Живот след завръщане от чужбина

И на мен някак си не ми се връзва всичко. На 30 години е, четвърта година е в България, установил се трайно в малкото градче като ремонтирал жилище, което някога евентуално ще е негово. Оказва се, че ако е учил до 23-24 години е работил там едни 2 години. И по всяка вероятност не се е внедрил съвсем във Франция за тия две години работа там. А при връщането в България вместо да поеме друг курс - търсене на работа в големия град, на нова среда според интересите, избира сигурното в малкия град. Така че не го виждам сега да направи тази крачка. Явно затова пита, за да намери потвърждение на своите мисли. Но всъщност - сам трябва да си направи изборите и да си ги следва.

Последните 3-4 мнения за най- реални.
Като живееща в чужбина,  мога да се обзаложа, че не се е интегрирал там, и там си е бил саможив, за да се поддаде на убежденията да се върне.
После го е дал на инерция ( което може да му е в същността,  а и поколението му е малко инертно), и сега търси какво?!?
Хубаво пише по форумите,  но не са му достатъчно идейни плановете- би трябвало  да го е решил( промяната, действието), и да пише за насоки и помощ  за осъществяване,  а не за идейно валидиране. Че то...я камилата,  я камиларя, дали ще направи следващата стъпка.

Аз си имам приятели, женени за чужденци, които се върнаха без никой да ги убеждава. Имам усещането, че емигрантите са застинали в представите си за България в 90-те.
Ако авторът е на 30, би трябвало да е заминал на по-малко от 15, т.е. по-вероятно е да е било с родителите му, които обаче са тук. На мен ми звучи като на доста повече от 30...

Мога да говоря само за себе си- застинала не знам, ама всеки път като ида до Бг, изстивам от ужас.

Мерси, знам какво е дереджето, от Варна съм. А ММ е от северозапада.
Януари ще станат 25г откакто съм излязла от Бг, но преди това съм живяла самостоятелно в Бг, учила, работила, семейство започнах, къща започнах...

А, авторът- ни във Франция, ни в Бг . Ни самостоятелност, ни инициатива, ни опит в тия работи.
Или да се събуди, или живота ще го подмине.

Авторът със сигурност не е на 30.
На доста повечко годинки е, но това си е негова работа.
Поредният мъж превърнал се в изтривалка на родителите си.
Вместо да се интересуват детето им да се задоми и да е щастливо те го вързали при себе си да им "свети".
След някоя друга година ще почнат да подпитват за внуци (вероятно автора като стане на 50).
Да си хваща партакешите и да се връща във Франция преди тотално да е загубил връзка с всичко, което е имал там.

И аз мисля, че авторът не е на 30. А доста повече.
В днешно време 30 годишните са още тийнейджъри, вятър ги вее на бял кон, особено мъжете. Нито се хвърлят да ремонтират апартаменти на родителите си, нито бързат да се женят.
Ако все пак иска да остане тук - София, Пловдив, да избира голям град.

Е айде сега. Да не забравяме, че в днешно време хората като него рядко се прибират в родната провинция. Изключенията са толкова изненадващи, че се обсъждат надълго и широко, та създават усещане за нереален мащаб, но си остават изключения. Та е напълно възможно да е на 30, да не иска в големия град, ами да стяга бъдещата своя къща.

LordOzzy ⚡, можеш да говориш само за себе си, но не го правиш. Знай си, аз също си зная и ми е много смешно, когато дойде някой от някъде-си да ми се обяснява, че знае по-добре от мен как аз живея и че мнението и опитът му са универсални. Дадох и пример за обратното на "универсалния" ти опит. Говори си за твоята държава.

За мен е учудващо самочувствието на CEO-тата и CFO-тата във форума, което прозира в постовете им. Не знам на какво отгоре.

Трябва да ви кажа, че дори обща работа да работиш и да продаваш банички в чужбина, пак се шлайфаш откъм поведение и правила. Познавам такива хора и определено имат разлика с мнозинството в България. Второ, преко сили изкарвате нещо положително супер отрицателно. Може да не е много далновидно, но ако беше стоял и нищо не беше почнал вкъщи, щяхте да кажете, че е тюфлек. Нормално и цивилизовано е да приведеш мястото, в което живееш, във вид. За собствено удовлетворение, ако щеш. Не е нормално да чувате родителите си веднъж годишно, но като хвърлят топа, да отидете в мухлясало и заринато с боклуци жилище, да го продавате. И трето - в чужбина си оставаш чужденец.
Дори най- интегрираните и образовани, работещи много добра работа, се чувстват самотни понякога.

Него пазарът на труда, в София или другаде, в момента не го касае. Той си има работа в компания, която има офис в София и работата му на този етап е дистантна. Може да я работи отвсякъде. След като се установи в София може да си потърси нова работа - по-платена, по-интересна, с време в офиса, с командировки или без.

Няма гаранция за нищо на този свят и никога не е имало и авторът вероятно го знае. Днес може да е супер добре в София, утре да дойде криза, да стане война, голямо земетресение ииииии.... В моето семейство кризи, войни, гонения, насилствено местене или по принуда сме преживели всички поколения, за които имам данни, това на прадядо ми три пъти.

Чета, че бил на 30г и трябвало да се установи. Хора заминават на други континенти на 40 и 50г и даже емигрират там, че и с деца. Няма възраст за тази работа. Какво, ако не му хареса в София цял живот ли да седи там като вързан?

