Здравейте, вероятно на доста хора темата ще се стори твърде материална или повърхностна - ако е така, моля ви, просто я подминете.
Казусът е следният - със сестра ми живеем в различни градове и сме в много близки и добри отношения. Тя е е страхотен човек и аз много я обичам.
Наложи ми се по спешност да замина на дълго пътуване от квартирата ми в София (иначе живея в друг град) и я помолих да ми прибере бижутата, докато ме няма, за всеки случай.
Тя го направи и когато ми ги върна след това липсваха един пръстен и едни обици, подарък от съпруга ми.
Имам доста бижута, този пръстен не ми е годежен или халка (те се завърнаха), но е с рядко срещан камък и доста ценен за мен. За обиците не съм ѝ казала, искам да проверя самата аз на място в дома си и тогава да я тревожа - да съм 100% сигурна, въпреки че мъжът ми провери там, където ги държа и ги няма и там.
Беше ми неудобно да ѝ кажа и да я попитам за пръстена, но когато ѝ казах, тя потвърди, че е взела конкретния пръстен (нося го заедно с халката и годежния и затова ги бях свалила и оставила заедно на нощното шкафче), но след това не знае какво е станало, защото бижутата са си стояли в кутиите, където ги е сложила, и тя не ги е пипала/отваряла оттогава, досега, когато ми ги връща. Провери след това е мястото, където са били, и там няма нищо и се чуди как може да е изчезнал. Съжалява и е притеснена.
Сигурна съм, че ми казва истината, но смятам, че някой, който е имал достъп до мястото, което са стояли (не знам къде), се е обслужил. Не го споделих с нея, защото тя много вярва на приятелите си и подобно съмнение би било голям удар за нея. Мен са ме крали приятели (от студентската квартира, там беше хан наистина), останах си със съмненията тогава и знам, че след това не е същото. Не бих искала да се съмнява в приятелите си.
Тъй като не искам да се разстройва и да си развалим отношенията, ѝ казах, че сигурно е паднал някъде и че ще се намери. Това дефакто може и да е великия казус, реално.
Тежи ми загубата на ценни за мен вещи, но ми тежи и че тя ги взе уж да ги пази, а дори не знаеше, че липсват нещо/а от това, което е взела да пази.
Не знам как да постъпя оттук нататък и дали въобще повече да повдигам въпроса. Казвам си, че това са просто вещи и не си струва да се разстройвам, но въпреки това ми е доста тежко и не знам дали съм права да реагирам толкова силно, пък и въобще да реагирам, защото не искам да се отдалечим и да се обвиняваме. Грешката е реално моя, защото аз си зарязах бижутата ей така, без да ги прибера. А и когато ми ги върна беше набързо, те бяха опаковани, отворих ги едва когато се прибрах в квартирата и установих липсата.
Вие как бихте постъпили в подобна ситуация?
Казусът е следният - със сестра ми живеем в различни градове и сме в много близки и добри отношения. Тя е е страхотен човек и аз много я обичам.
Наложи ми се по спешност да замина на дълго пътуване от квартирата ми в София (иначе живея в друг град) и я помолих да ми прибере бижутата, докато ме няма, за всеки случай.
Тя го направи и когато ми ги върна след това липсваха един пръстен и едни обици, подарък от съпруга ми.
Имам доста бижута, този пръстен не ми е годежен или халка (те се завърнаха), но е с рядко срещан камък и доста ценен за мен. За обиците не съм ѝ казала, искам да проверя самата аз на място в дома си и тогава да я тревожа - да съм 100% сигурна, въпреки че мъжът ми провери там, където ги държа и ги няма и там.
Беше ми неудобно да ѝ кажа и да я попитам за пръстена, но когато ѝ казах, тя потвърди, че е взела конкретния пръстен (нося го заедно с халката и годежния и затова ги бях свалила и оставила заедно на нощното шкафче), но след това не знае какво е станало, защото бижутата са си стояли в кутиите, където ги е сложила, и тя не ги е пипала/отваряла оттогава, досега, когато ми ги връща. Провери след това е мястото, където са били, и там няма нищо и се чуди как може да е изчезнал. Съжалява и е притеснена.
Сигурна съм, че ми казва истината, но смятам, че някой, който е имал достъп до мястото, което са стояли (не знам къде), се е обслужил. Не го споделих с нея, защото тя много вярва на приятелите си и подобно съмнение би било голям удар за нея. Мен са ме крали приятели (от студентската квартира, там беше хан наистина), останах си със съмненията тогава и знам, че след това не е същото. Не бих искала да се съмнява в приятелите си.
Тъй като не искам да се разстройва и да си развалим отношенията, ѝ казах, че сигурно е паднал някъде и че ще се намери. Това дефакто може и да е великия казус, реално.
Тежи ми загубата на ценни за мен вещи, но ми тежи и че тя ги взе уж да ги пази, а дори не знаеше, че липсват нещо/а от това, което е взела да пази.
Не знам как да постъпя оттук нататък и дали въобще повече да повдигам въпроса. Казвам си, че това са просто вещи и не си струва да се разстройвам, но въпреки това ми е доста тежко и не знам дали съм права да реагирам толкова силно, пък и въобще да реагирам, защото не искам да се отдалечим и да се обвиняваме. Грешката е реално моя, защото аз си зарязах бижутата ей така, без да ги прибера. А и когато ми ги върна беше набързо, те бяха опаковани, отворих ги едва когато се прибрах в квартирата и установих липсата.
Вие как бихте постъпили в подобна ситуация?
