Изчезнаха ми бижута, докато сестра ми ги пазеше

  • 2 848
  • 78
  •   3
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 38 464
Ох, много е дълга историята, наистина, но буквално 3 човека да не се наранят взаимно, та тоя това, оня си мислел, трети не знам какво и накрая гривната я няма. Исках сега и на момента да се намери в кого е. Събрах ги всички и направих махленски панаир.
Това, след като две години ги чаках.
Единствения заподозрян от моя страна беше буквално натиснат и си призна. Ако на момента се беше действало, щях да я намеря.
Историята не свърши там, но не касаеше мен, освен в тази си част.

Затова ти казвам, от този момент започвай да обръщаш всичко, върви при сестра си и ползвай метода с кърпата за крака на масата Laughing

# 46
  • Варна
  • Мнения: 274
Благодаря за отговора, Ms. Gorgeous. Чакам да се прибере от работа, да си е вкъщи и ще ѝ се обадя. Не мога да се телепортирам от днес за утре на такова разстояние. Освен да чакам уикенда, за да е лице в лице.
Но ми се иска по-бързо да се изговори, цял ден ме боли глава от нерви и не мога да се концентрирам.

# 47
  • Мнения: 2 680
Какъв е този метод? И на мен ми изчезна доста злато преди време.

# 48
  • Мнения: 229
Вижте, ако сте очаквали сестра ви да ги прибере и пазенето да се състои в това всеки ден да отваря кутията и да проверява дали са там - тогава я винете. Очевидно ги е прибрала, очевидно, не е проверявала всеки ден дали са там. Това с приятелите и някой и кой ги е взел, може да разберете сам с разговор. Аз ако имам приятел, който краде от вещите ми, ще предпочитам да го зная. Не е виновна тя за кражбата и го знаете. Тя е направила това, което сте й казали - отишла, взела, прибрала. Възможно е и да е носила нещо и да ги е изгубила, кой знае. Само с разговор ще разберете.

# 49
  • Варна
  • Мнения: 274
Понеже говорите за вина.
Ако беше изчезнал у дома или от квартирата - вината си е категорично моя.
В случая - вината ми е, че забравих да си прибера нещата и че не се върнах от пътя, след като знам, че съм си забравила бижутата. За чуждата вина - първо не съм сигурна дали не е паднал някъде у тях или някой го е взел. И да е носила нещо - голяма работа, това не са музейни експонати. Просто да ми каже, а не аз като разследващ полицай да търся, да се чудя, да градя хипотези. А аз се чудех защо в един момент така рязко изчезна от хоризонта, спря да ме търси, идва няколко пъти в София и не се обади и забрави да ми върне нещата.
В едно съм сигурна и за него ми е криво - със сигурност в даден момент се е разбрало, че пръстена липсва - как, защо без значение. Защо не ми каза? Как да я попитам, като според нея тя ми е върнала нещата както ги е взела.

# 50
  • София
  • Мнения: 19 474
Т.е. ти смяташ, че сестра ти е разбрала за изчезването, но не ти е казала, а просто ги е върнала пакетирани и е чакала сама да забележиш?

# 51
  • Мнения: 25 083
А каква е тази параноя, че ако сте си оставили бижутата на нощното шкафче, и някой ще дойде да ги вземе?
Не може ли просто да си седят там, докато се върнете в квартирата?
За мен подобни паранои говорят за изострена тревожност и склонност към филмиране, интриги, търсене на драми.

# 52
  • Варна
  • Мнения: 274
В момента това е работната ми хипотеза и ми е такова усещането. И ми е криво, защото вероятно е несправедливо.