А за ремонта у родителите - може да е голям, а може да е козметичен. Естествено, че ще го плати ако на тях си им харесва жилището такова, каквото е, а той иска да се бутат стени за по-голям хол, да се прокарват кабели с по-висок волтаж, чистак нова кухня с нови уреди итн. И моите деца искат нова кухня, защото едното я иска в друг цвят, а и искат маса и столове, щото ги мързи да си занесат чиниите до трапезарията. Еми няма да стане.

Появиха се и грозни предположения за възрастта му и аспекти от живота му, които не са предмет на темата. Нека да се придържаме към темата!

Интегрирал се е със сигурност във Франция и го пиша като живееща над 2 десетилетия тук. Да си интегриран означава да говориш езика, да имаш работа, да гласуваш, да разбираш общественото устройство и да спазваш законите, евентуално да си създал някакви връзки с местни хора. Нищо повече. Асимилацията е вече различно понятие. Тя предполага да живееш като местен и семейни връзки, както и идентифициране с местната култура.

Правилно си забелязала поколенческите разлики, които за мене са фрапиращи и бяха шок. По-затворено е поколението му. И на мене тук са ми писали, че децата ми не са наред с предположение, че никой не ги искал, та затова не излизали с приятели. А те приятели си имат, ами и приятелите почти не излизат.

Мога да напиша книга за динамиката на френското общество. Доста мобилни хора са. Съдиите, примерно, ги местят в различни райони на всеки 5, 6 или 7 години. Не може да купуват ново жилище всяко десетилетие и затова много хора живеят под наем, въпреки че имат няколко жилища.

Също студентите правят стажове лятото в различни райони, държави и даже на други континенти в самата Франция. Рядкост е някой да специализира в града, в който е завършил. Приемът в университет е по данни от дипломата и оценки от изпитите и се извършва от компютър и без оглед на местоживеене на родителите. Много хора ги приемат в Марсилия или Таити, а живеят в Париж, а хора от Таити и Марсилия са приети в Париж или Тулуза. Много им е разхвърляна системата.

Доста чужденци идват да работят във Франция и без да знаят езика и им харесва, но се чувстват самотни и имат трудности. Авторът няма техният проблем. Във Франция е лесно за чужденец да си намери познати и приятели, а и сред младежта мнозинството има някаква чуждестранна жилка, чуждестранен родител или са откровено чисти чужденци.

Винаги може да се върне във Франция и без проблем да си живее щастливо. В CV-то му работил в Севлиево или Панагюрище няма да е стряскащо, защото много хора са работили в Керала, Утар Прадеш, Букаву, Антанариво или друг град и район.

Невена потрисаш, като започнеш да защитаваш френското ...

Той самият автор не каза, че  „ Интегрирал се е със сигурност във Франция .......Да си интегриран означава да говориш езика, да имаш работа, да гласуваш, да разбираш общественото устройство и да спазваш законите, евентуално да си създал някакви връзки с местни хора. Нищо повече. “ , но ти , щом казваш!

P.S. проверих системата  Parcoursup, която твърдиш, че е на случаен принцип
мааалко, съвсем мъничко изкривяваш истината

Ролята на Компютъра: Компютърът (алгоритъмът) не решава къде да бъдете приети, а обработва вашите желания и предложенията на университетите, за да ви представи възможностите.

Никъде не защитавам френското, а обяснявам какво е. Има големи разлики между възприятията за интеграция и асимилация по света, та затова обясних как е във Франция, без да го защитавам и без да твърдя, че е най-прекрасното положение в света. Не е.

Това което изредих, той сам го е написал и в тази тема. Нека като влезе да потвърди или да ме обори! Може да съм сгрешила за нещо от изброеното. Със сигурност знае езика като роден, говори го без чужд акцент, има френски дипломи и има някакви приятелства и колегиални отношения. Има и гражданство с граждански права.

В постовете ми липсват и съвети да се връща във Франция, та и живота във Франция не защитавам и ако нямах деца, сигурно досега щях да съм се преместила другаде. Щях да се преместя не, защото не ми харесва във Франция, а защото бих искала да опозная нови култури, да науча нови езици, да срещна нови хора и да се потопя в нов начин на живот.

А автора го съветвам да пита и в други форуми - на българи, върнали се от чужбина, на хора на неговата възраст, мъжки форуми, форуми на френскоговорящи, които живеят в България, на чужденци, живеещи в България, на чужденци, които наскоро са се изнесли от България и са се установили другаде. Нека получи повече мнения и се поучи от реален опит!

Авторе, ако не пробваш, няма как да знаеш.
Купи си едно малко апартаментче в София. Дай си 3-4 години, да свикнеш, да опознаеш манталитета и после лесно може да стигнеш до летището. С метрото и във Франция. Пък апартаментчето лесно и на добра цена ще го дадеш под наем.

Не всеки му харесва в големия град да виси по задръствания и да се бута в тълпите. Дори да кажем има възможност да не се набута в кутийка от някое бетонно гето както е масовия случай. Особено при положение, че си има добра работа и доходи работейки от разстояние. Според мен да се отдели от родителите е най добре, дали да инвестира в собствено жилище или под наем някъде наблизо или в родния му град, сам да си прецени. За социалните контакти вече е малко по сложно, но му се намира начин, с достатъчно финансови възможности е лесно, да ходи по разни мероприятия, организирани групи по интереси или дори круизи ще намери каквото му трябва.

В предишната си тема автора имаше връзка с омъжена жена с дете. Какво се случи, авторе?
Иначе и аз съм ЗА Франция. В България ще се превърне в слуга на родителите си. В малко населено място няма много опции.