Съпруга ми, не става за баща...

"След известен брой години обаче реши, че други неща са му по-важни." - и Вие със сигурност нямате пръст в тази работа, нали. Хванал е този вирус, който мутира добрите загрижени татковци в гадни шовинистични шопари, от които трябва да се бяга с 200, а може би и с 300 (ако е налична достатъчно мощна кола).

"Че то ужасно много мъже твърдят искрено, че искат деца" - е , тук иде реч за един от тези, които казват, че не искат. Толкова невероятно ли е допускането, че както искащия деца може в някакъв момент да "реши", че други неща са му по-важни, така и неискащият да се понаучи да иска и да му стане поне малко удоволствие това?

Съгласен съм с мнението, че няма как насила да стане, но може поне да се опита с добро, вместо със скандали.

Младите родители не разбират, че животът се променя коренно след появата на детето и вече просто няма същото време нито за почивка, нито за забавления. Майката го разбира по принуда от ден 1 като ѝ тръснат ревящото същество в родилното. Таткото е най-лесно да го разбере, ако и на него му го тръснат на ден 5 или когато там е изписването. И не само за да го закара до дома, където да чакат 2те баби.

Повечето бащи, за които става дума в подобни теми, дори още не са разбрали, че няма как животът им да остане същия. И с охладняването на отношенията с майката, която нон стоп се занимава с бебето, им е все по-трудно да го разберат. Само това казвам. Ако гледната точка на баща по подобни въпроси е ненужна - прескачайте. Аз прескачам много неща, особено от потребители, от които рядко виждам смислени за мен мнения.  

Не бих се наела да съветвам никого за такива неща. Всичко е до търпимост и настройка на хората.

Не знам какво го е хванало бившия ми съпруг, но се увлече по  неща, които аз не харесвам и няма как да харесам. Това ми е вината явно Да се преструвам всеки ден, хехе Не можехме да продължим заедно. Но нашият случай е съвсем отделен и различен.

Сигурна съм, че има семейства, в които нещата могат да са ОК. Но насила как да накараш мъж да се интересува от детето си - не знам.

Много добре разбира всичко, просто се прави на ударен, защото е по-лесно.
Мъжете са големи хора, не деца, които да учим на нещо. Според мен точно този подход ги дразни, поне мен би ме подразнил. Трябва да се държи с него като с възрастен, който има нормални човешки отговорности, не като майка, която учи детето си какво и как да прави, а още по-зле, ако не е директно, а с номерца.

Безотговорните хора и тези само с недоразвит зародиш на съвест не се трогват от дадени обещания и проведени разговори. Мъжът ти просто не е от тях, напомнянето ти е било побутване, а не ключовата причина да си гледа децата.

Пояснявам за всички четящи и за бъдещи случаи. Никой на нищо не се е родил научен. За майка, която 1 година само с това се е занимавала, може да изглежда елементарно всичко, свързано с едно дете, но то не е такова. И при липса на връзка (bonding) с другия родител, става трудно на квадрат, че и на куб.

Едната баба на дъщеря ми също е голям човек, че и е отгледала 2 деца, но трябваше да я уча на всичко, когато се правеше че помага за няколко часа дневно месец-два, за да можем да работим и двамата. Идея си нямаше как се слага памперс, то по нейно време не е и имало, но горда - естествено, че щяла да се справи. 5 пъти ѝ го показах и накрая пак наобратно го сложи! Не може да врътне щорите и детето или седи на тъмно или го слага да спи на обяд на светло. А има щори от няколко години! ОК, техните са по-различни, ама и това ѝ го показах не знам колко пъти. Не може да изтегли нурофен със спринцовка - звъни на съпругата ми, тя ѝ обяснява, че трябва да сложи дозиращата спринцовка в дупката и да обърне надолу бутилката и тогава да изтегли. Не може и не може!

И най-важното - горда, със самочувствие, не ще да каже "не мога". От 100 кладенеца ще извади вода, но няма да признае, че не може нещо. Като е наоколо се държи все едно ние сме дечица, които си играят на чичо доктор, а не мога да я оставя сама 1 час, защото като се върна намирам детето заспало и подсечено на светло с омазани от пюрето дрехи и напъхани под дрехите някакви салфетки, че се била изпотила (защото е много сложно да се преоблече) и т.н.

Е, за един мъж е още по-зле. Не знае как да смени памперс, не знае как да хване и да гушне и да приласкае и да разсмее и да погъделичка и успокои разстроено бебе-дете. Не знае как да измие задник, с кой крем да го намаже после, как да го прилъже, за да сложи чистия памперс, докато то се върти като смахнато. Не знае кое пюре яде, как да го стопли, как да му провери температурата, как да залъже малкото, за да го нахрани, освен ако не е от малкото ядящи бебета. Не знае как да си играе, как да си комуникира, просто има нулев опит.

И естествено, че няма да каже "не знам, научи ме на всичко това". Ще каже някоя тъпотия от типа как е женска работа гледането на бебе. Както жената като не ѝ се учи/занимава казва, че ремонта на колата (а може би и шофирането) е мъжка работа.

Възможно е наистина да не иска и да е неспасяем таткото от темата. Но няма такова нещо като "не става". Всеки става и никой не се е родил научен. Това, че си дал генетичен материал, по никакъв начин не води до внезапен прилив на знания как да се оправиш с бебе на 1 година. Трябва си учене и то не става за 1 ден.

То хубаво си трябва учене, но и желание трябва да има...

Именно.

bgtatko81, не за конкретни действия, за тях и майките се учат в движение. Да не мислиш, че се раждат научени? Имам предвид да ги учи някой, че да си родител не се изчерпва с това да осигуриш няколко банкноти.