# 53
  • София
  • Мнения: 19 474
Странно е, че тези неща не ги изговаряте между сестри.
Ако сестра ми мълчи за подобно нещо, няма и за други неща да ѝ имам доверие.
Преди това случвало ли се е нещо, което да породи подобно недоверие?
Това вече не е просто безотговорност.
Sad

# 54
  • Мнения: 29 512
С две думи – подозираш сестра си. Ами, кажи си го направо, не го увъртай. Няма нищо страшно или срамно.
И не си само ти. Ако реакциите на сестра ти са наистина такива, каквито описваш – аз също се усъмних в нея. Няма нищо нормално в поведението ѝ. Най-малкото, ако беше външен човек, щеше да вземе всичко, а не точно конкретен пръстен с конкретни обици, които са комплект.
Едва ли ще те успокои това, че няма да е нито първият, нито последният случай, когато най-близките те крадат. За тях всъщност е и най-лесно. А причините са най-разнообразни – дали от нужда, дали от завист, дали просто така, да видят дали ще мине номерът... Обяснения много.
То е ясно, че бижутата обратно няма да видиш повече. Поне за в бъдеще ще знаеш, че на никого не можеш да имаш вяра, поне що се отнася до пари, ценности или имоти. Дори на най-близките.
Гадно и грозно, но факт. Има адвокати във форума, сигурно могат да разкажат купища подобни истории.

Скрит текст:
ПП Има едно суеверие, че когато ти откраднат нещо ценно, като пари или злато например, на практика са ти откраднали болест. И обратното – ако ти откраднеш или намериш и задържиш пари или злато, намираш болест. Ако това ще те успокои... Simple Smile

# 55
  • Варна
  • Мнения: 274
Тя е чувствителна, високоинтелигентна, перфекционистка. Тежко преживява, когато сгреши в нещо. Според мен е възможно, знаейки че държа на това бижу, просто да не е знаела как да ми каже или как да разговаря с мен за това. То и аз се чудя, както виждате.
Ето днес опитах да говорим, но тя е много заета и чакам да даде знак, кога ще може.
Допълвам: не, не я подозирам. Тя е най-честния и отговорен човек, когото познавам. Но ми е болно, че не ми каза, че е изчезнал, трудно ми е да повярвам, че не е разбрала. Но пък и това е възможно.

Последна редакция: ср, 04 фев 2026, 18:31 от NoProblems

# 56
  • София
  • Мнения: 19 474
Един чувствителен и честен човек ще почне с това при първата среща след случилото се, а няма да увърта и да чака. И ще предложи варианти да ти компенсира загубата + извинения.
Ако не е разбрала, а го е научила от теб, тя трябваше вече да е инициирала и разговор, и търсене.

# 57
  • Варна
  • Мнения: 274
Един чувствителен и честен човек ще почне с това при първата среща след случилото се, а няма да увърта и да чака. И ще предложи варианти да ти компенсира загубата + извинения.
Ако не е разбрала, а го е научила от теб, тя трябваше вече да е инициирала и разговор, и търсене.
Така е. И понеже дисонанса вече става твърде голям, не знам как да реагирам. Цял ден или рева или съм аха да ревна. И не е за това, че го няма пръстена.
надявам се сега като се чуем да е станало точно това.
Допълвам, за да съм максимално справедлива: снощи, когато ѝ се обадих и ѝ казах, че пръстена го няма, тя каза че ще го потърси, когато се прибере. След това ми писа във Вайбър, че никъде го няма и дано да е на Варна. Обадих ѝ се и я попитах, спомня ли си как е прибрала пръстените - каза да - как е прибрала този пръстен, как ѝ обяснявах как да го прибере - каза да. Беше притеснена, аз казах, че сигурно е паднал някъде и ще излезе, да не се притеснява. А тя обясни, че няма как, защото както е прибрала нещата, така ми ги връща и не е отваряла кутиите въобще.
Тази сутрин ѝ писах да се чуем, когато може и още чакам.

Последна редакция: ср, 04 фев 2026, 19:02 от NoProblems

# 58
  • София
  • Мнения: 45 652
Пръстенът е дребна вещ и може да изчезне много лесно. Дъщерята беше изпаднала в драма заради пръстен от любимия, аз го намерих случайно след около 3-4 дни.

# 59
  • Мнения: 29 512
Дори когато е в комплект с обеци и се носят заедно, както и заедно са изчезнали? Мхм.
Не че и авторката не може да ги е посяла някъде, без да усети. Въпросът е защо сестрата реагира толкова неадекватно.

Общи условия

Активация на акаунт