за някой друг и да се излъжат да го вземат, са засилка по магистралата на провала - каквито примери има доста във форума.

Още един аспект от мен.
Помисли и за друго - хубаво, ще дойдеш в София. Само че пазарът на труда силно стагнира и ще става все по-зле. Няма гаранция за нищо и не е ясно как ще се развиват нещата. Не пиша това, за да те откажа, а за да обмислиш по-добре момента. Хубаво, в момента имаш работа, дойдеш в София и те съкратят? А ако се окаже, че това, което желаеш като реализация постигнеш, но финансите не са достатъчни за качествен и нормален живот?

Работя с много млади хора и виждам силно притеснителна тенденция на силна затвореност сред тях. Голяма част от тях са изключително саможиви, не са готови изобщо да бъдат във връзка, а ордите от 21-23 годишни в масата си са силно повлияни от чалга културата и мечтите за бързо забогатяване и вярването, че на мен ми се полага по право. Не пиша това с цел да те откажа, защото някои неща в София се представят силно захаросано, а реалността е малко по-друга.

Каквото и да решиш ти желая успех, борбените млади хора успяват.

И аз съм родител на емигранти, чела съм темите на Ивайло, имам спомен, че родителите му го навиваха да се прибере. Може и да греша.
Мисля, че още в темата, в която питаше за живота в София, го съветваха да се установи там. Явно не го е направил. В което няма нищо лошо, има живот и то доста качествен и извън столицата, зависи как си го подредиш.
Ако родителите държат да ги гледа и да е край тях, и ще го разубеждават да не заминава, става по-сложно.