Апетитът идва с яденето. Човек се страхува от това, с което не знае как да се оправи и с времето все по-малко желание има и да се научи. Като види, че не е толкова сложно, постепенно ще почне да му идва отвътре.

За майката природата се е погрижила да има инстинкт, а обществото се е погрижило да няма мърдане от самото начало още.  И докато се усети човек се е формирала връзката с бебето. При бащите също се формира такава връзка (бях чел експерименти с плъхове мисля), но трябва да са ангажирани от самото начало.

Накратко - вместо да му мели на главата да си намери работа, до която ще шофира 3 часа е трябвало щом имат пари да се издържат, да му мели на главата да помага повече с бебето поне в началото. И може би още не е късно!

А какво е да си родител - не мисля, че някой може да научи някого по въпроса, защото две мнения трудно ще се намерят. Всеки борави със свои възгледи и критерии и дори социалните норми са доста размити и се срещат равнозначни алтернативи.

bgtatko не знам дали си срещал такива бащи, но има хора, които просто се дразнят от присъствието на собственото им дете, не им идва отвътре да го погалят, да му се усмихнат. Не ги притеснява, ако се скъсва от рев, защо го прави. Само искат да млъкне и да спре да циври. Предполагам се размножават, защото така трябва, очаква се. Ако и семейният модел е подобен и за мъжа е направо унизително да бърше дупета, то тогава няма какво да се направи. Има непохватни, стреснати мъже, които пропускат грижите, особено при жена "орлица" или постоянно тъщенско присъствие. Но поне изпитват желание да си гушкат децата, да ги гъделичкат за усмивка, разтапят се от гу-гу и малки къдрички. Даже и съществото да им е ревало допреди малко на главата. Ето това идва отвътре и не знам дали изобщо подлежи на промяна.

НСЧ, майките поне с кукли см си играли, хранили, сменяли дрехи, люляли...............все е нещо.
И пак е малко или много шаш, като родим.

Затова става въпрос- като го научиш как чисто физически да почувства близостта и да създаде връзка с бебето,  после техническата част- памперси и обгрижване, ще му бъдат приятни, не натоварващи.

Не мисля, че играчките нещо влияят, на моите кукли им рисувах сълзи и сополи, режех им косите, а ходещите разглобявах да видя какво има вътре. Но смея да твърдя, че съм добра майка, детето ми също мисли така (и на него не правех онези неща, които прилагах в/у куклите).

По принцип съм съгласна с това, което казваш, но жени, които го приложиха пред очите ми не постигнаха нищо, освен скандали и отблъскване. Не могат да се научат на близост с детето, защото не искат. Който иска, колкото и да го е страх успява.

А според мен и това е работа на обществото.
Доста от жените нямат такъв инстинкт. И заради подобни приказки изпадат в депресия, че нещо не им е наред и не са добри майки. Затова не го повтаряй толкова често, няма много истина в него.

TafTaf всякакви хора има. Честно казано не съм срещал такъв баща, който постоянно и непрекъснато да се дразни от присъствието на собственото си дете. Както и не съм срещал майка, която никога да не се подразни. За момента не мога все още да приема думите на авторката на темата като 100%-ово доказателство, че въпросният баща е такъв човек точно.

Много по-чест ми се струва другият сценарий - недостатъчно знания/умения и лош подход, незрялост и липса на психическа готовност да се приемат родителските отговорности.

Всъщност няма човек, който да не се умили или загрижи поне малко от кротко или от ревящо (то на 1 година не реват толкова) бебенце, дори да е чуждо. Единствено психопат не би изпитал никаква положителна емоция, а те са под 1% от населението само - статистически е малко вероятно.

По-вероятна ми се струва липса на комуникация, взаимно обвиняване, че другия не поема достатъчно от общата тежест (понеже не могат напълно да се поставят в ролята на другия), сърдити думи, които не се мислят истински и т.н. класика в жанра.


С цялото ми уважение - не е до "според Вас" или "според мен" - факти са.

Изпадат в депресия заради хормонален дисбаланс съчетан с огромен стрес, в който приказките за връзката е незначително малка част на фона на всички други приказки на които подлагат родилките от всички посоки. И знам прекрасно, че е много индивидуална силата на връзката в началото и че далеч не всички жени изпитват неистова радост като се появи бебето. Казах, че обществото има голяма роля в това да задължи майката да е плътно до новороденото, хубаво щеше да е и към бащата да имаше сходни очаквания поне в началото. И мисля, че някои общества се усещат за това вече.

Успя да ме изненадаш- не съм чувала момиче така да постъпва с кукли, но пък щом щерка ти е жива и здрава, всичко е наред.
За другото, обаче- не си права.
Явно, ти водиш статистика на изключенията...........

bgtatko81, хилядите изоставени и убити от майките си деца са доказателство, че "фактите" са просто празни думи. Но темата не е за това, да не се отклоняваме.

Детето им е вече на 1 г., това е много време и не мисля, че става дума за страх. Ако е нужно да идат при педиатъра или др. лекар, който да му обясни, че това будене е нормално и всичко, което за него е мрънкане е в реда на нещата. То расте и разбира, епитетите, които реди и отношението, което има към него все повече ще се осъзнава и усеща от детето, което ще се отрази на поведението му и развитието напред. Поне пред него да се въздържа. Ако не се справят сами не е срамно да идат и при специалист, може пък на него да му повярва, че да си родител не е само песен.

Много майки се вкопчват в детето и забравят за мъжа.