Проблем с майка ми

  • 259
  • 6
  •   9
Отговори
  • Мнения: 2
Здравейте, имам нужда от съвет относно отношенията с майка ми.

Мъж съм на 24 години. Баща ми почина преди няколко години, а от известно време майка ми се държи по начин, който ме тревожи и честно казано ме изтощава психически.

Всичко започна след като бях на почивка с една моя приятелка. Подчертавам - само приятелка, никога не е имало нищо романтично или интимно между нас. Въпреки това майка ми изревнува и започна да ме напада, че съм бил с „по-голяма жена“, че „крия нещо“ и т.н. Опитах се спокойно да обясня, но каквото и да казвах, не го приемаше. Колкото повече обяснявах - толкова по-зле ставаше. Въпросите ставаха още по-провокативни.

Оттогава поведението ѝ стана още по-притеснително. Следи ме навсякъде, чака ме вечер да се прибера, разпитва ме постоянно с кого излизам, къде съм бил, какво правя. Ако излязя през деня - ще ми звънне за да ми каже някоя глупост, която не ме интересува (например: да сподели че е минала инкасаторката за водата, нещо несъществено). Понякога ми задава въпроси, които са направо провокативни. Чувствам се като под наблюдение 24/7. Повдигнах няколко пъти темата за психолог или психотерапия, но тя категорично отказва да чуе за това.

Не съм единствено дете, а тя е и баба, но въпреки това цялото ѝ внимание е фокусирано върху мен. Имам усещането, че се е „залепила“ за мен по нездравословен начин и това започва да ми пречи на личния живот и психическото спокойствие.

Има и още нещо, което ме притеснява - планирам „бягството си“ извън България, свързано с обучение и развитие. Уча активно нови неща, градя си бъдеще, но дори не знам как да ѝ споделя това. Всъщност в момента не мисля да ѝ го казвам, защото имам чувството, че ще се опита да ме саботира или да ме държи тук със същото контролиращо поведение. Самата мисъл да го повдигна пред нея ми създава огромно напрежение и смятам да и го споделя 1/2 дни преди заминаването си.

Не знам как да поставя здравословни граници, без да предизвикам нова вълна от избухвания или обвинения.

Ще се радвам да чуя мнения и съвети от хора, които са преживели нещо подобно или просто имат по-страничен поглед върху ситуацията. Как според вас мога да подходя? Какво и има?

# 1
  • София
  • Мнения: 22 635
Добрата новина е, че си се ориентирал навреме и когато ви делят километри, няма да имаш тези проблеми, тъй като явно осъзнаваш ненормалността в ситуацията, т.е. емоционално няма да си привързан.
Продължавай в същия дух и скоро ще се измъкнеш.

Зс съжаление е често явление самотни майки на момчета да започнат да ги третират като мини съпруг. Изключително осакатяващо, недей да поддаваш. Успех

# 2
  • Paris, France
  • Мнения: 17 691
В никакъв случай не и казвай, че планираш да заминеш да живееш постоянно много далече от нея! Тя явно се е залепила за тебе, защото няма друг близък човек или другите и близки са се изнесли овреме.

Не казах на бабите си, че заминавам да живея в чужбина. Казах им, че отивам да поработя и попътувам. После от далечна Англия съобщих, че оставам да уча, още малко, пътувам, работя, ала бала. Прибрах се за пръв път чак след 11г, с мъжа си и първото ни дете. Опитваха да ме убеждават да се върна. Казваха ми че България се е променила към по-добро. Убедиха майка ми да се пенсионира и да се прибере. ОК, те имаха само едно дете и едно внуче, но аз исках друг живот.

Трябва да и кажеш максимум 3 дни преди полета. Тези 3 дни няма да са приятни. Може предварително да си изнесеш нужния багаж у приятели и последната нощ да спиш у тях или в хотел. После мажеш и не се прибираш.

Майка ти няма да се промени. Никакви психотерапии не помагат.

Можеш да и кажеш, че те задушава, но не съм сигурна, че ще се промени нещо. Моят мъж звъни и пише за щяло и не щяло през 5 минути и никога няма да спре. Пише, че е в трамвая, че слиза, че купува хляб, че е в асансьора. Мани! 

Опечи си баницата и действай! Идеалните места за тебе при подобна майка в България са Аржентина, Австралия, Япония, западна Канада и Луната.

Подготви се за инфаркти, вдигане на кръвно, главобол и 24 часови оплаквания по телефона. Можеш предвидливо да я предупредиш, че имаш проблем да закупиш нов телефон и първоначално ще си без връзка 3-4 месеца. Да ти пише на електронната поща през това време!

Успех ти желая.

# 3
  • Мнения: 2 682
Всъщност добрата новина е, че можеш да се погледнеш отстрани, в перспектива, че виждаш ситуацията обективно - как майка ти се опитва да живее и твоя живот - като в същото време не се поддаваш на усилията ѝ да ти вмени вина (обвиненията ѝ това целят), но и без да си лош с нея.

Ако заминеш без да ѝ кажеш до последния ден ще си спестиш много сцени, но после, особено предвид, че ще си далече може да се почувстваш гузно, като да си избягал, зарязвайки я с все шока от липсата ти. Защо не помислиш за такъв вариант - казваш ѝ още сега, но не го правиш на инат или в караница. Оповестяваш го в спокоен разговор, искрено, като решение, което е най-добро за теб. Ясно, че ще има сцени, ах и ох, но също така даваш шанс мисълта да улегне, тя да я приеме, да стъпи на земята относно факта, че си самостоятелен човек. Така ще заминеш без обременености, вероятно дори в разбирателство с нея, в следствие на примирението ѝ, че няма какво да направи. Ако пък истеряса и няма излизане на глава - тогава пак ще заминеш с чиста съвест, че си направил каквото си могъл да си в мир с майка си.

# 4
  • Мнения: 2
Благодаря на всички за отделеното време и коментарите.
Чета ги внимателно и честно казано - колкото повече чета, толкова по-нелепа ми изглежда цялата ситуация. Нелепо е как понякога най-близките ни хора, които би трябвало да са опора, могат да се окажат основната пречка за спокойствието ни. Не защото са лоши, а защото са вкопчени в собствените си страхове и его.

Аз не търся конфликт и не искам да нараня никого. Просто искам да живея нормално, да се развивам и да имам право на личен живот. Но фактът, че дори най-обикновени неща - като това да изляза с приятели - се приемат като нещо подозрително или провокативно, показва колко нездравословна е динамиката.

Честно казано, понякога се чудя и нещо друго:
ако някой ден доведа истинска приятелка у дома, какво ще стане? Сигурно ще колабира.

При сегашното ѝ поведение ме е страх дори да си го представя. Реакцията към приятелка, с която не съм имал нищо, беше достатъчно нездравословна. Не знам как ще понесе реална връзка в живота ми, затова не и споделям нищо свързано с мен.

Истината е, че вече имам планове да замина - свързано е с обучение, развитие и нуждата да дишам малко свободно. Не съм го споделил, защото усещам, че няма да бъде прието като естествена крачка, а като предателство.

Опитвам се да намеря баланс между това да пазя себе си и това да запазя добри отношения. Просто процесът е тежък, емоционално изцеждащ.

Благодаря още веднъж за коментарите - помагат ми да погледна ситуацията по-трезво и отстрани.

# 5
  • Мнения: 2 422
Аз не бих споделила от сега. Ще си спестиш доста сцени. Както Невена каза, че започнат театри. Моята майка е подобен модел, заради собствените си страхове е правила доста грозни сцени пред мои партньори.

# 6
  • Мнения: 13 344
Ти си на 24,вероятно щом преди години е починал баща ти, той е бил сравнително млад. Това е шок за майка ти и се загнездва някакъв страх от злощастно събития. Вероятно оттам е контролът.
За пътуването, ти най-добре си прецени, но според мен би трябвало да има някаква възможност майка ти да свикне с идеята.

Общи условия

Активация на акаунт